Автор: Джей Каспиан Канг, Ню ЙоркърВъпреки силния старт на Камала

Автор: Джей Каспиан Канг, Ню Йоркър

Въпреки мощния старт на Камала Харис, надпреварата към този момент е изравнено. Трезвият разбор на грешките на нейната акция е от значително значение за напредъка на демократите.

След броени дни изборът на Америка ще стане явен и половината страна ще въздъхне с облекчение, а другата ще настръхне от смут. Не мога да предскажа какво ще се случи, нито имам визия дали нещо може да преобърне тези избори. Това, което желая да предложа, е почтена оценка на претендентите и залозите в конкуренцията. Това, несъмнено, са две доста разнообразни неща, изключително като се има поради, че единият претендент намерено приказва, че ще преследва враговете си и че ще пусне армията против американските жители, които му се опълчват. Същият неотдавна организира протест в Медисън Скуеър Гардън, за който бъдещите генерации ще напишат, че е извадил на показ насилствените властнически импулси на Америка. Доналд Тръмп постоянно е разчитал на расизма и ксенофобията, с цел да наелектризира своята електорална база, само че нещата станаха още по-грозни през последните няколко месеца. Атаката против хаитянските поданици на Спрингфийлд, Охайо; рекламата, ориентирана против транс хората, завършваща с посланието „ Камала е за тях. Президентът Тръмп е за теб ”; необузданата и в прочут смисъл освободена сила на митинга в Ню Йорк не би трябвало да се преглежда като спектакъл, а по-скоро като директна опасност за уязвимите групи в Америка.

Във вторник милиони американци ще гласоподават за Камала Харис, тъй като виждат Тръмп като директна опасност за бъдещето на страната. Но допускам, че множеството от тези гласоподаватели нямат никаква визия каква е управническата стратегия на Харис, нито пък ги интересува, значимото е, че тя не е Тръмп. След доста мощен старт на акцията си, който включваше препълнени манифестации и енергични речи, Харис се върна към амплоато си на неузнаваем претендент, който гласоподавателите на Демократическата партия отхвърлиха на първичните избори през 2019 година По отношение на основната тематика за имиграцията тя избра да повтаря едни и същи опорни точки, най-много за това по какъв начин дейностите на Тръмп са спрели законопроекта за границата, подсилен и от двете партии. Ако е правилно, че имиграцията ще реши този избор, тогава Харис малко или доста реши да замете казуса под килима. Нейното гледище, че Тръмп би предпочел да политизира, в сравнение с да реши казуса, в действителност не обяснява какво би направила самата тя, както и управлението на демократите във връзка с границата. Тя не отдели доста време да изясни какво тъкмо е представлявал въпросният закон и за какво го счита за добра концепция.

В речта си в парка Ellipse, Вашингтон, предишния вторник, тя отдели не повече от минута за имиграцията и още веднъж повтори репликата си за това по какъв начин предходната й работа като основен прокурор на „ граничен щат “ (Калифорния) й е дал взор върху „ хаоса и насилието, породени от транснационални незаконни организации “. Тя призна, че „ ние сме нация от имигранти “, само че, както и по време на цялата акция, не съумя да даде мощни причини в интерес на законната имиграция, нито се опълчи намерено на ужасяващия език, който Тръмп и неговият вицепрезидент, Джей Ди Ванс, употребяват. Най-близо до това да покаже същинска съпричастност към имигрантите беше в изявление за Националната асоциация на чернокожите публицисти, само че даже тогава тя необичайно побърза да смени тематиката с казуса за затварянето на учебни заведения в Спрингфийлд, Охайо. Харис цитира расистките жилищни политики на семейство Тръмп и неговите имотни афери наоколо до Сентрал Парк, които, въпреки и отвратителни сами по себе си, са изцяло несериозни в този диалог. Вярно е, че акцията на Харис и другите комитети, които я поддържат, дават позитивна визия на имигрантите в телевизионните реклами в колебаещите се щати, само че рядко се чува самата Харис да споделя нещо за имиграцията, което да не включва думите „ Тръмп “ и „ двупартиен законопроект за границата “.

Това се оказа методът на нейната акция по отношение на сензитивните тематики – да се върви по линията на най-малкото противодействие, да се повтарят опорни точки и празни приказки пред гласоподавателите отляво, които желаят имиграционна политика, приветстваща бежанците и търсещите леговище, заслужено икономическо преразпределение и по-малко интервенционистка външна политика. Какво значи да признаеш, че сме нация от имигранти? Какво възнамерява Харис във връзка с законната имиграция? Тя имаше повече от три месеца, с цел да откри отговора. Що се отнася до различен основен въпрос, който тя засегна само посредством повторение на уклончиви реплики и баналности - думите „ Газа “ и „ Близкият изток “ не се появиха нито един път в заключителната й тирада във вторник.

Такива настроения са сложни за хващане в социологическите изследвания, само че уклончивите отговори на Харис или, може би, неналичието й на въображение, може да са понижили огромна част от ентусиазма на демократичните гласоподаватели. Към момента единствените изявени демократични скептици във връзка с Харис са хората, които работят в обществените мрежи. Ние, коментаторите, които би трябвало да проучваме всяко изявление, всеки туит и всеки протест, сме може би единствените, които я преглеждат като другар, който се е отбил ненадейно на посетители, само че по-късно е останал по-дълго, в сравнение с е признато. Казват ни, че хората, които не прекаляват с медиите, са доста въодушевени от Харис. Това нормално би било положително съмнение - мейнстрийм медиите, както и обществените медии, постоянно са отвън действителността. Но в този избирателен цикъл, притеснявам се, пристрастията са в друга посока: хората, които упорстват, че има голяма национална поддръжка за Харис въз основа на нейния сексапил и заслуги, са част от един огромен онлайн балон, който се състои от демократични гласоподаватели. Те просто са решили, че Харис е претендентът, за който ще гласоподават, с цел да не пристигна Тръмп. Това не значи, че те имат вяра, че Харис е неприятен вид – към момента сме надалеч от изборната картина през 2016 година във връзка с двама изцяло неприятни претенденти – само че значи, че Харис не се е самоопределила по никакъв логичен метод.

Не съм сигурен дали бе вероятен различен процес на събитията. Харис беше захвърлена в светлината на прожекторите при неподходящи условия и направи това, което трябваше да направи: да наподобява като благонадежден претендент и да наизусти опорните си точки. В началото на нейната акция я приканих за повече медийни изяви, тъй като обществеността заслужаваше да научи за какво е трансформирала позицията си по съществени въпроси като фракинга и здравното обезпечаване, а и тъй като считам, че е обикновено човек, който се кандидатира за президент, да отговоря на въпроси. След известно съмнение първоначално, Харис се престраши да обиколи медиите, като се появи в известни подкасти като „ Call Her Daddy “, радио излъчвания като „ The Breakfast Club “ и в именити телевизионни излъчвания, в това число „ 60 минути “. Да я следите в тези изявленията е като да слушате по какъв начин музикална група свири една и съща ария за разнообразни аудитории. Има пламенното осъществяване на „ Тръмп умъртви двупартийния законопроект “, непокътнато за Fox News и по-късно по-премисленото „ Тръмп умъртви двупартийния законопроект “ за дълги подкасти. Човек чака известна доза преиначаване от един политик, само че геният е да го правиш с великолепие и съобразителност.

Има ли значение всичко това? Вероятно повече, в сравнение с могат да повярват заровилите глави в пясъка демократи, които се радват на всяка нейна медийна изява, само че може би не чак толкоз доста. Както съм отбелязвал и преди, следя Харис като политик откогато се реалокирах в Сан Франциско от съвсем три десетилетия и постоянно съм бил изумен по какъв начин тя в никакъв случай не съумява да отговори на въпрос непосредствено. Това способства за известно съмнение измежду нерешилите за кого да гласоподават, само че по този начин или другояче фактът е налице -  Харис мина дългия път от областен прокурор на Сан Франциско до претендент за Овалния кабинет. Ако отговарянето на въпроси с престорена, само че правдоподобна замечтаност беше всичко, което имаше значение, Линдзи Греъм щеше да бъде президент.

