Нова философия в пътуванията: Вижте топ дестинациите у нас и...
Автор: Невена Здравкова
В свят, захласнат от бързане и прибързаност, и туризмът се трансформира в бягане от точка А до точка Б и отмятане на забележителности. Покрай рецесията в Близкия изток обаче ударихме спирачката на пътувания далеко. Този Великден една част ще изкарат вкъщи, други ще хукнат по европейски дестинации. Има обаче и трета опция.
Една нова философия печели сърцата на пътешествениците – „ бавният ” туризъм (Slow Tourism). Докато всеобщият екскурзиант се надпреварва с времето, с цел да събере 10 дестинации в 7-дневен пакет, почитателите на това придвижване избират да „ спрат часовника “ и да се потопят в ритъма на локалния живот.
Какво съставлява " бавният " туризъм
Бавният туризъм е всичко това, което всеобщият не е. Вместо да преминеш през пет дестинации за седмица, оставаш на едно място и го опознаваш „ от вътрешната страна “. Вместо да летиш, избираш трен, мотоциклет, велосипед или просто вървене пешком. Вместо хотелска верига – елементарна фамилна къща за посетители. И вместо туристически атракции – диалози с локалните хора, обиколка по пазари и дребни ресторантчета.
Това не е просто мързелива почивка, а умишлен избор. Основните му стълбове са:
Качество пред количество – вместо обиколка на цяла страна, избирате един регион и оставате там по-дълго. И регионът не е някой гръмък и препълнен курорт, а малко село или градче. Екологичен превоз – пътуването с трен, велосипед или пешеходни преходи трансформира самото напредване в част от прекарването. Автентичност – настаняване в дребни фамилни къщи за посетители, хранене с локални артикули и другарство с хората от района. Така се получава най-хубавото – споделени истории. Устойчивост – най-малък отпечатък върху природата и действителна икономическа поддръжка за дребните общности. Куфарът и чинията
Връзката сред бавния туризъм и бавната храна е фундаментална – те са двете страни на една монета. В " бавния " туризъм храната не е просто гориво за тялото, а културно прекарване. Смисълът е, че не можеш да схванеш едно място, в случай че не вкусиш локалните артикули. И съзнателно търсиш механата за ядене или фермерския пазар за покупки. Важно е да имаш време за диалог с индивида, който ти е приготвил обяда. Така усещаш територията – климата, хората, традициите. Един домат, откъснат от градината, споделя повече за мястото от всеки гид. И храненето не е просто пауза сред интензивности и насищане на глада, а събитие.
Няма метод да не поговорим и за пари – те остават в общността, подкрепяйки тъкмо тези обичаи, които " бавната " храна се пробва да резервира от изгубване – локални сортове растения и породи животни, обичаи, традиции. Така се основава един резистентен цикъл: екскурзиантът цени природата, която ражда качествената храна, а фермерът я пази, тъй като тя притегля съзнателния екскурзиант. Малките производители, занаятчиите и фермерите не просто оцеляват, а се трансформират в основни герои на прекарването.
Туристът не е консуматор
Мрежата на " бавните " градове през днешния ден обгръща стотици места по света. Общото сред тях е философията за по-чист въздух, повече зеленина, местна стопанска система и човешки мащаб. Това не са музеи, а живи градове, в които модерността и традицията съжителстват деликатно. Туристът тук не е потребител, а посетител.
Европа е натурален дом на тази концепция. Италианските дребни градове са измежду най-ярките ѝ образци – с виното, зехтина и чувството, че времето има усет. В Гърция и Турция също се откриват места, където животът тече по-бавно, а всекидневието не е подчинено на графици и бързане. В Азия пък придвижването е с уклон към духовността.
Къде в България времето спира
В България " бавният " туризъм няма етикет, само че има територия. Той живее в Родопите, в Странджа. Родопите са може би най-естественият образец за постепенно пътешестване у нас. Тук времето безусловно се разтяга – дребни махали, къщи за посетители с домашна храна и диалози край огъня, сърдечни домакини.
Ето няколко хрумвания за " муден " туризъм:
Районът към Триградското ждрело, Ягодинската пещера и Дяволското гърло предлага впечатляваща природа и опция за потапяне в локалния обичай и просвета. Населените места в Източните Родопи (Златоград, Момчилград, Арда) са чудесни за пешеходен туризъм, разкриване на праисторически светилища и опитване на фамозните родопски гозби.
Пътуване с Родопската теснолинейка: вместо с кола изберете пътешестване с единствената работеща теснолинейка от Септември до Добринище. Това е постепенно странствуване (5 часа за 125 км) през спиращи дъха пейзажи, тунели и виадукти. Може да слезете на междинни гари като Велинград или Якоруда и да останете за ден-два.
Малки исторически градчета: вместо огромните курорти изберете Копривщица, Жеравна или Мелник. Тези места оферират богата история, архитектура и успокоение, където можете да се насладите на домашно приготвена храна и да „ пипнете “ достоверни занаяти.
Странджа планина: едно от най-слабо обитаемоте и съхранени места в Европа. Тук " бавният " туризъм е обвързван с опознаване на фолклорни традиции (нестинарство например), разходки измежду вековни гори и вкусване на странджанския манов мед.
