Автор: Калоян Стайков / 11.01.2019, ИПИ Дали защото застудя, дали

Автор: Калоян Стайков / 11.01.2019, ИПИ

Дали тъй като застудя, дали тъй като сме в предизборна година, дали заради някоя друга причина не може да се каже, само че напрежението на пазара на електрическа сила стартира да доближава невиждани висоти. Причината – увеличаващите се цени на Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) от лятото на 2018 година, които бързо прераснаха в национално злополучие. Това не е изненадващо, така през 2018 година бяха направени радикални промени във действието както на контролирания, по този начин и на свободния пазар, което се случи небрежно, без нужната оценка на влияние, без нужното софтуерно време за уточняване на нормативните актове и с куп други дефекти. Ефектът – безпорядък.

В този безпорядък заинтригуваните страни сякаш започнаха да се надцакват със странни хрумвания и „ интересни” тълкования. Така да вземем за пример през миналата седмица въпросът с високите цени на свободния пазар на електрическа сила беше разискван в Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Не излиза наяве по силата на кой нормативен документ, още по-малко по силата на каква логичност, НСТС се занимава с цените на дадена стока, без значение дали тя се търгува по свободни или контролирани цени. Според член 3 от Кодекса на труда „ Държавата реализира регулирането на трудовите и директно обвързваните с тях връзки, осигурителните връзки, както и въпросите на виталното ниво в съдействие и след съвещания с представителните организации на служащите и чиновниците и на работодателите”. Според член 3 от Правилника за организацията и активността на препоръките за тристранно съдействие „ Националният съвет за тристранно съдействие разисква и дава отзиви по планове на нормативни актове, уреждащи въпросите на:

1. трудовите и директно обвързваните с тях отношения;

2. здравословните и безвредните условия на труд;

3. заетостта, безработицата и професионалната квалификация;

4. публичното и здравното осигуряване;

5. приходите и виталното равнище;

6. въпроси, свързани с бюджетната политика;

7. обществените последствия от преструктурирането и приватизацията.”

Никъде в пълномощията му не влиза, а и не би трябвало, разискване на цени на артикули.

След това неразбирателство стартира престрелка с цифри, които никоя страна не изясни по какъв начин са получени и последваха генерални и извадени от подтекст изводи. Така да вземем за пример медии привлякоха вниманието към това, че за първите 10 дни на януари 2019 година цените на базовата сила на Българската самостоятелна енергийна борса са се нараснали с 90% спрямо последните 10 дни на декември 2018 година Но пък в последните 10 дни на декември има 7 почивни дни (включително събота и неделя), до момента в който в първите 10 дни на януари има единствено 3.

Другото „ стряскащо” наблюдаване е, че през някои дни при започване на януари борсовите цени на електрическата сила в България надвишават тези в района. Добре, само че пък в други дни са по-ниски и не излиза наяве за какво едното е по-показателно от другото. Нещо повече – обстановката е съвсем същата в първите 10 дни на януари 2018 година

Когато се приказва за динамичност в цените на локалния борсов пазар, не би трябвало да се пропуща фактът, че той е мощно повлиян от свързаността си с районните пазари. През 2018 година се следи нарастване на цените спрямо края на 2017 година в целия район, само че в България то е най-ниско (Графика 1). С други думи преди да се вършат генерални изводи за изкривяването на пазара, би трябвало да се почисти въздействието на районните пазари, което досега не са създали нито от държавното управление, нито от регулатора, нито от частния бранш, с цел да стане ясно какъв е приносът на вътрешни за българския пазар фактори. Нещо повече – като се изключи че изменението на цените е най-ниско в България, самите средномесечни борсови цени в България са най-ниски през съвсем цялата година (Графика 2).

Графика 1: Индекс на борсовите цени на електрическа енергия; 30-дневна плъзгаща се междинна стойност; 31 декември 2017 година = 100

Източник: HUPX, БНЕБ, лични калкулации

Графика 2: Борсови цени на електрическа енергия; 30-дневна плъзгаща междинна стойност, евро/МВтч

Източник: HUPX, БНЕБ, лични калкулации

Следващият укор от страна на работодателите и синдикатите е, че борсовите цени в България са най-ниски, само че в случай че към тях се прибави цената за отговорности към обществото, тогава те надвишават тези в Сърбия и Румъния и приближават тези в Гърция. Такова съпоставяне сред борсови цени и други цени е безусловно неточно. Борсовите цени на електрическата сила показват само това – цена за електрическа сила, което ги прави сравними. Всяка страна постанова спомагателни налози, акцизи, такси, надбавки и други към борсовата цена като да вземем за пример цената за отговорности към обществото в България и не може да се съпоставя борсова цена в една страна с борсова страна плюс някаква надбавка в друга.

Таблица 1: Мрежови разноски, налози и надбавки към цената на електрическата сила на небитови консуматори, 2017 година

Мрежови разноски

Надбавки, включително

1)ДДС

2)ВЕИ

3)Екологични надбавки

4)Други

годишно ползване

България

13,50

33,30

14,80

10,50

1,00

7,00

Унгария

24,50

31,30

18,10

5,80

1,00

6,40

Румъния

24,20

26,60

14,20

11,90

0,00

0,50

годишно ползване >/= 150 000 МВтч

България

4,60

22,70

10,50

4,20

1,00

7,00

Унгария

21,30

29,80

16,60

5,80

1,00

6,40

Румъния

8,80

22,00

10,70

11,00

0,00

0,30

Източник: Евростат, лични калкулации

От другата страна на дебата са представителите на Народното събрание, държавното управление и регулатора, които не виждат проблем и считат, че това са естествени пазарни взаимоотношения, в които страната не би трябвало да се меси. Това е отчасти правилно, само че когато 85% от пазара се господства от трима участника, което съставлява сериозна централизация, естествено е регулаторът да има по-активна роля в него. Когато тези трима производители са и държавни компании – АЕЦ „ Козлодуй”, НЕК и Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2”, чиито принципал е Министерството на енергетиката, би следвало и то да има по-активна роля. Можете ли да си визиите какъв брой инспекции щяха да сполетят тези сдружения, в случай че бяха частни? Ако не можете, спомнете си какъв брой рецензии бяха ориентирани към електроразпределителните сдружения в интервала 2013-2015 година и какъв брой пъти народни представители желаеха отнемането на лиценза на сдруженията.

Проблем на пазара явно има както заради неговата централизация, по този начин и заради динамичността и волатилността на борсовите цени. Така да вземем за пример средногодишната пазарна цена на електрическата сила в България през 2018 година е с 15% под тази в Румъния, до момента в който през 2017 година тя е била с 24% по-ниска. Т.е. съществуването на корелация сред локалния и районните пазари не е доказателство за съществуването на пазар в България, което се вижда от непрекъснатото напрежение и инспекциите на регулатора (от лятото на 2017 и от ноември 2018 г.), които още не са дали резултат. С други думи налице са редица сигнали, които навеждат на мисълта, че този пазар работи като пазара на горива – да следва отдалеко и изборно интернационалните трендове, като обезпечава свръхпечалби на стеснен брой пазарни участници.

Решението обаче не е да се преекспонират епизодични феномени, извадени от подтекст, а да се разпознават действителните проблеми, за които да се откри решение. На първо време това значи по-адекватни дейности от страна на регулатора, който да подхваща ограничения при нарушение на пазарните правила. Тъй като БНЕБ беше трансфорат в монополна платформа за търговия с електрическа сила, би следвало нейните правила също да подлежат на контролиране. Крайната цел обаче следва да е повишение на ликвидността на свободния пазар на електрическа сила и усилването на конкуренцията и дълбочината на пазара, което може да стане само посредством обединяването на локалния с европейските пазари на електрическа сила.

Вижте повече на: https://ime.bg/bg/articles/pazaryt-na-elektroenergiya-mejdu-naprejenieto-i-ludostta/