Заобикалянето на мъчителните тематики обаче ще се отрази на нейното президентство, в случай че завоюва. Изправена пред евентуален републикански Сенат и нежно болшинство в Камарата, тя ще бъде възпрепятствана при приемането на каквото и да е значително законодателство. Не мисля, че тя ще анулира напълно по-лявата икономическа политика на Байдън и имам вяра, че ще се ангажира да подтиква бранша на здравните грижи и правото на аборт. Дали ще успее да прокара нещо от това е напълно различен въпрос. Но макар че не считам, че е почтено да упрекваме президента за пречките, основани от други елементи на държавното управление, Харис въпреки всичко беше вицепрезидент през последните четири години - факт, който тя желае американската общност да не помни. Ако се надяваме на мощни дейности във връзка с абортите и границата - а Харис ни твърди, че страната е изправена пред рецесия и на двата фронта, наподобява рационално да се запитаме за какво администрацията на Байдън-Харис не предприе повече дейности, изключително като се има поради, че Харис по този начин и не изясни с какво тя ще бъде по-различна от някогашния си началник.

Ето какви са позициите на демократите, дни преди изборите: Тръмп е по-лош от всеки път и Харис, жива или мъртва, би трябвало да го победи. Безпокойството, обхванало демократичните кръгове през последните няколко седмици, не е реакция на социологическите изследвания, които не са се трансформирали по никакъв значителен метод, а по-скоро на осъзнаването, че Харис просто не е претендентът, за който я смятахме единствено преди няколко месеца. Добре е да признаем, че Харис не съставлява нищо друго с изключение на още четири години без Тръмп. Дори неофициалният слоган на акцията й – „ Няма връщане назад “ – признава това.

Необходимо е да си дадем ясна сметка за всичко това, тъй като се вижда, че акцията на Тръмп е станала по-безумна и по-опасна. И макар че фанатизмът стана отличителна линия на Тръмп през последното десетилетие, новооткритите му " цели " утежняват обстановката. Лъжите за хаитянските поданици на Спрингфийлд и трансфобската му реклама от предишния месец не могат да бъдат обсъждани като част от някакво обезумяло шоу или таргетирано обръщение. Те са тъкмо това, което либералите споделят: празненство на лъжата и жестокостта. Въпреки това нямам доверие, че Тръмп ще реализира целия " Проект 2025 " (бел. ред. извънредно дясна стратегия за трансформиране на американското общество), в случай че бъде определен – той е прекомерно заплеснат и нефокусиран, с цел да направи нещо толкоз огромно. Това, което наподобява доста по-вероятно, е че вторият мандат на Тръмп ще докара до невиждана кражба от публични стратегии като обществено обезпечаване и здравна помощ, цялостно владичество на софтуерните олигарси и олигарсите на Уолстрийт, а в дълготрайна вероятност и до заличаване на вярата на обществото в държавното управление. Първите няколко месеца ще бъдат същинско шоу на ужаса за фамилиите на имигранти, които ще бъдат разграничени и депортирани. Срещу тези дейности биха въстанали градските улици и милиони съзнателни американци, които евентуално въобще няма да се запишат в Демократическата партия, която така и така ще е заета да мисли кого да издигне на изборите през 2028 година

Често мисля за демократичните лоялисти по време на тези избори, частично тъй като се чудя дали груповата илюзия и пресиленият възторг, които са нужни, с цел да се поддържа претендент, изваден по неотложност, са устойчиви. Вярвам доста – може би прекалено много – в символичната власт на митингите и мислите ми за евентуален втори мандат на Тръмп са ръководени от опита ми на протестиращ през първите дни на 2017 година Тези протестиращи не стопираха Тръмп да встъпи в служба, те не трансформираха обществото по този начин, че да го лишат от опция да се кандидатира за втори мандат, само че все пак няма да спрат да му се опълчват. Това е належащо и аз се удивлявам както на упоритостта, по този начин и на гъвкавостта на тези демократични гласоподаватели, само че се безпокоя какво може да се случи идващия път, в случай че заканите са по-трудни за разкриване или в случай че съперникът е най-малкото по-компетентен от Тръмп. Какво ще даде тази версия на Демократическата партия на същите тези лоялни гласоподаватели, когато Тръмп към този момент не е претендент за президент? Несигурното бъдеще е повода да бъдем допустимо най-честни - Харис е много неприятен претендент. Избирателите заслужават същинска визия за страната, която не се лимитира до елементарното изтъкване, че другият претендент е доста по-лош. В случая Харис е права: Тръмп ще ограби страната, само че дано бъдем почтени защо гласуваме – за всеки, само че не и за Тръмп.

Инфо: Ню Йоркър

Превод за " Гласове " Юлия Ал-Хаким