Автор: Даниел Хенингър, Уолстрийт ДжърнълИмало ли е президентски избори в

Автор: Даниел Хенингър, " Уолстрийт Джърнъл "

Имало ли е президентски избори в Съединени американски щати, на които толкоз доста хора да споделят: " Нямам самообладание това да свърши "? Ако резултатът е непосредствен, несъмнено, това няма да свърши в деня на изборите. И двете страни разполагат с хиляди юристи, които да водят правосъдни разногласия за всяка дребна разлика в резултата. Стана общоприето да се твърди, че институциите на страната могат да преживеят този въртоп. Вероятно това е правилно, само че ходът на тези избори е мотив за чудене. Към края си акцията за 2024 година се трансформира в напълно отрицателно събитие, лишено от наличие, преминаващо в непрестанни нападки ad-hominem, или в отпадък.

Доналд Тръмп е фашист, обожател на Хитлер, деспот поначало. Камала Харис, по описанието на Тръмп в Северна Каролина предходната седмица, е " тъпа ". Той добави: " Тя пие ли? Взема ли опиати? "

Единствената институция, която би трябвало да се усеща афектирана от тази долнопробна акция, е американският гласоподавател, като тези, които поддържат Тръмп, са образец за всеобщо политическо оклеветяване.

Политическите коментатори и други хора неправилно заключават, че щом те считат Доналд Тръмп за фашист, явно и всички останали би трябвало да го мислят. В това разбиране има прикрито съмнение, че самите президентски избори са безинтересни, с изключение на като удостоверение на предубеждението на елита във връзка с един човек.

Тази насила да персонализираме политиката си е по-интересна от страна на Тръмп, тъй като медиите са решили да приравнят цялата Републиканска партия и консерватизма с Доналд Тръмп. През 2020 година към 74 милиона души гласоподаваха за Тръмп. Приблизително толкоз ще гласоподават още веднъж. Това са милиони американци. Всички тези хора са евентуални последователи на фашизма ли? Някакъв забележителен брой хора може да считат, че господин Тръмп е безличие с характерови проблеми, само че толкоз доста милиони не гласоподават за претендент за президент само въз основа на личността, а след комплицирана калкулация по какъв начин претендентът ще помогне или навреди на личните им ползи и убеждения. Всъщност сложността на това решение на гласоподавателите от всички демографски групи е повода, заради която изследванията на публичното мнение станаха толкоз сложни.

В опита да се дефинира кой ще завоюва тези комплицирани избори, са забавни към този момент забравени събития. В последна сметка републиканският претендент излезе от конкурентни предварителни избори. Към края някогашният губернатор на Южна Каролина Ники Хейли имаше към 20% от гласовете на Републиканската партия, като доста от нейните поддръжници обявиха, че не биха дали своят вот за Тръмп. Дали в реалност те ще оставят бюлетината празна?

Забравена, само че невъзможна за унищожаване от предизборната маса е и действителността на възхода на Харис. Единствената причина, заради която тя е претендентът на демократите, е, че семейство Байдън и неговите помощници в Белия дом безконтролно го оставиха да се задържи като президентска номинация доникъде на юли, вместо да разрешат на партията да реализира приемствеността по-рано. Ако президентът Байдън, който виждаме в този момент, в действителност беше претендентът, нямаше да има статистическа неточност в преднината на Тръмп.

Партията се обърна към Харис, която се възползва от поляризацията на страната 50 на 50 и от подчертаването на антиполитическата персона на Тръмп. Моментът, в който започнах да мисля, че Харис няма да завоюва, беше предходната седмица по време на речта на някогашния президент Барак Обама, преди появяването ѝ в Джорджия.

Това беше винтидж Обама на сцената - реторика и паузи с съвършен резултат. Това беше изцяло демагогска тирада на харизматичен политик. След това се появи Харис, чието ОК-представяне на сцената докара до заключението, че тя просто няма специфичната магия, нужна за сполучлив претендент за президент. Джими Картър я имаше, другояче нямаше да завоюва. Харис има забележителен недостиг в ентусиазма. Затова акцията трябваше да компенсира с церемониал от звезди - Брус Спрингстийн, Лизо, Ъшър, Тайлър Пери, Джулия Робъртс, Опра, Спайк Лий, Мишел Обама, даже Бионсе.

Веднага след " Нямам самообладание всичко да свърши " най-запомнящата се фраза на изборите е " Един от тях би трябвало да загуби ". Мисля, че това ще бъде Харис. Основната причина ще бъде всъщност и както беше предсказано от първия ден - стопанската система. Цените на семействата се покачиха през 2021 година и доста от тях останаха високи. За един настоящ президент това е съдбовно, както беше за президента Картър.

И въпреки всичко, една спогодба. Феноменът, прочут като синдром на умопомрачението от Тръмп, е действителен, само че той може да има правоприемник: Синдромът на изтощението на Тръмп. Ако е по този начин, той губи.

Независимо от спечелилия, тези избори доведоха до появяването на една нова политическа действителност: Страната се движи надясно или най-малко в център-дясно и евентуално ще остане там. Не считам, че това придвижване се дължи директно на самия Тръмп. Той се включи в него, само че не провокира тектонична смяна в американската политика. Силно политизираната концепция за " събуждане " е в необятен крах, жертва на личното си безсмислено пренапрягане и назадничавост по въпросите на равенството, пола и климата. На Съединени американски щати им е писнало от безкрайните " претенции ".

Този поврат има доста моменти, само че си припомнете един: След експлоадирането на антисемитски прояви предходната година в американските кампуси трима ректори на университети свидетелстваха пред Конгреса. Това беше време за решителни дейности, за одобряване на водачеството. Вместо това тримата обявиха, че антиеврейската активност е " подвластна от подтекста ". Двама от тях изгубиха работата си.

Всеки път, когато приказва, Харис звучи като академични ректор. Тя е подвластна от подтекста. Очаквайте същия резултат.

Инфо: dnes.dir.bg