Автор: Евгени Генчев за ГласовеЧлен 1 за ръководната роля на

Автор: Евгени Генчев за " Гласове "

Член 1 за управителната роля на партията в публичния живот от Конституцията на Българска комунистическа партия, с която живяхме десетилетия, падна преди повече от 30 година Ако в действителност по този начин си мислите, уважаеми читатели, евентуално се заблуждавате. Откакто " Промяната "  влезе в МО предишното лято на секундата бе реанимиран тествания нападателен болшевишки жанр на идеологическо подковаване на масите в униформа, само че с нов евроатлантически лъх.

Военното министерство е единственото в страната, което разполага със лични медии, които се популяризират и излъчват в бойните елементи и формированията. Безплатно. Само те и никакви други. В тях се канят  създатели и политици от десния набор или се препечатват публикации от сходни медийни издания. Не се канят персони, изповядващи други  политически разбирания. Няма ляво, няма център. Има права линия, която Тодор Тагарев и неговият аватар Владимир Миленски, шефът на Информационния център /ИЦ/ на МО, са заповядали да се следва. На публицистите от двете медии в. „ Българска войска “ и Военен ефирен канал /ВТК/ е спуснат лист от Миленски, озаглавен „ Подходящи хора за събеседване за ВТК и изявленията за вестника “. В него са включени персони като Стойко Стоянов от уеб страницата factor.bg, който е и в управителния съвет на Атлантическия съвет на България, където е и Миленски, адв. Петър Славов, о.з. ген. Съби Събев, небезизвестните флагове на синята концепция Иво Инджев, Горан Благоев, Методи Андреев, Асен Генов и други Едвин Сугарев не е в листата, само че изявление с него към този момент излезе.

Спуснатият лист за изявленията, който би трябвало да се извършва от военните публицисти.

Скандалното е, че това се случва в най деполитизираната и департизирана институция в страната – армията. Където със закон  са неразрешени политическата агитация и пропаганда. Родната армия може да е дом единствено на патриотични и национални дела и хрумвания.

Вижте Закона за защитата, където всичко е разказано доста тъкмо. Затова е смайващо, че тези двама юнаци трансфораха в. „ Българска войска “ от професионално издание, каквото беше до неотдавна, за боеца сержанта и офицера в политическа подлога, оправдавам се за израза. Но това не е единствено мое мнение. Това са и думи на значително офицери и командири, с които съм разговарял.Това е мнението на армейската общност, няма какво  да се лъжем. И в случай че Тагарев и Миленски са слепи и глухи и не виждат и чуват това, приказва доста зле за тях. Това не е нашият вестник, настояват бойците. Военните медии в.„ Българска войска “ и Военния ефирен канал се устоят от бюджета за защита.Това са държавни пари, извадени от моя, от твоя, от нашите джобове. Как по този начин някакви случайници ще ги ръководят все едно са тяхна частна благосъстоятелност, неглижирайки публичния интерес, който е пъстра палитра от отзиви, позиции, разбирания, усеща и страсти.

Щом стана началник на медиите на МО някогашният полковник Владимир Миленски събра подчинените си и първото му изречение безусловно бе: „ Колеги, почтено казано аз от вашата работа нищо не разбирам. “ Тогава за какво е назначен? Ами евентуално тъй като е правилен наследник на партията на " смяната ". Пък дали знае и може, това няма значение. Така след 9 септември комунистите са слагали на държавни постове учили и недоучили правилни партийни фрагменти. А това че въпросният Миленски не знае и не може си проличава и по новия организационен устав на инфоцентъра, качен сега за публично разискване. Съдържанието му е като рядка прокиснала боза и публицистите на ведомството си скубят косите, тъй като осъзнават какви безумия ги чакат.

Другото изречение-шедьовър, който медийният необут на МО изрече пред хората е, че на съветски език към този момент ще се беседва единствено в Международния съд в Хага. И напълно неотдавна издаде заповед името на авиобаза Граф Игнатиево да не се загатва и написа, тъй като графът бил доста нездравословен за България. И още - събира публицистите от вестника и цитира Евростат, че в Словакия и в България бил най-голям процентът на русофилските настроения и в случай че това не се промени у нас, щял да си направи съответните заключения за тяхната работа. При това става дума за вестник с тираж 3000 бройки и малко от горната страна, който не се продава, а се доставя единствено във войските. На мнозина, които работят в инфоцентъра на ведомството, им прави усещане, че техният шеф го тресе някаква последна, особена  русофобия. За която нямат пояснение. В зората на демокрацията имаше един боен министър от Съюз на демократичните сили, който, като видеше офицер с червени бузи, му крещеше: „ ти си болшевик “. Явно това е болестно положение на психическа основа. Такива персони нормално са  обладани от някаква  страхова неуравновесеност, че непрекъснато са  преследвани от врагове и шпиони. И те насаждат този боязън в средата, където живеят и работят. Добре че някой към момента не е подсказал на  Миленски вечер като си ляга да занича под фамилната спалня. Да не би да се е скрил сътрудник на Кремъл да го шпионира. Чудя се и по какъв начин още не са се сетили да обвинят Путин за гафа, който позволиха с депутатските предложения за Богоявление. Не съм не запомнил една доста точна и показателна мисъл на екшън звездата, международно известният Стивън Сегал. Той споделя: „ Русофобията – това е психическо разстройство, провокирано от малоумие и положително възнаграждение. “ Дали е по този начин, всеки може да си отговори?

Шефът на информацията полковник от запаса Владимир Миленски не се тормози да носи на работното си място значка на ревера с украинското знаме. Пита се той в МО на България ли служи или в МО на Украйна?

Тревожният проблем е, че откогато ПП-ДБ командват страната, МО стартира да реполитизира армията с цялостна мощ. Под благите погледи на Денков-Габриел, които преди ротацията ще правят оценка военният министър, тъй като и двамата ужасно доста „ схващат “ от защита. Особено Габриел, която наподобява е виждала жив боец единствено по парадите. Преди 10-ти във войската имаше ЗКПЧ-та, заместник-командири по политическата част, които бяха партийните трубадури на политиката на Българска комунистическа партия в армията. Сега с ролята на европолиткомисар в армията, само че повече със синьо-жълт нюанс, се е нагърбил въпросният Владимир Миленски. И той се напъва да  разпръсква светлината на някаква нова „ истина “ посредством подчинените му армейски медии. От пръв взор си проличава, че този човек като че ли избива някакви комплекси. На някогашен болшевик, да вземем за пример, станал член на Българска комунистическа партия, когато е бил още „ младеж блед “. Или на нереализирал се пълководец. Командвал е най-вече до рота, откакто приключва през 1984г.висшето  военното учебно заведение във В. Търново. Тогава е било още национално. Като млад офицер е бил адютант на военачалник Атанас Семерджиев, шеф на Генщаба, един от най-големите партизани на България. След това кариерата му пълзи по лъскавите кабинетни паркети и мраморни коридори в МО и в Брюксел.

Сега го гони непонятен егоизъм. Такива хора постоянно имат усет накъде духа вятърът в живота. А другарят Владимир Миленски обича да тича пред него. Какво да се прави- инстикт за оцеляване на някогашен болшевик. И той се старае. Разбирам, че не му е елементарно при тая конкуренция от подлоги и натегачи на държавни постове. Щом оглави инфоцентъра вкара на 1-ва стр. на  „ Българска войска “ рубриката „ Дезинфорадар “, с цел да бори хибридни съветски офанзиви. Която пък си е чист хибрид сред медийна порнография и политическо говорене в жанр шменти шапки. Явно някогашният болшевик не е не запомнил медийната практиката на партийния флагман в. „ Работническо  дело “. Който от време на време излизаше с уводни публикации на 1-ва стр. Те даваха насоките, след  които да следват трудовите маси. Сега обаче трубадурът е „ либерален “, тъй като шефът на инфоцентъра е наредил „ Българска войска “ да препечатва наложително на 1-ва страница публикации от синия уебсайт factor.bg. В случая може да ревизирате кой член от Закона за защитата се нарушава и не следва ли някой да носи отговорност?

Едва ли е загадка за някой, че ПП-ДБ водят война с президента Румен Радев. В този хор се включи и военният вестник. Без подозрение неслучайно и по напътствие на екскомуниста Миленски. Та „ Българска войска “ разгласява размислите на някой си Асен Генов, по прочут с това че цвъка монументи с багра. Но в този момент е показан като политически анализатор. Та той разви тезата, че не може да си  бил натовски военачалник, а в този момент да призоваваш за спокойно разрешаване посредством договаряния и преустановяване на войната сред Русия и Украйна. Та Генов споделя: „ Ако си пацифист, не ставаш военачалник “, даже такова е заглавието. И даже съветва- „ ставаш хипар и правиш група като „ Бийтълс “. Сега сетихте ли се по кого удрят Тагарев и Миленски посредством армейския вестник? Естествено, че по Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев. Написано е прекомерно транспарантно, в жанр милиционерска кръстословица: коя е най-голямата река в България, стартира на Ду….и приключва на Ав. А отвън шегата това е тънък и затулен бойкот на правилото на единоначалието във Въоръжените сили, който е основополагащ и на него се крепи армейската пирамида. Но това не е всичко. Оказа се, че армейските медии могат да саботират и Конституцията. В края на предишния месец, отново на първа страница, военният вестник пуска уводна публикация, препечатана естествено от factor.bg. В нея буквално написа: „ Руската войска е тук още през 1978г. с техния Сан-Стефански контракт, който прокламира не основаването на българска страна, а на окупирана от Руската империя зона на Балканите, обитаема с българи. “  Е по какъв начин да коментираш сходна дивотия, изключително откакто в Народното събрание бе реализирано единодушие, че 3 март остава народен празник в Конституцията. Освен с цитата на Айнщайн, че „ две неща са безкрайни- Вселената и човешката нелепост, само че за Вселената не съм сигурен “. Накрая редакцията прибавя собствен коментар в жанр дежурните за случая дитирамби. Че през днешния ден България търси своята европейска и атлантическа еднаквост, което е неповторимо по своето недомислие умозаключение! Че страната ни е направила своя цивилизационен избор за участие в НАТО и Европейски Съюз. И това е изключително съвременна медийна щампа  от деня. Извинете, само че няма по-голям симптом на необразованост  от това да твърдиш, че участието във боен блок, без значение какъв, е цивилизационен избор. Ами Тагарев и Миленски да вземат да се ограмотят и да почетат философска литература, с цел да си изяснят що е то „ цивилизационен избор “. Да се срещнат най-малко малко с френските, британските, немските хуманисти, не дръзвам да прибавя и съветските. Да осмислят великите  хрумвания на Просвещението. За развиването и усъвършенстването на духа, мозъка,  волята и жаждата за независимост у  индивида като най-висше творение на планетата. Това са безконечни, непреходни постулати За да обяснят на своите подчинени  що е то „ цивилизационен избор. “ Защото с сходни мантри преди време Компартиите от соцлагера  венцехвалеха Варшавския контракт. Но това е друга тематика. И айде да не отваряме остарели рани, с цел да си припомняме по какъв начин „ демократично “ в отсъствието на Народно заседание и без референдум по време на ръководство на длъжностен кабинет и на президент, повдигнат от Съюз на демократичните сили, България подаде молба за участие в пакта. Неотдавна Петър Стоянов с трогване си напомни по какъв начин търсили и мъчно намерили подобаваща пишеща машина да напишат молбата. А Бил Клинтън се учудил, че и ние желаеме в НАТО.

Случайно ли е, че в този момент МО сервира на войската преднамерено пояснение на родната история посредством средствата на ведомствените си медии.Съвсем не е. И е разбираемо откакто самият Тагарев зададе  подправен звук от Вашингтон този месец. Там той се разгласи за следене на медии и обществени мрежи у нас за промъкваща се съветска агитация. Веднага като се върна пък съобщи пред публицисти, че ние не знаем личната си история, тъй като е писана от Кремъл и даде образец със Списаревски, че малко знаем за него,  а той, изтъквам буквално думите Тагареви „ дава живота си, защитавайки София от бомбардировки. “ След 10 ноември за този воин е писано доста, издадени са и книги, само че да не се заяждаме на дребно. Учудващо е друго. Ех Тагарев, за какво тълкуваш родната история, като дявола евангелието. Тагарев, против кого води война Списаревски, коя година, кой ни бомбардира тогава? Извънземните ли? Джадаите ли мятаха бомби над София през Втората международна? Не му даде сърце на министъра да изрече американци и англичани. А тази година на 10 януари се навършиха 80 година от най-разрушителните и кървави бомбардировки над София. Някой прочете ли нещо в нашите медии, видя ли най-малко едно телевизионно предаване? Нито дума, нито тон. А до момента в който пристигна Тагарев на власт, военните медии отразяваха постоянно тези събития. Сега мълчат необичайно. А статистиката е известна, числата са стряскащи. Общо в бомбардировките над София и др.градове умират близо 4500 души, съвсем толкоз са ранените и осакатените. Само в столицата над 12 000 здания са сринати. Да си напомним и думите на Чърчил: „ София да се изравни със земята и от горната страна да се засадят картофи. “  И е щяла да стане картофено поле, в случай че не е бил Георги Димитров. Той я избавя. Това е исторически факт, за който в този момент конюктурно не се написа. Бързам да отбележа, че не храня благосклонности към Димитров, даже ми е противен като политическа персона. Но истината си е истина. Когато англо-американските въздушни армади потеглят да срутват София и апокалипсисът стартира, Георги Димитров е бил в Москва. Ползвал се е с огромно доверие пред Сталин и е бил единственият, който можел да влезе при него без да се записва и да чака ред. Дейци на Българска комунистическа партия се свързват с Димитров и го молят да отиде бързо при Сталин,  с цел да изиска от него да натисне Рузвелт и Чърчил да спрат бомбардировките. Така и става, София е избавена. Сталин обичал да споделя, че гибелта на един човек е покруса, гибелта на хиляди е статистика. За Тагарев гибелта на хилядите българи, изгубили живота си под гърмежите на британските и американските бомби, статистика ли е, че премълча в името на какво почина Списаревски. За страдание история не можем да я променим със задна дата. Сега с тези, които преди 80г. желаеха да срутен София и да садят върху руините картофи, сме съдружници. Такъв е животът. И нямаше да ги обидим с нищо в случай че на 10 януари бяхме свели глави в памет на почтените жертви. Уж политиците ни били европейци, само че не напълно. В Европа не постъпват по този начин. В Париж има улица Сталинград, бил съм на нея, снимал съм я. И никой даже не си помисля да я преименува. Общината във Виена всяка година заделя средства за поддръжка на паметника на Съветската войска. Вижте и паметника в Берлин.  А пък родната къща на Мусолини в градчето Предапио е превърната в музей и общината печели от туристи, пристигнали от любознание да видят къде е тичал бъдещия Дуче…

Това е английският артист Хю Лори, изпълняващ основната роля в американският паметен сериал „ Д-р Хаус “. Но ето по какъв начин Миленски се сетил да впрегне неговата известност в безумно глупава ведомствена реклама, разлепена на публични места. А това не е ли нарушаване на Закона за авторското право и кражба на интелектуална благосъстоятелност? За което глобите са фрапантни.

И тъй като Тагарев реши проблемите на армията- с фрапантния дефицит на фрагменти във войските, най-много на взводни командири, със обществената мотивация за работа, с превъоръжаването, с жилищния фонд, с съответното възнаграждение на войнишкия труд и т.н, се захвана с  учебниците по история. Като изиска да се пренапишат, с цел да не вдъхвали  благодарност към Русия, че е наш избавител и другар. Явно министърът се кани да запретне ръкави и вкара евроатлантически армейски ред и в просветителната ни система. Да чакаме ли, че МО, респективно осведомителният център, ще стартира да написа най-накрая верните учебници. Но първо Миленски да си провежда един курс  за ограмотяване по български език. За да се научи, че „ имени дни “ се написа с едно н, а не с две, както е в формалния календар на центъра за 2024г. Дреболия на пръв взор, само че излагаща.

А ето и още един образец за класическа медийна цензура в МО. Армейският вестник приготвя изявление с шефа на факултета на Националния боен университет в Шумен полковник доцент доктор Дилян Димитров. Интервюто е изпратено в редакцията, само че другарят Владимир Миленски дава инструкции да се зададат спомагателни въпроси, с цел да позволи да излезе.

Сред тях са и тези два, изтъквам ги:1. Във връзка с образованието по гражданско-военни връзки в демократичното общество по какъв начин във факултета изграждате у бъдещите офицерите осъзнаване и увереност в евроатлантическата ориентировка на страната и армията ни?

2. Как компенсирате у офицерите изкривеното от фалшифицираната ни по време на социализма историография отношение към Русия, основно заради непознаване на нейната и на Съветския съюз зловредна за България роля, а и в днешно време, ролята на обявилата ни за зложелател Руска федерация и поддържаната и популяризирана от нея или посредством нейни медиатори дезинформация?

Да оставим настрани неточността, че Русия ни афишира не за зложелател, а за неприятелска, враждебна страна. Има разлика.

Въпросите са препратени по команден ред назад и върнатият отговор от управлението на военния университет гласи, че по закон военнослужещите не могат да дават отговор на политически въпроси. И Миленски смъква изявлението.

Не мога да схвана този брюкселски ексчиновник няма ли най-малко екзистенцминимум обща и политическа просвета? Чувал ли е, познато ли му е понятието „ независимост на словото “. Щом Съединени американски щати са нашата пътеводна звезда, дано забележим какво написа в първата корекция на американската Конституция. Тя е призната на 3 март 1789г. и безусловно гласи: „ Конгресът няма да прави закон по отношение на … ограничение свободата на словото, или на пресата… “. А я да разлистим и нашата Конституция. В нея написа: Чл. 39. (1) Всеки има право да показва мнение и да го популяризира посредством слово - документално или устно, посредством тон, изображение или по различен метод. Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за всеобща информация са свободни и не подлежат на цензура. Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и популяризира информация. Чети бре Миленски, чети! Пък вземи и преглеждай понякога такива мастити западни медии като „ Нюзуик “, Ройтерс,  „ Политико “, „ Кориере де ла сера “, изреждам ги на прима виста, има и други. Те не са спонсорирани от Кремъл, дългата ръка на Москва няма по какъв начин да стигне до тях, само че в тях може да намериш публикации, вести, репортажи и излъчвания, които дават и различен справедлив взор върху събитията в света, и в частност на войната в Украйна. Но в тези медии няма цензура, те не се управляват от политически и професионално късогледи дилетанти.

В живота, както и в политиката е извънредно скъпо, с цел да оцелееш и успееш, да притежаваш качеството предвидимост. Управленецът, държавникът би трябвало да вижда по-далече  от кръгозора на личния си мандат. Големият политик, държавник, фабрикант, банкер, само че и огромен български родолюбец Атанас Буров умира през 1954г. В Комунистически затвор, наказан от комунистите. И през днешния ден не се знае къде е гробът му. Той е мразел болшевиките, комунистите, социалистите. Но ето какво споделя: „ Българинът, който и да е той, види ли руснак, би трябвало да му смъква шапка. Аз не обичам болшевиките. Обичам руснаците и Русия. Защото в случай че не бяха те, в този момент щяхме да варим пилаф като прислужници. Има четири неща които са свети за всеки българин. И в случай че видиш някой, че ги визира, че ги наскърбява, убий го – грях няма. Тези свети неща са  първо майката, второ родината, трето армията и четвърто Русия. Без Русия ние сме плебеи.. Ето за какво споделям – който не обича Русия – без значение какво ръководство има тя – той е зложелател на България. „

Има една доста вярна максима, че в живота, както и в политиката, би трябвало да се печелят другари, а не врагове. Нека обичаме Съединени американски щати, дано са ни стратегически съдружници и сътрудници. Няма неприятно. Американците са велика нация. Но за какво би трябвало зорлем да се караме с руснаците. Да вършим принудително Русия, тя също е велика страна,наш зложелател е самоубийствено безумство. Враг с страната, която владее 1/6 от сушата на Земята и има втората най-силна войска в света след тази на Съединени американски щати. От която отстоим на не повече от 400 км. по вода и сме в обсега на нейните ракети. Руската хиперзвукова „ Кинжал “ развива 12250 км/ч и има обхват до 2000 км. Може да носи и нуклеарни бойни глави. Изстрелва се от изтребител МиГ-31 и по този начин обсегът й се усилва с изминатото от изтребителя разстояние. Отварям скоба- когато украинците засекат, че тъкмо този изтребител излетява от съветска територия, афишират въздушна паника в цяла Украйна. „ Кинжал “ доближава до множеството европейски столица в границите на минути. Сега може сами да изчислите за какъв брой секунди ще доближи до Варна или Бургас, които са под носа на руснаците. Или до малко по-далечната София.

Нашите политици дали регистрират сходни обстоятелства. Едва ли. Те са вглъбени в комфортно безгръбначната поза по посока напразно. Така оцеляват- посредством изопачаване и навеждане. Това могат да вършат най-добре.Не им ли идва на акъла, че безконечни неща на този свят няма. Китайците споделят, че два пъти в една и съща река не може да влезеш. Не знам за какво, само че безусловно преди дни сънувах, че Тръмп печели изборите през ноември в Съединени американски щати. Оръдията замлъкват, войната в Украйна стопира. Москва и Вашингтон към този момент не се гледат неприятно под вежди, а стартират да беседват в дух на другарство и взаимноизгодно съдействие. А ние отново посрещаме радостно  братушките! Пред събралото се голям брой на Орлов мост най-отпред е Тагарев. Държи питката с самун и сол. А до него се изпънал Миленски с менчето с вода….Стреснах се и се разсъниха. Беше в действителност чудноват сън.