Автор: Бранислава Бобанац, от Кипър специално за 3е-News Газовият конфликт

Автор: Бранислава Бобанац, от Кипър особено за 3е-News

Газовият спор в Източното Средиземноморие доближи своята кулминационна точка през миналата седмица. Официалното удостоверение от Турция, че е почнала проучвателния си сондаж за газ край западния бряг на Кипър с кораба „ Фатих” /„ Завоевателя”/, бе последвано единствено след дни от изпращането на втория турски сондажен транспортен съд „ Явуз” на източното крайбрежие на острова. Тържествената гала за началото на задачата му бе извършена „ по съвпадение” в четвъртък /20 юни/, когато държавните и държавни водачи на страните-членки на Европейски Съюз обсъждаха в Бюрксел противозаконните дейности на Турция в района и единствено часове по-късно одобриха решение за „ целенасочени мерки” против нея.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който става все по-провокативен и нападателен, няма да отстъпи и напрежението ще пораства, предизвестяват политически анализатори и енергийни специалисти в Кипър. Турция няма да се откаже и няма да приключи газовите изследвания край острова, защото те са основният й ход към стратегическата й цел - да заеме централно място в новата енергийна архитектура на района и да не допусне енергийното уравнение в него да се реши без нея.

Така следващият конфликт на политика и енергетика, на геостратегически и стопански ползи изправи Източното Средиземноморие пред най-сериозната му рецесия в последните години, в която с изключение на съседките Кипър, Гърция и Турция интензивно участватЕвропейският съюз и Съединени американски щати.

Турският газов обръч към Кипър се стяга ,

защото три турски сондажни кораба, съпровождани от военни фрегати, обкръжават Кипър от трите му страни – от запад, изток и юг.

Поредната серпантина на борбата в района стартира с „ втората инвазия” на Турция в Кипър, както я назова президентът Никос Анастасиадис – този път не по суша, както през 1974 година, а в морската му територия.

На 4 май турската сондажна платформа „ Фатих” навлезе в изключителната икономическа зона на Кипър и се закотви на към 60 километра от западния бряг на острова, охраняван от военни кораби.След дълги подготвителни работи и спорни изказвания, едвам на 14 юни турската страна публично удостовери, че в сектора е почнал същинският сондаж. Според формалната информация платформата ще доближи задачата си от 5000 - 5500 метра до края на юли.

В началото на юли вторият турски сондажен транспортен съд „ Явуз”, съпровождан от военни фрегати, ще стартира изследване за газ, което ще продължи 3 месеца и ще доближи 3300 метра дълбочина. Той ще работи на изток, в залива под полуостров Карпас /острия връх на острова на североизток/, като точното място на пробиването към момента следва да бъде определено. Опасенията са, че платформата може да се придвижи на юг, към офшорната зона, където са лицензираните от Кипър блокове, които се припокриват от блоковете, за които непризнатата Севернокипърска турска република е издала лицензи за изследвания на турската държавна петролна компания ТРАО. За Кипър тези позволения са противозаконни и невалидни и вероятно нахлуване на турския транспортен съд в този район ще увеличи внезапно напрежението, защото ще е ново турско нарушаване на границите на кипърската офшорна зона.

От трета страна Кипър е „ притиснат” от турския сеизмологичен транспортен съд „ Барбарос Хайредин паша”, който организира проучвания на юг от острова, удостовери през миналата седмица Анкара. Проучванията му минават през три блока в изключителната икономическа зона на Кипър, лицензът за сондажи в които се държи от италианския енергиен колос Eni. Никозия е обезпокоена, тъй като не изключва турски придвижвания към тези нейни елементи, което ще е още една сериозна офанзива към нейния суверенитет.

„ Технически” спорът с проучвателните сондажи на Турция край Кипър е поради

разногласието сред двете страни за прилежащите им морски имоти .

По създание той е поради геополитическите искания на Турция да завладее територии в Източно Средиземно море, да нападна за следващ път суверенните права на Кипъри да сложи него и интернационалната общественост пред „ приключен факт” в морето.

В многочислените си изказвания през миналите близо два месеца президентът Ердоган и негови министри заявяваха, че турските сондажи са единствено в турския континентален шелф и в региони, за които турската държавна петролна компания TPAO е получила лиценз от приетата единствено от Анкара Севернокипърска турска република. За Турция секторът на „ Фатих” на 60 км от брега на Кипър е безспорна част от нейния континентален шелф.

Според карта, публикувана през май от турското външно министерство, Турция претендира за континентален шелф върху голяма зона, която съвсем опира в западния бряг на острова и се спуска надълбоко на юг. Така той припокрива огромна част от оповестения от Кипър континентален шелф и елементи от блокове в неговата изключителна икономическа зона.

Непоследователността и парадоксът в причините на Анкара са явни. От една страна, западната част на морската зона на Кипър е нейна, защото островите нямат континентален шелф. В същото време признава, че една трета от острова – колкото е територията на самообявилата се Севернокипърска турска република, има собствен шелф и изключителна икономическа зона, които се простиратна север, изток и не престават надалеч на запад и юг.

Кипър има съглашения с Египет, Израел и Ливан за установяване на границите сред техните изключителни стопански зони. С Турция няма, макар отправените предложения за договаряния за намиране на решение - последната е от декември 2018 година, посредством генералния секретар на Организация на обединените нации. Анкара отхвърля, защото не е подписала морската спогодба на Организация на обединените нации, а и не признава Кипър като страна. По тази причина не признава и Международния съд в Хага, където разногласието би могъл да бъде отвеян.

При неналичието на съглашение за делимитация с Турция, Кипър приема определянето на зоните посредством „ междинната линия”, каквато опция дава интернационалното морско право. В случая обаче „ Фатих” е на към 36 морски благи /около 60 км/ от брега на Кипър и нанай-малко 83 морски благи /около 153 км/ от най-близкото крайбрежие на Турция.

Кипър разви огромна

„ г азова ” тапия тическа совалка

през последните два месеца, с цел да си обезпечи мощна поддръжка от Европейски Съюз и Съединени американски щати против провокациите и нарушаванията на Турция. Целта бе да се приключи сондажът на „ Фатих” и да се предотврати идването на „ Явуз” - което обаче не стана. Страната получи мощна политическа поддръжка от интернационалната общественост, само че не и действително противопоставяне, с ограничения и наказания, които само биха имали някакво влияние върху Ердоган.

През май в годишния си отчет за напредъка на Турция Европейската комисия осъди противозаконните й дейности в изключителната икономическа зона на Кипър и ясно съобщи подготвеност за реакция.

Много мощен политически „ гръб” дадоха на Никозия седемте страни-членки на Европейски Съюз от района наСредиземноморе, така наречен група МЕД 7. На срещата си на върха през май техните водачи поддържаха Кипър за упражняването на неговите суверенни права за изследване и употребата на газовите запаси в офшорната му зона и приканиха Турция да съблюдава интернационалното право.

Само часове след декларацията турското външно министерство разгласи, че тя„ няма никаква стойност, легитимност и влияние” за Анкара. Президентът Ердоган даже изригна гневно против френския си сътрудник Макрон, като съобщи, че той няма право да се изрича за Източното Средиземноморие, откакто Франция няма територии в него, и присмехулно отсъди, че „ гафът” на Макрон е тъй като той е още нов и не е привикнал със отговорностите си като президент.

Заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати Матю Палмър, който бе на посещаване в Никозия при започване на юни, разгласи, че „ Съединени американски щати мощно поддържат правото на Кипър да експлоатира и развива своите въглеводородни запаси, като постъпленията от тях би трябвало да се разпределят заслужено измежду всички хора на острова” и прикани Турция да спре оповестените сондажи. Съединени американски щати нарекоха почналото от „ Фатих” продупчване „ мощно провокативна стъпка”.

Връх в дипломатическата акция бе реакцията на Европейския съюз в отбрана на нейния член. В рамките на предходната седмица два висши форума – Съветът на външните министри на страните-членки и Европейският съвет, се оповестиха против противозаконните действияна Турция и желаеха тя да ги приключи.

За първи път на най-високото европейско равнище бе очебийно, че нейните нарушавания носят директни негативни последствия върху целия набор от връзки ЕС–Турция. Това обвързва всеки по-нататъшен прогрес в тях с смяна на позицията на Анкара по отношение на Кипър, като слага под въпрос в бъдеще всички придвижвания по присъединителните фондове, разширението на митническия съюз, либерализацията на визовия режим.

Със записаната в заключенията от съвещанието на Европейския съвет дефиниция за предприемането на „ целенасочени мерки”

дейно б е откри та процедурата за съответни ограничения и наказания

на Европейския съюз против Турция поради противозаконни дейности против Република Кипър. Те могат да бъдат против физически лица, компании и самата страна.

Това решение е мощно обръщение към Турция да спре ескалацията на напрежение. В документално изказване Анкара разгласи решенията за „ лишени от правно основание” и упрекна Европейски Съюз, че трансформира връзките си с Турция в пленник на кипърския проблем.

Въпросът обаче е по кое време и какви ограничения ще предложи Европейската комисия. Според дадения й мандат това би трябвало да стане „ незабавно”. Според анализатори в Кипър ограниченията би трябвало да бъдат приложени оптимално бързо, а не когато сондирането завърши, с цел да се усетят от Турция, защото единствено съществени наказания могат да я принудят да премисли тактиката си. Това обаче наподобява малко евентуално.

Европейските наказания не следват автоматизирано от признатото решение за тяхната рамка, а би трябвало да бъдат особено утвърдени от водачите на страните-членки. Редица от тях обаче, измежду които и България, надали ще се съгласят на подобен ход. Те няма да рискуват своите стопански ползи и връзки с Турция и опазването на границите им от бежанците, които съгласно съглашението с Европейски Съюз Турция задържа на своя територия, поради ползите на Кипър в неговата изключителна икономическа зона, разясняват анализатори. Те не смятат, че при сегашната геополитическа конюнктура има действителен късмет за деяние на Европейски Съюз, което да накара Турция да промени метода си, и се съмнянат, че Брюксел може да направи нещо в тази обстановка.

Междувременно Кипър предприе правни дейности, като издаде най-малко 25 заповеди за арест против личния състав на „ Фатих” и спомагателните кораби за противозаконна работа в кипърската офшорна зона. Те единствено забавиха краткотрайно процеса, до момента в който личният състав на отдръпналите се интернационалните профилирани компании, най-много британци и норвежци, бе сменен с турски жители. А Ердоган, в присъщия си нападателен жанр, реторично попита кой от кипърските гърци ще е толкоз самоуверен, с цел да пристигна на „ Фатих” да арестува турци.

Крайната цел на Турция с намесата си в зоната на Кипър е да приключи неговата енергийна стратегия, като посредством хвърлянето на подозрение върху суверенните му права отблъсне огромните интернационалните петролни компании, които имат контракти с него, изясняват още специалисти. Като „ противодействие”, тъкмо в разгара на газовата драма, бяха оповестени

още 8 кипърски газови сондаж и.

От трите открити до момента залежи „ Афродита”, „ Калипсо” и „ Глафкос” се чакат ресурси от газ отоколо 10 трилиона кубични фута /tcf/.Наличните сеизмични данни демонстрират, че новите изследвания ще доведат до по-големи открития на въглеводороди.

В края на май държавното управление разгласи, че 8-те сондажаще бъдат осъществени през идващите 24 месеца, започвайки в края на тази или началото на идната година.Два от тях са потвърдителни – в „ Калипсо” и откритото през февруари тази година от американския колос ExxonMobil„ Глафкос”. Уточняването на количествата находища в тях и опциите за комерсиалната им употреба е доста значимо за проектите за развиване на терминал за полутечен газ и газопровода EastMed.

Турция няма да успее да попречи на проектите на интернационалните колоси, само че с наличието на сондажните си и военни кораби в региона се чака да тормози корабите за доставка до техните платформи.

В началото на юни държавното управление на Кипър сполучливо приключи изапочналите през предишния август договарянията с консорциума сред Noble Energy, Delek и Shell за инспектиране на контракта за развиване и систематизиране на приходите от първото кипърско газово находище „ Афродита”. То е единственото с потвърдена след утвърдителен сондаж комерсиална жизненост, като размерът му се пресмята на към 130 милиарда куб. метра.

Газът от „ Афродита” ще бъде превозен по подводен водопровод до терминалите за полутечен газ в Египет, откъдето ще бъде изнасян за европейските пазари. Първият природен газ от находището се чака в края на 2024 година или началото на 2025 година, сподели енергийният министър Георгиос Лакотрипис. Правителството разчита да получи доходи от над 9 милиарда $ за 18-те години период на употреба, само че съгласно енергийни специалисти сумата ще доста по-малка.

Въпреки относително далечния период за произвеждане и облаги постигнатата договореност провокира доста остра реакция.„ Правителството” на самообявилата се Севернокипърска турска република я назова „ изцяло неприемлива”, защото кипърската гръцка страна „ едностранно присвоява равните права и ползи на кипърските турци”. Турското външно министерство съобщи, че не е допустимо да се одобри това съглашение, защото не предлага дял от бъдещите доходи от газ на кипърските турци, които са съсобственици на острова.

Обвиненията към Кипър за едностранни дейности и отвращение да споделят общото благосъстояние наострова с кипърските турци бяха отправени още веднъж, макар че при започване на март Народното събрание му одобри закон за основаване на Национален капиталов фонд, който да ръководи бъдещите доходи от въглеводородипри обединяването на страната в интерес на двете кипърски общности.

Защитата на правата и ползите на кипърските турци е част от осъществяването на политическата тактика на Турция за превъзходство в Източното Средиземноморие. Целта на Анкара е с наличието на сондажните си и военни кораби край острова

да сложи К ипър и интернационалната общественост пред „ приключен факт”

за бъдещи договаряния, тъй че те да се проведат при нейните лични условия, считат кипърски енергийни специалисти. Преди на по-късен стадий да седне на масата за договаряния, Анкара желае да откри лични условия, основани от нейната позиция на мощ и надзор.Тя ще държи множеството от картите и компромисът по нейните искания няма дае елементарен.

Кипър се опасява, че, в случай че посредством газовите сондажи с „ Фатих” и „ Явуз” Турция успее да сътвори „ приключен факт” на наличието си в в морските му територии, идващият въпрос ще е единствено какво „ парче” от тях ще отреже тя при следващи „ преговори”.

Затова от ден на ден политици и анализатори в Кипър декларират, че понижаване на напрежението поради газовите сондажи в офшорната му зона е допустимо единствено като се възобновят договарянията за сливане на страната. Част от техния дневен ред ще е удовлетворяването на желаното от Турция и кипърските турци „ заслужено систематизиране на общите естествени ресурси”. Мирният развой е замразен от юли 2017 година, след трагичния неуспех на мирната конференция по Кипърския въпрос под егдата на Организация на обединените нации в Швейцария.

Единственият метод за разрешаване на претенциите на кипърските турци за изключителната икономическа зона на острова,които са подкрепяни от Турция, е да се реши Кипърският проблем. На този стадий към този момент е неизбежно, че политическото съглашение за Кипър ще върви ръка за ръка със съглашение за общата употреба и систематизиране на приходите от въглеводородите, разясняват политически анализатори. Досега Кипър изрично отхвърляше енергийният въпрос да се слага на масата и да предстои на договаряне.

Но с цел да се стигне до решение на Кипърския въпрос, мирните договаряния би трябвало да стартират още веднъж. Президентът Никос Анастасиадис удостовери готовността си да ги възобнови, за „ да се постави завършек на всички противозаконни дейности на Турция и да намеримтрайно и жизнеспособно решение на Кипърския проблем”, само че при изискване, че Турция приключи провокационните си дейности. Никозия не може да взе участие в договаряния, до момента в който Турция нарушава северенните й права.

Така спорът влезе в порочния кръг на „ Параграф 22 “. Само договаряния, които ще отдадат дължимото на кипърските турци, могат да накарат Анкара да спре сондажите си. Но договаряния ще стартират, когато тя се отдръпна от региона.

В същото време политическото управление на кипърските турци още веднъж сложи на дневен ред предлагането си за основаване на взаимен комитет сред двете кипърски общности по енергийните въпроси. Той ще разисква въпросите, свързани с изследването, развиването, употребата на газовите залежи край Кипър и разпределението на енергийните доходи. По този метод кипърските турци ще бъдат включени в процеса още преди постигането на решение за сливане на етнически разграничената от 45 години страна. Създаването му в този момент ще е крачка към демонстрирането на „ добра воля”.

Лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ и представители на „ правителството” на отделилата се Севернокипърска турска република неведнъж са упорствали за подобен взаимен енергиен комитет, само че до момента концепцията е отхвърляна от управлението на кипърската гръцка общественост.

„ Кипърските турци имат също права върху въглеводородите. Въпросът обаче постоянно се отсрочва за интервала след решението. Разумното нещо, което може да се направи, е да стартираме с разискването му. Нека напредваме малко по малко от напрежението към поле за съдействие. Има транспортен съд, изпратен от Турция, идва и вторият. В тази рамка продължаването на възходящото напрежение наподобява неизбежно. Възможно е да се обърне този курс, дано намерим изход”, прикани Мустафа Акънджъ на конференция в края на предходната седмица.

Нищо не може да става в Източното Средиземноморие без Турция, никой не може да възпира Турция от отбраната на нейните и на кипърските турци законни права и ползи в района, бе очебийно нееднократно от нейните публични представители по време на двумесечния към този момент спор край крайбрежията на Кипър.

Горещото лято в Източното Средиземноморие към момента следва и идващите седмици се правят оценка като изключително сериозни.