Съседните страни към този момент натрупат точки
В прилежаща Гърция единственият публично приет " муден " град е Йоанина. Разположен на брега на езерото Памвотида, той предлага спокойни разходки с лодка до Острова на Али паша – зона без автомобилно придвижване – и пешеходни турове в историческата цитадела Кастро. Районът е фамозен със своето златарство и богата епирска кухня. Макар да не са част от формалната мрежа, острови като Итака, Аморгос, Китнос и Карпатос, както и полуостров Пелопонес, също оферират съвършени условия за пътешестване надалеч от всеобщия туризъм.
Движението е извънредно мощно и в Турция, където към този момент има към 25 " мудни " града. Първият измежду тях е Сеферихисар (провинция Измир). Той е прочут със своите органични пазари, античния град Теос и мощно развитата идея за „ мудна “ храна. Други турски представители в мрежата оферират разнородни благоприятни условия – от екотуризъм и кайтсърф до термални бани и водопади, позволявайки на туристите да се откъснат от забързаното всекидневие.
Но същинският водач в придвижването на " бавните " градове е Италия – с над 70 града, най-много в районите Тоскана и Пулия.
Много дребни градчета са се посветили на опазването на селския пейзаж, архитектурното завещание и обичайните занаяти. Тези места – известни със своето вино, зехтин и риболовни обичаи – приканват посетителите да забавят темпото, да се насладят на локалната храна и да оценят достоверния дух на всяко кътче.
Естествено, всичко потегля от Италия
Любопитно е, че тази идея не идва от офиса на някоя туристическа организация, а от… масата. Всичко стартира през 1986 година в Италия, когато Карло Петрини повежда митинг против откриването на „ Макдоналдс “ край Испанските стълби в Рим. Така се появява придвижването Slow Food (Бавна храна), което пази локалните кулинарни обичаи против настъпването на бързата храна.
През 1999 година, отново в Италия, се основава интернационалната мрежа Cittaslow (от ит. città – град, и англ. slow – бавен). Официалното лого на Cittaslow е знакът на охлюва, който се е трансформирал в международен знак на „ бавността “ като философия на живот. Охлювът е муден по природа, само че постоянно доближава задачата си. Оранжевото символизира силата, жизнеността и оптимизма. Той носи върху черупката си дребен град с корона от съвременни и исторически здания, което значи, че всеки град би трябвало да пази своята културна еднаквост, обичаи и „ душа “, където и да се намира.
Текстът е част от специфичното издание " Марица Великден ". Можете да го разгледате
В свят, захласнат от бързане и прибързаност, и туризмът се трансформира в бягане от точка А до точка Б и отмятане на забележителности. Покрай рецесията в Близкия изток обаче ударихме спирачката на пътувания далеко. Този Великден една част ще изкарат вкъщи, други ще хукнат по европейски дестинации. Има обаче и трета опция.
Една нова философия печели сърцата на пътешествениците – „ бавният ” туризъм (Slow Tourism). Докато всеобщият екскурзиант се надпреварва с времето, с цел да събере 10 дестинации в 7-дневен пакет, почитателите на това придвижване избират да „ спрат часовника “ и да се потопят в ритъма на локалния живот.
Какво съставлява " бавният " туризъм
Бавният туризъм е всичко това, което всеобщият не е. Вместо да преминеш през пет дестинации за седмица, оставаш на едно място и го опознаваш „ от вътрешната страна “. Вместо да летиш, избираш трен, мотоциклет, велосипед или просто вървене пешком. Вместо хотелска верига – елементарна фамилна къща за посетители. И вместо туристически атракции – диалози с локалните хора, обиколка по пазари и дребни ресторантчета.
Това не е просто мързелива почивка, а умишлен избор. Основните му стълбове са:
Качество пред количество – вместо обиколка на цяла страна, избирате един регион и оставате там по-дълго. И регионът не е някой гръмък и препълнен курорт, а малко село или градче. Екологичен превоз – пътуването с трен, велосипед или пешеходни преходи трансформира самото напредване в част от прекарването. Автентичност – настаняване в дребни фамилни къщи за посетители, хранене с локални артикули и другарство с хората от района. Така се получава най-хубавото – споделени истории. Устойчивост – най-малък отпечатък върху природата и действителна икономическа поддръжка за дребните общности. Куфарът и чинията
Връзката сред бавния туризъм и бавната храна е фундаментална – те са двете страни на една монета. В " бавния " туризъм храната не е просто гориво за тялото, а културно прекарване. Смисълът е, че не можеш да схванеш едно място, в случай че не вкусиш локалните артикули. И съзнателно търсиш механата за ядене или фермерския пазар за покупки. Важно е да имаш време за диалог с индивида, който ти е приготвил обяда. Така усещаш територията – климата, хората, традициите. Един домат, откъснат от градината, споделя повече за мястото от всеки гид. И храненето не е просто пауза сред интензивности и насищане на глада, а събитие.
