Иво Христов: ИИ превръща творците в ратаи. Идва ли нов „самиздат“?
Автор: Иво Христов, Facebook
Бъдеще в жанр Algorithm&blues
Следобедни размишления на елементарен дилетант за изкуствения разсъдък
Да види книгата си оповестена! Това копнее всеки публицист. Композиторът желае да чуе музиката си от сцената или на запис. Художникът - да направи галерия.
Днес всичко, което вършим - текст, музика, облик - потъва в търбуха на Изкуствения разсъдък и се трансформира в data.
Попаднах на напълно прилични любовни разкази на млади анонимници, които явно са генерирани от ИИ. Банални, бездушни, само че издържани. Във Фотошоп с няколко маски може да се реализира резултат а ла Пол Синяк, за който френският " поантийст " (pointilliste), е нанасял десетки хиляди точки в продължение на години, с цел да покрие големите формати на таблата си. Акварелните резултати към този момент са въпрос на няколко клика.
Убеден съм, че в обозримо бъдеще киното " ще възкреси " Делон, Мерилин и Стив Маккуийн и ще гледаме филми с цифровите им аватари. Синдикатите на актьорите в Холивуд към този момент стачкуваха преди месеци против ИИ в киното, само че това е обречена борба. В звукозаписа тази линия бе от дълго време премината: от години слушаме дуети на живи реализатори с цифрово възкресени гласове от предишното.
В обобщение: ИИ трансформира допрените от Бога хора, създателите, в свои ратаи, а геният им, бил той и грамаден, се деперсонализира и потъва в океана от data.
Творецът през днешния ден е акционер непредпазливо в ИИ. Редом с простака, по чиито неточности ИИ се усъвършенства. Господарите на играта са притежателите на базите данни и основателите на логаритмите, които подреждат и сервират информацията. Мъск и Алтман през днешния ден са по-известни от какъв да е актьор, а сме още в преходния интервал. В бъдеще наклонността ще се задълбочава.
Тъжно за рода человечески. Поне за нас, хората от ХХ век с нашия пиетет към гения и личността.
Чака ни бъдеще в жанр algorithm&blues.
Всичко е от Бога, само че всичко, което ни е дал, през днешния ден се капитализира от ИИ. А ИИ не е изначален, той е наше създание. Ерзац-божество, до което през днешния ден всички се допитват за щялои не щяло. Техно-оракул, пенкилер или просто вежлив събеседник.
Питам се дали парадоксално ИИ няма да преобърне стойностите?
В бъдеще най-ценната литература да стане непубликуваната, ръкописната или даже устната, като във времената на Омир. Най-ценната музика - незаписаната. Театърът да вземе своя реванш над киното век по-късно. Нямам отговор.
