Автор: Марк Халперин, Fox NewsПрез 1991 г., когато бях млад

Автор: Марк Халперин, Fox News

През 1991 година, когато бях млад публицист, ме сполетя професионален шанс, който промени целия ми живот. Президентската акция през 1992 година набираше мощ и голям брой нетърпеливи претенденти се състезаваха да се изправят против президента Джордж Буш-старши, който се кандидатира за втори мандат.

Бях 20-годишен политически кореспондент без личен ефир за " ABC News " и чаках да схвана кой претендент ще отбелязвам в акцията. Щях да остана прикачен за определения от мен претендент за времето, до момента в който той (нито една жена не се кандидатираше) загуби, отпадне или завоюва изборите.

Естествено, надявах се на някой забавен претендент, някой, който да стигне надалеч в надпреварата или най-малко някой, около който да има вести.

Дали това щеше да бъде сенаторът популист от Айова Том Харкин? Идиосинкратичният някогашен губернатор на Калифорния Джери Браун? Републиканският закостенял коментатор Пат Бюканън, който направи сериозна анти-Буш акция? Здравомислещият някогашен сенатор от Масачузетс Пол Цонгас?

Реадкцията на ABC ни раздаде дилемите. Моята задача беше да отбелязвам губернатора на Арканзас Уилям Джеферсън Клинтън.

Последва една вълнуваща година, която ме води в съвсем всеки континентален щат в Америка. Видях в елементи вътрешните механизми в една акция и я следих по какъв начин тя се разраства. Бях очевидец на силата и мъдростта на американските гласоподаватели и какво беше належащо, с цел да се завоюва тяхната поддръжка. Разбрах потребността да се излиза на терен, надалеч от затворените новинарски офиси в Ню Йорк и Вашингтон, окръг Колумбия, с цел да видя от първа ръка домашните вечеринки, опашките за срещи с претендентите, залите за диспути и локалните новинарски излъчвания, огромните и дребните манифестации.

Наблюдавах младите Бил и Хилъри Клинтън, до момента в който се бореха с таблоидните кавги, загуби на първичните избори, цикълът от неприятни вести, неуместни злословия и злонамерени клюки, до момента в който най-сетне те не победиха Буш, Рос Перо и голям брой лични демони и скелети в дрешника и да получат огромната премия.

По време на акцията на Клинтън следих някои от най-великите политически кореспонденти на съвремието, от близко и в деяние.

Когато Бил Клинтън се трансформира в гореща тематика, омърсеният Икар, завърналият се развратен наследник, любимецът, претендентът на Демократическата партия за президент и в последна сметка победител на изборите, от ден на ден известни кореспонденти, изгряващи млади звезди и митове, публицисти носители на награди се тълпяха в рейса, който го следваше, с цел да отразяват стратосферния му напредък.

Сред тези публицисти бяха ренесансовият човек Джони Епъл, мислителят Дан Балц, рафинирианият Тод Пърдум, проницателният Адам Нагорни, прозорливият Джо Клайн, великата Гуен Ифил.

Прекарвах доста време с тях, вървях на обеди и вечери с тях, беседвахме, гледах директните им изявленията с основните участници в акцията и техническия екип. Учих се от тях. Уважавах ги. Те бяха жители, персони със собствен личен опит и убеждения, само че оставаха безпристрастни, благоразумни и обективни. Те отразяваха обстоятелствата, даже и от време на време да ги отразяваха с елементи и лирика. Те осведомиха за ежедневните събития, без да губят чувство за историческия миг. Те усещаха своята отговорност пред американския народ и се отнасяха към нея съществено, обобщаваха и обясняваха политическите позиции, разясняваха операциите и оставаха открити и безпристрастни, като не забравяха най-важното - властта има своите отговорности пред публичния интерес.

Като кореспонденти те имаха директен достъп до индивида, който в последна сметка щеше да стане водач на свободния свят. Кой е той? Какъв е неговият умствен развой? Кои са минусите му и мощните му страни? Как би управлявал, в случай че бъде определен? Издръжлив ли е? Честен? Обидчив? Смел? Ловък? Мъдър? Тези въпроси можеше да не получат отговор. Но бяха длъжни да ги зададат. Това беше почтена цел, жизненоважна за здравето и бъдещето на Съединените щати, както и мълчешком заричане към американските гласоподаватели, които разчитаха на квалифицирани публицисти да оповестяват истината без пристрастия.

Когато Бил Клинтън стъпи в служба на 20 януари 1993 година, аз започнах да отбелязвам Белия дом, само че още веднъж нямах ефир. Кореспондент на ABC в Белия дом беше Брит Хюм и в нашата дребна стаичка там получих скъп урок по какъв начин да отбелязвам безредната администрация с достолепие, изясненост и хладнокръвие.

По време на своята кариера съм работил най-вече в демократични редакции и с очите си видях пристрастието на медиите към Демократическата партия, въпреки че то рядко се признаваше. Когато се пробвах да го посоча и да поправям този дисбаланс, бях неточно упреквам в десни убеждения или в липса на професионализъм. Постоянното прикрито користолюбие беше доста тревожно. Повечето от сътрудниците ми го отричаха и не осъзнаваха по какъв начин техните пристрастия отблъсваха половината Америка.

Журналистическите антирепубликански пристрастия, несъмнено, ескалираха в ерата на Тръмп.

Но заговорът за безмълвие сред пресата и администрацията на Байдън за да се скрие тежкото умствено и физическо положение на президента Байдън докара страната ни до неповторимо равнище на заплаха, дезориентация и отчаяние.

Как една от най-важните опори на Америка, мощната и обективна политическа преса, се саморазруши и западна?

Може би всичко това е обвързвано с появяването на интернет, който размени трудоемкия журналистически развой с потребността от експедитивност и ексклузивност. Заглавия и вкючванията онлайн се разгласиха за секунди, а по-късно изчезваха, без опция за разсъждение или разбор. Може би всичко това бе обвързвано и със обществените мрежи, които сложиха необучените, неопитни инфлуенсъри и блогъри на едно и също равнище с опитните експерти. Може би сривът на телевизионните рейтинги и продажбите на реклами в списанията докара до съкращаването на бюджета за командировки и следствия. Или може би това е просто мързел и пестене от всичко, както и безкрайното предпочитание за лайкове и кликове, което дефинира нашето съществуване в 21-ви век.

Може би всичко се промени поради чудовищните проблеми пред администрацията на Клинтън или поради нещастието и страха от 11 септември и хаосът от последвалата война в Персийския залив. А може би това беше обвързвано с блестящото обаяние на Барак и Мишел Обама, което заслепи доста от публицистите.

Разбира се, всичко се утежни с поляризиращото наличие на Доналд Тръмп, което провокира зараза от тръмпофобия във всички преобладаващи медии и провокира такава злоба и подбив към 45-ия президент, че доста кореспонденти освен засвидетелстваха намерено предубеденията си против него, само че и се хвалеха, че са част от " Съпротивата ".

Нищо обаче не може да се съпостави с това, на което бях очевидец през последните пет години, откогато Джо Байдън започва сполучливата си президентска акция през 2019 година

Бях сюрпризиран, когато Байдън реши да се кандидатира още веднъж за президенти да се опита за трети път да влезе в Белия дом. Проблемът не беше неговата възраст, 77 години.

Мнозина от нас познават задоволително седемдесетгодишни, които са витални, с изострен разум, физически способни и с ясна мисъл. Но не и Джо Байдън.Байдън беше изтъркан на 77 години и телесно, и умствено.

През ноември 2017 година, когато бях на остров Нантакет на Деня на благодарността, участвах в представянето на новата мемоарна книга на Байдън „ Обещай ми, баща: Година на вяра, компликации и цел “. Някои политици разгласяват записки, преди да стартират президентска акция, с цел да се показват пред гласоподавателите. Други политици разгласяват записки в края на кариерата си, с цел да се сбогуват. Предположих, че става въпрос за второто, както и че това е опит на Байдън да завоюва малко пари след беше част от администрацията на Обама. Известно е, че Байдън постоянно се оплакваше, че е една от най-слабо платените политически фигури във Вашингтон.

Байдън приказва в зала, цялостна с отзивчиви локални хора, доста от които го познаваха персонално от години. Бях изумен от това, което видях. Огънят в очите му беше изгаснал. Той дърдореше необичайно, непрекъснато губеше мисълта си, неразбираше въпроси, пропускаше подсказванията. След въпросите и отговорите, които се получиха неудобно, Байдън се срещна с определени хора от публиката зад кулисите, с цел да им даде подпис, да се снимат с него и да се поздравят. Гледах по какъв начин той се мъчеше да поддържа най-обикновен диалог, като от време на време не успяваше да разпознае остарели другари и поддръжници, мъже и дами, които го познаваха добре от десетилетия.

Това е краят, помислих си. Лебедовата ария на Байдън. Смятах, че фамилията му има шанс, че политическата му кариера завършва и може да се каже, че приключва добре, с два мандата като вицепрезидент на Обама, където той се бе показал с релативно достолепие и си потегли в пика на своята кариера от позиция на вежливостта, наличието на духа и приличието.

И след това той се кандидатира за президент.

Имаше доста фактори, които разрешиха на Байдън да завоюва първо номинацията, а по-късно и изборите през 2020 година Обама се намеси по време на първичните избори, с цел да разчисти пътя на Байдън, призовавайки Пийт Бутиджидж и Ейми Клобучар да отдръпват кандидатурите си, освен с цел да помогне на Байдън, само че и с цел да предотврати номинацията на радикалния Бърни Сандърс. Пандемията от Коронавирус държа Байдън комфортно прикрит в мазето му в Делауеър през по-голямата част от акцията, давайки му опция да победи поради обществената отдалеченост. Самият Тръмп изпитваше компликации в необикновеното напрежение на пандемичното президентство, без да има силата да очарова и убеди изтощената нация, че може да продължи своята работа.

Но водещ фактор за президентската победа на Байдън през 2020 година беше пресата.

Големи елементи от политическите медии взеха решение, че всяка основна рецензия към Байдън ще попречи на общата им цел да извадят Тръмп от Белия дом. Те стопираха да си правят работата и станаха деятели, а не кореспонденти. Те непринудено предадоха своите отговорности пред обществото.

Всеки публицист от ляво насочената преса, който показваше угриженост за положението на Байдън или поставяше под подозрение компетентността му като евентуален президент, беше унизен и осмиван в обществените медии или онлайн в ефир, даже застрашен с " канселиране " от сътрудниците на Байдън, от деятели на Демократическата партия и от сътрудници кореспонденти. Отразяването на Байдън през цялата акция беше притъпено, неразбираемо и несъществено. От друга страна, отразяването на Тръмп беше значително нападателно, враждебно и хиперболизирано. Тръмп, несъмнено, заслужаваше медиите да наблюдават изкъсо изявленията му, само че несъответствието беше явен за всеки, който искаше да го види.

След като Байдън завоюва Белия дом, чиновниците му станаха още по-непрозрачни и потайни. Байдън беше предпазен от пресата, рядко даваше изявленията и избягваше конференциите до неуместна степен. Той разчиташе на бележки и аутокю даже за най-елементарните изяви. Взимаше дълги ваканции, последвани от уикенди на плажа. Той пропуща значими събития на международните конгреси и направи нелепи неточности на основни срещи.

На репортерите не беше разрешено да поддържат връзка с лекаря на Байдън или да видят цялостното му здравно досие, една напълно общоприета процедура, която по предписание се посреща с неодобрение от съвсем всяка президентска администрация,но рядко е бил отказвана.

Неговият екип объркваше и заплашваше, както и отхвърляше това, което бе явно за всички. Тревожните необработени видео записи бяха наричани като „ евтини имитации “. Те споделиха, че Байдън е в разцвета на силите си и работи повече даже от по-младите си сътрудници.

