Олдъс Хъксли: Удоволствието ще погуби човечеството. То е най-мощната отрова за съзнанието на съвременния човек
Автор: Олдъс Хъксли.
26 юли бе рожденият ден на британския писател-фантаст, мъдрец, създател на романа „ Прекрасният нов свят ” Олдъс Хъксли.
Ето един текст, написан от него преди съвсем век, който си заслужава вниманието:
„ Опасностите, които в действителност заплашват нашата цивилизация, надали са външни по своята същина. Те не са лудите политици, не са войните и не са банкрутите, които генерират. Значително по-голяма паника провокират тези рискове, които я заплашват от вътрешната страна – заплашват не толкоз здравето и имуществото, колкото самото схващане на актуалния човек.
По мое мнение, от всички разнородни токсини, които нашата цивилизация постепенно синтезира в личната си вътрешност, надали има по-мощна от странното и извънредно събитие, означавано в всекидневието с термина „ наслаждение “ (слагам тази дума в кавички с цел да покажа, че не приказвам за същинско наслаждение, а за публикуваните в нашето общество типове проведено свободно време). Като всеки различен човек със здрав разум и естествена душeвност, аз ненавиждам работата. Но по-скоро бих се съгласил да седнал съм по осем часа дневно зад чиновническото бюро, в сравнение с да бъда жертван на живот, цялостен с „ удоволствия “.
Имаше време, когато заниманието изискваше избрани умствени старания от хората. Например, през 17-ти век членовете на кралските фамилии и тяхното обграждане изпитваха огромно наслаждение да слушат речите на ерудирани проповедници (да речем доктор Дон) и дебатите на теологични и метафизични тематики. Част от развлекателната стратегия, препоръчана на пфалцграф Фредерик по случай женитбата му с дъщерята на Джеймс I, беше научна полемика, забравих на каква философска тематика, сред пазителя на кралския щемпел лорд Уилямс и група логици от Кеймбридж. Представете си какво ще каже един настоящ управник, в случай че академични учени му предложат да се позабавлява по този метод!
Кралските особи не бяха сами в любовта си към интелектуалните удоволствия. В елизабетинската ера всяка дама или благородник със приблизително културно равнище можеше, в случай че е належащо, да взе участие в осъществяването на мадригал или мотет. Запознатите с невероятната трудност и изисканост на музиката от 16-ти век ще схванат какво значи това. Дори елементарните хора избираха за себе си развлечения, които изискваха известна просветеност, автентичност и персонална самодейност. Слушаха да вземем за пример Отело, Крал Лир и Хамлет – очевидно с интерес и схващане. Те пееха и свиреха на музикални принадлежности. Година след година селяните изпълняваха нормалните си ритуали: напролет и лятото имаше танци, през зимата - пантомими, през есента - празник на реколтата. Техните удоволствия бяха интелигентни и оживени, а хората сами полагаха старания да се забавляват.
Ние променихме всичко това. На мястото на старите удоволствия, които изискваха просветеност и персонална самодейност, ние инсталирахме великански организации, които ни доставят подготвени развлекателни артикули - артикули, които не изискват нито персонално присъединяване, нито някакво видимо интелектуално изпитание от търсачите на удоволствия. Милиони кинотеатри радват публиката с едни и същи безвкусни нелепости. Треторазредни писатели и драматурзи постоянно е имало, само че в предишното техните творби бързо са умирали, без да прекрачат границите на града или страната, в която са родени. Днес творбите на бездарни сценаристи се популяризират от Лос Анджелис по целия свят. Не се изисква никакво умствено изпитание, никакво присъединяване от безбройните фенове – те просто би трябвало да седят и да се пулят в екрана.
Имат ли хората в демократичните страни потребност от музика? В старите времена те са я създавали сами. Сега би трябвало единствено да пуснат грамофона. А в случай че желаят литература, за това има преса. Разбира се, номинално пресата съществува, с цел да доставя информация. Но в действителност нейната задача е да занимава хората, без да изисква от тях ни минимум изпитание и без да натоварва мозъците им с нито една мисъл.
Трябва да се признае, че тя се оправя с тази задача с извънреден триумф. Можете да четете два вестника всеки работен ден и още един в неделя в продължение на доста години поред, без въобще да се постанова да употребявате мозъка си или въобще да се концентрирате - задоволително е не изключително деликатно да плъзгате взор по отпечатаните колони.
В избрани пластове на обществото спортовете, които изискват персонално присъединяване от индивида, към момента са известни. Много хора от междинната и висшата класа играят голф и тенис, до момента в който по-богатите стрелят по птици, ловуват лисици и карат ски в Алпите. Но големи маси от популацията даже със спорта се занимават косвено, предпочитайки да гледат футболен мач пред компликациите и заплахите на самата игра. Вярно е, че във всички пластове към момента танцуват - само че те танцуват, на всички места правейки едни и същи придвижвания на едни и същи мелодии. Всички следи както от локална, по този начин и от самостоятелна автентичност, към този момент са усърдно изтрити от танца.
Тези пасивни удоволствия, тези подготвени занимания, идентични за всички поданици на западния свят, сигурно съставляват голяма заплаха за нашата цивилизация. През работното си време по-голямата част от хората към този момент са заети да извършват чисто механични задания, а в този момент и през свободното си време прибягваме до занимания, които е също толкоз стандартизиранио и изискват също толкоз малко просветеност и самодейност. Добавете този тип свободно време към този тип работа и ще получите безупречно празен ден, чийто край към този момент е голямо облекчение.
Отравяйки се по този метод, нашата цивилизация може елементарно да изпадне в несвоевременен маразъм. С душа и мозък, атрофирали от безучастие, неспособни да се забавляват и толкоз захранени с клиширани занимания, че единствено все по-очевидни демонстрации на принуждение и свирепост могат да го допрян, демократичното общество на бъдещето рискува да се разболее от съдбовна хронична досада. Напълно евентуално ще следва пътя на античните римляни, които в последна сметка, също като нас в този момент, изгубиха способността да се забавляват; римляните, които също като нас започнаха да живеят с подготвени занимания, без да вземат никакво присъединяване в организацията им.
Непоносимата досада ги караше да желаят от ден на ден и повече гладиатори, от ден на ден и повече слонове, които могат да вървят по опънато въже, от ден на ден и повече екзотични животни, които могат да бъдат заклани пред очите на публиката. Нашето общество изисква не по-малко, само че с помощта на съществуването на няколко идеалисти не получава всичко, което желае.
Най-жестоките форми на развлечение към този момент се употребяват единствено тайно; с цел да задоволите жаждата си за убийства и кръвопролития, би трябвало да станете член на ку клукс клан. Не бива обаче да се отчайваме: най-вероятно въпреки всичко ще забележим кръв, която тече по арената на хиподрума. Обуздаването на желанието на хората да прогонят скуката непременно може да бъде сложна задача даже за идеалистите. "
Превод Мария Рускова
Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е английски публицист и мъдрец. В младостта си той се разболява от болест, която го ослепява за известно време, заради което отсрочва следването си в университета в Оксфорд. След като преодолява здравословния си проблем, приключва британска литература. След това се посвещава на пътешествия из Европа като изкуствовед и книжовен критик.
На двадесет и две години той разгласява първата си стихосбирка „ Пламтящото колело “ (1916).
Едва през 1932 година Хъксли написва една от най-известните си произведения – „ Прекрасният нов свят ”. Тази художествена творба е футуристична, песимистична и визионерска. Става въпрос за кастово общество, в което опиатът сома играе значима роля.
Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм
