Автор Иван Панкин, radiokp.ruВ интервю за Иван Панкин водещият на

Автор Иван Панкин, radiokp.ru

В изявление за Иван Панкин водещият на програмата на съветския Първи канал „ Голямата игра “ Дмитрий Саймс описа за натиска, който е оказван върху него в Съединени американски щати, поради работите в Русия, а също и за това, което е нужно да стане, с цел да се трансформират връзките сред Москва и Вашингтон и допустимо ли е в бъдеще да бъде употребявано нуклеарно оръжие.

- Здравейте, другари! В студиото на „ Комсомолска истина “ е Иван Панкин, против мен седи Дмитрий Саймс, почетен ръководител на Центъра за национални ползи във Вашингтон. Господин Саймс, добре пристигнал!

- Благодаря, веселя се, че съм с вас.

- Той е и водещ на предаването „ Голямата игра “ на Първи канал, което доста от вас знаят, както и самия Дмитрий.
Дмитрий, на 24 февруари 2022 година, защото нямах опция да се срещна и да поговоря с Вас преди този момент, само че е доста забавно – къде се намирахте и каква беше Вашата реакция на тези събития, които в оня миг беше явно, че ще преобърнат така и така комплицираните връзки сред Русия и Съединени американски щати?

- Това стана известно във Вашингтон доста рано сутринта, поради часовата разлика. Така че, аз се намирах не на работа, а вкъщи.

- Тоест „ снегът не Ви изненада “? Не беше като всички да тичат и да споделят, „ Дмитрий, какво стана! “ Нямаше такова нещо?

- Не, нямаше такова нещо. Понеже в общи линии беше разбираемо, че се отива натам, поради това нямаше и потрес. Разбира се, че до момента в който не се беше случило, можеше да се допусне, че става дума за някакъв напън и някаква последна отстъпка от американска страна, която би могла да попречи на това. Но естествено, това не беше потрес.

- Кажете, апелирам, в случай че това не е било потрес, Вие въпреки всичко сте почнал да изграждате в главата си някакви структури за това, което чака нашите две страни по-нататък?

- Аз, естествено, не знаех какъв е проектът на интервенцията, както и в този момент не знам...

- Не, тогава въпреки всичко беше съответно оповестено, несъмнено, че не се знаеше, само че беше оповестено, че това са денацификация и демилитаризация.

- Знаете ли, това са общи цели. И на мен те не ми се сториха невероятни. Както се споделя в такива случаи, дяволът е в детайлите. Как това ще наподобява съответно, беше явно, че ще зависи от военната обстановка – какви резултати ще успее да реализира Русия. Искам да ви припомня, че първата реакция на администрацията на Байдън беше да предложи на Зеленски помощ да се изтегля. Така стоеше въпросът. Затова може изцяло да се допусне, че специфичната интервенция ще бъде задоволително скоротечна, че в Украйна ще се случат някакви доста съществени промени някак в духа на това, за което говореха в Москва, и че по-късно – както се споделя, ще се признаят новите действителности, ще покритикуват, ще се повъзмущават, ще наложат някакви наказания, само че ще одобряват резултатите. Както знаем, оказа се напълно друго.

- Вашият живот промени ли се с нещо, към този момент година и половина от специфичната интервенция?

- Моят персонален живот ли?

- Да. Вие по този начин или другояче живеете сред двете страни, несъмнено, множеството време прекарвате в Съединени американски щати, само че въпреки всичко...

- Не, главно извозвам времето си в Москва. Преди това се назовах ководещ, само че когато се намирах в Съединените щати бях на първо място коментатор.

- Просто си припомням, че когато сме се чували с Вас по някакви специфични планове, съм звънял във Вашингтон.

- Да, вярно, звънели сте във Вашингтон, аз бях най-много коментатор, само че това беше напълно естествено при изискване, че се води война и единият от водещите е не просто американски жител, а и се намира във Вашингтон. И ще Ви кажа почтено, това беше безусловно вярно решение на управлението на Първи канал, че би било добре колкото може по-бързо да дойде в Москва, само че те се съгласиха с моята позиция, че до момента в който не съм дошъл в Москва, би трябвало да вземам участие като коментатор, а не като ководещ.

- И въпреки всичко, по какъв начин се промени животът Ви? Имам поради, някакъв напън може би е бил оказван върху Вас, поради това, че имате връзки с Русия, или не?

- Върху мен беше упражняван напън в продължение и на предходните години във връзка връзките ми с Русия и работата в Първи канал. Но последователно този напън ставаше все по-силен в подобен смисъл, че се прилагаха наказания. В началото някак единствено се говореше, че такова съдействие с съветските федерални канали е нежелателно, само че последователно породиха въпроси до каква степен то е законно. И до момента не е изцяло ясно мога ли да върша това, което върша, в границите на съществуващите наказания. И има уверения от Държавния департамент, че не, в случай че просто работиш за федералните канали, в случай че не им носиш пари и не им помагаш да заобикалят икономическите наказания, позицията на Държавния департамент, която беше показана на съветското Министерство на външните работи, е че няма да има гонене тук. Но като цяло към този момент знаем от историята, че доста неща се трансформират, доста неща се ожесточават и несъмнено, в този момент имам работа със обстановка, в която на всички американски жители беше настоятелно предложено да изоставен Русия. И на мен съответно ми беше неколкократно предложено да напусна Русия. Тоест, до момента не съм бил подлаган на някакво гонене, само че несъмнено, политически, психически, има напън. И главният напън беше от страна на мен самия. Защото разбирах, че в случай че съдействието с Първи канал не се харесваше на мнозина в Америка още преди войната, то несъмнено, да бъда по едно и също време водещ на Първи канал и да оглавявам американски изчерпателен център, който се занимава с политика, ми се струваше безусловно погрешно. В прочут смисъл ми провървя – през октомври трябваше да навърша 75 години и аз още преди този момент разгласих, две години по-рано, че ще изляза в оставка. Но даже и да не го бях оповестил, мисля, че работата за Първи канал щеше да е несъвместима с управлението на Центъра и списанието във Вашингтон.

- Единственото конкретизиране е, че ние въпреки всичко приказваме за спецоперацията, а не за войната...

- Говорим за това, което прави Русия – това е спецоперация. Но действително се води пълномащабна война. Война с груповия Запад и съгласно мен и президентът, и министърът на защитата приказват за това повече от намерено.

- Да. Те могат. Но към нас Руският комитет по надзора може да има известни въпроси, не доста приятни, на които ще бъде мъчно да се избере верният отговор.

- Всичко, което мога да кажа, е че аз, водейки предаване по Първи канал, постоянно използвам сходни изрази и не е имало и минимален проблем.

- Ние сме дребни хора...

- Добре, няма да използвам изрази, които Ви се костват...

- Нали разбирате, притеснявам се от това, че от Надзора ще долетят..., не че съм срещу това да приказваме по-конкретно, тъй като това несъмнено би трябвало да се назовава война. Вие сте напълно прав – това е пълномащабна война. Добре. Уточнение. Има ли възможност въпреки всичко да стартира някакво гонене, за каквото пътем споменахте? Криминално. В Съединените щати.

- Моите юристи считат, че не би трябвало да има такова. Уверенията от Държавния департамент към Министерство на външните работи също споделят, че не би трябвало да има такова. Но въпреки това, виждам какъв брой хора, които не работят в Първи канал, изключително като водещи, само че които просто някак съчувстват за нещо на Русия в Съединените щати и по този мотив намерено показват гледната си точка, се оказват или изолирани, или се сблъскват със съществени компликации. Аз имах противен миг, когато не можах да получа пенсията си, на която имах цялостно право. Имах право на нея на 65 години, само че защото още работех, не виждах потребност от това. Но когато в този момент се пробвах да оформя това, внезапно едни хора ми споделиха, че всичко е решено и на следващия ден ще има дефинитивно решение и че те имат пълномощията да вземат това решение. Но по-късно внезапно други хора споделиха – а ние от кое място да знаем, че Вие сте Вие? Вие сте надалеч и, с цел да установим, че Вие сте същият този човек, на който се поставя пенсия, за какво не дойдете във Вашингтон и не се явите в локалното ръководство? Въпреки че законът безусловно не изисква това. Но за мое огромно задоволство, когато юристите ми се обърнаха към Конгреса въпросът беше решен безусловно за два дни и аз си получих пенсията. Затова, в случай че става дума за някакви престъпни или административни ограничения против мен, не мога да Ви кажа нищо. Какво може да се случи? От началото на специфичната интервенция се случиха толкоз неща, които не предполагахме, и линията на администрацията на Байдън и на американските правоохранителни органи толкоз се ожесточи по тези въпроси, макар че като цяло не мога да кажа, че някой ме е заплашвал обществено или конфиденциално, само че ситуацията е доста сериозна и в случай че се боиш от вълци – не върви в гората.