И отзивчивите медии разрешиха това да им се размине. В другите редакции заговорът за безмълвие се случваше по друг метод. Редактори, водещи, изпълнителни продуценти, кореспонденти на терен – всички те играеха разнообразни функции в обособените медии, с цел да скрият истината. Журналистите, отразяващи Белия дом, не бяха жертви на илюзия от страна на администрацията на Байдън. Те бяха в идентична степен обект на закани, само че и съучастници.

Това не значи, че всяка медия и новинарско издание са лъгали непрекъснато. Имаше няколко плахи опити за медицински разбор и изложение на паника. „ Ню Йорк Таймс “ разгласява няколко видни публикации, които се пробваха да раздрусат спящия колос, само че тези истории бяха поднесени уклончиво, деликатно и доста се стараеха сравненията сред Байдън и Тръмп да са в интерес на първия. При това след тези публикации публицистите от вестника бяха опровергани и осмяни от администрацията на президента.

Водещите на вечерните комедийни излъчвания, като цяло демократични по природа, в действителност направиха повече от най-големите новинарски редакции на страната, с цел да привлекат Байдън под отговорност за дейностите му, като се подиграваха на старческите изцепки и препъвания на Байдън, както и на неуместното отказване на Белия дом за тях.

Междувременно Републиканският народен комитет и прорепубликанските медии постоянно прекаляваха с обвиняванията в деменция, изключително през първите две години, когато упадъкът на Байдън не беше толкоз видим и позволяваха да бъдат упреквани в теории на конспирацията. Когато такова обвиняване стига до очевиден фалш, това дава опция на отсрещната страна в допълнение да маскира казуса.

Байдън не беше толкоз зле, колкото твърдяха републиканците, само че не беше и здрав, както се опитваха да го показват демократите. Той имаше положителни и неприятни моменти, ясни сутрини и замъглени следобеди. Нуждаеше се от отмора и успокоение, както и от комфортни условия, след което нормално можеше да се показа съответно за къси интервали. Това сътвори задоволително видеоклипове, зад които другарската преса и Белият дом могат да се скрият и да настояват, че всичките му дни са положителни. Първият шеф на кабинета на Байдън, Рон Клейн, беше занаятчия в ръководството както на графика на Байдън, по този начин и на приятелите му измежду публицистите.

Но президентството е работа 24/7, с всекидневен стрес и непредвидени рецесии. Не е на ненапълно работно време. Не може да се преценява с ежедневните грижи за един остарял човек.

Преди няколко месеца, седмици след достойното показване на Байдън в речта му за положението на Съюза, мои източници започнаха да ми оповестяват, че положението на президента внезапно се утежнява. Умственото му положение се утежняваше и той става мъчително нежен. Срещите с него на моменти са били жалки и страшни. Неговият екип, съгласно моите източници, по едно и също време отхвърляше положението и качествата на президента за бъдещо ръководство, а също по този начин поддържаше заговора за безмълвие с опорни точки, заплашване и лъжливи обещания към медиите.

Тези опорни точки се появиха като оправдания във вестниците и в злокобни политически словоизлияния по кабелните вести.

Историята в действителност ще бъде необработен арбитър за един от най-големите провали на публицистиката в близкото минало на нашата нация.

Сега страната ни е в огромна неволя. Правителството и свободната преса излъгаха обществото. Чуждите страни, другарски и вражески, знаят, че нашият президент е умствено неспособен за поста и че няма кой да ръководи в Белия дом. Стабилните основи на американската система бяха сменени с пясък и мъгла, поставяйки въпроса освен за преизбирането на Байдън, само че най-много за фундаменталните подозрения по отношение на нашата национална сигурност и нашия главнокомандващ.

Заговорът за безмълвие на медиите имаше за цел да попречи на Доналд Тръмп да се върне в Белия дом за втори мандат.

Иронично е, че измамата и лицемерието може да се окажат тъкмо това, което в действителност ще върне Тръмп в Овалния кабинет.

Инфо: Fox News

Превод за " Гласове " Юлия Семир Ал-Хаким