Храм и чудотворно аязмо са гордостта на Езерово
Автор: Моля ал Ахмед
Селата в Източните Родопи са като пръснати братя и сестри - с нещо доста си наподобяват, а в действителност са толкоз разнообразни. Всяко си има площадче, баничарница с топъл самун и баници, магазин с кафене, където се научават всички злословия рано заран, кметство и черква. В общи линии пейзажът е почти еднакъв и все пак всяко село си има свое лице. Едно от тези китни селца, в което имам къща и където се преселих за непрекъснато тази година, е родопското село Езерово, ситуирано в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина.
Легенда гласи, че селото датира от антично тракийско време и е ситуирано напълно върху неповторимия камък яспис. Във всяка една къща в двора ще видите части от него. Селото е имало шест имена, само че не всички се помнят. Едно от тях е турското Йедидурали махала (означаващо „ Седем дребни махали “), когато е било ситуирано на територията на днешния язовир Езерово. Местна археологическа находка е златен пръстен с надпис на тракийски език, открит през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. През 1965 година е открит непокътнат скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на Софийския университет, на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.
Сред главните забележителности на селото е къщата-музей на
известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си тук .
Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на надарената и неповторима международна поетеса. Нейната къща-музей е в самото начало на селото с мраморна паметна плоча, дребен параклис със сини куполи, огромна дърворезба, чешма с лика на поетесата и стихотворението „ Сириус “. На към 3 км от селото се намира минерален извор, наименуван Чучура, на който е построена чешма. В подножието му има дребен натурален вир, който е отлично място за лов на риба. Над селото се намира красивият язовир " Езерово ". Тук всички честват на Петровден, когато се организира обичайният селски събор.
В центъра на селото основна архитектурна забележителност е църквата „ Св. Никола “, измежду най-старите в региона. Построена е през 1851 година с разрешението на султана, реставрирана е през 1890 година
Доц. Златка Кушелиева, дълготраен шеф на локалното учебно заведение, показа, че мястото на храма е дарено от нейния пра-прадядо Славко. После той си взел различен парцел, където направил бунар, който съществува и до през днешния ден.
Храмът представлявал трикорабна сграда без купол. През 1851 година е направена камбанария, отстояща на 30 м. Основно е ремонтиран през 2010 година Предполага се, че иконите в него са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Запазени са старинни славянски книги, измежду които историята на света Параскева, подарена от игумена на Араповския манастир, както и на света Неделя, печатана в Русия през 1850 година На пода в църквата е вградена бяла мраморна плоча с изображение на познатия от герба на Византия и царска Русия двуглав орел.
Бабите и до през днешния ден му споделят „ Белия камень “, върху него не се стъпва, единствено се кланят
Д-р Златка Кушелиева споделя още, че в двора се намира гробът на един от първите свещеници Христо Терзииванов, заточен 8 година в Диарбекир.
Никола Недев Цветилов пък <210> разказал по какъв начин като дете в един шкаф, зазидан в стената, бил открит кожен чувал с документи на локален революционен комитет на Левски и остарели пищови. „ Днес може би щяхме да се докоснем до написани листове от самия Апостол “, допуска доцент Кушелиева. Запазени са остарели икони и фрагменти от старинно Евангелие, подвързано с помощта на родолюбивите Румяна и Петър Петрови. Самата Кушелиева и брачният партньор <210> подаряват на храма свещник и копие на чудотворната съветска икона Казанската Богородица.
До през днешния ден стоят подарените два свещника на църквата от Ангел Войвода. Преди в църквата е имало постоянни богослужения, а в този момент храмът се поддържа от чиновници на доброволни начала. Да служи идва отец Станимир от Първомай, който има нелеката задача да дава отговор за всичките църкви в близките села. През делниците църквата е затворена, отварят я единствено по огромните християнски празници. Клисарка на храма е баба Пенка, която с наслада отваря портите на всеки богомолец, пристигнал да възпламени свещичка и да се помоли. Постепенно българските християнски фамилии понижават, селото се цялостни с преселници - мюсюлмани, от прилежащите градове и села.
На 500 метра от църквата, в различен огромен двор, се намира параклисът " Св. Никола " с аязмо.
Водата в него е лечебна и чудотворна, за което свидетелстват множеството митове
Местната жителка Стела спонсорира ремонта, след който дълбокият бунар е обезопасен, затрупан с дървени двери, а вътре на всички места по стените е светият лик на свети Николай Чудотворец. Всички икони в аязмото са подаяние от локални и гостуващи християни. Всеки, който е бил на това неповторимо място, твърди, че силата там е доста мощна, а водата в действителност има лечебни свойства. От 1967 година за параклиса и аязмото се е грижела една известна в покрайнината жена - баба Малама, бездетна вдовица, живеела като монахиня. Давала упътвания на младите, четяла им Библията и ги учила на положителни и богоугодни каузи. След нея щафетата поема баба Тоза. И защото аязмото предшества градежа на храма, то първо е наречено на свети Николай, а след това и храмът се кръщава в чест на светеца, който пази селото и неговите поданици.
Любезните домакинки, които в този момент се грижат за това място, са клисарката баба Пенка (80 г.) и Величка (77 г.). В двора до параклиса и аязмото има и сграда за посетители с голям заслон за курбани.
Селата в Източните Родопи са като пръснати братя и сестри - с нещо доста си наподобяват, а в действителност са толкоз разнообразни. Всяко си има площадче, баничарница с топъл самун и баници, магазин с кафене, където се научават всички злословия рано заран, кметство и черква. В общи линии пейзажът е почти еднакъв и все пак всяко село си има свое лице. Едно от тези китни селца, в което имам къща и където се преселих за непрекъснато тази година, е родопското село Езерово, ситуирано в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина.
Легенда гласи, че селото датира от антично тракийско време и е ситуирано напълно върху неповторимия камък яспис. Във всяка една къща в двора ще видите части от него. Селото е имало шест имена, само че не всички се помнят. Едно от тях е турското Йедидурали махала (означаващо „ Седем дребни махали “), когато е било ситуирано на територията на днешния язовир Езерово. Местна археологическа находка е златен пръстен с надпис на тракийски език, открит през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. През 1965 година е открит непокътнат скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на Софийския университет, на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.
Сред главните забележителности на селото е къщата-музей на
известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си тук .
Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на надарената и неповторима международна поетеса. Нейната къща-музей е в самото начало на селото с мраморна паметна плоча, дребен параклис със сини куполи, огромна дърворезба, чешма с лика на поетесата и стихотворението „ Сириус “. На към 3 км от селото се намира минерален извор, наименуван Чучура, на който е построена чешма. В подножието му има дребен натурален вир, който е отлично място за лов на риба. Над селото се намира красивият язовир " Езерово ". Тук всички честват на Петровден, когато се организира обичайният селски събор.
В центъра на селото основна архитектурна забележителност е църквата „ Св. Никола “, измежду най-старите в региона. Построена е през 1851 година с разрешението на султана, реставрирана е през 1890 година
Доц. Златка Кушелиева, дълготраен шеф на локалното учебно заведение, показа, че мястото на храма е дарено от нейния пра-прадядо Славко. После той си взел различен парцел, където направил бунар, който съществува и до през днешния ден.
Храмът представлявал трикорабна сграда без купол. През 1851 година е направена камбанария, отстояща на 30 м. Основно е ремонтиран през 2010 година Предполага се, че иконите в него са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Запазени са старинни славянски книги, измежду които историята на света Параскева, подарена от игумена на Араповския манастир, както и на света Неделя, печатана в Русия през 1850 година На пода в църквата е вградена бяла мраморна плоча с изображение на познатия от герба на Византия и царска Русия двуглав орел.
Бабите и до през днешния ден му споделят „ Белия камень “, върху него не се стъпва, единствено се кланят
Д-р Златка Кушелиева споделя още, че в двора се намира гробът на един от първите свещеници Христо Терзииванов, заточен 8 година в Диарбекир.
Никола Недев Цветилов пък <210> разказал по какъв начин като дете в един шкаф, зазидан в стената, бил открит кожен чувал с документи на локален революционен комитет на Левски и остарели пищови. „ Днес може би щяхме да се докоснем до написани листове от самия Апостол “, допуска доцент Кушелиева. Запазени са остарели икони и фрагменти от старинно Евангелие, подвързано с помощта на родолюбивите Румяна и Петър Петрови. Самата Кушелиева и брачният партньор <210> подаряват на храма свещник и копие на чудотворната съветска икона Казанската Богородица.
До през днешния ден стоят подарените два свещника на църквата от Ангел Войвода. Преди в църквата е имало постоянни богослужения, а в този момент храмът се поддържа от чиновници на доброволни начала. Да служи идва отец Станимир от Първомай, който има нелеката задача да дава отговор за всичките църкви в близките села. През делниците църквата е затворена, отварят я единствено по огромните християнски празници. Клисарка на храма е баба Пенка, която с наслада отваря портите на всеки богомолец, пристигнал да възпламени свещичка и да се помоли. Постепенно българските християнски фамилии понижават, селото се цялостни с преселници - мюсюлмани, от прилежащите градове и села.
На 500 метра от църквата, в различен огромен двор, се намира параклисът " Св. Никола " с аязмо.
Водата в него е лечебна и чудотворна, за което свидетелстват множеството митове
Местната жителка Стела спонсорира ремонта, след който дълбокият бунар е обезопасен, затрупан с дървени двери, а вътре на всички места по стените е светият лик на свети Николай Чудотворец. Всички икони в аязмото са подаяние от локални и гостуващи християни. Всеки, който е бил на това неповторимо място, твърди, че силата там е доста мощна, а водата в действителност има лечебни свойства. От 1967 година за параклиса и аязмото се е грижела една известна в покрайнината жена - баба Малама, бездетна вдовица, живеела като монахиня. Давала упътвания на младите, четяла им Библията и ги учила на положителни и богоугодни каузи. След нея щафетата поема баба Тоза. И защото аязмото предшества градежа на храма, то първо е наречено на свети Николай, а след това и храмът се кръщава в чест на светеца, който пази селото и неговите поданици.
Любезните домакинки, които в този момент се грижат за това място, са клисарката баба Пенка (80 г.) и Величка (77 г.). В двора до параклиса и аязмото има и сграда за посетители с голям заслон за курбани.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