Автор: Боян Рашев, sustainability.bg Слънцето е основният енергиен източник на

Автор: Боян Рашев, sustainability.bg

Слънцето е главният енергиен източник на Земята, а и дава обещание самостоятелност, тъй че фокусът върху потреблението му в последните години наподобява логически. Резултатите са впечатляващи – произвеждането на „ лична и зелена “ сила е на мода измежду екологично виновните компании и семейства. Май имаме решение! За страдание нещата не са толкоз елементарни и това най-добре се вижда в Европа, където тези технологии към този момент заемат огромен дял, който ни разрешава да следим резултати, които в останалата част от света към момента не са толкоз очевидни.

Има две съществени варианти за личен рандеман на слънчева сила – за стопляне на вода или произвеждане на електричество. И двете не са някакво модерно откритие – първата се употребява от древността, втората – от към век. И при двете следим огромен спад на цените на модулите, а и енергийните потребности за обезпечаване на топла вода и електричество (ако не се употребява за отопление) в семействата в Европа са съвсем идентични. Приликите обаче са единствено дотук.

Модерните термални колектори – били те плоски или вакуумно-тръбни – са в положение да трансфорат до 90% от радиацията в топлота, до момента в който фотоволтаичните панели имат коефициент на потребно деяние от 15-20%. Двойка термални панели могат да обезпечат топлата вода на приблизително европейско домакинство, до момента в който за електричеството ще трябват най-малко 10-12 панела, а те сигурно няма да работят тъкмо, когато е нужно осветяване. Затоплената денем вода може да се складира в бойлер и да се употребява вечер, до момента в който електричеството на практика не може да се складира на равнище домакинство, т.е. фотоволтаикът има смисъл единствено в случай че си обвързван с мрежата и си в положение да продаваш остатъка на висока цена и получаваш зареждане в моментите на пиково ползване. Термалните колектори нормално заместват потреблението на вносен газ, т.е. действително способстват за енергийната самостоятелност. От друга страна, фотоволтаиците изискват съществуването на газови централи, които да подсигуряват пиковете, т.е. на практика постановат вноса на газ.

Като се има поради горното, сравнението наподобява явно – термалните колектори са разумният избор. Неслучайно къщата ми наподобява по този начин, а през месец август не съм включвал електрическия радиатор на бойлера.

Резултатите и на свободния пазар са впечатляващи – до 2008 година годишното инсталиране на такива системи устойчиво пораства (до съвсем 5 млн. м2 плоски системи, които са най-разпространени в Европа) и на първо място в страните, които разполагат с максимален запас като Кипър, Гърция и Испания. Оттогава стартира спад, който продължава и през днешния ден – през 2016 година има конфигурирани единствено 2.5 млн. м2 (източник: Solar Heat Europe), а всички данни сочат, че и през 2017 и 2018 година спадът продължава.



Какво стана? Правителствата в Европа се влюбиха в концепцията за тотална декарбонизация на енергетиката, започнаха всеобщо да субсидират фотоволатичните панели и сътвориха голямо деформиране в търсенето. Медиите ги боядисаха в зелено и хората бяха подтиквани да поставят от тях, вместо термални – въпреки всичко всеки има стеснен запас за вложения. За страдание, колкото повече панели има в един район, толкоз повече порастват както остатъкът в пиковото произвеждане, по този начин и дефицитът в пиковото ползване. Крайното влияние на този развой върху електроенергийните системи е пагубно – неефективна работа на базовите централи, големи вложения за депозиране, транспорт, промяна и подсигуряване и нулев надзор – и цената на тока се изстреля нагоре. За доста малко време слънцето стана синоним на „ скъпо “ и „ спекулация “, бюрократите се пробудиха и балонът се пръсна. След 2011 година, когато инсталациите стигнаха 22 GW, имаме годишен спад и при фотоволтаиците и през днешния ден сме на към 6 GW годишно.

Вместо да остави пазара да наложи конкурентно потребление на слънцето в семействата, Европа го насочи към задънена улица и го вкара в капан. Така през днешния ден и двете технологии са в застой и мечтаната декарбонизация спря – както вносът на газ, по този начин и въглеродните излъчвания на континента още веднъж порастват.

За страдание, останалата част от света бързо последва Европа и същият модел се прояви даже в страни с сякаш рационално-планово мислене като Китай. За разлика от фотоволтаичните, пазарът на термални системи в Китай постоянно е бил доста по-голям, в сравнение с в Европа. Днес покрива 71% от международния конфигуриран потенциал, като преобладават вакуумно-тръбните системи. Ръстът там е до 2013 година, когато стартира всеобщо инсталиране на фотоволтаици, което провокира мощен спад на термалните. Резултатът е забележим на международно равнище (виж графиката по-долу, източник Solar Heat Worldwide 2018) – след 2013 година имаме годишен спад на световните съоръжения (кривата на кумулативния потенциал стартира да се хоризонтира вместо да става още по-стръмна) като през 2017 година са добавени единствено към 30 GW, което е двойно по-малко от функциониралите през 2000 година системи.



При допускане за 20 година ефикасен живот и продължаващ спад на годишните съоръжения напълно скоро – малко след 2020 година – ще станем очевидци на пазарната гибел на цяла енергийна технология – функциониращата кумулативна конфигурирана мощ на слънчеви панели за топла вода ще стартира да понижава. Убиецът е прочут – политиците, които субсидираха производството на слънчево електричество, лишиха финансовия запас и го вложиха в нещо, което – като се изключи голям брой съответни приложения и географски местоположения – е доста по-неефективно, скъпо и създаващо зависимости.

Убеден съм, че един ден ситуацията още веднъж ще се промени и всичко ще си пристигна на мястото – в дълготраен проект свободният пазарът постоянно побеждава. В България да вземем за пример, където енергийният бранш в точния момент спря тоталното деформиране, виждаме от ден на ден къщи с термални колектори. Защото Слънцето може, само че би трябвало да се употребява свястно и без прекомерно огромни упования.

Текстът се базира на авторска обява от юнския брой на Forbes България.