Автор: Красимир Живачки, изпълнителен секретар на АТЕБ Цената на квотите

Автор: Красимир Живачки, изпълнителен секретар на АТЕБ Цената на квотите за излъчвания, търгувани по Европейската скица за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове (ETS), се е нараснала от под 10 евро за звук през 2018 до към 94 евро сега. Цените на квотите се дефинират основно от фактори, които въздействат върху търсенето и предлагането, като икономическа интензивност, нарастване на работата на енергийни централи, употребяващи въглища и природен газ, политиката на Европейската комисия и други. Като съществена причина за нарастването от началото на 2018 година са посочвани все по-строгите политики за изменение на климата в Европейски Съюз и в международен мащаб, дружно с разнообразни промени в пазарния дизайн на схемата за търговия с излъчвания. Най-големият дял от нарастването на квотите настава от началото на 2021 година Анализи на Европейската комисия и мнението на участниците в пазара на квоти допускат, че няколко фактора са довели до ускорение на нарастването на цените от началото на 2021 година Обявяването на пакета от законодателни промени на Европейската комисия „ Подготвени за цел 55 “ ускори ролята на схемата за търговия с излъчвания като главен инструмент за декарбонизация на Европейски Съюз. Фаза 4 на ETS, която стартира през 2021 година, също включва засилено стесняване на предлагането на квоти с течение на времето и обновени параметри за запаса за непоклатимост на пазара, което в допълнение ще ограничи количеството квоти, налични за търговия на пазара. В същото време по-високите цени на газа от края на 2021 и през цялата 2022, подтикват производителите на електрическа енергия да преминат от газ към въглища, технология с по-интензивно обособяване на СО2, като по този метод усилват търсенето на въглеродни квоти. След обявлението в края на предходната година от страна на Европейската комисия, Европейския парламент и Съветът на Европейски Съюз за съглашение по отношение на необятен набор от политически оферти, които да влязат в пакета „ Подготвени за цел 55% “, в това число и за промяна на схемата за търговия с излъчвания цените на квотите означават растеж. Какво включва проектоспоразумението? ·        Промишлеността и производителите на електрическа енергия в Европейски Съюз ще би трябвало да понижат своите излъчвания с 62%, вместо с 43%, по отношение на равнищата от 2005 година до 2030 година според проектоспоразумението. Това е нарастване спрямо задачата от 61%, в началото препоръчана от Европейската комисия и доста нарастване от предходната цел от 43%. ·        За да се реализира това, в съглашението се покачва коефициента на линейно понижение от 2.2% на 4.3% за 2024-2027 година и на 4.4% за 2028-2030 година Този коефициент показва количеството излъчвания на годишна база, които се изтеглят от пазара. Тоест това е степента, с която ще понижава общото количество квоти предлагани по ETS. ·        Проектоспоразумението също по този начин включва опазване на 24% % на квоти в запаса за непоклатимост на пазара след 2023 година Този % трябваше да спадне автоматизирано до 12% от 2024 година според актуалните правила на ETS, само че е решено да се резервира неизменен. ·        План за поетапно въвеждане на механизъм за промяна на въглеродните излъчвания на границите (CBAM) последователно прекратява безплатното систематизиране на квоти по схемата за интервал от девет години (от 2026 година до 2034 г.) за секторите, обхванати от CBAM. От 2026 година вносителите в секторите, обхванати от CBAM (цимент, алуминий, торове, електричество, водород, желязо и стомана, дружно с някои първоначални суровини), ще би трябвало да предадат новосъздадени CBAM документи, еквивалентни на излъчванията отделени за производството. ·        Споразумението планува последователно включване на излъчванията от морския бранш в ETS на Европейски Съюз, като задължението за закупуване на квоти нараства от 40% от тестваните излъчвания през 2024 година до 100% през 2026 г. В разследване на по този начин оповестените проекти се следи ясно ценово разграничаване на фючърсите за излъчвания, като най-високи са те за 2024 и 2025 година надхвърляйки 100 евро/тон. Това демонстрира, че упованията на пазара в резултат на завършването на измененията по ETS са за по-високи цени по отношение на сегашните поради плануваните ограничения за ограничение на предлагането.  За по-дългосрочен интервал са вероятни двустранни покупко-продажби, само че на главния канал за търговия с излъчвания – Европейската енергийна борса такива липсват след 2025 г. Други фактори, които би трябвало да споменем, предполагащи растежа на цените на квотите от началото на годината е, че през първото тримесечие обичайно се следи повишаване на спекулативната интензивност.  Трябва обаче да се има поради че не можем да отдадем растежа на цените напълно на сходен вид покупко-продажби от страна на финансовите участници. През предходната година Европейският орган за скъпи бумаги и пазара (ESMA) организира следствие за спекулации в схемата за търговия с квоти на излъчвания. Констатациите на ESMA бяха оповестени през март 2022 година Анализът не откри съществени дефекти във действието на пазара на въглеродни излъчвания в Европейски Съюз. При сериозен скок на цените, какъвто имаме сега е разумно още веднъж да бъде извършено сходно следствие. Наближава и крайният период, когато задължените компании по схемата за търговия с излъчвания би трябвало да предадат квотите, еквивалентни на техните излъчвания на парникови газове. Датата е 30 април и дава опция през първото тримесечие на годината фирмите да си набират недостигащите им квоти, с цел да реализиран избрания им таван. Това нормално също е причина за увеличение на спекулациите и генерално на търсенето на пазара през първо тримесечие. Развитието на цените на квотите за излъчвания е мъчно да се планува с акуратност. В началото на предходната години водещи анализатори като BloombergNEF, Energy Aspects, Refinitiv и други предвидиха цени за 2023 от към 85 евро за звук, а все още спот цената е над това равнище – към 94 евро/тон. Ако се върнем още по-назад през 2019 – 2020 прогнозите бяха за цени между  55 – 65 за интервала до 2025 година. Виждаме, че има основни разлики сред упованията на анализаторите и действителността.  Подобни стойности, каквито реализира пазарът на излъчвания сега и спадът на цените на природния газ под 50 евро за MWh, ще обърне наклонността при производството, правейки газовите централи ценово по-конкурентни по отношение на въглищните. Напълно допустимо е при започване на 2023 година, както беше и при започване на 2021 водещ фактор за придвижването цените на електрическата енергия да бъде точно пазарът на въглеродни квоти.