Говорим ли за системна банкова криза в САЩ?
Автор: Георги Вулджев, Facebook
В поста ми за колапса на Silicon Valley Bank в петък загатнах и две други банки, които наподобяват под максимален риск. Едната от тях, Signature Bank, със стойност на активите 118$ милиарда, към този момент също колабира и регулаторите я затвориха в неделя. Към този миг наподобява към момента има огромен риск и за други банки. Въпросът е на кой стадий към този момент приказваме за систематична банкова рецесия в Съединени американски щати?
Властите в Съединени американски щати обмислят дали да изплатят всички депозити в тези две банки. Като доста сериозен проблем се обрисува фактът, че доста огромна част от депозитите в тези банки не се вписват в прага до $250,000, под който всички депозити са държавно обезпечени от Federal Deposit Insurance Corporation. Повечето от депозитите, които не са обезпечени са на дребни компании, главно стартъпи.
Ако тези депозити бъдат изтрити заради колапса на тези банки, това може да докара до тежък срив на стартъп екосистемата в Силициевата котловина, всеобща загуба на работни места, и надлежно скок в безработицата.
Намесата на страната да подсигурява тези депозити на този стадий е на процедура bailout за депозиторите, НЕ Е bailout за банките. Двете неща е значимо да не се бъркат. Ако що се касае банките може да имаме някаква рецензия във връзка с това по какъв начин са управлявали риска (особено лихвения риск) в портфейлите си, няма по какъв начин да упрекваме за това депозиторите.
Да не приказваме, че в сърцевината на казуса стои не различен, а самата централна банка на Съединени американски щати - ФЕД. Паричната ѝ политика в границите на малко над година се обърна на 180 градуса и то по извънредно нападателен и неочакван за банките и бизнеса метод.
Когато напролет и лятото на 2021 някои икономисти към този момент идентифицирахме забележими инфлационни опасности, от ФЕД на всяка една конференция повтаряха, че инфлацията е " преходна " и няма причина лихвите да се подвигат. Съответно, ФЕД продължава да изкупува държавни скъпи бумаги, което бута цените им нагоре, което от своя страна подтиква покупките на държавни скъпи бумаги от частни финансови институции - банки изключително.
Изведнъж обаче инфлацията спря да е " преходна " и ФЕД стартира да стяга паричната си политика с най-резкия ритъм в историята. Лихвите по ДЦК внезапно скочиха, а цените им паднаха (защото ФЕД внезапно забави пазаруването си). В рамките на месеци банките в Съединени американски щати натрупаха големи неосъществени загуби по своите салда цялостни с държавни облигации, чиято стойност се срутва. Защото са издадени преди стягането на паричната политика, и надлежно заплащат доста по-ниски лихви в сравнение с облигациите издадени през последната година. Вижте графиката долу, с цел да видите за какъв мащаб загуби приказваме.
Това е актив, който в актуалните финансови условия НИКОЙ не желае да купи. Една доста огромна торба с финансови лайна (извинете френския ми). Разбира се, можем да спорим дали тези банки не е трябвало да могат сами да осъзнаят, че инфлацията не е " преходна " и в един миг доста скоро ФЕД ще вдигне лихвите, и то внезапно. Но няма спор, че водещата отговорност е при самата централна банка и нейната непостоянна парична политика.
Фундаменталната неточност, несъмнено е, че ФЕД изобщо толкоз нападателно се меси във финансовата система и икономическите процеси в която и да е посока. Първо идва казусът с голямото отпечатване на пари за прилепяне на цената на риска (лихвите) надолу, с цел да се " подтикват " финансовите пазари и икономическата интензивност. Това обаче подтиква и нещо друго - инфлацията. Недостигът на ликвидност и финансовите загуби, които следват за банки и бизнеси при последващото повдигане на лихвите са естествено разследване на печатането и инфлационния напън, който то предизвиква. Boom and bust.
Самият аз не съм уверен, че дребни ИТ компании в Съединени американски щати би трябвало да бъдат заличени, тъй като ФЕД прави нелепости. Затова съм колеблив по проблема с възможното държавно гарантиране на депозитите на тези бизнеси. Принципно съм срещу такива ограничения, тъй като капитализмът не работи по този начин - всеки пазарен участник би трябвало да си понася грешките. Ако обаче тези " неточности " не са направени от самите частни бизнеси, а са естественото следствие на паричната политика на централната банка?
Казусът изобщо не е толкоз явен, колкото наподобява на пръв взор.
