Автор: Espoir et Dignité29 юли 2024 г.Церемонията по откриването на

Жак Бо: С обидната церемония в Париж егоцентричният елит каза “Майната ви!” на останалия свят

Автор: Espoir et Dignité

29 юли 2024 година

- Русия и Беларус бяха изключени от Олимпийските игри 2024 в Париж поради неспазване на човешките права и неспазване на олимпийското помирение, за разлика от Израел да вземем за пример, на който беше оказана достойнството, беше признат, въпреки че не съблюдава апелите нито за филантропично помирение, нито за здравно помирение, нито за олимпийско помирение и продължава да избива бебета, дами и така нататък със своите закононарушения против човечеството. Бих желал да знам вашето мнение за тази шокираща за католиците във Франция и по света сцена.

- Първо би трябвало да напомним какво са Олимпийските игри и какво е олимпийското помирение. Олимпийските игри са основани в древността от гърците в миг, в който другите съставни елементи на днешна Гърция - голям брой дребни републики, от време на време са воювали между тях и Олимпийските игри са били метод да се реалокира борбата от военния терен на спортния терен и вместо да военните да се сблъскват на бойното поле, спортистите да се изправят един против различен на спортното поле. Точно това беше концепцията на Олимпийските игрите и тъкмо по тази причина има олимпийско помирение. По време на Олимпийските игри даже страните, които са във война, са изпращали своите спортисти, с цел да се състезават с другите на спортния терен. Именно в този момент виждаме, че гърците са имали доста по-възвишена визия за човечеството, в сравнение с ние имаме през днешния ден - това е концепцията, че войната, конфликтът могат да се практикуват на други полета, с изключение на на бойното поле. Това е произходът на олимпийското помирение, което е считано за неприкосновено в Древна Гърция. По време на Олимпийските игри войната е серпантина, тъй като първенците, т.е. най-хубавите бойци, са отивали да се борят на спортния терен и тъкмо по тази причина са спирали борбите, с цел да могат бойците да отидат да се състезават спокойно. Това е бил извънредно образован метод за справяне с конфликтността.

Виждаме, че през днешния ден това е изцяло изгубено, с концепцията да остракираме - още веднъж гръцки термин, остракизмът е бил метод на уединяване на нежеланите хора - и днешният остракизъм против съветските спортисти е изцяло противопоставен на правилото на олимпизма. Защото, тъкмо противоположното, би трябвало да се насърчи спортното съревнование вместо военният конфликт, само че остракирайки съветските спортисти, се увековачава конфликтът - по едно и също време политически, боен и така нататък Когато говорите за Международния олимпийски комитет, би трябвало да знаете, че става дума за дребен, извънредно затворен, извънредно непрогледен клуб, чиите решения напълно не са транспарантни, който е извънредно подкупен, чиито корупционни афери са съвсем еквивалентни на тези на ФИФА, в случай че не и по-зле. Тоест това не са морално почтени хора. Що се отнася до европейските водачи, нито един европейски водачи - и тук имам поради Европа като цяло, освен Европейския съюз -, нито един европейски водач не е почтен, евентуално като се изключи Виктор Орбан и Фицо, които имат смелостта да изкажат мнението си, даже и по-късно да ги скастрят. Те имат смелостта да изразят мнението си, останалите нямат нито смелостта, нито честността да го създадат. Всички се радват, че на Олимпийските игри няма съветски спортисти или по-точно няма съветски спортисти под съветско знаме, тъй като съветските спортисти могат да вземат участие в игрите, само че под олимпийски байрак, т.е. под безпристрастен байрак, без народен химн, а с олимпийския химн, който се извършва, в случай че завоюват. Това е оскърбление за тези спортисти, което изцяло опонира на концепцията за спорта, на олимпийската концепция, която е мир посредством спорта. Изобщо не сме в тази динамичност, а в изостряне на насилието, в изостряне на омразата. И освен Макрон, а всички политически водачи във Франция следват тази линия. В нея няма нюанси. Това в действителност са хора без никаква почтеност, без никакво предпочитание да реализират мир, които живеят от конфликтността. В тази динамичност сме. Шокиращото е, че за бъдат позволени спортисти, които могат да се състезават под неутралния олимпийски байрак, съветските спортисти би трябвало да се закълнат, че не са част от военната интервенция, че не са говорили срещу Украйна и така нататък и тъй наречените Очевидно това е шокиращо, когато виждаме какво става с израелците.

- Сред участниците има 35-ма военни.

- Сред израелците има спортисти, които освен са военни - не можем да ги укоряваме за това, защото военната работа е наложителна в Израел. Не това е казусът. Проблемът е, че в обществените мрежи те показаха омразата си против палестинците, поддръжката си за израелската политика. Защото има израелски военни, които се разграничиха от израелската политика, има израелски водачи, които отхвърлиха да извършват задачи. Вярно е, че не са доста, само че ги има. И това би могло да се случи и в олимпийския тим, само че не, няма такива. Точно противоположното, има хора, които даже са се подписвали върху артилерийските снаряди, изстрелвани против палестинците. Следователно изискванията, с цел да бъдат позволени съветските спортисти, напълно не са същите като изискванията, с цел да бъдат позволени израелските спортисти, и това демонстрира за следващ път двойния стандарт на Запада по отношение на войната. Той приема кланетата, приема осъществяването на военни закононарушения, в случай че са осъществени от нас. Но когато това се другите, това е недопустимо.

Церемонията по откриването на Олимпийските игри в последна сметка е много занимателна, тъй като е превъзходен образец по какъв начин се съчетават грозотата, неприятният усет, нелепостта и на първо място презрението към другите в една-единствена гала. Тук всичко е обвързвано. Но то става още по-свързано, в случай че видите, кои са измислили тази интервенция. И ще видите, че те постоянно са едни и същи. Винаги са едни и същи! Като Нетаняху, Зеленски, Антъни Блинкен, едни и същи, които изцяло презират останалата част от света. Олимпийските игри са празник на спортистите по света, не на една дребна парижка интелигенция, която живее в квартал Марѐ, а на спортистите по света, които идват от Африка, от Китай, от Югоизточна Азия, от Северна Америка и така нататък и всички те имат своя визия за света, лично усещане за международната действителност, лични убеждения. И тук, вместо да има театър, който сплотява света, имаше гала, чиято цел бе да шокира и да разделя. Нейният основател Тома Жоли - вижте в интернет кой е той - смеси мизансцена на гей парада в Париж с церемонията по откриването на Олимпийските игри. Той направи гала, прославяща дребната интелигенция и дребни малцинства, които съществуват във Франция по въпроси, които не желая да преглеждам тук, и концепцията да сплоти популацията на света зад състезателен блян, заличавайки всичко, което е вяра, политика и така нататък Различни участници в основаването на тази гала споделиха прочее - сами може да го видите в каналите на France Inter или RFI, формален френски канал, че има политическо обръщение зад всичко това. Знаете, че съм прекарал няколко години в Организация на обединените нации. В Обединените народи също я има тази комбинация от нации, които идват от всички краища на света, с разнообразни култури, религии, разнообразни усещания за света и все пак всички работехме дружно в Генералния секретариат на Организация на обединените нации. И там имаше едно златно предписание, когато сме дружно: не приказваме нито за политика, нито за вяра, тъй като знаем, че това са въпроси, по които всеки има друго мнение, друго усещане, друг взор върху света. В тази гала имаше тъкмо противоположното - фокусиране върху религията, фокусиране върху практиките на един дребен интелектуален хайлайф - безспорно думата “интелектуален ” е малко пресилена, само че един дребен хайлайф, който се хвали с интелектуализъм във Франция и който знае, че не това е веруюто на популацията на света като цяло. Тоест той съзнателно е желал да предизвика света. И хората, които направиха това, демонстрираха разликата сред концепцията на тази дребна парижка интелигенция и останалия свят и споделиха на останалия свят, на осемте милиарда поданици на планетата: “Майната ви! Ние ще ви спретнем едно малко празненство през днешния ден. Ние ще създадем нашето празненство, гледайте го, а в случай че не ви харесва, се разкарайте! ”. Това е концепцията за висшата раса на тези, които се мислят за по-висши от другите. Вижте профила на тези хора - постоянно има една и съща концепция: концепцията, че ние решаваме за вас, а не вие решавате за вас самите.

Мисля, че тази гала е обидна за човечеството, освен за християните, макар че тя ме шокира като християнин, само че я считам за обидна за човечеството като цяло, за думата “човечество ”, не просто за всички хора, а за думата “човечество ”, тъй като наистина концепцията беше да се покаже “властта ” на една дребна интелигенция, която се подиграва изцяло на това, което може да мисли останалият свят. Дълго време съм бил в Африка - и в мюсюлманска, и в християнска Африка, и открих, че в тези страни религията е нещо значимо за тях. Несъмнено религията е нещо, които им оказва помощ да оцелеят в бедността, във всекидневните проблеми, да преодоляват споровете, тъй като се осланят на религията. Днес имаме малко по-лесен живот на Запад и може би по тази причина забравихме религията, само че епохи наред имаше същото нещо в Европа - религията оказва помощ да се превъзмогнат всекидневните събития и затова тя има значима роля. Хората на Запад са капризни, имат всичко или съвсем всичко и могат да си разрешат да живеят без вяра. Но не мисля, че могат да си разрешат изцяло, тъй като измежду тях има доста хора, които се самоубиват, самоунищожават се с опиати и така нататък, тъй като в действителност към този момент нямат никаква опорна точка и в последна сметка сами се унищожават. Докато в Африка понятието самоубийство не съществува. Хората в Судан не се самоубиват, до момента в който там има доста по-драматични обстановки от това, което познаваме в Европа. Защо? Защото имат поддръжката на религията. Това е тяхната просвета, не е моята, това е техният метод на виждане, само че той би трябвало да бъде почитан. В спектакъла, който видяхме обаче, хора като Тома Жоли и другите се изплюха в лицето на всички тези африканци, изплюха се в лицето на всички тези мюсюлмани, изплюха се в лицето на всички тези, които считат, че религията е нещо значимо в живота, което оказва помощ на хората да обуздаят, да овладеят проблемите във всекидневието. И в този смисъл церемонията по откриването, вместо да свърже Париж, където се организират Олимпийските игри, и останалия свят, сподели разделянето сред Париж и останалия свят. Олимпийският комитет трябваше да се извини за тази гала, тъй като тя явно беше неуместна и зле призната и доста страни прочее я цензурираха, което демонстрира, че тя напълно не е била консенсусна, не е била свързваща, не е била приобщаваща. Напротив, тя беше изцяло изключваща - тя изключи от своята вероятност на процедура цялото човечество, като се изключи един дребен, интелектуално дегенерирал хайлайф, който не отива доста надалеч нито в метода си на мислене, нито в любовта си към другите, нито в любовта си към света. Това е дребен тесногръд хайлайф, който гледа единствено себе си, който се счита за по-висш и който счита прочее, че е обикновено да може да се избиват палестинци, тъй като в последна сметка този хайлайф мисли тъкмо по този начин.

- Безкрайно ви благодаря, Жак Бо, за този разбор! Ще се забележим още веднъж идващия понеделник.

- Аз ви благодаря!

Превод от френски: Галя Дачкова

Следвайте " Гласове " в и