Ако ви предлагат работа в „Кауфланд“ със стартова заплата 1800 лв. или като професионален войник с 1400 лв., питайте Тагарев кой път да изберете
Автор: Евгени Генов за " Гласове "
След девет месеца отпред, а може би отново с Тодор Тагарев отсега нататък или без него, работата в Министерството на защитата би следвало да получи някаква социална оценка. Защото по този начин и не я дочакахме от Николай Денков и Мария Габриел. Тагарев се трансформира в един от най-спорните и скандални министри в кабинета на ПП-ДБ. Странно, само че този човек има невероятната дарба да притегля като гръмоотвод отрицателните усеща на хората към себе си. Какво да се прави – Божа „ заложба “. Не всекиму е отредена такава орис.
Ясно е към този момент, че ГЕРБ изрично не го желаят след ротацията в своя кабинет. Но персонално мен ме изумява друго. Като главен претекст и ГЕРБ, и Движение за права и свободи акцентират, че не бил направил нищо за Украйна. Или, по-точно, сътворил „ една огромна нула “ по израза на Делян Пеевски. А пък Бойко Борисов иронизира МО-шефа, че чак в този момент се сетил да праща на фронта в Украйна вълнени ръкавици с пет пръста, които щели да дойдат през юли, тъкмо в разгара на лятото. Що пък не?! След тях Тагарев може да реши да прати на украинските бойци слънчеви очила.
Не, сегашният боен министър би трябвало да бъде „ прокълнат “, отстранен от държавното управление и лишен от управнически функционалности в държавата заради напълно друга причина. Че направи доста малко или съвсем нищо за Българската войска. Тагарев търпи рецензии, че не откри време от непрекъснатите му воаяжи зад граница, от време на време изцяло непотребни, да вникне във вътрешните проблеми на защитата.
Той прекали с дозата на парадността и протоколните мероприятия, не разбра какво вълнува и тревожи елементарният боец, сержант и офицер от войската. Тази армия, която ще желаеме на следващия ден да ни пази, в случай че,не дай Боже, се наложи. За него по-важно бе да се снима с следващия посланик, дипломат или формален посетител, в сравнение с да отиде в някое формирование и да седне да си поговори чисто по човешки с бойците и техните командири.
Отбраната е консервативна система по принцип. Не единствено у нас, а на всички места. И по този начин би трябвало да бъде, тъй като всяка неточност в тази сфера се заплаща с кръв. С доста кръв. Обикновено всяко решение в тази област не дава незабавно резултат, а след години. Казвам това, с цел да подчертая, че не вменявам виновност само на Тагарев за настоящето положение на войската ни. А то е нежелано. Боеспособността на армията ни – има какво да се желае още, и то много.
Жесток кадрови недостиг мъчи бойните елементи. Той е разследване от другия проблем - неналичието на мотивация за работа. Непривлекателност, или, по-точно, прекомерно слаба, на войнишката работа. Куцаща обществена политика в армията и т. н. Ако кажем, че за всичко това е отговорен Тагарев, няма да е правилно. Това са негативи, трупани с години от разнообразни държавни управления. Но неговият грях е, че той не си мръдна пръста, с цел да посее най-малко кълновете на „ позитивните промени “, чиито плодове ще берем след години. Не му остана време от това да мисли и приказва обществено по какъв начин във всичко, до дъно и колкото е нужно ще поддържаме и даваме на Киев, с цел да се бори против експанзията на Москва. Без да се поинтересува какво става в личния му двор.
Да вземем да вземем за пример кадровия недостиг в армията. В момента е невиждан. Средно за цялата войска е към 20%, а в обособени формирования скача и до 40%. В бройки се показва в няколко хиляди празни, незаети места. Знаете ли какво значи това? Че някъде се постанова един човек да прави отговорностите на двама, с цел да не страдат образователният развой, бойната подготовка и боеспособността на войските. Няма да встъпвам в елементи поради поверителността на информацията. Но това става с доста труд, нерви и свръхнапрежение на силите. В частите не доближават най-много редови войници и взводни командири. Там, където газиш тиня, вали те дъжд, брули те сняг и мразовит вятър. Там, където войнишкият самун е подправен с пясък. В топлия чиновнически уют на кабинетите и канцелариите на МО, убеждавам ви, недостиг няма.
А за какво не стигат редниците във войската ни? Ето тук опираме до престижа на войнишката специалност. Трябва да е ясно, че тя се конкурира на пазара на труда с всички останали специалности. Тук най-важният фактор е заплатата. Ето дребен образец. В „ Кауфланд “ и „ Лидъл “ примамват претенденти за работа със стартова заплата 1800 лева Като всяка последваща година сумата се усилва със 100 лева Плюс месечен бонус от ваучери за храна на стойност 100 лева, която се актуализира от време на време. Министерството на защитата пък набира претенденти за бойци с оферта за заплата от 1400 лева, зад която се крие непостижим труд, от време на време надалеч от фамилията, липса на квартира.
Освен това българският редови войник няма право на спомагателен частен труд, както е в гражданския живот, няма право на синдикална отбрана (за разлика от МВР), на участие в политическа партия или гражданско съдружие, той би трябвало да е 24 ч. разполагаем на службата, а когато напуща гарнизона или страната е задължен да рапортува и желае позволение и т. н. Въобще освен той, само че и сержантът, и офицерът за разлика от всички, които живеем в тази страна, е с лимитирани цивилен права. По закон естествено, общо 13 на пердах. Отделно от това нашият редови войник е може би с най-ниското възнаграждение в НАТО, даже северномакедонският му сътрудник, доколкото съм осведомен, получава повече. Така е и с българските сержанти, офицери и генерали.
