Красимир Богданов: Да възстановим първия паметник на Ботев!
автор: Красимир Богданов, историк
Преди едно десетилетие във Враца се разгоря остра полемика за ориста на остарелия монумент на Христо Ботев, който се намираше в градинката на „ Руски “. Поводът беше издигането на паметник на същото място на огромния български теоретичен и политически деятел – роденият във Враца Васил Кънчов. В разногласията се включих и аз с предложение скулптурата на войводата да не се слага „ под арест “ в Регионалния музей, а паметникът в неговата целокупност да бъде експониран в градска среда.
Появиха се доста оферти, планове, организираха се полемики и кръгли маси. В резултат – паметникът беше разчленен.
Какво е неговото значение?
Паметникът на Христо Ботев е първият монумент на български народен воин и изобщо първият скулптурно-архитектурен монумент в България след Освобождението. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на ръководителя на Постоянната комисия Гьошо Антонов, а поддръжка за начинанието оказва и министър-председателят Стефан Стамболов. Средства са събрани най-вече от донори.
Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд на 27.V.1890 година Сред гостите са Стамболов, майката на Ботев, брачната половинка му Венета и щерка му Иванка, четници и поборници.
Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митов. Паметникът изобразява Ботев в натурален растеж. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата – свитък хартия. Разпилените листа в краката му акцентират решението да се премине от думи към каузи. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени бронзови барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски (за последните двама – единствените и през днешния ден художествени изображения), внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
Изображението на Ботев е доста по-различно спрямо тези, който познаваме. Използвана е последната фотография на Ботев, направена в Букурещ преди заминаването с четата за България, на която той е с братята си Стефан, Кирил и Боян.
На упоменатия финален фотос Ботев е много измършавял в лицето, с късо подстригана пригладена коса, с присъщите си мустаци, само че с дребна брада и без диря от относително гъстите бакенбарди.
Този облик не е единственият, в който Христо Ботев е изобразен по този начин, както е умрял. Само няколко месеца след гибелта му, в края на 1876 година, неговият пръв живописен облик се появява в стенен „ Календар за година 1877 “. Подобни са последвалите изявления на Захарий Стоянов при издаването на книгата „ Христо Ботйов. Опит за биография “ и портретната схема с креда от Антон Митов, оповестена през 1891 година в сп. „ Илюстрация – Светлина “.
До 1955 година паметникът на Ботев се намира на едноименния площад, откъдето е демонтиран в същата година като несъответствуващ на стилистиката на епохата. Заменен е от бюст-паметник, който от своя страна отстъпва място на открития на 2 юни 1964 година паметник, който и през днешния ден се извисява на площад „ Христо Ботев ”.
В началото на 90-те години първият монумент на поета-революционер е подложен в градинката на площад „ Руски “. Всъщност експонирани са постаментът с металните барелефи и скулптурата на Ботев. „ На склад “ остават металната ограда и четирите бронзови глави. За позор на „ признателните генерации “ неколкократно са осъществени похищения над детайл от паметника – сабята на войводата.
Предвид идното създаване на паметника на Васил Кънчов през 2010 година бронзовата фигура на Ботев е прибрана в Регионалния исторически музей и е сложена в тематичната „ Ботева зала “. Скоро по-късно постаментът пък „ украси “ базата на БКС. Опитите през последното десетилетие да се възвърне в целокупност първият монумент на Христо Ботев срещна сериозна опозиция от страна на врачански политици и общественици. Моят непретенциозен принос, с изключение на с популяризирането на тематиката и историята на паметника, се показва и в слагане на въпроса на съвещание на Консултативния съвет по просвета и изкуства към Министерството на културата, управляван от починалия учен Светлин Русев. Становището на Съвета беше еднопосочно – мястото на паметника е в градска среда. „ Съпротивата “ естествено не разреши.
Може би тематиката нямаше да се повдигне още веднъж, в случай че наскоро не стартира самодейност за създаване на монумент на Ботев в с. Косталево. За изненада на виделите, в това число и моя, на прясната бетонова площадка в покрайнините на селото „ цъфна “ постаментът от 1890 година Разбира се, очукан, обезобразен, без прилежащите му детайли. Чест прави на ръководителя на комисията по просвета в локалния парламент Красимир Ангелов, че сложи въпроса на съвещание на Общинския съвет.
Предстои следващото издание на „ Ботеви дни “. Сега е моментът да се вземат поради всички изявления по тематиката. Да се притъпят мненията. Дали паметникът ще бъде на гаровия площад, на площад „ Македония “, пред „ мъжка мода “, на стадиона или пред музея към този момент няма чак такова значение. Важното е да се вземе решение за изцяло възобновяване на първия в България незабравим знак на поета-революционер Христо Ботев. А Враца да не се срами, а да се гордее със своето културно-историческо завещание.
