Автор: Дан ПотоцкиБългария излъчва сигнали, че се стреми към модернизация

Автор: Дан Потоцки

България излъчва сигнали, че се стреми към рационализация и реиндустриализация съгласно концепцията Industry 4.0 и това ще направи страната привлекателна за интернационалните корпоративни структури и вложителите.

Последното изследване на DESI (http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/image/document/2018-20/bg-desi_2018-country-profile_eng_B43F6DD5-FDA8-134C-B36DA7214990F864_52215.pdf) демонстрира, че общото равнище на цифровите софтуерни уменията в България са измежду най-ниските в Европейски Съюз и е разнообразно при другите социално-икономически групи. Въпреки увеличението на броя на хората с минимум съществени цифрови умения от 26% през 2017 година на 29% през 2018 година, България остава измежду най-слабо представящите се страни в Европейски Съюз.

България има широколентова тактика, тактика за електронни умения и проект за нейното осъществяване (2015-2017 г.), идея за цифровата промяна на промишлеността и тактика за електронно държавно управление. И до момента в който през последните две десетилетия бъдещето на българската промишленост и индустриалния бранш остава под въпрос, проявяваният в последно време интерес от страна на високотехнологичните компании - немски (Siemens), корейски (Imagga Technologies), японски (Fujitsu) и финландски (ZYFRA)- означават смяна в парадигмата. Всичко това кара българските управляващи да се усещат въодушевени.

" България към този момент е районен център за осведомителни информационни технологии ", съобщи Стамен Кочков, ръководител на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании и вицепрезидент на SAP Labs Bulgaria.

Миналото

През 1989 година и 1990 година България имаше втория максимален дял на промишлеността в своя Брутният вътрешен продукт измежду страните от Централна и Източна Европа - доста по-висок, в сравнение с в развитите пазарни стопански системи в Европа. В началото на прехода обаче точно промишлеността на страната беше най-засегната: тя претърпя експортна изолираност от пазара на някогашния Съюз на съветските социалистически републики (който държеше 65,2% от износа през 1989 г.) и разпадането на икономическите връзки от плановата стопанска система. От тази позиция България започва процеса на промяна от неподходящо състояние спрямо останалите стопански системи от Централна и Източна Европа.

По време на посткомунистическия преход България претърпя развой, дипломиран от доста наблюдаващи като деиндустриализация. Индустриалната претовареност, която през 1990 година беше 1,498 млн. души, се намали доста при започване на 90-те години на предишния век. Непосредствено по-късно заетостта претърпява къси интервали на стабилизация и отмерено повишаване през интервала 1995-1996 година, само че стартира да понижава още веднъж след рецесията от 1996 година

Цифрово възкръсване

Промишлените революции се характеризират с това по какъв начин произвеждаме стоките, от които хората се нуждаят и които желаят. Заедно с производството и доставката на сила, технологията на индустриалната линия е мотор на икономическия напредък и смяната.

Най-големите браншове на промишлеността от позиция на техния принос към Брутната добавена стойност през 2012 година са храна, питиета и тютюн, химически, железни, машини и електронни, текстил и облекло и други

През последните 15 години не се отбелязва усъвършенстване - България, дружно с Румъния, не съумяват да усилят доста продуктивността на труда. Това допуска, че процесът на структурни промени в преработващата индустрия за увеличение на присъединяване на браншове с по-висока успеваемост може да бъде реализиран единствено в случай че се усилят сравнителните преимущества на тези подсектори - употребявайки модел за развиване, който разрешава напредък на експортната конкурентоспособност в тези браншове.

През последните години възобновяване на ИТ бранша стартира дружно с притока на директни задгранични вложения /ПЧИ/. Освен това, подкрепено от държавната самодейност за основаване на цифрова стопанска система, през 2016 година е реализирано усъвършенстване в индустриалния бранш. Освен това се чака бързото включване на 5G тактика в националния брутен артикул и България би трябвало да подсигурява своевременното даване на подобаващ радиочестотен набор на всички заинтригувани участници на пазара за ранните 5G опити и внедряване. Това са първите стъпки към Industry 4.0.

Износът на страната през последните две години е главно предопределен за Европейски Съюз (62,2% през 2015 г.), доминиран от машини и железни съставни елементи, храни и питиета, нефтени артикули и други Не е чудно, че корпоративните колоси и високотехнологичните компании компании се реалокираха в България, като обмислят бъдещи благоприятни условия.

Ново начало

Както беше оповестено по-рано през януари тази година, Siemens AG ще отвори два нови центъра в България. Те ще бъдат част от цифровите индустриални промишлености и ще бъдат в София и Варна.

" Решението на компания майка да избере България за местоположението на новите си бази отразява имиджа на страната ни като привлекателна дестинация за бизнес и развиване " - сподели Теодор Маринов, шеф отдел в България.

Напоследък, на 26 октомври, когато завърши конференцията KEY Conference Machine Days в Пловдив, финландската ZYFRA показа своите AI и IoT решения за интелигентни фабрики. Два взаимни плана, осъществени взаимно с Bulgarian Rapid Progress, към този момент са в деяние, а финландският сътрудник вижда и по-големи благоприятни условия.

" Индустрията е един от стълбовете на европейската стопанска система - индустриалният бранш в Европейския съюз има 33 милиона работни места и 60% от растежа на продуктивността. И ние в ZYFRA виждаме по-голям капацитет за цифровизация на европейските индустриални промишлености " - сподели Andrey Lovygin, Мениджър бизнес развиване на ZYFRA.

Твърдо кацане

Засега по-широки благоприятни условия се срещат в индустриалния бранш. България изостава с повишението на успеваемостта на производството, не посредством трудоемки, а с новаторски решения. R&D са решаващи за иновативността на страната. Според тактиката " Европа 2020 " националната цел е 1,5% от Брутният вътрешен продукт да бъде вложена в научноизследователска и развойна активност.

Металургичният бранш е доста значим за българската индустрия. Повечето от компаниите в него са преструктурирани и са направени значими вложения през последните няколко години. Металургията съставлява сред 15 и 18% от промишленото произвеждане на страната. Секторът е насочен към износа, със мощно наличие на задгранични компании.

Добре се развива и секторът машиностроене - с няколко клъстера (автомобилни) и огромен принос за производството и заетостта. Делът на износа е 12,4% и се усилва. Силните страни на този бранш включват: капацитет за експорт, софтуерен капацитет и капацитет за човешки запаси. Точно тези браншове биха могли да бъдат пионерите, където да намерят приложение системите за автоматизация и мониторинг, употребяващи AI и IoT технологиите.

Секторът на химическата индустрия през 1989 година употребява 2,7% от работната мощ, само че способства за 25% от промишленото произвеждане. Двадесет и няколко години по-късно в бранша работят 2.3% от заетите в страната (и 8% от хората в отрасъла), а той способства за 22% от промишленото произвеждане и към една четвърт от българския експорт. Секторът има огромен капацитет за развиване, само че единствено с повишение на продуктивността.

В минното дело съществуват три съществени действия - рандеман на въглища, рудодобив и нерудни минни действия. Добивът на въглища в страната се намира пред съществени провокации в следствие от споразуменията за климата и измененията в българската енергийна политика. Рудодобивът се развива добре, има образци за компании, които обезпечават доста положителни заплати, отлични условия на труд и обществени отговорности. И тук има по-голям капацитет за интелигентни прелюдия в минното дело.

" Интелигентното произвеждане (терминът " IoT " и " AI " ) се чака да нарасне доста за 3 до 5 години. Според последните изследвания 92% от старшите управителни фрагменти в производството считат, че цифровите технологии " Smart Factory ", като изкуствен интелект, ще им разрешат да подобрят продуктивността и да дадат опция на личния състав си да работи по-интелигентно. Някои даже считат, че размерът на интелигентния индустриален пазар ще нарасне до над 320 милиарда $ до 2020 година ", сподели Andrey Lovygin.

Какви благоприятни условия разкриват новите технологии? След десетилетия старания има късмет за пробив. Дали България би могла да се оправи с нова софтуерна вълна, ще покаже единствено времето.