Сключете мир, глупаци! Прокси войната на Америка срещу Русия превърна Украйна в гробище
Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative
Инкрементализмът е наклонност да се напредва със сантиметри, вместо да се вършат смели стъпки, и нормално това се избира от политическите и военните водачи по време на война, защото въвеждането на няколко сили в деяние излага на риск по-малко хора и на доктрина дава обещание серия от усъвършенствания с времето, най-често по силата на изтощението.
През 1950 година Обединеният комитет на шеф щабовете, управителен от тогавашния военачалник Джей Лоутън Колинс, предлага къси обкръжения по корейското крайбрежие, които имат за цел последователното увеличение на американския и съюзнически анклав, прочут като Периметъра Пусан. Идеята е да се завоюва време за събиране на задоволително сили, с цел да се стартира пробив по модела от Нормандия. Но армейският военачалник Дъглас Макартър не е склонен. Той упорства за смело, надълбоко обграждане, което дава обещание да отреже на юг от 38-ия паралел корейските сили, които са обкръжили Пусан.
Оказа се, че Макартър е бил прав. Днес знаем, че късите обкръжения са били таман това, което севернокорейското командване е било готово да порази. В ретроспекция е несъмнено, че севернокорейците, дружно с китайските си съдружници, са били осведомени с оперативната претовареност на американските и съюзническите сили по време на Втората международна война. Настояването на Айзенхауер за тактика на необятен фронт, при която милиони бойци от голям брой армии се придвижват редом през Франция и Германия към Централна Европа, дава отговор на формулата за ниска степен на риск.
В светлината на тази история севернокорейците са имали съображение да имат вяра, че Макартър в никакъв случай няма да раздели силите си и да стартира амфибийна офанзива надалеч зад севернокорейските линии. Това просто е щяло да бъде прекомерно рисковано. Оперативната идея за Инчон също по този начин не подхожда на метода, по който американските сили са били изпозлвани по време на Гражданската и на Първата международна война – извоювани посредством безсилие, а не посредством маневриране.
През февруари 2022 година съветският президент Владимир Путин заложи на постепенния метод в „ специфичната военна интервенция “ в Украйна. Путин ангажира по-малко от 100 000 съветски военнослужещи за плитка проникваща офанзива на необятен фронт в страна с размерите на Тексас. След като в продължение на близо 15 години не съумя да убеди Вашингтон и груповия Запад, че Москва се опълчва на разширението на НАТО на изток, Путин наподобява стигна до заключението, че Вашингтон и съдружниците му от НАТО биха предпочели незабавни договаряния пред разрушителна районна война с неведоми благоприятни условия за ескалация на нуклеарно равнище.
Путин сгреши. Той направи неправилно съмнение, учредено на теорията за рационалния избор. Тероията за рационалния избор се пробва да предскаже човешкото държание въз основа на догатката, че хората нормално вършат избори – в стопанската система, в политиката и в всекидневието – които подхождат на техните персонални ползи.
Проблемът на тази доктрина е, че хората не са рационални. Всъщност човешкият разум е като черна кутия. Възможно е да следим какво влиза в черната кутия и какви решения излизат от нея, само че действителният развой на взимане на решения, който се развива вътре в черната кутия, е непрогледен.
В интернационалните връзки и войната определящите характерности на човешката еднаквост – история, география, просвета, вяра, език, раса или етническа принадлежност – би трябвало да заемат значимо място и във всяка стратегическа оценка. По аргументи, свързани с културата, опита и вродения темперамент, Макартър е бил човек, който поема опасности. Както Питър Дракър припомня на своите читатели, културата е в основата на човешкия капитал. Тези действителности постоянно оборват нереалистичните упования, основани от теорията за рационалния избор.
Вместо да пристъпи към масата за договаряния, Вашингтон отхвърли предпазливостта, която ръководеше предходните американски връзки с Москва, отчитайки нуклеарния боеприпас на Русия. Политическата класа на Вашингтон, която няма действителни знания за Русия и Източна Европа, се причисли към мнението на починалия сенатор Джон Маккейн, че „ Русия е бензиностанция с нуклеарни оръжия “.
Путин не е човек на риска. Но той се отхвърли от инкрементализма и бързо преориентира съветските сили към стратегическа защита – мярка за спестовност на сили, предопределена да сведе до най-малко съветските загуби, като в същото време усили оптимално украинските, до момента в който стане допустимо съветските сили да се върнат към настъпателни интервенции. Руската смяна в тактиката даде резултат. Въпреки невижданото вливане на съвременно въоръжение, парични средства, задгранични бойци и значима разследваща информация в украинските сили, проксито на Вашингтон е разрушено. Украинските лечебни заведения са цялостни с разрушени човешки същества, а украинските мъртъвци се въргалят на бойното поле. Киев е пациент с болно сърце на животоподдържаща система.
Стратегията на Русия за изтощение реализира незабравим триумф, само че този триумф в този момент прави спора по-опасен, в сравнение с в който и да е миг от началото му през февруари 2022 година. Защо? Отбранителните интервенции не печелят войни, а Вашингтон продължава да има вяра, че Украйна може да завоюва.
Вашингтон занижава украинските загуби и преувеличава съветските. Офицери, участвали на срещи в Пентагона, ми описаха, че незначителните украински триумфи на бойното поле (които съвсем незабавно се обръщат) заемат огромно място в полемиките, провеждани в генералския щаб, Белия дом и формален Вашингтон. Тези отчети се преглеждат като неопровержимо доказателство за неизбежна украинска победа. В този климат щабните офицери не се вземат решение да акцентират ефикасните съветски военни достижения или въздействието на разрастващата се военна мощност на Русия.
Западните медии ускоряват тези настройки, като настояват, че съветските генерали и техните сили са неефективни, корумпирани и мързеливи, и че Украйна може да победи, в случай че получи по-голяма поддръжка. В резултат на това може да се обзаложим, че Вашингтон и неговите съдружници ще продължат да доставят съоръжение и муниции, въпреки евентуално не в количествата и с качеството, с които го правеха напоследък.
Варшава, чието водачество в похода на НАТО против Русия се цени във Вашингтон, намира разтуха в концепцията за съветската военна уязвимост, споделяна от американските властови кръгове. До такава степен, че Варшава наподобява подготвена да рискува директна борба с Москва. Според френски източници във Варшава, в случай че украинските сили бъдат отблъснати, „ поляците могат тази година да вкарат първата дивизия, която ще включва поляци, балтийци и прочут брой украинци “.
Обаче Вашингтон неправилно преценя Москва. Руското национално командване евентуално счита, че дейностите на Варшава са в синхрон с желанията на Вашингтон. Заповедта на президента Байдън за увеличение на нездравословните надбавки на американските бойци, които сега служат в Украйна (и които не би трябвало да са там) безспорно ускоряват това мнение. Но е доста по-вероятно полската опашка да желае да разлае американското куче. Поляците знаят, че военната им интервенция в историческата украинска област Галиция ще провокира боен отговор както от Беларус, по този начин и от Русия, само че Варшава също по този начин счита, че въздушните и сухопътните сили на Вашингтон в Европа надали ще седят умерено в Украйна, Румъния и Балтийското крайбрежие, до момента в който полските сили водят губеща борба.
Прокси войната на Америка с Русия трансформира Украйна в гробище. Ако бъде задоволена пристрастеността на Полша за война с Русия, Полша ще последва украинския образец. Самата концепция няма да остави на Москва различен избор, с изключение на да задейства цялата военна мощност на Русия по едно и също време против Украйна, преди груповият Запад да се препъне в районна война. Сключете мир, простаци, преди да е станало прекомерно късно.
Инфо: The American Conservative
Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова
