Премахването на ПСА зачерква българските жертви в борбата срещу нацизма
Автор: Чавдар Ветов, доктор по история, за " Гласове "
Защо Паметника на Съветската войска би трябвало да остане
В хода на човешката история се вижда, че не всички събития и персони могат да бъдат избрани като „ положителни “ или „ неприятни “. Реалността, която след време се трансформира в история, е многолика. Отношението на всеки един от нас към предишното зависи от ценностната му система, прекарванията и така нататък
Без значение по какъв начин одобряваме несъмнено историческо събитие, като положително или неприятно, споменът за него би трябвало да остане, с цел да ни оказва помощ да продължаваме в бъдещето. Един от настоящите въпроси, обвързван с нашата памет е ориста на Паметника на руската войска (ПСА).
Основен идеологически претекст за махането му е, че той е знак на една непозната войска, окупирала България и довела до инсталиране на комунистически режим в страната. Но в случай че приемем за само вярна тази структура на историята, това значи ли, че паметника би трябвало да бъде опустошен? До 1989 година ПСА е място за поклонение. След това монумента остава единствено отразител на историята. Нито страна, нито общество са длъжни да го възприемат като притежател на версията за руската войска – освободителка. Паметникът се трансформира в удостоверение за едно от най-значимите събития в международната история, довело до гибелта на 60 милиона индивида по целия свят. Дали ще бъде възприеман като знак на избавление или окупация, като доказателство за негативите на комунистическия режим и така нататък - това е персоналната оценка на всеки един от нас.
Гледната точка на бранителите на монумента е, че това е монумент на освободителната руска войска. В полемиките от последните дни не се зададе въпроса, за какво Съветската войска афишира война на България и навлиза на наша територия. Това инцидентно скимване на Сталин ли е, или премислена постъпка. След като през 1943 година излиза наяве, че нацистка Германия ще загуби войната, българските политици стартират да търсят метод да се дистанцират, само че без внезапно да скъсват съюза с Берлин. Причината е, допустима окупация на България от Германия и загуба на управляваните територии в Македония и Беломорието. Съветската войска навлиза в Европа, като нейната съществена цел е да унищожи напълно нацизма – това включва и промяна на старите и основаване на нови просъветски държавни управления в страните – някогашни съдружници на Райха. Т.е. Съюз на съветските социалистически републики желае да бъде сигурен, че последователите на нацизма ще изгубят властта из цяла Източна Европа – това е фактор за бъдещата сигурност на Съюз на съветските социалистически републики.
По това време България е във война с Англия и Съединени американски щати, само че не и със Съюз на съветските социалистически републики. Антихитлеристката коалиция (обединяваща трите държави) декларира за съдружниците на Германия (вкл. България), че „ колкото по-продължително е присъединяване им във войната и съдействието с Германия, толкоз по-гибелни ще бъдат за тях последствията... “ Правителството на И. Багрянов се пробва да подписа помирение със Съединени американски щати и Англия, само че не съумява, защото към този момент има договореност сред тези две страни и Съюз на съветските социалистически републики за систематизиране на въздействието на Балканите. Съединени американски щати и Англия одобряват България да попадне под руско въздействие, само че да запазят контрола над Гърция. Последвалото държавно управление на К. Муравиев незабавно се пробва да скъса съюза с Германия, само че на 5 септември 1944 година Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България. Англия и Съединени американски щати, които също са във война с нас, само че са съдружници на Съюз на съветските социалистически републики, не се опълчват на това.
И по този начин, окупация или избавление е навлизането на Съветската войска, и по какъв начин този акт се отразява на България? За хората, свързани със остарелия режим, т.е. монархисти, прогермански настроените елементи от обществото, антикомунисти, изобщо всички, които по някакъв метод са подкрепяли държавните управления, настоящи с нацистка Германия, навлизането на Червената войска носи беди. За последователите на Съветска Русия, комунистите, съперниците на нацизма, част от които преследвани от предходната власт, това е избавление. Голяма част от популацията чака просто нещо по-добро – в този комплициран исторически миг, без да се знае тъкмо какво. За доста от българите уважението към Русия се преплита с съмненията към комунизма, само че и към фашизма.
Към 09. 09. 1944 година България има боеспособна войска, която не е взела участие в сражения. На Съветската войска не е оказана опозиция при навлизането на наша територия. Тя се е потвърдила като победител на нацизма, има интернационален престиж, приет от Съединени американски щати и Англия, една опозиция ще е безнадеждна за нас. Също по този начин упованията в обществото са, че влизането на Червената войска ще докара до разкъсване с нацистка Германия, т.е. възлагани са очаквания за бъдещо съдействие.Традиционното положително отношение към Русия също е причина да няма опозиция против Съветската войска.
Новото държавно управление на Отечествения фронт (доминирано от комунистите, подкрепени от Москва), както и руското командване желаят страната ни да се включи във войната против Германия, по този метод ще се повдигне престижа на България, тя ще може да получи по-добри условия в бъдещите мирни договаряния. В идващите месеци Българската войска, дружно с Червената войска се борят дружно против германците.
Англичаните са срещу присъединяване на България в разгрома над Германия, те не желаят страната ни да е с положителни позиции на договарянията, защото това ще понижи опцията на Гърция да демонстрира териториални и други искания. Един руски политик написа „ У нашите съдружници има напластено неприятно възприятие към България, за което не може да не се държи сметка. “ Съветската власт поддържа българската страна, защото държавното управление на Отечествен фронт е лоялно към Москва, на Съветския съюз е необходим съдружник на Балканите в построяването на бъдещия европейски ред. Междувременно, по искане на Англия България отстъпва от окупираните / освободените / управлявани от нея територии в Македония и Беломорието.
По време на Втората международна война убитите от Българската войска са към 10 000, ранените – над 22 000, а безследно изчезналите – над 9 000. Благодарение на това наше присъединяване, макар че не сме приети за съвовюваща страна, ние имаме положителни позиции при подписването на мирния контракт през 1947 година, съгласно който резервираме старите си граници, макар отрицателното отношение на Гърция и Югославия. И тук би трябвало да си зададем въпроса, в случай че Червената войска е само окупатор, Българската войска, настояща дружно със Съветската, предала ли е националните ползи, сражавайки се един до друг с този окупатор? Можем ли да кажем, че българите, починали при р. Драва и така нататък са „ национални предатели “. Българската история е прекомерно комплицирана и спорна с цел да бъде вкарана в шаблонните понятия на актуалните политици.
При един взор върху забележителностите в София, се вижда, че най-интересните исторически паметници от древността са църквата „ Света София “ и „ Свети Георги “ (Ротондата) – и двете от късноримската ера. Те са неповторими свидетелства за цивилизацията по нашите земи, само че са основани преди появяването на българската страна. Въпреки че са дело на непозната цивилизация, те са част от нашето културноисторическо завещание. От епохата на българското средновековие нямаме непокътнати в София забележителни монументи. От времето на Османската империя е Баня Баши джамия. Сградата на СУ „ Климент Охридски “ е обвързвана с създаване на Третата българска страна, от това време е и монумент на Царя Освободител и храм-паметника Александър Невски, отдадени на Руско-турската освободителна война. За най-важното събитие от ХХ век – Втората международна война, както и за епохата на социализма, удивително историческо удостоверение е ПСА. Ако погледнем другите европейски столици, ще забележим, че там също има старинни църкви и университети, само че подобен вид монументи са малко, те са неповторими за Европа и би трябвало да се пазят.
Града с може би най-вече история и просвета в Европа е Рим. Там най-забележителните монументи и исторически паметници са от Античността и Средновековието. Как ще реагира обществото, в случай че някой ревнив католик предложи да унищожат наследството на Римската империя, защото императорите са преследвали християните, хвърляли са ги на стадионите да бъдат разкъсвани от дивите животни и така нататък Аргумента е, че тези паметници от Античността наскърбяват религиозното възприятие на актуалните християни.
Или пък ние решим да унищожим византийското завещание по нашите земи, тъй като то припомня за една враждебна за нас цивилизация с която водим войни в продължение на епохи...
Целта на ПСА е, както пишат през 50 те години, да изрази несломимата мощност и освободителната задача на Съветската войска и безконечната дружба сред руския и българския народ. Поставен в центъра на града той би трябвало да влияе всекидневно и директно на жителите на Столицата и пребиваващите посетители от страната и чужбина. Сега (2023 г.) задачата на този паметник е да бъде историческо удостоверение за значим за нас интервал, и като такова, той би трябвало да остане на своето място.
Скулптурите изобразяват както бойци от Червената войска, по този начин и българи. Художествената концепция и осъществяването са на български създатели, в композицията са показани следните подиуми: братското посрещане на освободителната Съветска войска от българския народ; бойния път на Съветската войска от Сталинград до Берлин; към самият паметник – моменти от Октомврийската социалистическа революция; героичния труд на руските хора в тила по време на войната; моменти от сраженията на Червената войска. Върху паметника - руски войник, български служащ и майка с дете. Ако се вгледате във фигурите, ще видите, че те внушават сърдечни връзки сред българи и бойци от руската войска, няма нищо, което да показва българите в принизено, подчинено състояние, по никакъв метод не е засегнато нашето националното самочувствие.
Окупацията / освобождението на България е разследване от договореностите сред съдружниците в Антихитлеристката коалиция – Англия, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Две от тези страни през днешния ден са наши натовски сътрудници. И дано не забравяме една друга окупация на България – от Антантата (Англия и Франция), донесла разпокъсване на българските земи и толкоз спомагателни беди и несгоди.
Премахването на ПСА е знак на отричането на напъните и жертвите, освен на руската войска, само че и на българите, взели участие в битката против нацизма. Наистина, в последвалите политически битки доста българи стават жертва на терора на новата власт. И двете събития не би трябвало да се не помнят. Паметника е удивително удостоверение за този спорен интервал от българската и международна история. Бутането на монументи не трансформира историята, унищожава я.
Използвани са изображения от списание " София ", 1953 година
