Автор: Даниел Пайпс, президент на Форума за Близкия изток, в.

Автор: Даниел Пайпс, президент на Форума за Близкия изток, в. „ Вашингтон таймс “

Организацията на Северноатлантическия контракт, известна като НАТО, е изправена пред екзистенциален проблем. Не, не става въпрос за това, държавите-членки да изпълнят контрактуваните равнища на разноските за защитата. Или да си откри роля след руския колапс. Или да се изправи против съветския президент Владимир Путин. По-скоро става дума за Реджеп Тайип Ердоган, ислямиста, ръководещия деспот, чиято политика заплашва да подкопае този неповторим съюз от 29 страни, който съществува от съвсем 70 години.

Основополагащите правила на НАТО амбициозно дефинират задачата на алианса: " да пази свободата, общото завещание и цивилизацията на народите [на държавите-членки], учредена на правилата на демокрацията, персоналната независимост и върховенството на закона. " С други думи, алиансът съществува, с цел да пази западната цивилизация.

През първите 42 години, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики се срина през 1991 година, това означаваше да бъде въздържан и да бъде надвит Варшавският контракт. Днес това значи да сдържиш и да победиш Русия и ислямизма. Последната от тези две, ислямизмът, е по-дълбоката и продължителна опасност, която се основава не на личността на един водач, а на една мощна идеология, която дейно наследи фашизма и комунизма като огромно коренно утопично предизвикателство за Запада.

Някои огромни фигури в НАТО оцениха тази смяна скоро след руския колапс. Още през 1995 година генералният секретар Вили Клаас означи с убеденост, че " фундаментализмът е най-малко толкоз рисков, колкото и комунизмът ". След края на Студената война той сподели: " Ислямското войнство се обрисува като може би най-сериозната опасност за НАТО и за западната сигурност”. През 2004 година някогашният министър-председател на Испания Хосе-Мария Аснар предизвести, че " ислямисткият тероризъм е нова обща опасност от световен темперамент, която слага самото битие на членовете на НАТО в заплаха. " Той се застъпи за това, НАТО да се концентрира върху битката против " ислямския джихадизъм и разпространяването на оръжия за всеобщо заличаване " и прикани за " слагането на войната против ислямския джихад в центъра на съюзническите тактики ".

Но вместо мощно НАТО по модела " Клаас-Аснар ", което води борбата против ислямизма, организацията беше спъната от вътрешната страна от опозицията на Ердоган. Вместо да упорстват за битка против ислямизма, останалите 28 члена се подчиниха добродушно на ислямиста в своите редици. 28-те остават безмълвни за съвсем революция, която турският режим води в югоизточната част на Анадола против своите кюрдски жители. Появата на частна войска (наречена SADAT) под изключителния надзор на Ердоган наподобява не ги тормози. По същия метод те наподобява са не запомнили за непредвидимия ограничаващ достъп от страна на Анкара до базата на НАТО в Инджирлик, затруднените връзки с другарски страни като Австрия, Кипър и Израел, както и порочния антиамериканизъм, символизиран от кмета на Анкара, надявайки се, повече вреди да бъдат нанесени на Съединените щати.

Грубото отношение към жителите на НАТО надали тормозят НАТО: нито арестуването на 12 германци (като Дениз Юсел и Питър Щойдтнер), нито опитът за ликвидиране на турци в Германия (като Юксел Коч), нито взимането като заложници на американци в Турция (като Андрю Брънсън и Серкан Гьолдже), нито повтарящо се физическо принуждение против американци в Съединените щати (например в Института Брукингс и в " Шеридан Съркъл " ). НАТО наподобява смутена от това, че Анкара оказва помощ на иранската нуклеарна стратегия, създава иранско петролно поле и трансферира иранското оръжие на „ Хизбула “. Ердоган приказва за присъединението си към доминираната от Москва и Пекин Шанхайска организация за съдействие, ядоса някои хора, както и взаимните учения с съветските и китайските военни. Турската покупка на съветска система за противоракетна защита С-400 наподобява по-скоро дразнеща, в сравнение с палач на съглашения. Съвместната американско-турска възбрана на визите не впечатли никого.

НАТО е изправено пред избор. Алиансът може, надявайки се, че Ердоган е единствено един епизод на колики и Турция ще се върне на Запад, да продължи с актуалната политика. Или може да сметне, че полезността на НАТО е прекомерно значима, с цел да се жертва за такава спекулативна опция, и да предприеме решителни стъпки, с цел да замрази дейностите на Република Турция в НАТО, до момента в който още веднъж не стартира да се държи като съдружник.

Тези стъпки могат да включват:
• Изтегляне на нуклеарно оръжие от Инджирлик;
• Закриване на интервенциите на НАТО в Инджирлик;
• Спиране на продажбите на оръжия като самолетите Ф-35;
• Изключване на турското присъединяване в създаването на оръжия;
• Отказ от шерване на разследваща информация; • Отказ от образование на турски бойци или моряци;
• Отстраняване на турския личен състав от позиции в НАТО.

Единна позиция против враждебната тирания на Ердоган разрешава на огромния алианс на НАТО да преоткрие благородната си цел " да пази свободата, общото завещание и цивилизацията " на своите нации. Като се изправи против ислямизма, НАТО още веднъж ще се захване с това, което правеше добре, а то е да пази западната цивилизация.
..................................................................................................

Преводът и редакцията са на БГНЕС