- Дмитрий, един доста общ въпрос, който постоянно се повдига и се задава от разнообразни представители, по тази причина и аз ще Ви попитам. Кажете, апелирам, какво би трябвало да стане, в случай че изобщо нещо е допустимо, с цел да се трансформират връзките сред Русия и Съединени американски щати към по-добро? Има прекрасен образец – разведряването от 70-те години. Възможно ли е да се случи подобен развой в близко време? Какво би трябвало да стане в този момент?

- На първо място, би трябвало да има друга администрация. Искам да припомня, че разведряването стана, когато в Америка се смени администрацията, потегли си Линдън Джонсън, пристигна Ричард Никсън и негов асистент по националната сигурност беше Хенри Кисинджър, след това Кисинджър стана държавен секретар. Разбира се, за това е нужно в Америка да дойдат на власт хора с философия, в случай че щете, на политическия натурализъм, а не с философията на кръстоносните походи, която в този момент е мощна освен в администрацията на Байдън, само че и в Конгреса. Тоест, както споделяше Сталин, фрагментите вземат решение всичко. Трябва да се сменят хората, които дефинират съответната външна политика. Второ, мисля, че би трябвало американският гласоподавател да се разсъни. Защото сегашната опция на администрацията на Байдън да прави това, което прави към Украйна, се гради на това, че гласоподавателят не е замесен в него. Няма призовки за военна работа, американски жертви в Украйна на практика няма, може би двама-трима души, някакви доброволци, съветници, само че междинният американец по никакъв метод не усеща, че това е негова война. Успяха да го убедят, за разлика от интервала на Студената война, че не може да бъде употребявано нуклеарно оръжие, а това значи, че можем да разбием Русия, че можем да се опитаме да обезкървим Русия, без въобще да рискуваме Русия да нанесе ответен удар по Съединените щати. Русия много сполучливо, съгласно мен, се бори в Украйна. Но президента Байдън въобще не можеш да го уплашиш с украински гробове. Затова, багра се, че с цел да се разсъни американският гласоподавател би трябвало да се случи нещо, което да покаже на този гласоподавател, че той също се намира в заплаха. И обърнете внимание, че Байдън непрекъснато приказва, че не желае, че няма да допусне трета международна война. Проблемът е в това, че той от ден на ден се държи по този начин, като че ли съветските опасения могат да бъдат подценени и война по този начин или другояче няма да има. Струва ми се, че към американския президент има рискови хора.

- Но Вие нямате нищо съответно поради, по този начин ли? През 70-те имахме някакви общи планове, да вземем за пример за асимилиране на Космоса. От друга страна, през 2020 година стана коронавирусът и концепцията беше всички страни някак да се обединят, чакахме това...

- Но стана тъкмо противоположното.

- Да. Тоест, в този момент всичко е някак на назад?

- Знаете ли, виждам съответни неща. Възможна конкретика. Просто към този момент тази конкретика не е положителна, а е отрицателна. Виждам, че е допустимо да се стигне до обстановка, в която съветското командване да стигне до извода, че воденето на бойни дейности в Украйна, лимитирани единствено до украинска територия, е доста безценен план, изключително когато се смила украинското оръжие...

- То е западно оръжие.

- Разбира се. И то се заменя с ново в доста къси периоди. Това се е предписание в западната история единствено един път. През 1973 година, по време на арабско-израелския спор, единствено че Израел е надалеч по-малък от Украйна и тази обстановка продължи по-малко от две седмици. Но в такива мащаби, в продължение на толкоз дълго време, това е без казус. Затова не се колебая, че измежду съветските военни и политици има хора, които считат и стартират към този момент намерено да приказват, че на някакъв стадий, в случай че тази ескалация, едностранна ескалация, от страна на груповия Запад, не се приключи, на Русия ще ѝ се наложи да предприеме някакви доста съществени ограничения и тези ограничения биха се оказали фактически мъчителни за спонсорите и кураторите на Украйна. Ако това се случи, то може да повлияе на настроението на американския гласоподавател, който съгласно мен безусловно не е подготвен да рискува нищо съществено поради Украйна.

- Казахте, че би трябвало да пристигна друга администрация. Но на власт пристигна Тръмп и ние чакахме, че нещо ще се промени в нашите връзки, само че още веднъж се случи тъкмо противоположното. Тръмп, несъмнено, беше релативно доброжелателен, доколкото това е допустимо, само че връзките въпреки всичко бяха доста хладни. Кой тогава би трябвало да пристигна на власт? Имаше републиканци, демократи...

- Преди предходната предизборна акция на Тръмп аз не го познавах персонално, само че се получи по този начин, че най-близките му съветници по рекомендация на Кисинджър, който беше почетен ръководител на нашия Център по национални ползи, се обърнаха към мен, с цел да помогнем, преди всичко организирайки група консултанти и на второ място, под егидата на моя Център да създадем обществено изявление на Тръмп по въпросите на външната политика. И вследствие на това аз съумях да се срещна с Тръмп. Той ми направи доста огромно усещане с възгледите си. И освен с съответните си възгледи, а с това, че той беше един пресен човек, без комплексите на Студената война и най-важното – той в действителност не искаше нуклеарен спор. За него опцията за подобен спор беше действителна и той смяташе, че тя би трябвало да се избегне. Не непременно, само че на съвсем всяка.

Освен това, не че той беше влюбен в президента Путин, само че той не изпитваше неприязън към него. Той въобще нямаше никакви съждения във връзка ръководството на Русия. Той е някогашен предприемач и когато се е състезавал с някоя компания, се е случвало да бъде доста корав. Но не се е интересувал по какъв начин тази компания се отнася със чиновниците си, за него това не е било аршин. И ми се стори, че Тръмп освен може да има забавни хрумвания, само че и забавни благоприятни условия да промени американската външна политика. Дори освен във връзка с Русия, само че в по-широк проект. Но доста бързо ми стана ясно, че Тръмп няма никакъв външнополитически опит. Че в него отсъства интелектуално любознание и вникването в каквито и да е елементи на външната политика му беше просто физически неприятно. Че всичките професори, които могат да се срещат с него и да му описват комплицирани неща, провокират у него някакво вътрешно отменяне и в следствие той си беше събрал тим от хора, които не го подкрепяха, не поддържаха възгледите му. Много от тях даже бяха враждебни към него. Към мен се обърна неговата група, която се занимаваше с преходния интервал и те разпитваха вероятни претенденти за съществени длъжности и ме попитаха дали ме интересува работа в администрацията. Аз незабавно споделих изрично не, тъй като на този стадий от моя живот просто бях реалист и разбирах, че това, което ще ми предложат, няма да ме заинтересува, а по-сериозни постове няма да ми предложат, освен поради съветския ми генезис, и освен поради възгледите ми, а просто тъй като нямам съответния опит. Въпреки това, както ми сподели някой от тях, по този начин и по този начин приказваме с Вас, дано Ви попитаме и за това. И ме разпитваха – бил ли съм задържан, взимам ли опиати, има ли някакви неща от полов порядък, които биха могли да ме компрометират. Не ми зададоха един въпрос – какви са възгледите ти за външната политика? Този въпрос не ми беше заложен. И когато попитах останалите, които бяха интервюирани от този екип за претенденти за длъжности, се оказа, че той въобще не е задаван. Тръмп не събираше тим от единомишленици. Освен това те не събраха екип от същински последователи. В резултат на това се случи всичко, което се случи.

- Мнозина си потеглиха от него, припомням си. Беше един екип, по-късно...

- Мнозина си потеглиха, само че други просто искрено го... някои хора желаеха да го превъзпитат, а Тръмп не е елементарно да бъде превъзпитан. А други хора, мисля, не се колебая за няколко случая, просто желаеха да саботират това, което той правеше.

- И надлежно го напускаха.

- Съответно го напускаха. И го предаваха, давайки информация за него и на правоохранителните органи, и на враждебно настроените към него демократи в Конгреса. Сега Тръмп споделя, казвал е персонално на мен, че се поучил от опита си и че в този момент всичко ще бъде друго. Не се ангажирам да осъждам до каква степен се е поучил. Но мога да Ви кажа едно. Давам главата си за това, че на Тръмп в никакъв случай не би му пристигнало на разум да влезе в спор от подобен мащаб с Русия поради Украйна, такава мисъл в никакъв случай не би му пристигнала на мозъка.

- Вие апропо подхвърлихте една фраза: Байдън няма да го изплашат украинските гробове. Хванах се за нея. Ден по-рано Байдън заприказва, че Владимир Путин се кани да употребява нуклеарно оръжие. Той се пробва да потвърди това и с образци. „ Наскоро, когато споделих, че река Колорадо ще пресъхне, всички се смееха до момента в който ме слушаха. И вижте – тези неща се случват. Сега споделям, че Владимир Путин се кани да употребява нуклеарно оръжие. Не се смейте. Владимир Путин може. “ Като американски жител, по какъв начин мислите, кани ли се Владимир Путин да употребява нуклеарно оръжие? И за какво Байдън повдига в този момент този разказ?

- Ще стартира с втория въпрос. Защо Байдън използва този разказ е явно. Първо. Байдън желае да има оправдание, ако използването на нуклеарно оръжие се случи. Той желае да покаже, че е знаел за това, че се е държал рационално. И че отговорен е Владимир Путин. Те не споделят примерно: войната в Украйна. Не споделят дори и съветско навлизане в Украйна. Те не споделят дори и съветската експанзия против Украйна. Официалната дефиниция през днешния ден е „ непровокираната и жестока съветска експанзия против Украйна “. Повече от всичко ме умилява думата „ непровокирана “. Като стартираме от Джордж Кенан, от средата на 90-те години предупреждаваха, че сляпото разширение на НАТО ще докара до боен спор.

Вече надалеч по-късно имаше доста предизвестия и аз съм чел съответни документи, които се предоставяха на американското управление по този мотив. Четох ги в мемоарната книга на Бил Бърнс, тогавашния американски дипломат в Москва, който в този момент е шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ. Той непрекъснато написа за това, че не може да откри в Москва нито един човек, без значение от политическите му възгледи, който да не предизвестява против разширението на НАТО. Говори за това, че измежду съветския хайлайф има цялостно неприемане на разширението на НАТО. Той писа, че в Москва, в съветските политически кръгове, това се възприема като сериозна и огромна опасност за Русия. Той непрекъснато приказва за това. Всичко това беше пренебрегнато.

Така че Байдън и през днешния ден желае да покаже, че знае за сериозната заплаха и я има поради. От друга страна, несъмнено, той желае да трансферира цялата отговорност върху Русия, върху Путин. И да завоюва някакви, в случай че щете, пропагандни прерогативи. И това е ориентирано освен към самата Америка или към страните от НАТО, това е, несъмнено, битка, в случай че щете, за мозъците и сърцата на китайските, на индийските, на бразилските елити. Байдън желае да каже, че той е рационален, миролюбив човек, той схваща значителната заплаха, само че злите и неприятни хора в Кремъл вървят по различен път. Какво желае в действителност Путин? Първо, Вие разбирате, че той не споделя тези неща с мен.

- Жалко.

- И не познавам никого, с който той би споделил, и който по-късно да показа неговите мисли с мен. Всичко, което той приказва и всичко, което прави, основава у мен усещането, че той схваща сериозната заплаха на нуклеарното оръжие. Че той, несъмнено, по никакъв начин не желае да се стигне до нуклеарно оръжие. Но той схваща и друго – какво желае той и какво ще му се наложи да направи, са разнообразни неща. Когато се сблъскваш с 31 страни от НАТО, сляпо поддържащи Украйна, когато в обединението от страни, предоставящи на Украйна военна, финансова, икономическа помощ има 50 страни. Според мен 52, по мои последни сведения. Това е доста сериозна мощ. И по тази причина би трябвало да се вземат поради всички благоприятни условия. И фактически, конкурентното преимущество на Русия в тази обстановка е, че Русия е огромна нуклеарна страна. Когато беше Студената война Съветският съюз имаше преимущество в елементарните неядрени оръжия в Европа, изключително в танковете и артилерията и Съединените щати отлично говореха за нуждата да имат тактическо нуклеарно оръжие, освен това освен като средство за въздържане, само че и като оръдие на война, при положение на последна нужда. И на Запад не виждаха нищо неоправдателно в това. Председател на моя Център, от момента на основаването му до гибелта му преди няколко години, беше Джим Шлезингър, който през 70-те години е бил министър на защитата при Никсън, а по-късно при Форд. Преди това е бил в корпорация RAND, където е управлявал стратегическия отдел. Той беше извънреден стратегически мъдрец. Той и Кисинджър от самото начало говореха, че в случай че искаш да имаш стабилно равновесие, резистентен баланс на силите сред страните, то нуклеарното оръжие е доста значим инструмент за това.

Колективният Запад желае да убеди всички и желае да убеди съветското управление, че фактът, че Русия е огромна нуклеарна страна, и това, че Русия по количество нуклеарно оръжие превъзхожда Съединените щати, няма никакво значение. Ако щете, става дума за форма на разоръжаване. Русия трябваше по-рано да признае, че нуклеарният фактор е единственият, в който Русия е с нещо по-напред от груповия Запад и че това не може да не се регистрира. Аз изхождам от това, че би трябвало, несъмнено, да се заобикаля сляпа ескалация. Трябва да се схваща заплахата от нуклеарното оръжие, само че никога не би трябвало да се основава усещане, че нуклеарното оръжие би трябвало да се смъкна от везните на военния баланс и че всички могат да разчитат, че могат да потискат Русия както им е угодно, че могат да се пробват да притиснат Русия в ъгъла и нуклеарно оръжие няма да бъде употребявано. И защото ми зададохте този въпрос, ще Ви напомня, че аз зададох точно този въпрос на президента Путин преди няколко дни на Петербургския интернационален стопански конгрес. Президентът Путин стартира с това, че към този момент е казвал, че се отнася негативно към опцията за приложимост на нуклеарно оръжие. Аз му имам вяра. Как можем да се отнасяме към това по различен метод?

- Аз нямам доверие, че той се кани да употребява.

- Аз нямам доверие, че той се кани. Още по-малко имам вяра, че желае. Но в случай че ми кажете, че той няма да употребява нуклеарно оръжие при никакви условия, се надявам, че грешите. Защото, в случай че груповият Запад, за който Вие говорите, аз ще Ви кажа: военният напън, икономическият напън над Русия единствено ще се ускори. Защото ще стигнат до извода, че могат да се разправят с Русия на допустима цена. Затова, съгласно мен, в случай че желаете да избегнете по едно и също време и войната, и провалянето на Русия, здравословният боязън, както някои го назовават, ще възроди страха на Запада от нуклеарна ескалация. В този случай ми харесва изразът „ боязън “. Аз бих споделил здравословно схващане, че Русия има този боеприпас и че този боеприпас може да бъде използван при някакви крайни условия.

И последно. Като цяло за Русия и за Съединените щати същински разрушителна не е нуклеарната война, а размяната на стратегически нуклеарни удари. Затова е доста значимо освен какво оръжие използваш, имам поради нуклеарно или нормално, а е значимо против кого го използваш. И до каква степен е разрушително това оръжие. Ако прилагаш това оръжие не по Съединените щати, не против други нуклеарни страни, като цяло се концентрираш върху военни, а не върху цивилен цели, то, несъмнено, това е доста неприятно, доста рисково. Но по този начин или другояче това не е стратегическа нуклеарна война. Но ми е доста мъчно да си показва, че поради Киев някой от администрацията на Байдън, без да приказва с президента, ще реши да нанесе нуклеарен удар против Русия.

Всъщност мисля, че те не биха подхванали нуклеарен удар дори и поради Варшава. Но това, несъмнено, е мое персонално мнение. И това е една от тези обстановки, в които рисковете са толкоз огромни, че би трябвало да се направи всичко, с цел да не стане това. Но с цел да не стане това, е нужно схващане на риска и от едната, и от другата страна. Ако Русия беше споделила по-рано, че ние при никакви условия няма да употребим нуклеарно оръжие, то обективно това би могло някак да ни подтикне към нуклеарна война, а не противоположното.

- С Вас говорихме много дълго за нуклеарна война. Това, което се случва в този момент война на заличаване ли е, или на безсилие? Имам поради това, което Западът води против Русия. Те желаят Русия да не съществува като страна, или желаят Русия да е слаба и да могат да я ръководят?

- Мисля, че към този момент това е война на безсилие. Но в случай че тази война отиде задоволително надалеч, в случай че изтощението докара до това Русия да не може съответно да пази ползите си, като наред с това отхвърля да капитулира, тогава войната на безсилие напълно елементарно би могла да премине във война на заличаване.

Вижте какви са в този момент украинските претенции за реализиране на мир. Те отхвърлят даже да седнат на масата за договаряния, наблягам – това не са техните условия за реализиране на мир, а изискванията им за сядане за договаряния. Русия би трябвало да излезе от всички територии, които Киев смята за свои, в това число Крим, Донецк, Луганск и по този начин нататък. Не стига това, само че Русия би трябвало да заплати репарации. И Русия също така е длъжна да съобщи хората, виновни за военни закононарушения. Искам да припомня, че военните закононарушения се поясняват доста и доста необятно в Киев. Това включва целия правоохранителен уред, хора на всевъзможни политически постове, това включва хора, които се назовават пропагандисти. Като това също се тракува доста, и доста необятно. Вече не приказвам за всички, които работят в правосъдната система. Както споделят съветските радикали, които в този момент са се окопали в Киев, става дума за доста хиляди хора, които би трябвало да бъдат предадени на по този начин наречения Международен съд. Аз безусловно не мога да си показва, че Русия може съществено да преглежда сходен жанр условия.

Нататък. Когато става дума към този момент за началото на договарянията, първо Украйна би трябвало милостиво да се съгласи да седне на масата за договаряния. И западните страни твърдят, че те няма да я подтикват към това. След това идва въпросът за самите договаряния. Каква е сегашната позиция на Вашингтон, Лондон и Брюксел? Първо. Трябва да бъдат освободени всички по този начин наречени украински територии. Освен в случай че Киев самичък не се съгласи да прояви еластичност по този въпрос. Скоро ще се състои срещата на НАТО във Вилнюс (вече се състоя – б.ред.) На нея интензивно ще се разисква опцията на Украйна да бъдат предоставени гаранции, че откакто бъде подписан мир и нейните територии бъдат освободени, Украйна ще има бърз път към влизането в НАТО. Не стига това, в този момент англичаните споделят да не се анулират глобите против Русия, до момента в който Русия не заплати стотици милиарди долари на Украйна като контрибуция, като отплата за всички опустошения от войната.
Представете си по какъв начин в съветското управление седят хора, на които се споделя: дайте в този момент да сключим мир, в резултат на този мир вие отивате в Хага, само че освен вие, а и доста ваши родственици и въобще хиляди хора, които не са имали към тази война и минимум отношение. Длъжни сте да компенсирате Украйна с големи суми пари. И откакто вие принесете тази персонална жертва, Украйна бързо ще я вземат в НАТО и ще продължат да я въоръжават. Днес, както заслужено сподели Кисинджър, украинската войска, в случай че не броим съветската, стана най-добре въоръжената и най-многочислената войска в Европа.

- Той изрича опасения по този мотив.

- Не мога да си показва нито едно управление на Русия, което би сключило мир при сходен жанр условия. Затова е явно, че с цел да имаме съществени диалози за мир, като най-малко са нужни две неща. Вероятно три.

