Автор Мирела КостадиноваНа 20 май в клуб Перото“ от 18

Автор Мирела Костадинова

На 20 май в клуб „ Перото “ от 18 часа ще бъде показана една любопитна книга – „ ЦЕЛУВАМ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ “. Тя разкрива незнайни до в този момент моменти от живота на известния тенор, известен у нас с шлагерите си „ Не чакай ме “, „ Страстно обичам дамите “, „ Вечна загадка е любовта “, „ По сините води на Хавай “, „ Росита “, „ Тъгата на изоставения “ и други

Неин създател е доктор Веселина Узунова, която до този миг е разгласила четири монографии, голям брой научни публикации за Близкия изток и България в интервала на новата и най-новата история. На премиерата ще бъде посетител внучката на огромния тенор, оперната певица Джесика Лешникова, която ще дойде от Лондон особено за събитието.
Заглавието на новата книга е въодушевено от последния запис на българския артист в „ Радио София “ през 1977 година, а той е награден с медал „ Кирил и Методий “.

„ ЦЕЛУВАМ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ “ е книга родена вследствие на упорита събирателска и изследователска работа на авторката, както и на дългогодишните старания на доста хора да запазят загатна за световноизвестния български реализатор Аспарух Лешников-Ари. Тя съдържа скъпа информация на внучката му, която пази мемоари от баба си Делфин, първата брачна половинка на артиста. Д-р Веселина Узунова е направила допустимо запълването на доста незнайни моменти в неговата биография, като е употребила архиви на Държавна сигурност.
От извънредно значение за изданието са и спомените на Лешников, както и мемоари на близки негови другари и фенове. Благодарение на напъните на някои от тях, през днешния ден в родното му Хасково има монумент на Аспарух Лешников, читалище с неговото име и музикален фестивал - „ С песните на Ари “.

Заслуга за книгата имат и негови правилни фенове от Германия и изключително на професора в университета Марбург – Драгомир Димитров, който през годините е съумял да намери и събере доста от изчезналите записи на български песни на Ари, през днешния ден огромна част от тях мога да бъдат открити в интернет пространството.

Съдействие за проучването оказват БНР, Централен държавен списък, както и Регионална библиотека „ Христо Смирненски “ – Хасково. Също тонрежисьорът Ленко Драганов, който съумява точно да усъвършенства звука на някои от оповестените остарели и не изключително качествени аудиозаписи. Научни рецензенти на книгата са историкът доцент доктор Владимир Златарски и ръководителят на Държавна организация „ Архиви “ доцент доктор Михаил Груев.
В новото издание е употребен богат снимков материал от разнообразни интервали в живота на Аспарух Лешников.

Някога той покорява сцените на света, доближава Съединени американски щати, само че се трансформира в любим и в родната си България. Аспарух Лешников е същински магнетична персона, опияняващ с красивия си глас. Като човек е непретенциозен, спокоен, простодушен – по този начин го помнят съвременниците му.

Изплаква в Хасково на 16 юни 1896 година (стар стил) в едноетажна къща чартърен, ситуирана под хълма „ Ямача “ в една от старите български махали на Хасково. Той е най-малкият наследник в фамилията.
Баща му е Димитър Лешников, който е учил в Казанлъшкото педагогическо учебно заведение като държавен стипендиант. За малко време учителства, само че през 1895 година изоставя класната стая и е притеглен от модерната по това време телеграфна техника. Постъпва в сливенската телеграфо-пощенска станция. През идващите години Димитър Лешников заема в разнообразни градове чиновнически длъжности в системата на разрастващата се Телеграфо-пощенска работа, която в тези години извършва и ролята на банков клон в градовете, където към момента Българската национална банка не е разкрила свои представителства.

В Казанлъшкото педагогическо учебно заведение по това време се приготвя за учителка по телесно образование и Анна Събчева. След завършването ù двамата минават под венчило.

Скоро се ражда първият им наследник Александър, кръстен евентуално в тези години на българския княз Александър I. Той приключва фармация във Виена и се открива в Дупница, назначен като помощник-аптекар в болничното заведение. Не съумява да сътвори семейство, а животът му завършва трагично.

Второто дете е дъщерята Цветана, която получава положително обучение. Завършва славянска и френска лингвистика в университета в Женева и през годините разгласява доста свои проучвания в български и френски издания на разнородни тематики: древногръцка литература, британска литература, както и педагогичен разработки. Учителства в Стара Загора, Благоевград и София. Документи на Държавна сигурност разкриват нейната орис след 9-ти септември 1944 година, когато Цветана Лешникова работи като учителка в Първа девическа гимназия в София, след което от 1950 година се пенсионира. И тя, както брат си Александър, не основава семейство, само че изпитва мощна любов към сина на Аспарух – племенника Симеон. Съдбата ѝ отрежда да доживее до дълбоки старини и да надживее всичките си близки, в това число и по-малкия си брат Аспарух.

