Автор: Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex Значителното покачване в

Автор: Макс Баклаян, изпълнителен шеф на Tavex Значителното повишаване в цената на златото през последните седмици разбуни духовете във финансовия свят. Цената се повиши от 1991 щатски $ на 13 февруари до над 2300 $ на -04 април. Това е един от най-резките скокове в цената на жълтия метал регистриран в миналото. Но в случай че сте останали с усещането, че златото към този момент е достигнало нов пик и цената му е малко евентуално да се повиши още доста, помислете още веднъж. След отчитане на обезценяващия резултат на инфлацията, цената на златото през днешния ден ( измерена в долари) в действителност към момента не е отбелязала нов връх, и даже е на по-ниско в сравнение с е била през 2020 година Цената на златото внезапно се повишава след експлоадирането на световната пандемия на Ковид-19 и доближава връх от 2467 днешни щатски $ през август 2020. Настоящата цена от към 2300 $ към момента е надалеч освен от този връх, само че и от абсолютния исторически връх, маркиран при започване на 80-те, когато цената на златото надвишава 2600 днешни щатски $. Не единствено, че цената на златото има още капацитет за напредък преди да доближи нов връх само че има и огромна възможност това да се случи заради особената икономическа обстановка, в която се намира света през днешния ден. Цената на златото е тясно обвързвана с покупателната дарба на валутите, действителните лихвени проценти и надлежно паричната политика. Особено политиката на Федералния запас, централната банка на Съединени американски щати (Фед). След настъпването на инфлационната вълна през 2021-2022 година, Фед стартира да подвига лихвите и през днешния ден те са на равнище 5.25-5.50%, спрямо 0.25% при започване на 2022 година, а доходността по 10-годишните държавни скъпи бумаги (ДЦК) на Съединени американски щати през днешния ден е над 4%, спрямо 1-2% през 2021 г. В момента от Фед са изправени пред алтернатива. От една страна от централната банка скоро биха желали да смъкват лихвите и най-вероятно ще станем очевидци на дейности в тази посока още през актуалната година. Лихвеният % не може да остане задълго в диапазона 4-6%, тъй като всеки спомагателен процентен пункт усилва доста финансовите разноски, както за американската страна, по този начин и за частния бранш и семействата. Всеки процентен пункт над 0 прибавя по 723 милиарда $ към националния дълг на Съединени американски щати. Освен това, повдигането на лихвите от 2022 година насам обезцени старите скъпи бумаги, издадени в колосални количества по време на пандемията (а и преди това). Това обезценяване докара до банкрут на няколко огромни американски банки преди година, отпред с Silicon Valley Bank. Ситуацията можеше да излезе отвън надзор и да се стигне до повтаряне на банковата рецесия от 2008 година, в случай че от Фед не се бяха намесили незабавно. Всяко в допълнение повишаване на лихвения % на Фед би влошило казуса с обезценката на дълговите скъпи бумаги. От друга страна, лихвите мъчно ще могат да бъдат свалени и арестувани на равнище покрай нулата още веднъж. Толкова ниски лихви значат негативна действителна рентабилност (след отчитане на инфлацията) и обичайните крупни купувачи на американски ДЦК към този момент не наподобяват толкоз склонни да одобряват това. Китай, вторият максимален покупател на американски ДЦК в света, през последните години се отърва от обилни количества такива активи и това е част от дълготраен развой, който продължава. Понастоящем Китай държи американски ДЦК на стойност към 800 милиарда $, спрямо над 1300 милиарда преди 10 години. Само за интервала януари 2022 година – декември 2023 година, американските ДЦК, които Китай държи са спаднали с над 200 млрд.  Накратко, Фед се намира в тежка алтернатива, в случай че световната икономическа и политическа обстановка не се промени фрапантно. Това значи, че в сегашния подтекст инфлацията няма по какъв начин да бъде овладяна, или най-малко не изцяло. Годишният растеж на цените в развиване страни като Съединени американски щати най-вероятно няма да падне под 2%, както преди пандемията, а ще остане осезаемо по-висока. Съответно, ще живеем в свят, в който инфлацията е относително висока (4-5%) и лихвените проценти също са относително високи (2-4%). Макар и относително висок обаче, лихвеният % няма да е по-висок от инфлацията, и надлежно цената на парите ще продължи да пада, а доходността по държавните скъпи бумаги ще остане негативна. В подобен подтекст, изключително предвид на геополитическите напрежения, златото е доста прелъстителен актив, освен за частни вложители, само че и за централни банки. Данните сочат, че централните банки на БРИКС купуват злато с гневни темпове. Миналата година означи най-високото равнище покупки на физическо злато от 2010 година насам. В рамките на три тримесечия през 2023 година централните банки са закупили чисто 800 тона злато, което е 14% повече по отношение на същия интервал през 2022 г. В актуалната световна среда на политическа неустановеност и упорита инфлация, централните банки на разрастващите се страни залагат на златото за отбрана на финансовото си благосъстояние от ерозията в цената на фиатните валути. Може би е добра концепция и ние да последваме образеца им?