Автор: Мария ДачковаОбрисувах грозната истина. Ако го бях написала красиво,

Силвия Алексиева, носителка на наградата Петя Дубарова, пред Гласове: Дори да не искаме, позволяваме да бъдем водени

Автор: Мария Дачкова

" Обрисувах грозната истина. Ако го бях написала красиво, нямаше да е такова, каквото е, щеше да е като останалите. Аз съм на такава възраст, че е обикновено да нося тази емоционалност и предпочитание за смяна. Имам вяра тя да се случи, въпреки всичко съм от страната на индивида, който приказва, само че в последна сметка съм в позицията на 16-годишна – нямам опция да реализира огромна смяна ". Това споделя в изявление за " Гласове " младата поетеса Силвия Алексиева, която завоюва тази година огромната премия на XXVII народен книжовен конкурс „ Петя Дубарова “ в Бургас.Тя е родена и живее в София, ученичка е в НГДЕК „ Св. Константин-Кирил Философ ”. Миналата година ѝ бе присъдена индивидуалната премия на шампионата по лирика „ Млада метафора ” (2023). Стихотворението, с което Силвия Алексиева завоюва състезанието " Петя Дубарова ", беше дълго популяризирано и коментирано в обществените мрежи. Мненията бяха разнопосочни, защото то не се вписва в всеобщата представа за младежка лирика.

- Кога стартира да пишеш?

- Първият ми опит да напиша нещо беше в пети клас. От тогавашната ми класна и учител по български език и литература потегли всичко.

- Какво четеше като дребна?

- Като всяко дете доста харесвах Астрид Линдгрен и до ден сегашен не преставам да я чета. Например през последните две години препрочитах „ Братята с лъвски сърца “, защото може да бъде тълкувана в доста направления. Ако зрял човек прочете огромна част от детските книги, ще открие различен смисъл в тях.

- Какви бяха първите ти опити?

- Първото ми стихотворение беше за другарството, пречупено през детската призма, сладникаво. Каквато тематика ме засегне, за това пиша.

- Кое те подтикна да напишеш стихотворението, с което завоюва състезанието „ Петя Дубарова “?

- Написах го по много недодялан метод, само че това показва отношението на политицитекъм жителите. Основната причина е общественото неравноправие.

Разхожда лудия си наследник,

пуснал го е 10 метра

напред.

Дал му е бастун,

има задоволително не

пълнолетни години.

Дъртото дете го удря в земята,

внимава с гълъбите,

залезът им хвърля трохи от

името на сянката му.

Отразява се в кецовете му,

връзките им го стягат повече от

пъпната шнур,

поради която е безумен.

Макар и да е късно, въздухът му доближава.

- Смяташ ли, че това е проблем единствено в България?

- Мисля, че не е единствено тук, само че и по целия свят. Живеем в свободно време, само че от време на време свободата минава в крайности и се злоупотребява с нея.

- С каква цел го написа?

- Разбирам, че жегвам сериозен проблем. Написах го без заглавие, с цел да има независимост на интерпретацията. Може да се пояснява, че даваме на някого да ни води и даже да не желаеме, разрешаваме да бъдем водени. Обрисувах грозната истина. Ако го бях написала красиво, нямаше да е такова, каквото е, щеше да е като останалите. Аз съм на такава възраст, че е обикновено да нося тази емоционалност и предпочитание за смяна. Имам вяра тя да се случи, въпреки всичко съм от страната на индивида, който приказва, само че в последна сметка съм в позицията на 16-годишна – нямам опция да реализира огромна смяна.

- Какво мислиш за реакцията на хората на стихотворението ти?

- Имаше и позитивна и отрицателна реакция, въпреки всичко всичко е субективно. Благодаря за хубавите неща, по-специално на Маргарита Петкова, която одобрявам и проследявам с интерес, и на доста други.

- Според теб хората какво стихотворение са очаквали да завоюва?

- Честно казано, не знам какво са си представяли. Предполагам, че са очаквали нещо по-лирично. Това че състезанието носи името на Петя Дубарова, не значи, че би трябвало да се написа като нея. Защо би трябвало да пишем като някого? Ще седна и ще напиша нещо като нея, само че аз няма да съм нея. Както индивидът еволюира, по този начин еволюира и изкуството, методът му на изложение. Ако е имало интервал на търсене на съвършенство, след това се появява реализмът, едно безусловно отразяване на действителността. Изкуството носи времето.

- Каква литература четеш и кои са обичаните ти поети?

