Автор: Бранислава Бобанац, Кипър ⦁ България изпусна своя шанс да

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър

⦁ България изпусна своя късмет да бъде газов кулоар към Европейски Съюз
⦁ Тръбопроводи от Източното Средиземноморие до Европа са „ сън в лятна нощ”
⦁ Пазарът мина през съществени структурни промени

С отхвърли си от „ Южен поток” България изпусна опцията да се трансформира в южен газов кулоар към Европейския съюз. Европа ще остане още дълго „ пленена” от газа от Русия, тъй като той е на ниска цена. Търсената опция за диверсификация на енергийните източници и доставки в Европа - посредством износ на природен газ от находищата на Израел и Кипър, на този стадий е търговски нежизнеспособна. Голямата конкуренция на международния газов пазар ще държи в дълготрайна вероятност цените на горивото ниски, което е същинското предизвикателство пред изследванията, сондажите, добива и продажбата му в световен мащаб. Така разяснява процесите в газовата промишленост в света и особено в динамично развиващия се сега Източносредиземноморски район интернационалният съветник доктор Чарлз Елинас в изявление за „ 3e-News”.

Роденият покрай Фамагуста кипърски специалист има над 35-годишен професионален опит на управителни позиции в енергийния бранш. Именно в интервала, когато той бе основен изпълнителен шеф на кипърската Национална компания за въглеводороди /KRETYK/, стартира реализирането на амбициозната тактика на държавното управление за развиване на газовите залежи в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море. В момента доктор Чарлз Елинас е основен изпълнителен шеф на частната компания „ E-C Natural Hydrocarbons Company Ltd” /”e-CNHC”/, основана в Лондон и Никозия, която дава управнически и консултантски услуги в петролния, газовия и енергийния бранш в Кипър и района на Източното Средиземноморие. Старши помощник е в Атлантическия съвет, преподавател и водещ презентатор в редица интернационалните енергийни конференции и конгреси.

Д-р Елинас, международни енергийни колоси към този момент са със мощно наличие в Източното Средиземноморие, поредност от сондажи и инфраструктурни планове обгръщат страните в района - Кипър, Израел, Египет, Гърция. Какви вероятности за развиване на газовата промишленост обрисуват тези процеси?

- Навсякъде в Източното Средиземноморие има доста положителни вероятности - за разкриване на нови газови залежи. И не положителни вероятности - за експорта и продажбата на газа.
Кипър има огромни шансове за разкриване на нови полета. Резултатът от първия изследователски сондаж на Total в блок 11 през септември бе разочароващ, дано да го кажем ясно – това бе неуспех. Компанията очакваше да направи мега-откритие, сходно на първото и само до момента потвърдено кипърско находище „ Афродита”, от порядъка на 5 милиарда куб. фута /около 140 милиарда куб. метра/, само че за жалост откри малко, под 0.5 милиарда кубически фута /около 14 милиарда куб. метра/. Но тя има подготвеност за утвърдителен сондаж. Eni и ExxonMobil не престават с техните проекти. Eni би трябвало да стартира сондажи през ноември и има положителни вероятности въз основа на сеизмичните данни в двата нейни блока 6 и 8. Перспективите са даже още по-добри в блок 10, където следващата година ще пробива ExxonMobil.
Погледнете Израел и Египет. През декември тази година Eni чака да получи първите количества газ от откритото от нея египетско супер-находище Zohr, като обезпечи рандеман от 5 bcm/y и доближи 12 bcm/y до април 2018 година До 15 ноември е новият период за предложения за офшорния лицензионен кръг, разгласен от Израел, който бе продължен заради ограничавания първичен интерес. Очаква се до края на 2019 година да има продукция от неговото огромно находище „ Левиатан”.
Проблемът обаче не е в откриването на нови газови полета - по-лесно е да се откри газ, доста по-трудно е той да бъде продаден. Газът не може да бъде развъртян, в случай че не се продава. Затоваq макар огромната сондажна интензивност в района на Източното Средиземномориеq проблематично за него остава създаването на залежите и износът на газ. Аз съм оптимист, че ще бъдат направени нови открития на газ в района, само че бих призовал, изключително политиците, за самообладание и повече натурализъм в оценките и посланията, които насочат.

Какъв е казусът за експорта на източносредиземноморския газ – механически или финансов, обвързван е с създаването на находищата или построяването на транспортните пътища, или пазара?

