Дъглас Макгрегър: Зеленски се превърна в кръгла нула, а гражданският ред в Европа се срива
Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative
Ще накарат ли спадащата поддръжка към украинската идея вкъщи и неуспехите на бойното поле унипартийните подстрекатели на войната да се замислят?
Украинският президент Володимир Зеленски се трансформира от воин в кръгла нула единствено за няколко месеца. Меланжът от западно военно съоръжение, от танкове до ракети, в ръцете на храбри, само че неподготвени и зле ръководени украински новобранци, не съумя да усъвършенства украинските достижения на бойното поле. Стотиците хиляди убити и ранени в резултат на това украинци подтикват хиляди изтощени украински бойци да се предават, както се твърди. Украинските бойци се измориха да умират и възприятията им са оправдани.
Руската военна мощност се гради на систематичното консолидиране на ударни средства – ракети, снаряди, артилерия, безпилотни самолети, летателни апарати – с непрекъснато наблюдаване, основано в космоса и на земята. След като съветските сили стопираха настъплението си и построиха защита в дълбочина в Източна Украйна, точната и унищожителна огнева мощност на руснаците стартира да разпръсква атакуващите украински сухопътни и въздушни сили като мухи. По думите на украински боен чиновник: „ Огромният брой безпилотни самолети, настоящи в Украйна, както и бойните системи за ръководство, които обезпечават изображения и местоположение в действително време, значат, че бойците и танкове имат навън единствено няколко минути, преди да бъдат взети на прицел. “
Без никаква сериозна оценка на военния капацитет на Русия, изключително в случай, че е ангажирано с дейности на прага на Москва в Източна Европа, глобалистко-неоконсервативното управление на Вашингтон увери Зеленски, че той и неговото държавно управление ще имат финансовата и военна поддръжка на Съединените щати и техните съдружници от НАТО „ толкоз дълго, колкото е належащо “. Украинците гълтам лъжите сходно на поляците през 1939 година, които смятаха, че с полета си до Лондон са си купили отбрана от Германия и Съветския съюз. Но географията направи невероятно за Вашингтон да утвърди господството си в Източна Европа.
Благодарение на услужливите и подкрепящи западни медии, Зеленски и неговите политически поддръжници в НАТО дадоха обещание планини, само че реализираха купчинки. Твърденията за украинските триумфи на бойното поле – от известния „ фантом на Киев “ до възвръщането на Бахмут – се оказаха голяма флатуленция. Когато членовете на НАТО се срещнаха във Вилнюс през юли 2023 година, настроението се беше трансформирало. Съдбата на Украйна, да не приказваме за участието ѝ в НАТО, щеше да се дефинира от изхода от прословутата контраатака на украинската войска.
С повишаването на украинските загуби и пагубния крах на украинската контраатака нещата във Вашингтон съществено се объркаха. Американските политически и военни лидери бездушно подлагаха на критика Зеленски и неговите висши военни ръководители за надълбоко неправилните стратегически решения, довели до огромни загуби на хора и техника. Започна търсенето на тактика за излизане от Украйна, без тя да бъде намерено посочена като такава.
Задкулисното разделяне сред националните водачи в Съединени американски щати и Европа, които прегръщаха мита за изостаналата Русия, и тези, които импровизирано се съмняваха, че е рационално да се поддържа един от най-корумпираните режими на планетата против нуклеарна Русия, стартира да става ясно. Виктор Орбан, мъдрият и сръчен министър-председател на Унгария, постоянно е отхвърлял уверенията на Вашингтон, че слабостта на Русия значи несъмнено проваляне за Москва. Сега от ден на ден европейски водачи възприемат неговата политическа позиция. Защо?
Орбан твърди, че спорът сред Киев и Москва „ не е наша война “. Неговото гледище, че европейците би трябвало да се стремят „ да изолират този спор, да го отделят, да му попречат да се популяризира по-нататък “ в този момент намира отклик измежду европейците, защото за от ден на ден от тях става мъчително ясно, че Путин не е бил и не е заинтригуван Украйна да стане част от Русия. Стратегическата цел на Москва беше и към момента е да предотврати превръщането на Украйна в платформа за проекция на американската и съюзническа военна мощ на НАТО против Русия, а не да завладее Източна Европа.
За доста от американските и европейските критици на рисковото крушение в Украйна това, което съставлява очевидна и същинска заплаха за западната цивилизация, не е Русия, а сривът на гражданския ред в Съединени американски щати и Европа. Както се видя неотдавна във Филаделфия, беззаконието в огромните американски градове доближава нова точка на шупване. Американците желаят американската правосъдна сиситема да пази американците и да санкционира нарушителите, а не да ги успокоява.
В Швеция сривът на реда е толкоз изострен, че министър-председателят на страната прикани за потребление на шведската войска за възобновяване му.
Европейците и американците знаят, че милионите, които минават през границите им, не са претенденти за леговище или политически бежанци. Масите са поканени, с цел да размият американската и европейската национална еднаквост и просвета, защото надвишават опциите на американската и европейската страни да ги асимилират.
В нетърпението си да се възползват от прокси Войната на Вашингтон в Украйна западните политици, корпоративни началници, мениджъри на хедж фондове и медийни магнати позволиха сериозна неточност. Те направиха залозите си за вашингтонската унипартия, за коренно левия безсънен дневен ред и за непрекъснатата прокси война на глобалистите против Русия. Това беше сериозна неточност.
Вашингтон и съдружниците му привършват боеприпасите, оборудването и вътрешната поддръжка за Украйна. Европейските армии без изключение са бутикови сили, предопределени за спорове с ниска активност. Ненаситността на вашингтонската унипартия остави въоръжените сили на Съединени американски щати в неприятно положение за битка с други врагове, с изключение на бунтовници. Честно казано, буди удивление, в случай че някой млад мъж с разум и темперамент пожелае да се запише и да живее в днешните въоръжени сили.
Суровата истина е, че прокси войната в Украйна е изгубена, само че навикът за безкрайни спорове в чужбина, подхранвани от безумните разноски за защита вкъщи, наподобява е прекомерно мощен, с цел да може унипартията да му устои. Ако не се случи знамение на река Потомак, безкомпромисната глобалистка политическа идеология на Вашингтон, учредена на страха – от хипотетичните врагове отвън страната и от свободата на мисълта и на словото вътре в страната – ще докара украинската нация до цялостното ѝ заличаване.
По този метод продължава пропадането на груповия Запад в пъкъла, който той самичък си сътвори. Вашингтон и неговите съдружници от НАТО са изправени пред противен избор: да признаят основателния интерес на Москва за националната ѝ сигурност в Украйна и да спрат кървавата баня, или да рискуват да въвлекат Европа в опустошителна районна война, за която европейците и американците не са готови.
Инфо: The American Conservative
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