Няма метод да не поговорим и за пари – те остават в общността, подкрепяйки тъкмо тези обичаи, които " бавната " храна се пробва да резервира от изгубване – локални сортове растения и породи животни, обичаи, традиции. Така се основава един резистентен цикъл: екскурзиантът цени природата, която ражда качествената храна, а фермерът я пази, тъй като тя притегля съзнателния екскурзиант. Малките производители, занаятчиите и фермерите не просто оцеляват, а се трансформират в основни герои на прекарването.
Туристът не е консуматор
Мрежата на " бавните " градове през днешния ден обгръща стотици места по света. Общото сред тях е философията за по-чист въздух, повече зеленина, местна стопанска система и човешки мащаб. Това не са музеи, а живи градове, в които модерността и традицията съжителстват деликатно. Туристът тук не е потребител, а посетител.
Европа е натурален дом на тази концепция. Италианските дребни градове са измежду най-ярките ѝ образци – с виното, зехтина и чувството, че времето има усет. В Гърция и Турция също се откриват места, където животът тече по-бавно, а всекидневието не е подчинено на графици и бързане. В Азия пък придвижването е с уклон към духовността.
Къде в България времето спира
В България " бавният " туризъм няма етикет, само че има територия. Той живее в Родопите, в Странджа. Родопите са може би най-естественият образец за постепенно пътешестване у нас. Тук времето безусловно се разтяга – дребни махали, къщи за посетители с домашна храна и диалози край огъня, сърдечни домакини.
Ето няколко хрумвания за " муден " туризъм:
Районът към Триградското ждрело, Ягодинската пещера и Дяволското гърло предлага впечатляваща природа и опция за потапяне в локалния обичай и просвета. Населените места в Източните Родопи (Златоград, Момчилград, Арда) са чудесни за пешеходен туризъм, разкриване на праисторически светилища и опитване на фамозните родопски гозби.
Пътуване с Родопската теснолинейка: вместо с кола изберете пътешестване с единствената работеща теснолинейка от Септември до Добринище. Това е постепенно странствуване (5 часа за 125 км) през спиращи дъха пейзажи, тунели и виадукти. Може да слезете на междинни гари като Велинград или Якоруда и да останете за ден-два.
Малки исторически градчета: вместо огромните курорти изберете Копривщица, Жеравна или Мелник. Тези места оферират богата история, архитектура и успокоение, където можете да се насладите на домашно приготвена храна и да „ пипнете “ достоверни занаяти.
Странджа планина: едно от най-слабо обитаемоте и съхранени места в Европа. Тук " бавният " туризъм е обвързван с опознаване на фолклорни традиции (нестинарство например), разходки измежду вековни гори и вкусване на странджанския манов мед.
Съседните страни към този момент натрупат точки
В прилежаща Гърция единственият публично приет " муден " град е Йоанина. Разположен на брега на езерото Памвотида, той предлага спокойни разходки с лодка до Острова на Али паша – зона без автомобилно придвижване – и пешеходни турове в историческата цитадела Кастро. Районът е фамозен със своето златарство и богата епирска кухня. Макар да не са част от формалната мрежа, острови като Итака, Аморгос, Китнос и Карпатос, както и полуостров Пелопонес, също оферират съвършени условия за пътешестване надалеч от всеобщия туризъм.
Движението е извънредно мощно и в Турция, където към този момент има към 25 " мудни " града. Първият измежду тях е Сеферихисар (провинция Измир). Той е прочут със своите органични пазари, античния град Теос и мощно развитата идея за „ мудна “ храна. Други турски представители в мрежата оферират разнородни благоприятни условия – от екотуризъм и кайтсърф до термални бани и водопади, позволявайки на туристите да се откъснат от забързаното всекидневие.
Но същинският водач в придвижването на " бавните " градове е Италия – с над 70 града, най-много в районите Тоскана и Пулия.
Много дребни градчета са се посветили на опазването на селския пейзаж, архитектурното завещание и обичайните занаяти. Тези места – известни със своето вино, зехтин и риболовни обичаи – приканват посетителите да забавят темпото, да се насладят на локалната храна и да оценят достоверния дух на всяко кътче.
Естествено, всичко потегля от Италия
Любопитно е, че тази идея не идва от офиса на някоя туристическа организация, а от… масата. Всичко стартира през 1986 година в Италия, когато Карло Петрини повежда митинг против откриването на „ Макдоналдс “ край Испанските стълби в Рим. Така се появява придвижването Slow Food (Бавна храна), което пази локалните кулинарни обичаи против настъпването на бързата храна.
През 1999 година, отново в Италия, се основава интернационалната мрежа Cittaslow (от ит. città – град, и англ. slow – бавен). Официалното лого на Cittaslow е знакът на охлюва, който се е трансформирал в международен знак на „ бавността “ като философия на живот. Охлювът е муден по природа, само че постоянно доближава задачата си. Оранжевото символизира силата, жизнеността и оптимизма. Той носи върху черупката си дребен град с корона от съвременни и исторически здания, което значи, че всеки град би трябвало да пази своята културна еднаквост, обичаи и „ душа “, където и да се намира.
Текстът е част от специфичното издание " Марица Великден ". Можете да го разгледате
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