Автор: Калоян Стайков, ИПИ Началото на бюджетната година изглежда типично

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Началото на бюджетната година наподобява типично за интервала след 2015 година и в този смисъл - безинтересно: остатък от към 1 милиарда лева през януари 2019 година, съпроводен от нарастване и на консолидираните доходи, и на разноските в съпоставяне със същия интервал на предходните години. В същото време има няколко детайла, които заслужават повече внимание.

На първо място това са консолидираните разноски, които се усилват с към 100 млн. лева спрямо януари 2018 г.По-интересно е от кое място идва растежът. В главната си част това се дължи на по-високи разноски за заплати – към 60 млн. лева, и леко нарастване при обществените и финансовите разноски. Въпреки че тези нараствания бяха известни още с приемането на бюджет 2019 година, те ненапълно демонстрират и целите на държавното управление, а точно увеличение на приходите в изборната година и продължаващо занемаряване на финансовите разноски.

Бюджетните вложения са в размер на към 116 млн. лева, което е над равнището им от януари 2018 година, само че е към два пъти по-малко спрямо първия месец на 2014 и 2015 година Последното значи, че не става въпрос за сезонни фактори (настоящата зима беше относително мека), а за чисто политически и административни решения. Това навежда на мисълта, че през сегашния програмен интервал за асимилиране на европейски средства (2014-2020 г.) още веднъж ще станем очевидци на едва асимилиране на средствата от европейския съюз преди да изтече публично интервалът За сметка на това огромна част от харчовете най-вероятно ще бъдат съсредоточени в последните две години за асимилиране на тези средства – 2021-2022 година, както стана и през предходния интервал (последните две години за асимилиране на средствата от програмния интервал 2007-2013 година бяха 2014 и 2015 г.).

При консолидираните доходи вършат усещане данъчните приходи, които през януари са с над 300 млн. лева под равнищата си от януари 2018 година В главната си част това са дължи на по-малко доходи от данък върху тютюневи произведения, които са с 306 млн. лева или 61% по-малко в съпоставяне миналата година. Това е по-скоро статистически резултат в следствие от освобождение на по-големи количества акцизни артикули в края на 2017 година, за които дължимият данък се внася през януари 2018 година, с цел да се избегне облагането с по-висок данък (акцизът на 1000 къса се усилва от 168 лева на 177 лева от началото на 2018 г.). Този резултат би трябвало да изчезне през идващите 2-3 месеца.

Другият приходоизточник със спад, въпреки и доста по-малък – с 76 млн. лева, е Данък добавена стойност. Отчасти това се дължи на по-ниските доходи от импорт вследствие на по-ниската цена на петрола през януари 2019 година в съпоставяне със същия месец на миналата година. В същия интервал обаче се следи и повишаване на еврото по отношение на $, което би следвало да компенсира по-високите цени на енергийните запаси. Това може да значи, че вносът се забавя при започване на годината в следствие от по-ниско вътрешно търсене.

В поддръжка на тази опция са данните за приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната през януари 2019 година, които са с 51 млн. лева по-малко в съпоставяне със същия месец на миналата година. Това е изненадващо, тъй като нормално приходите от Данък добавена стойност през януари са високи вследствие на ударното харчене на бюджетния остатък през месец декември на миналата година. Декември 2018 година е рекорден за интервала 2009-2018 година защото в границите на един месец са изхарчени близо 17% от годишните консолидирани разноски (по-високо е равнището само през 2008 година, когато този дял доближава близо 19%).

Дори и да изключим от сметката отпуснатите средства за Автомагистрала „ Хемус” – близо 1,35 милиарда лева, защото те не са действителен разход за 2018 година, декемврийските разноски отново се усилват на годишна база с близо 1,3 милиарда лева или с 33%. Т.е., при равни други условия, може да се чака приходите от Данък добавена стойност през януари 2019 година да са по-високи спрямо януари 2018 година Да, само че наподобява изискванията не са равни и приходите при започване на 2019 година са по-ниски, което навежда на мисълта за закъснение на темпа на напредък на вътрешното търсене (потребление и инвестиции).

Въпреки че от данните за един месец не могат да се вършат генерални изводи, бюджетната статистика за януари поддържа оповестената неотдавна прогноза за развиване на стопанската система през 2019 година на Българската национална банка. Според нея може да се чака закъснение на растежа на потреблението, опазване на темповете на напредък на вложения (главно вследствие на по-високи обществени финансови разноски, каквито за момента не се наблюдават) и растеж в износа на артикули и услуги. Променящата се вътрешна среда би трябвало да е сигнал за по-консервативен метод от страна на политиците при провеждането на фискалната политика, само че, както се вижда от плана на бюджета и осъществяването му в първия месец на 2019 година, сходно нещо досега не се вижда.

Вместо това в изборна година политиците са решили да борят по-бавния растеж в потреблението с нарастване на приходите в обществената и обществената сфери. Същевременно така наречен обществени богатства като по-високи заплати, пенсии, обществени помощи и така нататък, са сложни за отнемане/намаление, което ще ограничи бюджетната еластичност в идващите години.

Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/byudjet-po-vreme-na-izbori-i-riskove-pred-rasteja/