АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРАМинаваше 19:30 ч., Найден седеше на бара с

„Изневярата“ : Споделена мъка – половин мъка

АВТОР: ЕЛЕНИ СИДЕРА

Минаваше 19:30 ч., Найден седеше на бара с две чаши розов джин и чакаше Оксана да пристигна. Поглеждаше към вратата, през която се надпреварваха да влизат дребни компанийки от хора зажаднели да потопят работния стрес в споделено пиво. Подхлъзваше чашата по стъкления плод от едната ръка към другата, хареса му по какъв начин ловко се оправя със скоростта, без да се разлее джина. Чашата беше потна и оставяше мокра диря, която за момент се трансформира в мини водна възглавница. Мина около ръката му и излетя елегантно в жанр – свободен скок, без да успее да я спре. Погледът на Найден беше глух очевидец на разплискания във въздуха джин. Чу се разумната развръзка – тропот, стъкълца на всички места, напитка по пода и част от нея стичаща се по краката на Оксана, която към този момент се беше доближила до масата.

31 март 2024, 16:43

„ Изневярата “ (част първа): Съдбата си няма работа

17 април 2024, 12:36

„ Изневярата “ (част втора): Съдбата си няма работа…

- Ееееее, Найденееее! Това са ми новите кецове! – съвсем изписка тя отскачайки обратно, само че към този момент беше късно. Мокрите петна върху ябълковото зелено на въпросните нови кецове я накараха да застине. В погледът ѝ се четеше, че не би приела и прашинка върху тях, но….

- Леле Окси! Ще ти купя нови! Само умерено, ще оправя нещата – с лек фалцет в гласа си, Найден безпомощно се взираше в очите на колежката си и търсеше в тях анулация на тичащата към него смъртно-кецова присъда.

Седяха двамата прави край масата, гледаха се един-друг в цялостно безмълвие. Той я държеше за ръцете в символ на цялостно обезсърчение, тя като ледената кралица – не мигаше и не помръдваше. Сервитьорът се суетеше като се опитваше да измете стъклата и да измие, някак провиращ дръжката на парцала посред им. Криво-ляво пооправи и се отдалечи говорейки с жестове на сътрудниците, че няма по какъв начин да прекъсва обстановката на клиентите с цел да почисти съвършено.

- Осъден си да ми купиш каквито аз посоча и каквито аз пожелая кецове от оня магазин на Витошка. Само с трите чифта обувки на витрината! Нали знаеш, колкото по-скъп, толкоз по-празна витрина! – Оксана колкото да се сдържаше да не се разсмее гръмогласно. Тя доста добре знаеше, че тяхното другарство е надалеч над нещо материално, само че пък се забавляваше с гипсирания си сътрудник.

- Оффф…, Оксана…. – с облекчение изпусна въздуха от себе си младия мъж.

Дръпна бар стола, тя седна и пусна смеха си, който огласи половината заведение. Поръчаха си нови напитки и диалога сред тях потегли леко. След още една поръчка джин, споделяния, разногласия и съгласявания, Найден внезапно замълча. Тя чакаше търпеливо, очевидно следваше нещо значимо за казване щом паузата е толкоз многозначителна.

- Яд ме е, че подобен диалог като този с теб, не мога да проведа с Калина – въздъхна Найден.

- Не е по този начин! Обременени сте и двамата от всичките задължения и това затваря вратите един към различен. Ти си смислено момче, грижиш се за всичко и всички. Ясно е, че отговорностите ще те изсмучат и не ти оставят време за подготовка за идващите. Не те бави нищо, едно- второ- трето, и ми е ясно с какъв брой неща чисто в веществен проект - си, или по- тъкмо ще се простите…. Ама, приеми го и отивай при Калина да и кажеш, стига отсрочва! Това не е смъртна присъда за стремежи и фантазии и не е твой персонален неуспех в последна сметка!

- А в случай че тя тъкмо това намерения? Че е персонален неуспех? – прекъсна я Найден. – И знаеш ли, то не е единствено това… Сексът ни беше като сакат кон в последно време, в този момент към този момент е пенсиониран кон! Лежим си и всеки чака другият да направи нещо и като никой няма самодейност, след 10 минути сме заспали, та дори и похъркваме.

Найден изгълта на екс една много огромна доза джин. Това му самопризнание и той не знаеше по какъв начин се откъсна от него. Явно беше седяло зад ъгълчето на устата и решило да излезе на независимост в първия комфортен миг.

Оксана се сконфузи от признанието, само че се отърси бързо, постави ръка на неговата и дръпна монолог в чест на откритото и приятелско шерване. Гарнира го с образци от личния си живот като малко ги утежни, с цел да са в синхрон с неговите проблеми. Найден се почувства зашеметен и провиснал, погледна часовника, който сочеше девет и половина. И на Калина не се беше обадил, че ще закъснее и с такси трябваше да се прибере, че четири джина по никакъв начин не бяха за подценяване.

- Окси, ставай! Калина ще ме обеси, несъмнено е ядосана, трябваше да и се обадя, ставай, ставай!

Платиха бързо, поръчаха две таксита, които пристигнаха след пет минути. Целунаха се другарски и всеки пое по пътя за у дома. Заваля, дъждовните капки потропваха по стъклата на колата. Времето вътре в Найден беше добродушно, джинът ли имаше заслуга или Оксана… С приятна наслада усети, че откакто си сподели всичко, някак му олекна. Някъде беше чел, че – Споделената тъга е половин тъга . Явен факт! Прихвана една мисъл в главата си, която манифестираше с червени лачени обувки на висок ток. “Те май биха отивали грубо на дългите крайници на Оксана!!... ” – стресна се, за какво намерения това...!?

21 април 2024, 11:30