12 Март 2023552011 Март 2023109911 Март 2023547911 Март 2023118310 Март 2023224309 Март 20233447КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023211628 Фев 2023134909 Март 2023153303 Март 20232990
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
В поста ми за колапса на Silicon Valley Bank в петък загатнах и две други банки, които наподобяват под максимален риск. Едната от тях, Signature Bank, със стойност на активите 118$ милиарда, към този момент също колабира и регулаторите я затвориха в неделя. Към този миг наподобява към момента има огромен риск и за други банки. Въпросът е на кой стадий към този момент приказваме за систематична банкова рецесия в Съединени американски щати?
Властите в Съединени американски щати обмислят дали да изплатят всички депозити в тези две банки. Като доста сериозен проблем се обрисува фактът, че доста огромна част от депозитите в тези банки не се вписват в прага до $250,000, под който всички депозити са държавно обезпечени от Federal Deposit Insurance Corporation. Повечето от депозитите, които не са обезпечени са на дребни компании, главно стартъпи.
Ако тези депозити бъдат изтрити заради колапса на тези банки, това може да докара до тежък срив на стартъп екосистемата в Силициевата котловина, всеобща загуба на работни места, и надлежно скок в безработицата.
Намесата на страната да подсигурява тези депозити на този стадий е на процедура bailout за депозиторите, НЕ Е bailout за банките. Двете неща е значимо да не се бъркат. Ако що се касае банките може да имаме някаква рецензия във връзка с това по какъв начин са управлявали риска (особено лихвения риск) в портфейлите си, няма по какъв начин да упрекваме за това депозиторите.
Да не приказваме, че в сърцевината на казуса стои не различен, а самата централна банка на Съединени американски щати - ФЕД. Паричната ѝ политика в границите на малко над година се обърна на 180 градуса и то по извънредно нападателен и неочакван за банките и бизнеса метод.
Когато напролет и лятото на 2021 някои икономисти към този момент идентифицирахме забележими инфлационни опасности, от ФЕД на всяка една конференция повтаряха, че инфлацията е " преходна " и няма причина лихвите да се подвигат. Съответно, ФЕД продължава да изкупува държавни скъпи бумаги, което бута цените им нагоре, което от своя страна подтиква покупките на държавни скъпи бумаги от частни финансови институции - банки изключително.
Изведнъж обаче инфлацията спря да е " преходна " и ФЕД стартира да стяга паричната си политика с най-резкия ритъм в историята. Лихвите по ДЦК внезапно скочиха, а цените им паднаха (защото ФЕД внезапно забави пазаруването си). В рамките на месеци банките в Съединени американски щати натрупаха големи неосъществени загуби по своите салда цялостни с държавни облигации, чиято стойност се срутва. Защото са издадени преди стягането на паричната политика, и надлежно заплащат доста по-ниски лихви в сравнение с облигациите издадени през последната година. Вижте графиката долу, с цел да видите за какъв мащаб загуби приказваме.
Това е актив, който в актуалните финансови условия НИКОЙ не желае да купи. Една доста огромна торба с финансови лайна (извинете френския ми). Разбира се, можем да спорим дали тези банки не е трябвало да могат сами да осъзнаят, че инфлацията не е " преходна " и в един миг доста скоро ФЕД ще вдигне лихвите, и то внезапно. Но няма спор, че водещата отговорност е при самата централна банка и нейната непостоянна парична политика.
Фундаменталната неточност, несъмнено е, че ФЕД изобщо толкоз нападателно се меси във финансовата система и икономическите процеси в която и да е посока. Първо идва казусът с голямото отпечатване на пари за прилепяне на цената на риска (лихвите) надолу, с цел да се " подтикват " финансовите пазари и икономическата интензивност. Това обаче подтиква и нещо друго - инфлацията. Недостигът на ликвидност и финансовите загуби, които следват за банки и бизнеси при последващото повдигане на лихвите са естествено разследване на печатането и инфлационния напън, който то предизвиква. Boom and bust.
Самият аз не съм уверен, че дребни ИТ компании в Съединени американски щати би трябвало да бъдат заличени, тъй като ФЕД прави нелепости. Затова съм колеблив по проблема с възможното държавно гарантиране на депозитите на тези бизнеси. Принципно съм срещу такива ограничения, тъй като капитализмът не работи по този начин - всеки пазарен участник би трябвало да си понася грешките. Ако обаче тези " неточности " не са направени от самите частни бизнеси, а са естественото следствие на паричната политика на централната банка?
Казусът изобщо не е толкоз явен, колкото наподобява на пръв взор.
12 Март 2023552011 Март 2023109911 Март 2023547911 Март 2023118310 Март 2023224309 Март 20233447КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023211628 Фев 2023134909 Март 2023153303 Март 20232990
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