Американски лекар: Това, което видях в Газа, не беше война, а унищожение
Автор: obektivno.bg
Д-р Ирфан Галария е еластичен хирург от Шантили, Вирджиния. Той разказва претърпяното в Газа в публикация, публикувана в “Лос Анджелис Таймс ”:
В края на януари напуснах дома си във Вирджиния, където работя като еластичен и реконструктивен хирург и се причислих към група лекари и медицински сестри, пътуващи до Египет с групата за филантропична помощ MedGlobal, с цел да станат доброволци в Газа.
Работил съм и в други военни зони. Но това, на което станах очевидец през идващите 10 дни в Газа, не беше война – това беше заличаване. Най-малко 28 000 палестинци са убити при израелските бомбардировки над Газа.
От Кайро, столицата на Египет, карахме 12 часа на изток до границата с Рафах. Минахме километри паркирани камиони с филантропична помощ, тъй като не бяха позволени да влязат в Газа. Освен моя екип и други пратеници от Организация на обединените нации и Световната здравна организация, там имаше доста малко други.
Влизането в южната част на Газа на 29 януари, където мнозина са избягали от север, се почувства като първите страници на антиутопичен разказ. Ушите ни бяха изтръпнали от непрекъснатото бръмчене на това, което ми споделиха, че са дроновете за наблюдаване, които обикаляха непрекъснато. Удари ни миризмата на 1 милион разселени хора, живеещи в непосредствена непосредственост без съответна канализация. Очите ни се изгубиха в морето от палатки. Отседнахме в къща за посетители в Рафах. Първата ни нощ беше студена и доста от нас не можеха да спят. Стояхме на балкона и слушахме бомбите, и виждахме по какъв начин димът се издига от Хан Юнис.
Когато наближихме Европейската болница в Газа на идващия ден, имаше редици от палатки, които блокираха улиците. Много палестинци гравитираха към тази и други лечебни заведения, надявайки се, че това ще бъде леговище от насилието – те грешаха.
Хората също прииждаха в болничното заведение: живееха в коридори, стълбища и даже килери за предпазване. Някога необятните коридори, проектирани от Европейския съюз, с цел да поемат натоварения трафик от медицински личен състав, носилки и съоръжение, в този момент бяха сведени до стеснен проход за прекосяване. От двете страни одеялата висяха от тавана, с цел да отделят дребни площи за цели фамилии, предлагайки усамотение. Болница, предопределена за настаняване на към 300 пациенти, в този момент се бори да се грижи за повече от 1000 пациенти и стотици други, търсещи леговище.
Имаше стеснен брой локални хирурзи разполагаем. Казаха ни, че доста от тях са били убити или задържани, местонахождението им е незнайно. Други са били хванати в капан в окупирани региони на север или близки места, където е било прекомерно рисковано да пътуват до болничното заведение.
Dr. Irfan Galaria is a plastic and reconstructive surgeon who volunteered at the European Hospital in Gaza with the humanitarian aid group MedGlobal. While there, he saw a " humanitarian crisis of an unimaginable scale, " with Israel deliberately targeting civilians. pic.twitter.com/458x3gp6TF
— Democracy Now! (@democracynow) February 20, 2024
Останал единствено един локален еластичен хирург и той покривал болничното заведение 24 ч. в денонощието. Домът му бил опустошен, тъй че той живеел в болничното заведение и можел да събере всичките си персонални движимости в две дребни ръчни чанти. Този роман стана прекомерно постоянно срещан измежду останалия личен състав в болничното заведение. Този хирург имаше шанс, тъй като брачната половинка и щерка му бяха към момента живи, макар че съвсем всички останали, работещи в болничното заведение, скърбяха за загубата на околните си.
Започнах работа незабавно, извършвайки 10 до 12 интервенции дневно, работейки по 14 до 16 часа без спиране. Операционната зала постоянно се тресеше от непрекъснатите бомбардировки, от време на време на всеки 30 секунди. Оперирахме в нестерилни условия, които биха били немислими в Съединените щати. Имахме стеснен достъп до сериозно здравно съоръжение: извършвахме ампутации на ръце и крайници всекидневно, употребявайки трион, инструмент от епохата на Гражданската война, всъщност част от бодлива тел. Много ампутации можеха да бъдат избегнати, в случай че имахме достъп до общоприетоо здравно съоръжение. Това беше битка, при която се опитвахме да се грижим за всички ранени при напъно сриналата се здравна система.
Слушах пациентите си, които ми шепнеха историите си, до момента в който ги вкарвах в операционната зала за интервенция. Повечето от тях са спели в домовете си, когато са били бомбардирани. Не можех да спра да мисля, че късметлиите са починали незабавно или от силата на детонацията, или са били заровени в руините. Оцелелите са изправени пред часове на интервенция и многократни пътувания до операционната зала, като в същото време скърбят за загубата на децата и съпрузите си. Телата им бяха цялостни с шрапнели, които трябваше да бъдат хирургически извадени от плътта им, парче по парче.
Спрях да проследявам какъв брой нови сираци съм оперирал. След интервенцията щяха да бъдат подадени някъде в болничното заведение, не съм сигурен кой ще се грижи за тях или по какъв начин ще оцелеят. В един случай група деца, всички на възраст от 5 до 8 години, бяха пренесени в незабавното поделение от родителите си. Всички имаха единични снайперистки изстрели в главата. Тези фамилии са се прибирали по домовете си в Хан Юнис, на към 2,5 благи от болничното заведение, откакто израелските танкове са се отдръпнали. Но снайперистите явно са останали. Нито едно от тези деца не оцеля.
В последния ми ден, когато се върнах в къщата за посетители, където локалните знаеха, че са отседнали чужденци, едно младо момче изтича и ми подаде дребен подарък. Това беше канара от плажа, с арабски надпис, написан с маркер: „ От Газа, с обич макар болката “. Докато стоях на балкона и гледах към Рафах за финален път, можехме да чуем дроновете, бомбардировките и залповете на картечен огън, само че този път нещо беше друго: звуците бяха по-силни, детонациите бяха по-близо.
Тази седмица израелските сили нахлуха в друга огромна болница в Газа и планират сухопътна офанзива в Рафах. Чувствам се необикновено отговорен, че съумях да напусна, до момента в който милиони са принудени да изтърпят кошмара в Газа. Като американец мисля за нашите данъци, с които се заплащат оръжията, които евентуално са наранили пациентите ми там. Вече прогонени от домовете си, тези хора няма къде другаде да отидат.
