АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРАОтиде половин час по-рано на работа, даже си

„Изневярата“ : Промяната - Дистанция - Самоизяждане...

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Отиде половин час по-рано на работа, дори си постави алената маркова риза, искаше да го виждат. Насили се да наподобява ухилен, стартира да тренира естествена усмивка още в колата. Направи си кафе преди другите сътрудници, седна на бюрото си и огледа в близост. Хубав интериор имаше офисът, макар че му викаха – Аквариума. Мокетът бе мек и постоянно пресен, всички работни места блестяха. От компанията, която чистеха поддържаха безупречно, където и да погледнеш. Е, да но можеше да е ей там – насреща, независимо и с по-висока заплата. И всичко щеше в натурален ход да се случи без напрежение. “Повече пари, детска за Нико, Калина удовлетворена на работа още веднъж, отмора като хората… Момчил, тц тц тц, по какъв начин бе!? ” – не довършваше изреченията в главата си, те изскачаха безредно, плезеха му се в лицето и тренировката за усмивката отиде напразно.

31 март 2024, 16:43

„ Изневярата “ (част първа): Съдбата си няма работа

17 април 2024, 12:36

„ Изневярата “ (част втора): Съдбата си няма работа…

На всичкото от горната страна, вратата на асансьора се отвори и в Аквариума влезе Момчил. Той не видя Найден, който се плъзна обратно в стола си, с цел да стане незабележим, само че се чу изскърцване. Новият началник се обърна внезапно и с взор засече сътрудника си. Изсумтя под носа си нещо като привет, само че не му се разбра. Найден от своя страна удостои с безмълвие всичкото това, обърна се с лице към прозореца и с тил към новия си началник. Един по един влизаха останалите от неговият отдел. Пристигнаха Мариана и Оксана, които от вратата му се залепиха и една през друга се надпреварваха да предвиждат скоростното рухване от власт на Момчил. Бил смотаняк и постоянно със забавяне реагирал на стресовите служебни обстановки, не умеел да бъде еластичен. С една дума краят му щял да пристигна паралелно с финала на изпитателния период. Найден се напрегна. Колегите го гледаха скришом или идваха при него да съчувстват намерено какъв брой съжаляват, че той не е новият началник. Събрал задоволително дози от всичко, стана внезапно и отиде до тоалетната с вяра там да няма никой и да се избави от жуженето. Намокри лице, погледна се в огледалото, повдигна чело с гримаса и специалитета му - мрачната гънка, сред веждите леко се заличи. “Ще се дистанцирам от всички за седмица-две, дори може и болничен да си взема, не…., жалко ще е. По-малко диалози, повече уединение, не предвидих тази вълна… ”- Найден планираше тактика на провалянето и не се усещаше по какъв начин се плъзга все по-надолу по спиралата.

Нежеланието да одобри обстоятелството и бягството от диалога с Калина, се сляха в едно много високо затруднение. Вместо да си опрости живота, Найден усети, че самичък си построи два казуса. Дойде ред на самоизяждането – за какво се съобщи на отрицателните мисли, огромна работа падението (ако въобще можеше да се назова така) в работа. Щеше да има нови шансове, а пък за дето излъга жена си, пожела да си удари главата в стената. Прибира се през днешния ден и сяда да ѝ изясни всичко, в последна сметка то и в този момент работата му беше добре платена. Е..., щяха да отсрочат връщането ѝ на работа за малко. Вероятно все някоя баба ще удари рамо да гледа дребния, в случай че пък Калина тропне с крайник и каже, че се връща на работа и това е… Главата му гръмна, а денят дори не беше почнал, беше единствено 9:20 сутринта. Искаше да се махне и да смъкна от себе си отговорности, упования, пояснения, бодърствуване, колегиални съчувствени диалози, всичко! Излезе от тоалетната и постепенно закрачи по коридора към бюрото си.

Столичният пейзаж от прозореца на 18-ия етаж на постройката го спря, загледа се в хората, които изглеждаха като мравчици. Проблемите избледняха за секунда, като че ли гравитацията на земята ги засмука. Чу меки забързани стъпки към себе си, обърна се и – отново Оксана! Хубава жена, малко по-голяма от него, дете от разбъркан брак. Баща ѝ от Башкирия, разказваше за роднините си там, че живеят в съветската Швейцария. Майка ѝ от Пирдоп, да се чуди човек по какъв начин ги е събрал живота, само че – факт! Тя беше с пъстри очи и сламено руса права коса. Поддържаше се доста, грижеше се за себе си, ходеше постоянно на йога и бягаше в парка. Готина мацка, всички мъже я заглеждаха, а тя не демонстрираше интерес към никой. Говореше се, че имала скрито гадже, много по-голям от нея и женен. На всичко, което стигаше до нея като клевета и слух, тя отговаряше със смях и споделяше – “Пикантен живот имам, а?... ” Беше единствената колежка на Найден, която се познаваше с жена му и двете си харесваха от пръв взор.

- Каза ли на Калина за фалстарта си като началник на двата отдела? – с ръка го дръпна леко към себе си. Оксана и впи взор в неговия, който към момента гледаше хората-мравчици.

Последва дълго безмълвие, Найден отстъпи крачка обратно от нея и се наведе над ухото ѝ.

- Не! И разгадавам на това, че няма да си тайният вестоносец, закрепващ другарството си с жена ми, като първа ѝ кажеш истината, налиии?

- Не съм врата бе, Найдене и плюс това те запитвам, тъй като съм от твоя тим! Личи какъв брой си потопен, раздразним си, не приказваш, дистанциран си….

- Е, какво да направя, проличава – не проличава, се ми тая! Докато от вътрешната страна хвана мазол да виждам по какъв начин Момчил прави вятър след себе си до момента в който върви като петел към нас – подобен ще съм!

- Айде на джин пауза след бачкане? Да обсъдим обстановката и да плюем по кофтия избор на горните шефове, ммм?

- Добремм, напряко в заведението към 19:30, ще те очаквам – Найден бръкна с ръце в джобовете и продължи към мястото си.

Оксана на собствен ред се погледна в огледалото в дамската тоалетна. Въздъхна. Беше ѝ жалко поради случката. Найден заслужаваше поста, а Калина и беше споделила какъв брой е чакано това покачване от нея и какво отчаяние ще ѝ донесе новината…..

21 април 2024, 11:30