Автор: Илиян Василев, Bulgaria Analytica Да обобщим – вносът на

Автор: Илиян Василев, Bulgaria Analytica

Да обобщим – вносът на различен природен газ, в тази ситуация ВПГ у нас е несъмнено позитивен факт. Не единствено в общ исторически подтекст, само че и като измерим позитивен резултат. Без него щеше да има нарастване на цената на природния газ от юли за всички. Сега се чака малко понижение, задоволително за заглавие, само че не и с цел да остане чувство за триумф или промяна на посока.

Това че е американски, носи някакво обръщение. Вън от подозрение, само че съответните измерения са по-скромни от пиар резултата. Има повече очаквания и то в бъдеще време, в сравнение с настояща и консумируема изгода за потребителите.

Общото количество на импортирания и контрактуван от Булгаргаз до този миг различен – негазпромовски газ е незначително – 288 милиона кубически метра – под 10 %. Достатъчно, с цел да създаде видимост на добра вест, само че надалеч от нужното, с цел да я изпълни със наличие.

Няма необикновен мотив за наслада – обстановката е като преди 10 години, когато имахме локален рандеман, който осигуряваше над 10 % от потреблението и с над 30% поевтин газ. Количествата американски или различен газ остават в границите на замяната на локалния рандеман, цената е 10 % под газпромовската и по никакъв метод не въздейства върху пазарния дял на Газпром. Явен е стремежът да се договаряме геополитически и да балансираме – да дадем нещо на американците, с цел да не ни стопират Турския поток.

За страдание методът по който е осъществена настоящата договорката не потвърждава смяна в манталитета на управлението на Булгаргаз и същинско предпочитание за либерализация, диверсификация и конкуренция на българския пазар. Договорът не е спотов, употребява газпромовската матрица.

Монополът на Булгаргаз остава, а през него се осъществя и монопола на Газпром – на правилото на скачени съдове. Българската държавна газова компания просто си избира един от многото вероятни снабдители, не е ясно на какъв принцип, евентуално тази с найдобри връзки, освен това по доста комплицирана скица и с непотребни медиатори, които усвояват голямата част от изгодите, а не потребителите. Накрая на уравнението остава отново Булгаргаз със стопроцентен надзор.

Има проблем и с посланието, което насочваме на фона на претенциите ни да играем равнодистанцирани и отворени към всеки, който желае да предлага и търгува газ на българския Газов Хъб. Защото вън от подозрение, че без задоволителна ликвидност, без голям брой играчи, без маркетмейкъри – концепцията да разпределяме и търгуваме газ над потребностите на страната, ще остане следващ напор на политици и държавни служители.

Ако страната реши, вместо Булгаргаз да избира случайно кой да достави природния газ в България, да се освободи от газпромовския монополистки диктат на обвързващи схеми за предварителни поръчки за 2020 година и наложителни количества за заплащане и пазаруване, с цел да могат потребителите да изберат по-евтините съперници и други възможности от Газпром, крайният резултат в цената за българските консуматори нямаше да бъде незабележим.

Малко данни за баланс на възклицанията по новината, че природният газ, който внасяме през терминала Ревитуса, е 10 % поевтин. Ако договорът на Булгаргаз беше подписан на база спот цена плюс награда, през днешния ден този % щеше да бъде доста поразличен. Да припомня че сега цената на Булгаргаз, утвърдена от КЕВР, е към 23 евро за мегаватчас. Обещават ни, че цената от юли ще падне с малко, което значи че ще остане над 20 евро за мегаватчас, или над 40 лева/МВтч.

Направете информации със спот цените на водещите европейски тържища, даже тези, Има проблем и с посланието, което насочваме на фона на претенциите ни да играем равнодистанцирани и отворени към всеки, който желае да предлага и търгува газ на българския Газов Хъб. Защото вън от подозрение, че без задоволителна ликвидност, без голям брой играчи, без маркетмейкъри – концепцията да разпределяме и търгуваме газ над потребностите на страната, ще остане следващ напор на политици и държавни служители.

