Автор: Даниел Баренбойм, “ФигароЕврейският народ имаше една мечта: за собствена

Автор: Даниел Баренбойм, “Фигаро ”

" Еврейският народ имаше една фантазия: за лична земя, татковина за всички евреи в днешната територия на Палестина. Но от тази фантазия произтичаше една надълбоко проблематична догадка, защото е фундаментално неправилна: земя без народ за народ без земя. В реалност еврейското население на Палестина представляваше единствено 9% по време на Първата международна война. Следователно 91% от популацията не беше еврейско, а палестинско и се е развило през вековете. Страната мъчно може да бъде наречена “земя без народ ” и палестинското население не виждаше никаква причина да изостави личната си земя. Следователно спорът беше неминуем и от неговото начало фронтовете единствено се втвърдяваха през поколенията. Убеден съм, че израелците ще имат сигурност, когато палестинците могат да почувстват вяра, т.е. правдивост. И двете страни би трябвало да признаят враговете си като човешки същества и да се опитат да схванат тяхната позиция, болежка и злополучие ". Това споделя световноизвестният израелско-аржентинският диригент и пианист Даниел Баренбойм в своя позиция във " Фигаро ". През 1999 година той сътвори дружно с Едуард Саид оркестъра “Западно-източен Диван ”, обединил музиканти от Израел и арабските страни. 

Настоящите събития в Израел и Газа раздрусаха надълбоко всички нас. Нищо не може да оправдае варварските терористични актове на Хамас против цивилни, измежду които деца и бебета. Трябва да спрем тук и да създадем пауза. Но идващият стадий, несъмнено, е въпросът “ами в този момент? ”. Ще се подчиним ли на това извънредно принуждение и ще оставим ли стремежът ни към мир да “умре ” - или ще продължим да настояваме, че би трябвало и може да има мир?

Убеден съм, че би трябвало да продължим и с цел да го създадем, би трябвало да имаме поради по-широкия подтекст на спора. Почти всички наши музиканти в “Западно-източен диван ”, съвсем всички наши студенти в академията “Баренбойм-Саид ”, са директно наранени. Много наши музиканти живеят в района, а останалите имат многочислени връзки с родните си страни. Това ускорява убеждението ми, че може да има единствено едно решение на този спор: въз основата на хуманизма, справедливостта и равенството - и без въоръжено принуждение, нито окупация.

Посланието ни за мир би трябвало да бъде по-силно отвсякога.

Най-голямата заплаха е всички тези, които енергично желаят мир, да бъдат задушени от екстремистите и насилието. Всеки разбор, всяко морално уравнение, което бихме могли да съставим обаче, би трябвало да се основава на това фундаментално схващане: има хора и от двете страни. Човечеството е универсално и признаването на тази истина и от двете страни е единственият вероятен път. Страданието на почтени, без значение от коя страна, е безусловно отвратително.

Кадрите с опустошителните терористични офанзиви на Хамас разрушават сърцата ни. Нашата реакция ясно демонстрира, че склонността към съпричастност, склонността да почувстваме обстановката на другите е от значително значение. Трябва, несъмнено, и изключително в този момент, да дадем израз на страха, отчаянието и гнева, само че в случай че това ни накара да отречем човешката природа на другия, ние сме изгубени. Всеки човек може да направи нещо и да продължи да го прави. Така се променяме с дребни стъпки. За огромните неща зависи от политиката.

Трябва да предложим други вероятности на тези, които са привлечени от екстремизма. Повечето време това са обезверени хора без хоризонт, които се отдават на смъртоносни или екстремистки идеологии и намират дом в тях. Образованието и информацията също са от значително значение, тъй като има толкоз позиции, учредени на безспорна дезинформация.

Нека повторим ясно: израелско-палестинският спор не е политически спор сред две страни поради граници, вода, нефт или други запаси.

Това е надълбоко човешки спор сред два народа, които познават страданието и преследването.

Преследването на еврейския народ в продължение на двадесет века доближи жестокия си разцвет в идеологията на нацистите, които избиха 6 милиона евреи. Еврейският народ имаше една фантазия: за лична земя, татковина за всички евреи в днешната територия на Палестина. Но от тази фантазия произтичаше една надълбоко проблематична догадка, защото е фундаментално неправилна: земя без народ за народ без земя.

В реалност еврейското население на Палестина представляваше единствено 9% по време на Първата международна война. Следователно 91% от популацията не беше еврейско, а палестинско и се е развило през вековете. Страната мъчно може да бъде наречена “земя без народ ” и палестинското население не виждаше никаква причина да изостави личната си земя. Следователно спорът беше неминуем и от неговото начало фронтовете единствено се втвърдяваха през поколенията. Убеден съм, че израелците ще имат сигурност, когато палестинците могат да почувстват вяра, т.е. правдивост. И двете страни би трябвало да признаят враговете си като човешки същества и да се опитат да схванат тяхната позиция, болежка и злополучие.

Израелците би трябвало да одобряват също, че окупацията на Палестина не е съвместима с това.

За моето схващане на този над седемдесетгодишен спор от основно значение беше другарството ми с Едуард Саид. Ние открихме един в различен събеседник, който може да ни накара да вървим напред и да ни помогне да забележим по-ясно хипотетичния различен и да го разберем по-добре. Разпознахме се и се намерихме в нашата обща човещина. За мен взаимната ни работа със “Западно-Източния диван ”, която откри своето разумно продължение и може би даже своя разцвет в Академията “Баренбойм-Саид ”, безспорно е най-важната активност в живота ми.

Даниел Баренбойм и Едуард Саид Севиля, 2002 година

В актуалната обстановка ние, естествено, си задаваме въпроси за смисъла на бъдещата ни работа в границите на оркестъра и академията. Това може да наподобява малко, само че самият факт, че арабски и израелски музиканти споделят един пюпитър на всеки концентър и свирят дружно, за нас е от голямо значение.

През годините, с помощта на тази обща линия, която е осъществяването на музика, само че също по този начин с помощта на нашите безбройни, от време на време бурни полемики, ние се научихме да разбираме по-добре хипотетичния различен, да вървим към него и да намираме общи точки в нашата човещина и в музиката. Започваме и приключваме всички полемики, колкото и оспорвани да са те, с фундаменталното схващане, че всички ние сме равни човешки същества, които заслужават мир, независимост и благополучие. Това може да наподобява наивно, само че не е: тъй като точно това схващане наподобява през днешния ден изцяло изгубено в спора сред двете страни.

Опитът ни демонстрира, че това обръщение е достигнало до доста хора в района и в целия свят. Ние би трябвало, желаеме и продължаваме да имаме вяра, че музиката може да ни сближи един с различен в нашата човещина.

Инфо: " Фигаро "

Превод от френски: Галя Дачкова