- Опитвам се да чета колкото се може повече и да откривам нови създатели. Винаги съм харесвала френските създатели и освен. Откакто изучавам испански, започнах да демонстрирам интерес към испаноезичния свят. Смятам, че испанската литература се отличава със своя характер, защото народопсихологията се е пренесла в литературата им. Харесвам литература, която обгръща повече тематики. Като човек, на който му следва да си търси място под звездите, желая да знам и да схвана всичко. Харесвам и древноизточна литература. Макар и за малко, я изучавахме в нашата гимназия и имахме опция да се срещнем с нея. В древноегипетската поезия ми беше доста загадъчно, че не се знае кой е създателят, има творби, за които даже не знаем интервала, в който са написани.

- Мислиш ли, че актуалните творби са повлияни от Античността?

- Няма по какъв начин да няма въздействие. Времето е едно от дребните неща, които съществуват в някаква целокупност. Не може да няма нещо предадено, даже да е най-малък детайл. Поставени на линията на времето, нашата ера и Античността са на двата полюса. Със сигурност има неща, които са останали. Комедиите да вземем за пример постоянно ще бъдат желани, в тях посредством гротеската се споделя нещо поучително. Трябва да се написа за това, което е истина, което го има и те заобикаля.

- Смяташ ли, че има цензура в днешно време?

- Цензурата има разнообразни проявления. Масовата визия за нея е да ти заявят, че не можеш да кажеш обещано нещо. Има и различен метод казаното от теб да бъде преправено. С развиването на света и тя се е развила.

- Има ли връзка сред литературата и политиката?

- Политиката няма по какъв начин да не те въодушеви, а и живеем в света, който тя е основала, всекидневието е обвързвано с нея. Не мисля, че тя управлява литературата. Има и независимост, и цензура, само че не би трябвало да се злоупотребява с това и да се стига до прекаленост.

- Кои са обичаните ти български писатели?

- Все повече преоткривам нашата литература и се пробвам да се докосна до нея, тъй като съм българка. Уважавам класиците, несъмнено. От актуалните одобрявам Христо Фотев, Биньо Иванов, Иван Методиев, Гриша Трифонов, Здравка Ефтимова, Виктор Пасков, Христо Карастоянов, Нинко Кирилов, Аксиния Михайлова, Галин Никифоров, Петър Чухов, Палми Ранчев и други

- Какви са трендовете в днешната българска литература съгласно теб?

- Не се написа единствено за вътрешния свят, само че и за този, от който си част. Съвременната литература преглежда доста тематики и всеки човек може да си откри създател, в случай че потърси. Литературата ни се развива, има доста младежи, които пишат.

- Променя ли се езикът?

- Езикът е жива материя. Чуждото въздействие върху езика не се следи единствено при нас. Ние учим мъртви езици и наблюдаваме тъкмо това. Както индивида, по този начин и речта се развива. Древните езици, които ние учим, оказват помощ за интереса и разбирането на културата и ти дават по-различен взор.

- В какво вярваш?

Вярвам, че има смисъл да се има вяра в положителното. Вярата даже да не религиозна, е обвързвана с душата.

- В какво време живеем?

- Нашето време е комбинация сред всички останали. Има от всичко, което може да е и положително, и неприятно.

- Мислиш ли, че войната води до смяна?

- Няма по какъв начин на всички места да царува мир, обаче войната е нещо извънредно. Нещо, което лишава живот и носи след себе си съсипия, не може да е положително. Не може да няма нарцисизъм и ненавист, само че въпросът е да не се стига до лишаване на животи. Светът към този момент е към този момент е прекосявал през сходно нещо, само че за какво би трябвало да се продължава?

- Тук ли искаш да продължиш образованието си или в чужбина?

- Ако отида да изучавам в чужбина, сигурно ще ми бъде забавно и ще видя нещо друго, само че може би ще желая да се върна, човек не би трябвало да се зарича, само че познавайки се, допускам, че по този начин ще се случи. Ще е хубаво, в случай че оставаме в България, тъй като смяната няма да пристигна единствено от политиците, само че и от нас. Хората не се отхвърлят от корените си.

- С какво искаш да се занимаваш след учебно заведение?

- Искам специалността ми освен да взима, само че и да дава. Не желая да ми е специалност, а предопределение. „ Намери си работа, която ти харесва и в никакъв случай няма да ти се постанова да работиш “.

- На кого се чувстваш признателна?

- Разбира се, на преподавател няма по какъв начин да не благодариш. Това е образец за специалност, която няма по какъв начин просто да отидеш и да я работиш, би трябвало да имаш сериозен персонален претекст за нея. Нашата класна, госпожа Ивана Чиновска, не преподава единствено това, което би трябвало да знаем по български и литература, само че ни учи и като хора, дава доста от себе си. Има от ден на ден млади учители, което демонстрира, че има вяра. Благодарна съм най-много на фамилията и на приятелите ми.