Ако някой види публикация за започване на работа в „ Лидъл “ или „ Кауфланд “ и на МО за работа като професионален боец и се чуди по кой пък да поеме, бих го посъветвал да попита Тагарев какво да прави. Защото в армията още чакат заповедта му за 10% нарастване на заплатите за тази година. За разлика от него сътрудника му, шефът на Министерство на вътрешните работи Калин Стоянов, постъпи мъдро и хитро. Пояснявам - заплатите във всички силови структури на страната: МО, Министерство на вътрешните работи, ДАНС, разузнаване, пандизите и т. н. се дефинират от държавния бюджет всяка година. Там се показва базата - в този момент тя е 380 лева Тази база се умножава по коефициенти, които са разнообразни за всяко ведомство – съгласно званието, ранга, категорията и т. н., но… тя е същата от 2009 година за армията, от този момент не е променяна.
Парламентът обаче скоро промени единствено закона за Министерство на вътрешните работи и обвърза базата със междинната работна заплата за страната. Която сега е към 1500 лева Промяната единствено за Министерство на вътрешните работи влиза в действие от 1 януари 2025г. Не се чудете. Задават се въпреки всичко избори, нали? А който държи полицията, държи и пътя към триумфа.Освен това и Борисов, и Пеевски имат необикновен афинитет към това ведомство. Другите силови структури пият по една студена вода. Засега. Така най-ниското главно заплащане в Министерство на вътрешните работи скача на най-малко 1950 лева, а в армията си остава 1405 лева Е по какъв начин да имаме тогава мераклии за бойци? Как тогава да напълним казармите? Това е и една от аргументите да няма искащи и за офицерската специалност. Тази година Националният боен университет (НВУ) извърши държавната поръчка за банкет на курсанти с близо 500 души по-малко. Представяте ли си защо става дума? За това, че в армията ще постъпят 500 взводни командири, лейтенанти по-малко. А този вакуум може да се запълни в идващите близо 8 години, при изискване че НВУ не изостава в проекта за банкет на курсанти.
За страдание ПП-ДБ не се опазиха от детската болест на ГЕРБ през 2009 година, когато за първи път влязоха във властта. Тогава първият боен министър на ГЕРБ Николай Младенов сътвори казус – за първи път в международната военна история министър на защитата самичък предложи да му понижат военния бюджет. Младенов изиска да се редуцира с 40%. Пак тогава за първи път полицията получи, и това продължи години наред, по-висок бюджет от армията. Което също е абсурд. След него пък Аню Ангелов отстрани съществени обществени придобивки, да не ги изброявам, които имаха военните. И твърдеше, че професионалният боец идва да служи в армията не за пари, а тъй като е родолюбец и обича отечеството си.
Много съм спорил с него по този въпрос. Ето поради такива разбирания я докарахме дотук. А истината е напълно елементарна. Войниклъкът стана специалност. Никой няма да се съгласи да нарами пушка единствено заради концепцията да брани родината си. Няма какво да се заблуждаваме, би трябвало да сме реалисти. Обратното схващане остана в историята преди тридесетина години. Вижте последните социологически проучвания, които бяха огласени безусловно преди дни. Едва всеки трети българин би се сражавал непринудено в отбрана на България, в случай че стане война. Трябва да е ясно. Българският боец е жител в униформа и е като всички нас останали - като лекаря, инженера, учителя, агронома, водача, продавача, да речем. И той желае хладилникът му да е цялостен.
Защото като го отвори и в случай че е празен, не може да се нахрани с НАТО. НАТО не се яде. Не става, в случай че в него няма нищо, да каже на децата си яжте евроатлантическа взаимност. Ако военното ни министерство не осъзнае тази действителност, по-добре да си напомни, че с трици маймуни не се ловят. Предлагам на Тагарев да отиде в с. Мусачево до София и да застане на КПП-то на поделението заран рано, когато военните идват на работа. И да попита някой редови войник каква му е заплатата. След това да прекоси пътя и да отиде насреща, където се намира складовата база на огромна западна компания.Същия въпрос да зададе на някой елементарен служащ. За да се изчерви и да разбере за какво на командира му е мъчно да намира искащи за бойци да служат в частта му.
Слушах Тагарев през вчерашния ден на изключителния брифинг, който даде в МО. На въпрос за нарастване на заплатите се оправда с независещи от него фактори, че това трябвало да се съгласува на национално ниво. Сиреч с Асен Василев. Който обаче не е в час с някои особености на сигурността изобщо и в частност със системата на защитата. Ковчежникът на страната ще се стресне и ще се сети за армията, когато зародят условия, при които на армията се постанова да ползва в отбрана на родината ни в действителност това, което знае и може. Но тогава става ужасно и по-добре да не се случва в никакъв случай. Иска ми се да напомня един факт на Тагарев. С каквато пристрастеност защитаваше в Народното събрание милиардите, с които трябваше да купим бойните бронирани машини „ Страйкър “, с такава трябваше да влезе най-малко веднъж в пленарна зала и от трибуната да пледира пред депутатите за нарастване на средствата за заплати на армията. Щяха да го схванат. За да не се чуди за какво точно той е военният министър с най-нисък рейтинг.
Накрая бих си разрешил два въпроса към военния министър Тодор Тагарев. Първият - какъв брой изцяло окомплектовани и боеспособни батальонни бойни групи, за които непрекъснато се приказва, има нашата войска? Вторият – за какво засекретяваме помощта, която даваме на Украйна, откакто всички страни я афишират обществено, въпреки всичко помощта е купувана с публични, т.е. с наши пари, а не с персонални негови? По негово или по чие гледище се засекретява това, което даваме на Киев? И това има ли някаква връзка с първия въпрос?
Аз отговор не желая. Знам го. Нека отговори самичък на себе си, само че почтено.
