Автор: Боян Рашев, https://www.sustainability.bg „Стремим се към кръгова икономика като

Автор: Боян Рашев, https://www.sustainability.bg

„ Стремим се към кръгова стопанска система като опция на пазарната. “ Това е едно от най-ясните послания, на които попадам в „ Политически документ за зелен социализъм “ на Млади европейски социалисти от 2015 година А сякаш просто търсех спомагателна информация, описваща новата мода в Европейската комисия, която би трябвало да избави света от линейния модел на произвеждане и ползване. Идеята е да се контролират нещата по този начин, че материалните потоци в стопанската система да се движат в кръг допустимо най-дълго – да няма боклуци и съвсем да не се постанова да вкарваме нови първични материали в кръга.

Оказва се, че кръговата стопанска система напълно не е някакво ново откритие. Най-фрапантният образец е Лондон от първата половина на 19 век – най-големият и бързо възходящ град в света тогава. Жителите и цъфтящата му стопанска система генерирали голямо количество боклуци – като се стартира от естествените екскременти и скотски остатъци, през тъкани, метали и се стигне до пепелта от милионите огнища. Всичко това било събирано, складирано, пресявано, наново употребявано, вкарвано в нови артикули, рециклирано или употребявано като тор или сила от войска от хора, водени от ранните капиталисти. Тази система осигурявала съвсем 100% оползотворяване на база частна самодейност. Днес бихме ги нарекли „ клошари “ – към момента действат в огромните градове от Третия свят, в това число и в София през 21 в.

Междувременно, фантазията за ярко бъдеще на човечеството не умряла и се родила концепцията за „ комбинирано произвеждане “, която през днешния ден европейските политики пресъздават като „ индустриална симбиоза “: „ групиране в едно дружество на разнообразни индустриални браншове, които съставляват поредни стъпки в преработката на първични материали или съдействие сред браншове, приложимост на отпадъчни материали или странични артикули и др.” Бащата се казвал Ленин, а резултатът по-възрастните от нас помним като „ комбинат “ или „ Административнопроцесуален кодекс “. Тези творения на плановата стопанска система фактически използваха оптимално материалните и енергийни потоци. Но това беше допустимо единствено в изискванията на изключен ценови сигнал, т.е. нулево присъединяване на пазара. Неслучайно, Китай е „ модерният “ пионер в кръговата стопанска система – там симбиозата е законово условие за индустриалните зони от 2008 година Всичко това изяснява пламенния възторг, с който младите социалисти посрещат „ новите “ хрумвания на Европа.

Макар и да наподобяват толкоз разнообразни, Дикенсов Лондон и комунистическите комбинати споделят и друга обща линия – емблеми за екологични произшествия са, както демонстрира фотография от най-замърсения град в Русия, „ никеловия “ колос Норилск.



Днес имаме и чисти образци – Амстердам, Копенхаген, Виена биват промотирани като най-напреднали градове с кръгова стопанска система. Те обаче споделят няколко значими характерности. Първо, в съответните страни има възбрана за депониране на битови боклуци. Второ, огромна част от отпадъка се раздробява и изнася за Азия и Африка, където се случва (ако) действителното преработване, т.е. екологичната цена се заплаща другаде. Както се вижда на долната графика да вземем за пример, преработването на опаковки във Англия пораства след 2000 година с помощта на износа на боклуци.



Трето, огромна част – в „ най-зелените “ страни като Швейцария, Швеция, Норвегия, Дания приказваме за над 50% – се оползотворява енергийно в инсинератори, т.е. кръгът в тесния смисъл въобще не е затворен. И четвърто, всеобщият гражданин на тези градове е толкоз богат, че може да си заплати гореописаното наслаждение.

На доктрина множеството метали могат да се рециклират на 100% и безконечен брой пъти. Днес над 90% преработване обаче имаме единствено при оловните батерии, само че все пак към 50% от годишното международно производството на олово към момента идва от мините, а безспорната стойност на добива продължава да пораства.

Нива на функционално преработване в края на виталния цикъл на 60 метала (UNEP, 2011)



От друга страна, множеството метали се употребяват в минимални количества в голям брой артикули, което прави преработването им неизгодно. Ако през 80-те в компютърните чипове са употребявани 12 детайла, през днешния ден броят им към този момент надвишава 60 – преработването и на 1% от тях е достижение. Ако погледнем и цифрите за строителни първични материали, стъкло, тъкани, хартия и най-много пластмаси, бързо осъзнаваме, че сме безпределно надалеч от кръг.

Да, кръговата стопанска система при съответни материални потоци е допустима и има смисъл – на практика всички материали могат да доближат високи равнища на преработване в условия на дефицит и високи цени, а образците в действителността са от ден на ден. Превръщането й в самоцел обаче е химера, която свършва по изключително противен метод.



Затова повече не можем и не би трябвало да чакаме. Защото боклукът постоянно намира най-евтиния път, който постоянно е депониране или изгаряне. Човешката досетливост постоянно намира най-евтиния метод да създава, което води до рандеман или заместители. И най-после, човешките стремежи са неограничени – задоволяването им постоянно ще изисква още нови и нови първични материали. Освен в случай че някой не стартира да дефинира потребностите ни вместо нас. Звучи познато, нали?

----------------------------------------------------

Оригиналният текст е оповестен в юлския брой на Forbes България.