- Най-вече е въпрос на цени на световния газов пазар. Конкуренцията на него сега е извънредно огромна. Светът има обилие от газ и петрол, като резултат от това засищане цените са доста ниски и се чака да се задържат на това равнище в дълготрайна вероятност. Освен това възобновимите енергийни източници заемат все по-голям дял от употребяваната сила в света. Изпълнението на задачите на Парижкото съглашение за изчистване на атмосферата, понижение на карбонните излъчвания и за енергийна успеваемост значи, че светът ще употребява все по-малко петрол и газ, а в това време се откриват от ден на ден залежи.
Европа пък е „ пленена” от съветския газ, който е доста на ниска цена – 5 долара/MMBtu, а може да бъде продаван и за 3.5 $ и отново да носи облаги, защото индустриалните му разноски са единствено 80 цента/ММТВ. Източносредиземноморският газ би трябвало да се конкурира на този пазар с доста по-висока цена – към 8 $. Производството му се оскъпява, тъй като газовите полета са доста надълбоко – на към 2000 метра под водата, а и превозването му изисква повече разноски. Русия има построена инфраструктура, ние би трябвало да създадем тази мрежа от нулата. Затова, даже и при идните сондажи в кипърската офшорна зона да бъдат открити огромни количества гориво, остава въпросът за неговия износ. Проблемът за намирането на сигурни пътища за превоз на газа изключително мощно стои пред Израел.

Обсъжданите от специалисти и политици разновидности за транспорт са посредством терминали за полутечен газ или мрежа от тръбопроводи, изключително амбициозния план EastMed Gas Pipeline, който би трябвало да доставя газ от Източното Средиземноморие до Европа. Кой от тях съгласно вас е преференциален и действително може да се реализира?

- Газопровод от Израел и Кипър до Европа? Мечта! Газопровод до Турция? Друга фантазия!
Вижте, огромните енергийни инфраструктурни планове не се реализират от и поради политиците, те се случат по търговски аргументи, при инвеститорски интерес. Не страните, а фирмите ги построяват и те ще създадат това, в случай че им е стопански преференциално. В момента всички пътища - от Израел, Египет, Кипър, Турция, Гърция към Европа, са търговски нежизнеспособни.
Тръбопроводът EastMed Gas Pipeline, който би трябвало да свърже Израел, Кипър, Гърция и Европа, е безценен. По досегашни оценки за подводното трасе до Гърция ще са нужни 5.4 милиарда $, а до Италия цената на тръбата нараства до 6.4 милиарда $. За да бъде този газопровод стопански ефикасен, цената на газа в Европа би трябвало да се качи до 8 $, няма по какъв начин това да стане, коя страна ще се съгласи да заплаща повече? Той е признат от Европейската комисия като „ план от общ интерес”, само че тя може да подкрепи реализацията му с не повече от 10% от общата стойност, което не е задоволително, с цел да го направи търговски жизнерадостен.
Проектът е политически значим за района, по тази причина и при започване на декември в Никозия ще бъде подписана междуправителствено съглашение сред четирите страни за строителството на газопровода. Но кой ще го построи? Нито Кипър, нито Израел, нито Европейски Съюз. Дори италианската компания „ Едисон”, която предложи плана, ще пристъпи към реализирането му единствено в случай че има стопански интерес. От друга страна Турция се съгласи тръбата от „ Турски поток” да отиде през Гърция до Италия, следователно Италия няма да се нуждае от газа от Кипър и Израел.
Така че съгласно мен в сегашните стопански условия този газопровод не може да бъде построен.
Поради същия проблем – високите цени, не може да се случи и газопровод от кипърските и израелските залежи до Турция и оттова за Европа. Преди да се безпокоим дали газопроводът е политически вероятен – поради нерешения Кипърски въпрос, би трябвало да се огледа дали е стопански жизнерадостен – а отговорът е „ не”. Тръбопроводът не е алтернатива за газа в района и поради ниските цени, които Турция заплаща за съветски и азерски газ.
Не е оневинен от икономическа позиция и газопровод сред Израел и Турция, рамково съглашение за който може би двете страни ще подпишат до края на тази година, както бе оповестено по-рано. Трасето би трябвало да минава през изключителната икономическа зона на Кипър, против което той остро реагира. Но, в случай че планът е търговски преференциален, той ще бъде построен, макар митинга, тъй като Кипър според интернационалното морско право не може да го спре. Енергийните компании обаче няма да го създадат – познавам ги, разговарял съм с тях, тъй като не е ефикасен.

А възможни планове за полутечен газ имат ли повече шансове?

- Вариантите за полутечен газ също са няколко. Изграждането на LNG-терминал на територията на Кипър е искане на кипърското държавно управление и по принцип е добра концепция. През септември ExxonMobil обявиха, че биха го подкрепили, в случай че при своите сондажи намерят по-големи количества газ. Но казусът е, че построяването му от нулата, без никаква досегашна инфраструктура, ще увеличи доста разноските и ще оскъпи самия полутечен газ, т.е. още веднъж няма да имаме търговски преференциален артикул.
Интересна е обстановката с двата LNG-терминала в Египет. В момента тези мощности не са натоварени, само че това ще се промени скоро. От идната година Египет възнамерява да доближи енергийна самодостатъчност и ще отстрани потребността от импорт на газ, вследствие на създаването на голямото находище Zohr и на други планове, а от 2020-2021 година и да стартира да изнася полутечен газ. Така че двата терминала ще бъдат употребявани за втечняване и износ на египетски газ, не кипърски и не израелски.
Има обаче друга опция за газова връзка Кипър – Египет. Кипърският газ може да бъде изпращан за втечняване в Египет, като фирмите, ангажирани в кипърската изключителна икономическа зона, финансират взаимно построяването на спомагателни влакове /производствени линии/ в египетския LNG-терминал Damietta. Според мен това е най-реалистичният и изпълним вид.
Много стопански причини има и в интерес на основаването на плаващ блок за полутечен природен газ /FLNG/, в случай че в идващите сондажи Eni и ExxonMobil не открият задоволителни по размер находища. Това също е добра алтернатива за Кипър.
Във всички случаи обаче това няма да е елементарно. Затова е значимо енергийните компании да се опитат да работят дружно, като по този метод избегнат дублирането на инфраструктура, риск, понижат индустриални разноски. Според мен при този доста сложен световен пазар – и в Европа, и в Азия, единствено интегрирани планове сред фирмите може да имат шансове за триумф.

Къде на газовата карта, пресичана от доста стопански и политически ползи, е България съгласно вас?

- България като цяло не е в неприятна позиция. Тя има положителни вероятности с газопророда IGB, който ще бъде построен и ще я свърже с Гърция. Освен интерконектора с Гърция, който мощно се поддържа от Европейски Съюз, имам вяра, че ще бъде построен и интерконектор с Турция. Също по този начин България може да употребява и терминала за полутечен газ в Александруполис.
Страната ви обаче изпусна своя късмет да стане южен газов кулоар към Европа - когато се отхвърли от „ Южен поток”. Смятам, че в случай че България беше упорствала пред Европейски Съюз, че желае да го построи, това щеше да стане. В момента обстановката е друга, политиката и връзките сред „ Газпром” и Европейски Съюз се трансформираха, и, в случай че в този момент „ Южен поток” бе препоръчан, той щеше да бъде осъществен. С „ Турски поток” газопроводът на процедура е същият, само че с друг маршрут. България ще има изгода с опцията от него през Гърция да получава на ниска цена газ, само че няма да има финансови изгоди от прекосяването на тръбата през територията й.
Вариантът България да получава кипърски газ - от тръбопровода EastMed през интерконектора с Гърция, не е преференциален. Страната ви няма причина, поради която да купува по-скъп газ.

Вие споменахте за Парижкото съглашение и по-мащабното потребление на възобновимите енергийни източници – това ли е главната вероятност в международен мащаб?

- Глобалният енергиен пазар минава през съществени структурни промени. Светът претърпява бърз, трагичен енергиен преход, задвижван от електрификация, засилен от мощния напредък на производството на вятърна и слънчева сила и по-нататъшното декарбонизиране на енергийната система, в това число спада на въглищата, нефта и газа.
Прогнози на разнообразни проучвателен институции и енергийни компании сочат, че природният газ дружно с възобновимите енергийни източници ще играят значима роля в международния енергиен микс до 2050 година, с цел да посрещнат бъдещите енергийни условия, само че цените му ще останат ниски. Въздействие върху пазара оказват и задачите в енергийната тактика на Европейски Съюз. До 2030 година 30% от силата в Европа, която в този момент се получава от петрол и газ, би трябвало да се получава от ВЕИ. Целта е и да се усили енергийната успеваемост, което значи до 2030 година да се употребява 27% по-малко сила, в сравнение с в този момент. Важно значение за енергийното търсене има и фактът, че при многочислени източници на доставки се усилва конкуренцията сред производителите. Пазарът на сила става все по-конкурентоспособен и насочен към разноските.