Автор: инж. Димитър К. Щерев Към настоящия момент Азербайджан доставя

Автор: инж. Димитър К. Щерев Към сегашния миг Азербайджан доставя природен газ за Турция по Трансанадолския газопровод «TANAP” – към 5-6 милиарда куб. м годишно, а за Европейските газови пазари доставя по Трансадриатически газопровод TAP - към 10 милиарда куб. м газ годишно (8 милиарда куб. м за Италия, 1 милиарда куб. м за Гърция и 1 милиарда куб. м за България, когато Междусистемната връзка Гърция – България ICGB бъде завършена). Понастоящем, общият газов поток по газопроводите “TANAP” и “TAP” е към 16 милиарда куб. м природен газ годишно. Последните по-прецизни симулации, разбори и оценки (на базата на спомагателна обработка на резервоарната информацията) демонстрират, че Европа не може дълготрайно да се разчита на азербайджанския газ, защото в началото изчислените и обществено оповестени извлекаеми ресурси в находището Шах Дениз са се оказали много повишени. Това значи, че в бъдеще Азербайджан няма да може да разполага с нужните запаси за спомагателен експорт на природен газ и няма да има опция да запълни и дълготрайно да поддържа потенциала на Трансадриатическия газопровод (ТАП). По този метод Азербайджан ще бъде заставен да внася избрани количества природен газ, като техния източник към този момент може да бъде само Руската федерация, защото сред двете страни има построен и настоящ газопровод. Едва ли някой би се наел да направи достоверна прогноза за доставки в обозримо бъдеще на природен газ от Туркмения и/или Иран за Азербайджан и оттова - за Турция и Европа. Тук би трябвало да се имат поради продължаващите дебати, неясноти и неуредици, техническото положение и капацитетните благоприятни условия на газопреносните системи на прилежащите на Азербайджан страни, както и тези, свързани с разделянето на зоните в Каспийско море сред страните в този район. Въпреки огромния звук вдиган от политиците, направените преоценки на запасите на азербайджанските газови залежи все по-ясно демонстрират, че Азербайджан не е в положение да запълни Трансанадолски газопровод - TANAP, респективно и скачения към него Трансадриатически газопровод - TAP, което ще принуждава Азербайджан да внася природен газ от Руската федерация, с цел да извършва договорните си отговорности. Прави мощно впечатлениe и подписаният през септ. 2015 година контракт сред Газпром и Азербайджанската метанолова компания - AzMeCo за импорт на към 3 милиарда куб. м природен газ от Русия за Карадагския метанолов цех, намиращ се на 25 км югоизападно от столицата Баку. Вносът на природен газ от Русия за Азербайджан ще разреши на азотно-торовата и химическа индустрия на Азербайджан да бъде натоварена целогодишно и да работи без престои заради дефицит на суровина (природен газ). Изводи: Тези обстоятелства по най-прекия път ни разкриват или избрани проблеми в пропусквателната дарба на газопреносната инфраструктура на Азербайджан, или дефицит на газ в страната, или композиция от двата вероятни казуса, които всеки един вносител (като България) би трябвало авансово да регистрира, съпоставя и проучва в дълготраен проект. Добивът на природен газ в Азербайджан за 2020 година е 24.5 милиарда куб. м, а вътрешното ползване в страната за същата година е 11.5 милиарда куб. м. (24.5 – 11.5 = 13 милиарда куб. м). Въпрос: Възможно ли е Азербайджан да подава годишно 16 милиарда куб. м за запълване на газопроводите «TANAP» и «TAP”? Отговор: Да, допустимо е, само че единствено в случай че Азербайджан внася спомагателни количества природен газ, което понастоящем прави, внасяйки от «Газпром» към 3 милиарда куб. м годишно (13 + 3 = 16 милиарда куб. м). Изводи: Понастоящем близо 20 % от подавания газ от Азербайджан по газопроводите TANAP / TAP за Грузия, Турция, Гърция, Албания и Италия с незавършено отклонение от Гърция към България („ Междусистемна газова връзка „ Гърция–България”, ICGB), идва от Руската федерация! Пради гореизложените обстоятелства, с цел да облегчи ситуацията Азербайджан прави всичко допустимо да включи за вътрешния си пазар откритото още през 2012 година газово находище «Апшерон» с неголеми ресурси от към 350 милиарда куб. м, отстоящо на 25 км от находището Шах Дениз. Акционери в газовото находище «Апшерон» са френските компании TOTAL и ENGIE, и азерската държавна газова компания SOCAR. Пускането в употреба на дълбоководното газовото находище «Апшерон» и други залежи последователно би облегчавало обстановката във върешния пазар на Азербайджан, прибавяйки спомагателен локален рандеман от 1.5 до 5 милиарда куб. м годишно, което от своя страна последователно би облегчавало обстановката в износа на природен газ от Азербайджан по газопроводите «TANAP” и «TAP” за Грузия, Турция, Гърция, България, Албания и Италия. Но това зависи от степента на подготвеност на свързващата инфраструктура към газовото находище «Апшерон» и към другите газови залежи. Ако не се открият нови газови залежи и към тях не се довършат и изградят съответните свързващи инфраструктури, Азербайджан последователно ще се трансформира в директна на съветски природен газ страна и колкото по-бързо това се разбере, толкоз по-голяма е вероятността стратегическите решения за развиване на Газовата промишленост в нашата страна да се окажат в по-печелившо направление.