Инатът на ИТН ще роди коалиция на промяната без тях
Автор: Даниел Смилов
През есента България най-вероятно ще гласоподава за трети път на парламентарни избори в границите на по-малко от година. Това е един неправилен връх, като цяло нездравословен, тъй като подрива доверието в парламентарната народна власт.
Вината за този връх е главно на " ИТН ", които си бяха наумили, че с 65 депутати могат да накарат три други партии да им гласоподават кабинет, в който сами избират министрите и не разрешават на другите даже да оферират или да имат възражения към избора им. На всичкото от горната страна се оказа, че този избор е проблематичен - голям брой анонимници, някои от които посвоему симпатични, а други - отблъскващо нахални и нападателни.
На 4 април българите взеха решение, че скъсват с ръководството на Борисов и го пращат в съпротива. На 11 юли те на процедура потвърдиха това решение, като дадоха на " партиите на смяната " общо 112 места: задоволително за гръбнак на едно мощно, реформистко държавно управление, с контрактувана поддръжка от Българска социалистическа партия. Има Такъв Народ отхвърлиха тази опция за сметка на лично " държавно управление на малцинството " (с 65 депутати), което номинално би било подкрепено от Демократична България и ИБНИ, само че би било свободно да ръководи с " плаващи болшинства ". Именно този вид бе отритнат от всички други партии.
На този декор главният въпрос, на който българите ще дават отговор на парламентарните избори през есента (които все още наподобяват неизбежни), гласи: каква би трябвало да бъде смяната.
Изборите ще са комплицирани, тъй като ще съставляват политически конфликт в две разнообразни измерения. Първото измерение е за метода на парламентарно ръководство. Тук изборът ще е сред две визии:
" Управление на една партия ": За да има такова ръководство, Има Такъв Народ би трябвало да завоюват близо 120 места (което е малко вероятно). Тогава те биха имали правото да наложат своите възгледи за държавно управление и смяна, без да чакат основна поддръжка от останалите. Заедно с конфронтационния им политически жанр, едно такова развиване би тласнало България към политика от рода на тази на Тръмп в Съединени американски щати или на Орбан в Унгария. Вече стана ясно, че Има Такъв Народ са склонни да се заиграват с участието в еврозоната. Не би било изненада, в случай че възприемат и други политики, които са противоречиви от позиция на евроинтеграцията на България.
" Управление на коалиция на смяната ": Демократична България, ИБНИ и Българска социалистическа партия упорстват за съдружно ръководство, при което голям брой партии работят въз основата на ясно съглашение за управническа стратегия. Правителството може да е технократско, с присъединяване на сполучливи министри от служебния кабинет или на хора с сходен профил. Вероятно е още преди изборите тези три партии да разгласят подготвеност да водят съдружни договаряния след изборите.
Изборите ще имат обаче и второ, не по-малко значимо измерение. И то ще визира дълбочината на промените, които всяка една от партиите предлага.
Дълбока промяна: В " дълбокия " завършек на спектъра по това измерение е " Демократична България ", която систематично желае гаранции за разграждането на " пленената страна ". Освен промени в правосъдната система, това би изисквало цялостна промяна най-малко на състава на регулаторите и обзор на тяхната активност, проверка на служби и организации - от специфичните служби до КПКОНПИ, както и продължение на политиките на служебния кабинет по ограничение на раздаването на обществени средства на близки компании без конкурс. От тази позиция ИБНИ е със сходни позиции с Демократична България.
Плитка промяна: На " най-плиткия " завършек на спектъра на промените са ГЕРБ и Движение за права и свободи. За тях промяна би означавало всичко, което би запазило въздействието и мощните им позиции в правосъдна власт, медии и регулатори. По забавен метод Има Такъв Народ се разположиха по този въпрос по-скоро в центъра сред Демократична България и ГЕРБ (даже по-близо до ГЕРБ). Има Такъв Народ сякаш ще " изчегъртват " ГЕРБ, само че не харесват министрите, които най-вече лимитират държавните разходи, захранващи към този момент повече от десетилетие модела " Борисов-ДПС ".
Големият риск е за българската парламентарна народна власт. Има Такъв Народ към този момент ясно демонстрираха лицето си - те ще се пробват да постановат " мажоритарен " модел на ръководство, в който спечелилите няколко гласа повече от идващите получават цялата власт и могат да вземат решение еднолично всичко. Такива модели (като във Англия например) работят добре единствено в случай че в обществото има необятен консенсус по всички основни въпроси. Проблемът на Има Такъв Народ е, че те по едно и също време желаят мажоритарно ръководство и разрушават всевъзможен действителен, пък бил той и нежен консенсус. Съчетанието на конфронтационна политика и мажоритарни институции и практики е рецепта за социална поляризация и скрита революция - по модела на президентството на Тръмп или Брекзит.
---------------
Статията е оповестена в Дойче Веле, заглавието е на редакцията
През есента България най-вероятно ще гласоподава за трети път на парламентарни избори в границите на по-малко от година. Това е един неправилен връх, като цяло нездравословен, тъй като подрива доверието в парламентарната народна власт.
Вината за този връх е главно на " ИТН ", които си бяха наумили, че с 65 депутати могат да накарат три други партии да им гласоподават кабинет, в който сами избират министрите и не разрешават на другите даже да оферират или да имат възражения към избора им. На всичкото от горната страна се оказа, че този избор е проблематичен - голям брой анонимници, някои от които посвоему симпатични, а други - отблъскващо нахални и нападателни.
На 4 април българите взеха решение, че скъсват с ръководството на Борисов и го пращат в съпротива. На 11 юли те на процедура потвърдиха това решение, като дадоха на " партиите на смяната " общо 112 места: задоволително за гръбнак на едно мощно, реформистко държавно управление, с контрактувана поддръжка от Българска социалистическа партия. Има Такъв Народ отхвърлиха тази опция за сметка на лично " държавно управление на малцинството " (с 65 депутати), което номинално би било подкрепено от Демократична България и ИБНИ, само че би било свободно да ръководи с " плаващи болшинства ". Именно този вид бе отритнат от всички други партии.
На този декор главният въпрос, на който българите ще дават отговор на парламентарните избори през есента (които все още наподобяват неизбежни), гласи: каква би трябвало да бъде смяната.
Изборите ще са комплицирани, тъй като ще съставляват политически конфликт в две разнообразни измерения. Първото измерение е за метода на парламентарно ръководство. Тук изборът ще е сред две визии:
" Управление на една партия ": За да има такова ръководство, Има Такъв Народ би трябвало да завоюват близо 120 места (което е малко вероятно). Тогава те биха имали правото да наложат своите възгледи за държавно управление и смяна, без да чакат основна поддръжка от останалите. Заедно с конфронтационния им политически жанр, едно такова развиване би тласнало България към политика от рода на тази на Тръмп в Съединени американски щати или на Орбан в Унгария. Вече стана ясно, че Има Такъв Народ са склонни да се заиграват с участието в еврозоната. Не би било изненада, в случай че възприемат и други политики, които са противоречиви от позиция на евроинтеграцията на България.
" Управление на коалиция на смяната ": Демократична България, ИБНИ и Българска социалистическа партия упорстват за съдружно ръководство, при което голям брой партии работят въз основата на ясно съглашение за управническа стратегия. Правителството може да е технократско, с присъединяване на сполучливи министри от служебния кабинет или на хора с сходен профил. Вероятно е още преди изборите тези три партии да разгласят подготвеност да водят съдружни договаряния след изборите.
Изборите ще имат обаче и второ, не по-малко значимо измерение. И то ще визира дълбочината на промените, които всяка една от партиите предлага.
Дълбока промяна: В " дълбокия " завършек на спектъра по това измерение е " Демократична България ", която систематично желае гаранции за разграждането на " пленената страна ". Освен промени в правосъдната система, това би изисквало цялостна промяна най-малко на състава на регулаторите и обзор на тяхната активност, проверка на служби и организации - от специфичните служби до КПКОНПИ, както и продължение на политиките на служебния кабинет по ограничение на раздаването на обществени средства на близки компании без конкурс. От тази позиция ИБНИ е със сходни позиции с Демократична България.
Плитка промяна: На " най-плиткия " завършек на спектъра на промените са ГЕРБ и Движение за права и свободи. За тях промяна би означавало всичко, което би запазило въздействието и мощните им позиции в правосъдна власт, медии и регулатори. По забавен метод Има Такъв Народ се разположиха по този въпрос по-скоро в центъра сред Демократична България и ГЕРБ (даже по-близо до ГЕРБ). Има Такъв Народ сякаш ще " изчегъртват " ГЕРБ, само че не харесват министрите, които най-вече лимитират държавните разходи, захранващи към този момент повече от десетилетие модела " Борисов-ДПС ".
Големият риск е за българската парламентарна народна власт. Има Такъв Народ към този момент ясно демонстрираха лицето си - те ще се пробват да постановат " мажоритарен " модел на ръководство, в който спечелилите няколко гласа повече от идващите получават цялата власт и могат да вземат решение еднолично всичко. Такива модели (като във Англия например) работят добре единствено в случай че в обществото има необятен консенсус по всички основни въпроси. Проблемът на Има Такъв Народ е, че те по едно и също време желаят мажоритарно ръководство и разрушават всевъзможен действителен, пък бил той и нежен консенсус. Съчетанието на конфронтационна политика и мажоритарни институции и практики е рецепта за социална поляризация и скрита революция - по модела на президентството на Тръмп или Брекзит.
---------------
Статията е оповестена в Дойче Веле, заглавието е на редакцията
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