Автор: Иван ГранитскиИмам чувството, че Леда Милева не си е

Автор: Иван Гранитски

Имам възприятието, че Леда Милева не си е отишла от тази пуста и печална земя вечно, а единствено е отпътувала на далечно странствуване. Впрочем и многостранното й творчество, и впечатляващата й социална активност, и богатият й персонален живот са самобитно дълготрайно странствуване из естетическите общественополитическите и самостоятелните пространства. Провидението ме подари със запознанството и близкото другарство на тази удивителна персона. През последния четвърт век ние имахме над хиляда и петстотин персонални срещи, взаимни пътувания, безбройни министър председатели на нейни книги, литературни четения, полемики, кръгли маси, огромни културни планове с присъединяване на най-изявени модерни български създатели – учени, писатели, художници, музиканти, режисьори, артисти и така нататък

Леда Милева бе изумително спретнат и проведен човек. За всяка наша среща тя се приготвяше с листче, на което са подредени и степенувани съответните взаимни задания и планове. Благодарение на нейната несломима воля, упоритост и неизменност, издателство „ Захарий Стоянов “ съумя да извърши същински героизъм – отпечатването на пет тома съчинения от Гео Милев (почти академично издание с нови мнения, разбори, бележки), богато илюстрирано томче с творбите на Гео Милев за деца и юноши, както и фундаментално проучване на Ружа Маринска, отдадено на пластическото завещание на Гео Милев, петнадесет тома нови критически проучвания и мемоари за Гео Милев, за неговия татко Милю Касабов, за естетико-художествения кръг от създатели, преводачи, художници и прочие към списанията „ Везни “ и „ Пламък “. А също по този начин четири тома съчинения от самата Леда Милева и десетки преиздания на емблематични нейни произведения като „ Зайченцето бяло “, „ Карнавал в гората “, „ Балончето и куклата с розовата рокля “ и прочие

Леда Милева беше във висша степен човек на духа, същински доблестен правоприемник и последовател на делото на великия си татко Гео Милев. Цялостната й социална активност и персонално творчество бяха стратегически ориентирани към съхранението на отечествената еднаквост, културни обичаи и морални правила. Макар че за създатели от нейния сан по никакъв начин не върви да приказваме в минало време. Те са по-живи от редица самолюбуващи се персони, обилно и небезкористно издържани от непознати фондации, които през днешния ден безочливо се шляят из общественото културно пространство и се показват за освен това от естетически инфузории.

Трудно бихме могли да си представим актуалната детска литература без впечатляващото и ослепително креативно наличие на Леда Милева. Няколко генерации деца и юноши израстват с нейните прелестни и вълнуващи книги. Тази авторка притежаваше въображение, способно да мечтае и да основава приказки. Присъщ й бе рядко срещаният нюх за границата сред измислицата и действителността, тя бе разгадала чудната детска дарба за самосъздаване на свое изключително пространство и време (колкото действителни, толкоз и фантастични), които се подчиняват най-вече на прищевките на играта.

Повече от шест десетилетия Леда Милева изследваше невероятната галактика на детското схващане. Като изследовател на нови светове, тя витаеше дружно с почтените млади духове във фантастичните селения на загадката, примамливото, приключението. Леда Милева откриваше, че детето знае нещо свръхважно, убягващо на възрастните – всичко в природата е живо, всичко се превъплъщава и минава от едно в друго положение. Растенията имат сензитивност и могат да бъдат положителни и неприятни, животните, птиците и влечугите могат да имат човешки черти, а хората, доколкото въплъщават силите на злото и на мрака, одобряват формата на злите животни.

Детското схващане пътува през времето и пространството. Детето откровено има вяра, за разлика от възрастния, че съществуват великани и джуджета, че вятърът може да свири на флейта, а дъждът е барабанчик. Тъкмо тази невероятна разкрепостеност на съзнанието на дребния човек усещаше с художествената си вътрешен глас Леда Милева. И когато пишеше своите стихотворения, дребните поеми, приказки или пиеси, тя в действителност помагаше на детето да открие своите фантазии, да разгърне своята фикция, да развие своето въображение.

Отдавна за нея се приказва като за класик на детската литература. Хиляди дечица знаят наизуст нейни стихотворения. Не единствено именитото „ Зайченцето бяло “, само че и „ Хубавец “, „ Дует “, „ Дървено конче “, както и някои хумористични стихотворения за дребните възпитаници като „ Тайна “, „ Лакомчо “, „ Гица-бърборица “, „ Запалянко “ и други Ето да вземем за пример прелестното „ Тихо “:

Цял ден са слушали ушенцата,
през целия ден бърбориха устенцата
и две крачета без отмалялост
до мрачно тичаха по двора.
Какво не пипаха ръчичките,
къде не гледаха очичките!
А щом е все по този начин заето,
по кое време ли ще пораства детето?...

Стигнала честна възраст (тя е родена на 5 февруари 1920 година в фамилията на писателя Гео Милев), тази неуморима и като създател, и като уредник авторка имаше може би десетки хиляди срещи с по-малки и по-големи деца из цялата страна, а пък и в чужбина. И на всички места се получаваше магията на креативното прикосновение, запалваще се благородната искра на общуването сред създател и чиста, наивна и ангелично извисена детска душа.

Ето един изумителен образец. В детска градина детенце с ококорени от екстаз очи пита: „ Госпожо Милева, вие жива ли сте? “ То може би си мисли, че поетесата е надали не монумент. При друга среща на въпрос на учителката: „ Е, харесва ли ви авторката на „ Зайченцето бяло “ и „ Сиводрешко и Бързобежко “? “, едно дете простодушно дава отговор: „ Мислехме, че е още по-хубава. “ Самата Леда Милева възприемаше сходни изявления като комплимент.

Тези и стотици други случаи изясняват за какво в детското схващане Леда Милева със своите герои зайченца, мецани, лястовички, шишарки, балони, влакчета, юначета с калпачета, лисанки, фламинго и така нататък към този момент е извисена като класик на детската литература.

Леда Милева се оттласкваше от българската фолклорна традиция, с цел да насити своите приказни словесни пейзажи и сюжети със актуалната сензитивност, с нравствените проблеми на българското общество в края на XX век. В подобен смисъл можем да кажем, че нейните произведения са свое­образни възпитателни пътешествия в света на положителното, лъчезарното, фантазията. Но до нравствената поука дребните пътешественици стигат сами, водени от светозарната светлина на благородството, другарството и любовта. Героите в творбите на Леда Милева претърпяват раждането на положителното в личните им души, те незабелязано възмъжават, борейки се с трудностите по пътя. Много светлина, нежен искра и нравствена мекост има във внушенията на Леда Милева в нейните стихотворения, приказки и поеми.

Тя бе създател на над четирийсет книги. Многократно са издавани нейни еднотомни определени произведения. А през 1970 година издателство „ Български публицист “ сервира на читателите нейни определени творби в два тома. Издателство „ Захарий Стоянов “ предлага четиритомно издание, което за първи път дава по-широк и многостранен взор върху творчеството на тази бележита авторка. Първите три тома съдържат творби за деца.

Том 1. „ Двете пътечки “, стихотворения.
Том 2. „ Изгубеното хвърчило “, приказки и дребни поеми.
Том 3. „ Когато куклите не спят “, пиеси за огромна театрална сцена, за куклен спектакъл и радиопиеси.

А том четвърти „ Светлини и сенки “, за пораснали деца, включва взор към родовите корени и извървените пътеки; мемоари за известни български и задгранични писатели; есета и изявленията по проблемите на детската литература и по настоящи обществено-политически въпроси.
Разбира се, нейният многообразен креативен гений и богатата й персона имат още редица превъплъщения – преводач от няколко езика (главно британски, към който демонстрира интерес още от времето на учението си в Американския колеж); повече от шест десетилетия тя неуморно се трудеше на попрището на преводаческата активност и превежда някои от най-интересните американски, британски и африкански поети и белетристи; някогашен общоприет шеф на Българска национална телевизия, дълготраен представител на България в ЮНЕСКО (между другото, Международната година на детето 1979 бе маркирана точно с „ Красивото чучело “ на Леда Милева в превод на френски език – издание на ЮНЕСКО), ръководител на българския ПЕН център, ръководител на Съюза на преводачите в България, създател и основен редактор на сп. „ Панорама “ и така нататък, и така нататък Но безспорно това, което изяснява и осмисля същински креативното й дело, е детската литература.

И най-после дано не забравяме обстоятелството, че Леда Милева носеше отговорността да бъде правоприемник на великия български публицист и интелектуалец Гео Милев. Малко са в новата история на българската литература и просвета личностите, които светят със своя лична светлина, а не с отразеното зарево на своите фамозни родители. Леда Милева бе от тях. Литературната и публичната й активност е ослепителен образец за висок обществен и живописен морал. Без нейните дългогодишни старания мъчно бихме си показали проучването и популяризирането на духовното завещание на великия й татко Гео Милев.