Преди едно десетилетие във Враца се разгоря остра полемика за ориста на остарелия монумент на Христо Ботев, който се намираше в градинката на „ Руски “. Поводът беше издигането на паметник на същото място на огромния български теоретичен и политически деятел – роденият във Враца Васил Кънчов. В разногласията се включих и аз с предложение скулптурата на войводата да не се слага „ под арест “ в Регионалния музей, а паметникът в неговата целокупност да бъде експониран в градска среда.
Появиха се доста оферти, планове, организираха се полемики и кръгли маси. В резултат – паметникът беше разчленен.
Какво е неговото значение?
Паметникът на Христо Ботев е първият монумент на български народен воин и изобщо първият скулптурно-архитектурен монумент в България след Освобождението. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на ръководителя на Постоянната комисия Гьошо Антонов, а поддръжка за начинанието оказва и министър-председателят Стефан Стамболов. Средства са събрани най-вече от донори.
Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд на 27.V.1890 година Сред гостите са Стамболов, майката на Ботев, брачната половинка му Венета и щерка му Иванка, четници и поборници.
Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митов. Паметникът изобразява Ботев в натурален растеж. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата – свитък хартия. Разпилените листа в краката му акцентират решението да се премине от думи към каузи. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници и прикрепени бронзови барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски (за последните двама – единствените и през днешния ден художествени изображения), внушителна табела с текст и четири лъвски глави, из чиито уста бликала бистра вода. Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
Изображението на Ботев е доста по-различно спрямо тези, който познаваме. Използвана е последната фотография на Ботев, направена в Букурещ преди заминаването с четата за България, на която той е с братята си Стефан, Кирил и Боян.
На упоменатия финален фотос Ботев е много измършавял в лицето, с късо подстригана пригладена коса, с присъщите си мустаци, само че с дребна брада и без диря от относително гъстите бакенбарди.
Този облик не е единственият, в който Христо Ботев е изобразен по този начин, както е умрял. Само няколко месеца след гибелта му, в края на 1876 година, неговият пръв живописен облик се появява в стенен „ Календар за година 1877 “. Подобни са последвалите изявления на Захарий Стоянов при издаването на книгата „ Христо Ботйов. Опит за биография “ и портретната схема с креда от Антон Митов, оповестена през 1891 година в сп. „ Илюстрация – Светлина “.
До 1955 година паметникът на Ботев се намира на едноименния площад, откъдето е демонтиран в същата година като несъответствуващ на стилистиката на епохата. Заменен е от бюст-паметник, който от своя страна отстъпва място на открития на 2 юни 1964 година паметник, който и през днешния ден се извисява на площад „ Христо Ботев ”.
В началото на 90-те години първият монумент на поета-революционер е подложен в градинката на площад „ Руски “. Всъщност експонирани са постаментът с металните барелефи и скулптурата на Ботев. „ На склад “ остават металната ограда и четирите бронзови глави. За позор на „ признателните генерации “ неколкократно са осъществени похищения над детайл от паметника – сабята на войводата.
Предвид идното създаване на паметника на Васил Кънчов през 2010 година бронзовата фигура на Ботев е прибрана в Регионалния исторически музей и е сложена в тематичната „ Ботева зала “. Скоро по-късно постаментът пък „ украси “ базата на БКС. Опитите през последното десетилетие да се възвърне в целокупност първият монумент на Христо Ботев срещна сериозна опозиция от страна на врачански политици и общественици. Моят непретенциозен принос, с изключение на с популяризирането на тематиката и историята на паметника, се показва и в слагане на въпроса на съвещание на Консултативния съвет по просвета и изкуства към Министерството на културата, управляван от починалия учен Светлин Русев. Становището на Съвета беше еднопосочно – мястото на паметника е в градска среда. „ Съпротивата “ естествено не разреши.
Може би тематиката нямаше да се повдигне още веднъж, в случай че наскоро не стартира самодейност за създаване на монумент на Ботев в с. Косталево. За изненада на виделите, в това число и моя, на прясната бетонова площадка в покрайнините на селото „ цъфна “ постаментът от 1890 година Разбира се, очукан, обезобразен, без прилежащите му детайли. Чест прави на ръководителя на комисията по просвета в локалния парламент Красимир Ангелов, че сложи въпроса на съвещание на Общинския съвет.
Предстои следващото издание на „ Ботеви дни “. Сега е моментът да се вземат поради всички изявления по тематиката. Да се притъпят мненията. Дали паметникът ще бъде на гаровия площад, на площад „ Македония “, пред „ мъжка мода “, на стадиона или пред музея към този момент няма чак такова значение. Важното е да се вземе решение за изцяло възобновяване на първия в България незабравим знак на поета-революционер Христо Ботев. А Враца да не се срами, а да се гордее със своето културно-историческо завещание.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