Автор: Деян Николов. Коментарът е право на отговор за публикувания

Автор: Деян Николов. Коментарът е право на отговор за оповестения тук текст на Атанас Пеканов " Аргументите против еврото - имунизиран народен представител от " Възраждане " изяснява какъв брой са страшни имунизациите "

Атанас Пеканов още веднъж изпълзя от добре климатизираната ниша на служебния комфорт, където валутният суверенитет е скучен термин, а гласът на народа е статистическа неточност.

В новия си монолог, прикрит зад клавиатурата, Пеканов за следващ път се пробва да ни убеди, че „ страховете на жителите не са безпочвени “, само че все пак – виждате ли – били неуместни. Той, несъмнено, е тук да ни изясни по какъв начин няма потребност да се тормозим – тъй като изгодите от еврото били „ явни “. Толкова явни, че им трябваха три години да мислят причини и най-после взеха решение просто да излъжат. Министерството на финансите по този начин и не можа да напише обещаната „ втора част “ от разбора на Българска народна банка. Онази с „ изгодите “. Не я написаха – тъй като няма какво да се напише. А когато не съумяха да измислят никакви основни причини, просто взеха решение, че ще платят 10 милиона за агитация и неистини, че с еврото ще станем по-богати.

Пеканов съпоставя несъгласните с вандали, с хора, които „ чупят витрини “ и „ подписват контракти с Русия “. Страхотна логичност – значи в случай че жител желае да резервира валутата си, значи автоматизирано е русофил и агресор? Ако искаш референдум – значи си зложелател на стабилността?

Истината е, че най-голямата неустойчивост сега идва точно от сходна надменност. От хора като Пеканов, които им е подредено да не търпят друго мнение и лепят етикети на всеки, който дръзне да мисли отвън позволения евро-речник.

И дано не се чудим за какво Пеканов не схваща аргумента за суверенитета. За него това просто не е годен термин – тъй като самият той в никакъв случай не е имал суверенитет. Нито персонален, нито професионален. Цялата му кариера е построена върху смирение към външни центрове – фондации, непознати институции, чиновнически кабинети. За него понятието „ самостоятелност “ звучи като някаква патетична волност от предишното. Когато нямаш чувство за отговорност към личния си народ, обикновено е и националният суверенитет да ти наподобява като непотребен товар.

Пеканов комфортно пропуща, че в еврозоната от дълго време няма единна икономическа орис. Достатъчно е да погледнем към Италия – третата стопанска система в еврозоната. Икономически в кома. Десетилетие без напредък. Държавен дълг над 130% от Брутният вътрешен продукт. Без правото да поправя валутата си, без принадлежности да подкрепи родното произвеждане, Италия затъва постепенно, само че несъмнено – до момента в който служители като Пеканов повтарят мантрата за „ стабилността “.

А Гърция? Според Пеканов сме се плашели на вятъра, че щели сме да спасяваме други страни. Да, несъмнено – какво са едни 300 милиарда евро в избавителни пакети? Но Пеканов не обича да приказва за такива неща. Предпочита да споделя, че ще „ седнем на масата “. Само че никой не ни споделя, че на тази маса не се дава меню, а сметка.

А в самата Франция – държавен дълг от над 110% от Брутният вътрешен продукт, стопанска система, задушавана от политиката на Европейската централна банка, обществено напрежение, блокади, улични протести. И това е „ ядрото “ на еврозоната. Но съгласно Пеканов – там би трябвало да сме и ние, тъй като по този начин било „ разумно “.

Същият този Пеканов приказва и за някаква банкова непоклатимост, която той си мисли, че щяла да пристигна с еврото. Пет години не можа да разбере, че България към този момент е в Банковия съюз – от 2020 година насам. Че надзорът върху систематичните банки към този момент се прави от ЕЦБ. И че влизането в еврозоната няма да промени безусловно нищо в този бранш. По тази тематика той отнесе не една и две насмешки – даже от свои сътрудници в Министерството на финансите, които безшумно се срамят, че се постанова да изясняват базови обстоятелства на тогавашния вицепремиер по „ европейските средства “.

Пък и – твърди той – „ нямало процедура “ ЕЦБ да ни управлява бюджета. Само че това е искрено подвеждащо. Истината е, че всяка страна в еврозоната попада под така наречен Европейски учебен срок – механизъм, посредством който Брюксел и ЕЦБ могат да изискват корекции, ограничавания и даже да постановат наказателни процедури при „ отклонения “. А дали ще назовем това „ процедура “ или „ съгласуваност “, за българския поданик няма разлика – нареждания идват, суверенитет няма.

Нека поговорим за логиката. Ако изгодите от еврото са толкоз огромни, за какво не проведем референдум? Нали, съгласно Пеканов, „ голямото болшинство от българите било за еврото “, тъй като дали своят вот за евроатлантически партии? Чудесно. Тогава елементарно ще спечелите референдум по тематиката. Но не. Страх ви е. Защото знаете, че зад многословните ви пояснения няма доверие. Има съмнение. Хората усещат, че нещо не е наред – и не тъй като някой ги е уплашил, а тъй като ги е излъгал. Десетилетия обещания, че животът ще се оправи, щом просто приемем още една „ промяна “, още един „ ангажимент “, още една „ интеграция “.

Пеканов споделя, че „ действителността на България била характерна “. Да, правилно е. Нашата действителност е, че 80% от хората живеят месец за месец, че те няма да са по-богати, в случай че им промените валутата – изключително в случай че магазините закръглят нагоре, както стана в съвсем всяка страна, която одобри еврото. Но съгласно Пеканов това било „ обикновено “. Защото съгласно него животът бил „ рисков всеки ден “. Само че за него няма този риск. Той не живее на ръба. Той не гледа цените в магазина. Той не трепери за лихвите по заема си. Той не брои всяка стотинка. Но вие ще ги броите. И ще са по-малко.

Пеканов споделя, че дебатът бил привършен. Че всичко било казано. Но когато някой приказва самичък пред микрофон, не значи, че има спор. Това е монолог. Дебат е, когато има две гледни точки, когато народът чува и избира. Пеканов бяга от това. Бяга от спор. Бяга от националното мнение. Силен е във Фейсбук, само че не и в открит диалог.

Е, няма да стане по този начин. Ние няма да замълчим.

България не е лаборатория.

А българският народ не е опитна мишка в план „ Интеграция непременно “.

Народът има право на глас. И ще си го вземе.