Първото – смяна на динамичността на бойните дейности в интерес на Русия. Тя и в този момент не е неприятна, само че би трябвало да стане още по-добра, с цел да схванат на Запад, че няма да съкрушат Русия с военни средства.

Второто, което би трябвало да се случи, е натискът, който Вашингтон и съдружниците му оказват над Китай, над Индия, над Бразилия, над ЮАР да не даде резултати, с цел да може тези страни все интензивно да приказват на по този начин наречения „ златен милиард “: вие би трябвало да се договорите, продължаването на войната е срещу нашите ползи. Ако вие ще продължавате и ще разширявате тази война, ние няма да сме с вас, ние съществено ще разгледаме по-голяма поддръжка за Русия. И е нужно последно нещо. То не е условие, само че може да помогне. Разбира се, промяна на администрацията във Вашингтон.

- Докъде ще стигнат ресурсите на Западния свят? В някакъв миг те въпреки всичко ще се изморят да доставят Украйна. Или не си коства да се разчита на това?

- Това зависи от ставащото на бойното поле. Ако Украйна, както се надяват в Лондон и Вашингтон, е победоносна, то може да се потърпи още малко. Но в случай че Украйна претърпи значително проваляне, в случай че стане ясно, че тази война се стяга за нескончаем период, може би и по-нататъшна ескалация, мисля че западното гражданско общество ще се измори много бързо. Но за това е нужно Русия дейно да се заеме със настоящето украинско нахлуване и да показва на Запада, че няма да пречупят Русия по боен път.

- Кажете като жител на Съединени американски щати, елементарните, редовите американци, с които се познавате и поддържате връзка, по какъв начин се отнасят към Русия?

- Отношението към Русия съществено се утежни вследствие на цялата тази обстановка. То без друго беше, меко казано, не изключително положително. Сега то мощно се утежни. Но там няма и помен от повсеместната злоба, която съществува в самата Украйна, в Прибалтика, в Полша и по този начин нататък. И по тази причина, тази обстановка е от тези, които са доста необятни, само че не доста дълбоки, в случай че приказваме за Америка. Имам поради, че в случай че погледнем това море на отменяне на Русия – то е голямо, краят му не се вижда, само че в случай че започнете да копаете, дъното не е надалеч.
Ако гражданското общество на Съединените щати се сблъска с потребността да понесе съществени загуби, да направи съществени жертви поради Украйна, не виждам такава подготвеност. Засега американският хайлайф води цялата тази акция, цялата битка против Русия, тъй като гражданското общество досега се отнася индиферентно към тази обстановка, като към нещо, което има едва отношение към живота на междинния американец.

- Вашата прогноза за изборите през 2024 година.

- Има възможност и Байдън да бъде избран отново, и Тръмп изрича упоритостите си във връзка на тези ибори. Има още и Десантис, за който не знаем доста. Или някой нов? Всички те имат шансове.

- Дори и Байдън, без значение от най-ниския рейтинг за последните десетилетия?

- Рейтингът му на утвърждение измежду гласоподавателите е 41-42% от избирането му, нищо не се е трансформирало. Рейтингът на Тръмп се колебае сред 41 и 45 %. Как ще повлияят всички тези обвинявания и каузи, в които е замесен Тръмп, не знам. Засега единствено го вършат по-популярен измежду републиканците. Сред демократите – още по-малко, не домократите без друго го ненавиждат. Но по какъв начин ще бъде измежду самостоятелните гласоподаватели, аз не знам. Мисля, че най-правилният метод е да се признае, че това още надалеч не е несъмнено, че има най-различни благоприятни условия, че може да има някакви произшествия за Байдън на бойното поле. И може да има някакви произшествия за Тръмп в правосъдните зали. Ситуацията е отворена. Но безусловно не изключвам опцията Байдън да си загуби работата. Това е действително. А можем ли да се надяваме на това, определяйки политиката си? Не, несъмнено.

- Благодаря. Регистрирайте се за новите серии на нашия подкаст и слушайте в комфортно за вас време!

Източник radiokp.ru

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова