Автор на анализа: Стоян Вълев, изпълнителен директор на ГрейнсторСтоян Вълев

...
Автор на анализа: Стоян Вълев, изпълнителен директор на ГрейнсторСтоян Вълев
Коментари Харесай

Грейнстор: След като цените изкачат Еверест, единственият път е надолу

Автор на разбора: Стоян Вълев, изпълнителен шеф на " Грейнстор " Стоян Вълев е създател и изпълнителен шеф на. През последните няколко години главните му старания са ориентирани към интернационалното развиване, вследствие на което " Грейнстор " е постоянен експортьор на корабни товари и има свои дъщерни сдружения в Гърция и Румъния.През своята 10-годишна история се трансформира във водеща компания за зърносъхранение и търговия със зърнени и маслодайни култури, както и с техните субпродукти. Благодарение на високотехнологично оборудваните си лаборатории сдружението проучва, сортира, хомогенизира партиди със характерни качествени индикатори и е приближен снабдител на разнообразни преработватели, както и един от желаните сътрудници на земеделците при осъществяване на тяхната продукция. Компанията разполага с най-голямата мрежа от бази на Балканите за предпазване на пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица, шротове и др.Цел на компанията е рационализиране и възстановяване на знанията в земеделския бранш. В устрема си към това интензивно взе участие с професионални разбори на зърнени пазари, ценови нива, прогнози за световната стопанска система, основни бизнес знаци и движещи сили, които косвено оказват въздействие върху зърнената промишленост и които са знак за трендовете в сектора. Професионализмът и експертният опит както на създателя, по този начин и на екипа на " Грейнстор " са оценени от голям брой сътрудници, контрагенти и самостоятелни аграрни производители, които разчитат на поддръжката на компанията и на нейните разбори и прогнози.
Преди повече от 150 години американският фабрикант Джон Д. Рокфелер е споделил, че моментът за замогване е, когато по улиците има кръв. През последните две години станахме очевидци на тъкмо такова събитие. Войната в Украйна генерира невиждана суматоха заради действителната вероятност светът да няма достъп до зърнените и маслодайните култури на два от най-големите международни експортьора. Този боязън даде опция на фермерите по света да осъществят годишна продукция 21/22, 22/23 и 23/24 на цени от порядъка на €300 - 400 на звук за пшеница при индустриална себестойност от към €150 на звук за годишна продукция 21/22 и €200 за 22/23. Не би трябвало да се подценява и фактът, че през ноември 2022 при към този момент засети площи с пшеница имаше алтернатива да се продаде нова годишна продукция от 2023 година на цена €320.
Автор на разбора: Стоян Вълев, изпълнителен шеф на " Грейнстор " Стоян Вълев е създател и изпълнителен шеф на. През последните няколко години главните му старания са ориентирани към интернационалното развиване, вследствие на което " Грейнстор " е постоянен експортьор на корабни товари и има свои дъщерни сдружения в Гърция и Румъния.През своята 10-годишна история се трансформира във водеща компания за зърносъхранение и търговия със зърнени и маслодайни култури, както и с техните субпродукти. Благодарение на високотехнологично оборудваните си лаборатории сдружението проучва, сортира, хомогенизира партиди със характерни качествени индикатори и е приближен снабдител на разнообразни преработватели, както и един от желаните сътрудници на земеделците при осъществяване на тяхната продукция. Компанията разполага с най-голямата мрежа от бази на Балканите за предпазване на пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица, шротове и др.Цел на компанията е рационализиране и възстановяване на знанията в земеделския бранш. В устрема си към това интензивно взе участие с професионални разбори на зърнени пазари, ценови нива, прогнози за световната стопанска система, основни бизнес знаци и движещи сили, които косвено оказват въздействие върху зърнената промишленост и които са знак за трендовете в сектора. Професионализмът и експертният опит както на създателя, по този начин и на екипа на " Грейнстор " са оценени от голям брой сътрудници, контрагенти и самостоятелни аграрни производители, които разчитат на поддръжката на компанията и на нейните разбори и прогнози.
Преди повече от 150 години американският фабрикант Джон Д. Рокфелер е споделил, че моментът за замогване е, когато по улиците има кръв. През последните две години станахме очевидци на тъкмо такова събитие. Войната в Украйна генерира невиждана суматоха заради действителната вероятност светът да няма достъп до зърнените и маслодайните култури на два от най-големите международни експортьора. Този боязън даде опция на фермерите по света да осъществят годишна продукция 21/22, 22/23 и 23/24 на цени от порядъка на €300 - 400 на звук за пшеница при индустриална себестойност от към €150 на звук за годишна продукция 21/22 и €200 за 22/23. Не би трябвало да се подценява и фактът, че през ноември 2022 при към този момент засети площи с пшеница имаше алтернатива да се продаде нова годишна продукция от 2023 година на цена €320.

Фиг.1. Източник: Euronext Matif

Няколко месеца по-късно и броени дни преди началото на беритба 2023 година сме на ценови равнища над €100 надолу заради елементарния факт, че към този момент няма военна награда и войната в Украйна е локализирана там, където беше през интервала 2014/2022. Световният пазар последователно се възстановява и всички ясно осъзнаваме, че през последните две години не е имало необикновен растеж на международното ползване или необикновен спад на международното предложение. Ако прегледаме числата, предоставени от WASDE на USDA, ще забележим, че разликите в производството са в границите на 2% и никога не допускат огромен ценови растеж.
Реклама
Пшеница (по години) Начални ресурси (млн. т) Производство (млн. т) Крайни ресурси (млн. т) 21/22 285 780 273 22/23 273 788 266 23/24 266 790 264 Табл.1. Източник: WASDE, USDA

Следващият мотив в поддръжка на по-високи цени е нарасналата индустриална себестойност на фермерите по света. Този мотив има логичност, само че и няколко съществени пропуща. На първо място, след 30 години капитализъм към този момент би трябвало да сме наясно, че пазарът се дефинира от пресечната точка сред кривите на търсене и предложение. Консуматорът не се вълнува от индустриалната себестойност и търси производителя с най-ниска такава. На второ място, себестойността в Бразилия, Русия, Украйна, Австралия, Канада и други не е толкоз висока колкото тази в България, а ние въпреки всичко сме доста по-малък производител и надлежно - участник на пазара. Не на последно място, настоящите цени на гориво, техника и най-много тор са или доста по-ниски по отношение на 2022 година, или в низходящ тренд.

Ако създадем съпоставяне с другите пазари на първични материали, доста бързо и недвусмислено ще забележим по какъв начин цените се връщат до равнищата си преди ковид-19 пандемията. Токът в Европа се търгува на равнища от €50 - 100 макар затварянето на всички немски атомни централи и неналичието на съветски газ. Самият газ в Европа се търгува към €30, или 10 пъти по-ниско от пика си. Нефтът е на 60% от цената си след експлоадирането на войната и това е макар опитите на ОПЕК+ да лимитират предлагането.

Не би трябвало да подценяваме и противоположния завой в световната парична политика. От 2010 до 2022 година станахме очевидци на най-дългия интервал на парична агресия. ФЕД и ЕЦБ печатаха пари и по едно и също време поддържаха отрицателни лихви, което никога не е обикновено. Графиката по-долу демонстрира лихвените равнища през последните 5000 години.
Реклама
Фиг.2. Източник: Bank of England, Global Financial Data, Homer and Sylla " history of Interest Rates "

Към средата на 2023 година в Съединени американски щати лихвеният % е 5.25, а в Европа ЕЦБ доближи 3.75 и ще продължи да се подвига до 4+. Тези равнища ще се задържат, до момента в който инфлацията бъде свалена до 2%, и това неизбежно ще докара до финансови земетресения, които имат капацитет да понижат използването на всички първични материали, в случай че станем очевидци на спад в потреблението. Не по-малко значим е фактът, че при скъпи пари всички индустриални потребители понижават запасите си, с цел да понижат финансовите си разноски.

Пазарът на зърнени и маслодайни култури е под голямо политическо въздействие. Цените значително могат да се контролират посредством мандатите за биогорива, тъй като близо 1/4 от международната годишна продукция бива преработвана в биодизел и биоетанол. Бразилия, Съединени американски щати, Европа, Малайзия, Индонезия са големи преработватели на царевица, рапица, соя и палмово масло за гориво. От една страна, е изцяло допустимо всяка от тези страни да усили мандата си за биогориво дотам, че да докара до съществени корекции в ценовите равнища на международните пазари. От друга страна, би трябвало да си зададем въпроса какъв брой време ще консумираме слънчева сила посредством горене на хранителен запас, откакто имаме опцията да го консумираме непосредствено посредством слънчеви панели и водородни горивни кафези.
Екипът на " Грейнстор "
В умозаключение желая да подчертая, че международното произвеждане на пшеница, царевица и соя се обрисува да бъде по-високо по отношение на предната година. Повишаващите се лихви неизбежно ще доведат до спад в потреблението и финансови усложнения при фермери, преработватели и потребители. Но даже и да има някакви проблеми с реколтите, не би следвало да съпоставяме цените тази година с тези от турбулентния интервал 21/23, а с равнищата им сред 2012 и 2020 година, когато нямаше ковид-19 или дейна война в Украйна. Ще има краткосрочни волатилни интервали, присъщи за пазарите, на които оперираме, само че ценовите равнища би следвало да бъдат още веднъж типични и по-предвидими, такива каквито ги познаваме от последното десетилетие преди 2020 г.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР