Автор: Дея Йорданова за ГласовеПеевски, Пеевски, Пеевски – с този

Автор: Дея Йорданова за " Гласове "

Пеевски, Пеевски, Пеевски – с този рефрен стартират централните излъчвания вести през последните седмици, а с друг интензитет - месеци и години. Ако пък не е споделил нищо пред камерите, тогава вадят негов откъс на цялостен екран и ни го четат, с цел да сме осведомени. Следват другите вести, където останалите политици, анализатори, наблюдаващи и всичколози на собствен ред строят политическите си умозаключения към него. Това перпетуум-мобиле освен ни оглупява, само че по-лошото е, че усилва силата на Пеевски до краен лимит. Ние към този момент допускаме, че той назначава и основния прокурор, и портиера на блока.

Всичко стартира от един обективен яд през 2013 година и стигна до основаването на пъклен медиен облик, който се използва като политическо чучело и легитимация на всевъзможни партийни планове. Не споделям, че не е по този начин. Но едно е да кажеш ясно истината на глас, да работиш и рискуваш комфорта си за нея, а напълно друго е да създадеш облика на универсалния зложелател. Той е олицетворение на злото, което изяснява всичките ни провали, неведение, незначителност и неплатежоспособност на публичния живот. Много партии се появиха от 2013 насам, а туловището на нашия повсеместен зложелател единствено пораства. Това приказва за нашата уязвимост, освен за неговата мощ.

Без медиите и мултипликацията на посланията им в обществените мрежи, няма по какъв начин да се построи и задържи облика на универсалното зло. Как става това? С поддържане на    къс лист с посетители, не повече от 50 души, които се канят по всички пикови тематики - от войни и театрални постановки до обучение и икономическо развиване. Те неуморно повтарят една и съща теза, до момента в който феновете се убедят, че това е Тезата. Няма друга. И отново дублирам – не споделям, че не е истина, а единствено че живеем с констатациите.

Същото е и с облика на Борисов. От втория му мандат насам все има борци за неговата демонизация и носители на моралната опция, които най-после се оказват негови съдружни сътрудници. По този път минаха Република България, РЗС, Вътрешна македонска революционна организация, Атака, НФСБ, АБВ, СДС…

Как работи механизмът на демонизацията?

Да вземем за образец събитията от 2020 г насам. От протестния афиш на Кирил Петков през лятото на 2020 година, който гласеше „ Не желая моите налози да отиват в чекмеджета, сараи и мазнинки “, на който имаше задраскана фотография на Пеевски, наред с прословутите чекмеджета на Борисов и сараите на Доган, да минем през изказването му през 2021 година като длъжностен министър на стопанската система: „ Свързани с Пеевски компании са взели 500 млн. лева от ББР “ (btv), с цел да стигнем до непрекъснатите повторения в ефир от разнообразни представители на ПП-ДБ, по време на всяка от четирите предизборни акции преди сглобката, че Пеевски и Борисов са най-голямото зло за България. Както знаем, напълно не без съображение.

За по-леките случаи има основани по-дребни универсални демони: Костадинов, Трифонов, Държавна сигурност, комунистите, допълвайте вие нататък. При всеки неуспех на избрана политика нашите 50 говорещи глави бъркат в джоба и вадят някое от тези плашила. И постоянно сработва. След като злите сили са детайлно обговорени постоянно с едни и същи думи и формулировки, повторени във всяко живо и неживо предаване, следва вълната на меметата, клипчетата, заклинанията, шерванията, лайковете на верните мисли. Злото е поставено на мерник, а всички ние стоим крепко зад положителните сили.

И …тогава пристигна сглобката. „ Като натрапен и неочакван посетител “, само че пристигна. След две години сочене с пръст, люти закани, писане на политически стратегии, обществото получи гласовит пестник, напряко с опакото на ръката, върху упованията, протестната сила, общия ни диалог накъде вървим и на какво се надяваме. Това не се отнася за твърдите поддръжници. Те да видят, че някой от техните яде живи деца, до 10 минути ще са написали красиво есе за какво това се постанова. Но за всички останали това е вирус, корозивен самата същина на публичния диалог.

Какво последва?

Ефектът на бумеранга. Не можеш да водиш естествени договаряния с чудовището, което си сочил години наред и си трансформирал в база на идеологията и екзистенцията си. Оплиташ се в тактики, пиарски послания, медийни трикове и затъваш в брътвежите си. Грешка, която десните партии вършат стабилно през годините, само че е изключително видна по отношение на Пеевски през последните 2-3 години. Да ме простят всичките ми другари, които им симпатизират.

Това е неумолимият резултат на бумеранга. Колкото по-настойчив си бил в дамгосването на облика, толкоз повече действителността те цапардосва, когато самичък прегърнеш злодея. И по този начин би трябвало да бъде. Иначе ще изгубим напълно контури за положително и зло. А на тях се крепи света. Когато границите на тези два фундамента се размият, стартират войните. И след огромното кръвопускане стойностите още веднъж заемат местата си. В народен проект, „ войната “ през която минава нашето общество е тотална загуба на градивна сила и религия, че можем да реализираме нещо като общество. И в този ред на мисли, на мен не мие жалост, че бумерангът откри изходната си точка, а ме е гняв, че цялото ни общество минава за странична вреда.

По същия метод беше дамгосана и Конституцията ни. Като неспособна да контролира салдото сред обособените управляващи, най-много на президента и основния прокурор. Така небрежно и на коляно, осъмнахме с изцяло орязани пълномощия на президента, „ домова книга “ на вероятните министър председатели, „ ничии “ служебни държавни управления и правото на депутати и министри да имат двойно поданство. Резултатите от това „ историческо решение “(по Атанас Славов) към този момент ги сърбаме през домовата книга, само че още не сме видели какво може да ни донесе двойното поданство. Щото евентуално драскалите небрежно в конституцията, си показват някой от Париж или Лондон, най-малкото Канада, а той може да се окаже от Анадола. Относно промяната в правосъдната промяна, не се ангажирам да кажа какъв триумф е това.

Каква е използването на универсалния зложелател?

Универсална, несъмнено. Всеки неуспех на дадена политика може да бъде елементарно пояснен с него. Няма правораздаване – Пеевски е отговорен. Няма постоянно държавно управление – Радев е отговорен. Няма водоснабдяване в приблизително огромните градове на страната – Държавна сигурност е отговорна. И нещо за Копейкин. И още за Борисов… А проблемите си остават.

Дамгосването е актуалната болест на западното общество. Това е лесният метод на водене на диалог. Аз съм прав, всички други са не просто на друго мнение, а злото. Постепенно западният роман за света се отхвърля от нюансираното мислене за сметка на твърдото категоризиране. Никой към този момент не се интересува какво стои зад една или друга нова партия в Европа. Щом не са от статуквото, те са злото. Като такива са натикани в ъгъла и там си набъбват. Както сподели италианският министър председател Джорджа Мелони „ Това е трик, който служи, с цел да се избяга от дебата за същността на другите политически оферти. Но това е трик, на който се хващат все по-малко хора. “ (Справка - Тръмп)

Защо този механизъм постоянно сработва?

Той е нов за хората от началото на 21 век, само че тактиката на „ универсалния зложелател “ е била обсъждана и при започване на 20 век. Универсалният зложелател е неделима част от всяка политическа тактика, тъй като тя води освен до дискредитиране на врага, само че и до огромна идейна единодушие. Няма да ви напомням партийните агитки във Facebook, вие си ги знаете и им сърбате попарата всекидневно.

През 1932 година Лигата на нациите помолила Алберт Айнщайн да организира полемика с определен от него академик за най-важните тематики на тогавашното време. И създателят на теорията на относителността избрал за собствен събеседник Фройд, а тематиката която сложил пред него била: аргументи за пораждане на интернационалните спорове. Моментът бил основен за Европа. Тъкмо била свършила Първата международна война, а в Германия към този момент надигал глава Хитлер. Всъщност Айнщайн питал Фройд за какво пропагандата е толкоз сполучлива? Има ли някаква вътрешна нужда у индивида да ненавижда и даже да убива. Отговорът на Фройд бил: да, хората в действителност имат инстинктивно увлечение (drive) да изпитват злоба и да унищожават, който е прикрит в дълбините на човешката персона. Много учени са работили върху въпроса по какъв начин тази даденост да бъде впрегната за позитивни цели.

Горе-долу век по-късно ми се желае да има международни престижи, които още веднъж да слагат този въпрос и да търсят отговора му. Колко сме се трансформирали за век? Успели ли сме задоволително да потиснем тези инстинкти или всичко е същото?

Нашето време е белязано от безкрайна върволяк от местни войни и нестихваща демонизация на политици и хрумвания на разнообразни равнища. Но дали ще прекрачим от тази фаза към етапа на горещата война зависи единствено от нас, живеещите през днешния ден.

Демонизацията не трябва да бъде подценявана единствено тъй като наподобява една концепция по-безобидна от кенсъл културата и горещата война. Тя е едно от най-силните оръжия на пропагандата, която употребява силата на акумулирания медиен резултат, с цел да сътвори трайни предубеждения и стандарти по отношение на другия, рефлектиращи във враждебни настройки. Именно опасността от враг/демон се явява закрепващ агресивното държание фактор.