Безгрижието на най-малкото дете в фамилията Аспарух Лешников завършва със гибелта на татко му. Майката остава сама да се грижи за децата си. Заради издръжката им се постанова Анна да смени работата си – назначена е в Дупнишката гимназия.

През Балканската война Аспарух Лешников е момче на 16 години и е възпитаник в Софийската втора мъжка гимназия. Пее в хора на софийската катедрала. Като сирак го записват във Военното учебно заведение на държавни разходи. Майката няма средства за музикално учебно заведение. Момчето страдало от този факт, било му тежко, само че свирело на китара обичаните си песни. Заедно с другари основава хор, който извършва национални песни и съветски романси. Във Военното учебно заведение среща разнообразни хора, измежду тях е Христо Смирненски. Свързва ги откровено другарство, за което в детайли споделя авторката на книгата. След време Аспарух Лешников не обичал да си спомня и приказва за дните минали във Военното учебно заведение.

Но там среща маестро Георги Атанасов и ръководителя на хора на Военното учебно заведение Алоис Мацак. Двамата музиканти го посъветвали да продължи заниманията си по пеене. Убеждават го да запише уроци при известния оперен бас и възпитател проф. Иван Вулпе. Той е удовлетворен от ученика си и му оказва помощ да приготви концертен репертоар, с който Аспарух Лешников да гастролира из страната. Проф. Вулпе му оказва помощ още да се приготви за приемен изпит в първия випуск на Държавната музикална академия, открита през 1921 година Младият мъж претърпява отчаяние. Не го одобряват заради….ниския му растеж.

Неоценен в родината си той отпътува за Германия, с цел да следва фантазиите си. Годината е 1922. Съдбата го води в Берлин с малко пари в джоба. Този милионен град го плаши, само че ориста е само в неговите ръце. Записва курсове по немски език и наема квартира в центъра на Берлин. Спестяванията му бързо се стопяват и той стартира работа във компания – надписва пликове за писма. Работата не му подхожда, само че няма накъде. Нает е в български ресторант „ При Киров “ като лакей и келнер с безвъзмездна храна. Към дневната отплата получава % от ежедневния оборот. Така съумява да си заплаща уроците и квартирата. Работата в ресторанта му оказва помощ да упражнява немския език.

Вечер стартира да показва къси музикални стратегии. В една от тези вечери ресторантът е непокътнат от артиста Георг Александров за някакъв празник. Сред гостите е известният оперен артист Рихард Таубер. Щом чул по какъв начин пее българинът, той го поздравил, а след това го уверил, че би трябвало да кандидатства в консерватория. Тогава, в Берлин, Аспарух Лешников чува първото самопризнание за гения си.

Българският ресторант е посещаван от актьори и артисти, които харесват мелодичния му благ глас.
Аспарух Лешников се явява на приемен изпит в края на 1923 година в Щернише Консерваториум, най-престижното музикално учебно заведение в Германия. От 180 претенденти той печели една от четирите стипендии за тенори.

В Консерваторията попада на професори от италианската школа. Тъкмо стипендията оказва помощ на българина да се отдаде напълно на музиката. Но не напуща и работата в ресторанта, където взе участие в студентски забави. С гласа си притегля културния хайлайф на Берлин. Тъкмо в българския ресторант се среща с бъдещия си сътрудник Ервиц Боц, с който ще основат секстетът „ Комедиан хармонистс “ и ще покорят Европа.

Година по-късно става солист на хора на Ерих Чарел и се изявява като една от младите звезди на театъра. Щом приключва Консерватория става солист на хора на Чарел в Берлинския ревю – спектакъл „ Гросес Шаушпилхаус “, най-големия музикален спектакъл, прочут като „ Фридрихщад Паласт “. Салонът му е за 6000 фенове и е превъзходен в своя искра и хубост. Има огромна сцена за 160 реализатори. Аспарух Лешников влиза в света на модерната музика.

Българинът можел да изпее горно До по-високо от Карузо, а диапазонът на гласа му излизал отвън регистрите, което той реализира с доста труд и вярна подготовка.
В началото на 1930 г секстетът „ Комедиан хармонистс “, който към този момент е основан, стартира турнета из по-големите градове на Германия.

Представят над 60 концерта. Следвали луди овации. Публиката танцува, скандира и тропа с крайници. Звезда е тенорът Аспарух Лешников, който се трансформира в неин любим. Критиката също се произнася ласкаво. Концертните зали са претъпкани, билетите свършват мигновено. Дори се случвало по време на антракта да се реши и разгласи дата за още един концерт, а билетите да се продадат още в същата вечер.

След втората част на концерта следвал бис. Концертите на „ Комедиан хармонистс “ почнали да посещават даже кралски особи. Музикантите избират за репертоара си известни и типичен песни, шлагери, както и национални песни. Изпълняват ги артистично и чувствено, по метод, по който до този миг никой не е виждал.

В Германия Аспарух Лешников има независима кариера. Търсен е от кино и музикални продуценти още при започване на 30-те години. Участва в антивоенна драма „ Вестфронт – 1918 “ на немска кино компания.
Прави и солова кариера в музиката. През 1933 година сътрудничи с няколко английски музикални компании. Записва четири песни, две от тях на плочи.

Секстетът „ Комедиан хармонистс “ има огромна концертна активност, също взе участие в четири кино лентата, измежду тях обичания на германците „ Тримата от бензиностанцията “. От кино лентата се ражда един от шлагерите им – „ Един другар, един добър другар “.

Авторката на новата книга за Аспарух Лешников споделя в детайли за музикалния пробив в Германия на „ Комедиан хармонистс “, за триумфите на Аспарух Лешников с тях. За огромните им концерти в Холандия, Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Белгия и други европейски страни. Те доближават до Съединени американски щати.

Веселина Узунова написа за издаването на плочи с първите им песни, за репертоара, за първите им шлагери. Сред тях е: „ Вероника, пролетта е тук “, „ Любима, моето сърце те поздравява “, които взривяват немската аудитория и означават забележителната ù истори. Българинът Аспарух Лешников, с невероятния си глас има обилни заслуги за покоряваннето на огромните подиуми.

Групата е неразрешена в Германия през 1934 година Пътува из Европа и Съединени американски щати, където Аспарух Лешников се среща с американския президент Рузвелт. Авторката ни въвлича и в одисеята на секстетът, завръщането в Германия, както и аргументите за края на „ Комедиан хармонистс “.

Аспарух Лешников не не помни родината си – оказва помощ на българи в Германия, изнася концерти за българска аудитория и поддържа контакти с български артисти.

В книгата „ ЦЕЛУВАМ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ “ Веселина Узунова ни потапя освен в огромния триумф на тенора, само че и в интимните му светове. Тя споделя за срещата с огромната му обич – Делфин. Момичето е ирландска балерина с френски и еврейски корени. Запознанството им е като в холивудски филм. Двамата идват в България и се венчават. Тя ражда наследник Аспарух, само че момченцето умира. Двамата претърпяват тежко загубата. През 1937 година Делфин още веднъж чака дете. Певецът е по турнета, а тя отпътува за Лондон, където може да разчита на фамилията си. Щастието ги подарява още веднъж с рожба. През 1938 година в Лондон се ражда Симеон.

Живеят в София, той купува къща за фамилията. По време на бомбардировките над столицата Делфин и синът им Симеон едвам оцеляват, скрити в мазето, в остарял долап. За трагичната орис, която фамилията претърпява по-късно, за учредената от него в София компания „ Микрофон “, предаванията му по Радио София и контактите му с кралицата на българския суинг Леа Иванова, ще научите от страниците на любопитната монография.

„ Установената в България в края на войната отечественофронтовска власт постанова в страната промени. Тя цели премахване на предишното и заменянето му с нов ред. В тази обстановка място за Аспарух Лешников се оказва, че няма. Заради известността му в Западна Европа и кариерата, която построява в предвоенна Германия, той е подложен в категорията на „ неблагонадеждните “, а дотогавашната му биография, допълнена с погрешни, само че мощно компрометиращи обстоятелства, го оставя безприютен, без обичаните му хора и без неговата музика.

Само инцидентният шанс го избавя от попадане в някои от многочислените скалъпени процеси като следващия „ национален зложелател “, споделя авторката.
Животът му е вкаран в релсите на тъжното монотонно всекидневие, единствена грижа е оцеляването. Така минават тридесет години от втората половина на живота му – съвсем като в затвор, в какъвто се е трансформирала неговата България. Не се оплаква от ориста си. Чисти боклука в столичен парк със собственоръчно изработен бастун със забит в долния край изострен гвоздей. Не пропуща да поспре и побъбри с всеки, който пожелае, а някои по-паметливи жители го разпознават и прошепват на премиващите край тях: „ Този възрастен мъж е Аспарух Лешников – Ари “.

Авторката на „ ЦЕЛУВАМ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ “ споделя за последните години от живота на този талантлив българин, покорил света с ангелския си глас, само че пропуснат по време на комунистическата власт в родината си.