Ако страната реши, вместо Булгаргаз да избира случайно кой да достави природния газ в България, да се освободи от газпромовския монополистки диктат на обвързващи схеми за предварителни поръчки за 2020 година и наложителни количества за заплащане и пазаруване, с цел да могат потребителите да изберат по-евтините съперници и други възможности от Газпром, крайният резултат в цената за българските консуматори нямаше да бъде незабележим.

Малко данни за баланс на възклицанията по новината, че природният газ, който внасяме през терминала Ревитуса, е 10 % поевтин. Ако договорът на Булгаргаз беше подписан на база спот цена плюс награда, през днешния ден този % щеше да бъде доста поразличен. Да припомня че сега цената на Булгаргаз, утвърдена от КЕВР, е към 23 евро за мегаватчас. Обещават ни, че цената от юли ще падне с малко, което значи че ще остане над 20 евро за мегаватчас, или над 40 лева/МВтч.

Направете информации със спот цените на водещите европейски тържища, даже тези, растеж на цените и рецесия в електроенергетиката.

Така че, още ни е прекомерно рано за фанфари, изключително след самотния факт на първото карго с американски ВПГ, което се разтоварва в България.

Няма да върша анализ на договорката с медиаторите, маржовете и това, което доближава до нас като краен резултат. Да приемем, че като първи опит би трябвало да бъдем снизходителни.

Но остава казусът с посоката и посланието.

Пропускаме много неща.

Първо, в случай че Булгаргаз беше оповестил открит търг за доставка на природен газ с условия, които да не дискриминират втечнения природен газ – тук главно са графиците на доставки, рестриктивните мерки при потенциали за транспорт и газосъхранение, бъдете сигурни че щяхме да имаме най-малко още пет или шест предложения и доста по-добри цени.

Второ, тъкмо сега, в който се опитваме да убедим света, че желаеме да отворим газопреносната ни система, като даваме равни условия за транспорт от всички направления и за всички товародатели, `централния ни нападател` в Газовия Хъб – Булгаргаз, посредством тази договорка споделя, че вместо да се конкурирате на пазара и на борсата, е доста по-успешно, да се договаряте с него, да търсите политически връзки, с цел да се доберете до контракт за доставка.

Трето, офертите на тези пет или шест компании, щяха да отворят интереса към идващия търг на нови компании и по този начин фантазиите и проектите да бъдем медиатори щяха да станат световно и интернационално удостоверени и забележими.

Четвърто, сред заявеното желание на Булгартрансгаз да трансформира България в директен център и място за търговия с газ, от една страна, и практиките на главния ни състезател – Булгаргаз, който прави всичко допустимо да задържи монопола си и да го даде в услуга на Газпром, има блестящо несъгласие. Трябва да изберем по кой път да тръгнем, не може и по двата.

Пето, Булгаргаз надали ще промени държанието си и с огромна възможност ще пропусне опцията да се трансформира в районен състезател, като притегли стратегически сътрудник, още до момента в който има висока капитализация, заради високия си пазарен дял.

Тоест, естествената податливост на Булгаргаз да диверсифицира източниците, маршрутите и договорите допуска, чеконкуренцията на българския газов пазар ще пристигна при по едно и също време рухване на дяловете на Газпром и Булгаргаз, а маркерът на смяната би трябвало да пристигна при равнища от към 50-60 % пазарен дял.

Остава опцията да де-регулираме и освободим пазара за конкуренция, да освободим Булгаргаз от ролята на публичен снабдител, която задържа либерализацията и конкуренцията на българския газов пазар. А Булгартрансгаз остава да реши казуса с увеличение на потенциала за транспорт и предпазване.

Свръхпредлагането на природен газ, на което сме очевидци сега, взема решение казуса с най-хубавата форма на отбрана на ползите на потребителите – конкуренцията и свободния достъп.