Автор: Иван Брегов, Институт за пазарна икономикаНаложеният запор от Комисията

Автор: Иван Брегов, Институт за пазарна стопанска система

Наложеният запор от Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) върху част от имуществото на български жител не би представлявало необикновен интерес. Ще си каже човек – борим корупцията и институциите работят. Освен в случай че способите за налагане на запор не се позоваваха на обстоятелства и условия, изгубили правната си значителност. Първо, тъй като се тествани и квалифицирани като непрестъпни от съд с влезнала в действие присъда. Второ, тъй като, даже да имаха незаконен темперамент, е изтекло толкоз време, че правото да не ги третира като годни за започване на наказателно гонене.

По създание КОНПИ пристъпва към искане за запор на имуществото на български жител /качеството му на харесван и нехаресван медиен издател е без отношение към правната значителност на въпроса, само че има отношение към политическата/, базирайки се на обстоятелства и условия, настъпили през 1999 година Законът за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество е задоволително явен - инспекцията обгръща интервал от 10 години обратно, считано от датата на започването ѝ. Дотук предметът на инспекция следва да завърши. Но КОНПИ подценява периода като институт в правото и се пробва въз основата на инспекция на контракт от 2012 година да проверява контракт от 1999 година Накъсо казано, с непозволени от правото средства се пробва да реализира неразрешени от правото цели.

Другият значителен проблем е опитът на КОНПИ като държавна организация, която няма правосъдни функционалности, да работи като съд, преценявайки и обявявайки едно деяние за нелегално. Това придава статут на КОНПИ на изключителна пълномощия, която не зачита актовете на съда, а непосредствено пререшава правосъдни разногласия в нечий интерес и съгласно политическата обстановка.

Функционирането на каквато и да било институция по този метод поражда риск за правата на всеки български жител. Отсъствието на правова и демократична страна дава независимост за безграничния произвол. Ненаученият урок от 90-те години насам е явен – провалихме се в построяването на самостоятелни демократични институции, включително унищожаване на опцията някой да повдига обвинявания против който си изиска или въз основата на който му изиска.

А в случай че изказванията на КОНПИ за противозаконна приватизация бяха правилни, остава въпросът какво и по какъв начин е правила прокуратурата в интервала 2004-2005 година, когато е съществувала правна опция в границите на година за обновяване на към този момент решеното дело по реда на Наказателно-процесуалния кодекс /чл. 360 от Наказателно-процесуален кодекс, прилаган към оня момент/. Настоящите дейности на КОНПИ нарушават Европейската спогодба за правата на индивида, съответно Протокол № 7, член 4, който разписва възбраната за наново наказание или наказване. Така прокуратурата, един път внесла обвинителен акт в съда, в резултат на който упрекнатият е оневинен, не може да желае повторното му наказание. Черпенето на причини от комфортни обстоятелства и условия не ги прави достоверни и правно значими. В съответния случай не става въпрос за липса на задоволително знание, а за липса на здрав разсъдък, което води до неуважение на правни причини и на азбучни правила в правото, а като последица от това - до следващото мощно институционално похабяване.

Ограничаването на правото на благосъстоятелност на български жител, с цел да се упражни по индиректен път цензура върху медиите му е положително съображение да си зададем въпроса като общество: какъв брой стойност имат следните четири текста от Конституцията на Република България?

- Чл. 4, алинея 1: „ Република България е правова страна. Тя се ръководи съгласно Конституцията и законите на страната.”;
- Чл. 5, алинея 2: „ Разпоредбите на Конституцията имат директно деяние.”;
- Чл. 17, алинея 1: „ Правото на благосъстоятелност и на заместничество се подсигурява и пази от закона.”;
- Чл. 40, алинея 1: „ Печатът и другите средства за всеобща информация са свободни и не подлежат на цензура.”

И както КОНПИ брои десетте разрешени от закона години като 18, то идната ѝ стъпка е да стартира произвеждане за лишаване на имуществото на наследниците на великите философи, измислили свободното слово и частната благосъстоятелност. Това въпреки и да са едни каузи, осъществени преди епохи, КОНПИ знае по какъв начин да потвърди, че отминалост не е текла. Аристотел, Платон и Свети Тома от Аквино, опасявайте се! Хегел, Хобс - КОНПИ дебне и за вас!

Безотчетното и противоправно деяние на КОНПИ или коя да е друга репресивна институция на следващия ден ще застигне и вас и ще трансформира незачитането на съществени човешки права от страна на правоохранителните и проверяващите органи в стандарт. Това, оттатък съответния проблем, може да се изврати в посока:

- Махаме отминалостта върху нарушаванията при шофиране и налаганите санкции от КАТ – ти преди 10 година бе спрял погрешно, ела в този момент да платиш!
- Малки са санкциите, които заплати преди време. Вдигаме размера им със задна дата и към този момент ни дължиш пари, нищо че си платил!
- Не искаш да плащаш? Това е административно нарушаване и те глобяваме, т.е. дължиш ни нова санкция плюс остарялата!
- Не плащаш и санкциите, станали към този момент в огромни размери? Това е закононарушение – ти си нарушител!
- Няма доказателства, че си нарушител, само че ние те осъждаме! Вече сме си назначили верните хора за съдии – такива, дето да четат строго закона и да репресират крепко.

Изброените дейности не се съчетават с прогласените правила на правовата страна, независимост на словото и отбрана на собствеността. Поука за мълчанието можем да почерпим от следната история от Френската гражданска война. Жорж Дантон по пътя към гилотината минава край дома, в който се укрива някогашният му съмишленик Максимилиан Робеспиер и се провиква: „ Максимилиан, ти си идващият!”