Автор: Български енергиен и минен форум За разлика от някои

Автор: Български енергиен и минен конгрес



За разлика от някои други Неправителствени организации в региона на енергетиката и зелените сили, флагманът на фотоволтаичните производители на сила (БФВА) подцени бизнеса, който по дифолт и по правилник би трябвало да пази и да спомага за развиването му.

Първо, изоставянето на дребните фото-волтаични съоръжения да се „ пържат “ сами в административните формалности на страната, където тясно ведомствени трактовки обричат стотици дребни вложители в такива съоръжения на банкрут. Безразличието на профилираните Неправителствени организации към това безвластие по отношение на дребния бизнес е огромен пропуск. То го обрича на „ дрейф “ и неразбираемо бъдеще. Но за какво ли да се учудваме, когато непринудено „ покълнали “ предприемачи образуват организация в публичен интерес, само че чиято съществена грижа е да се погрижат да си уредят корпоративните ползи по отношение на новите награди в сходство с последните измененията на Закова зца енергетиката /ЗЕ/. И го реализираха!

Постигнаха това, което българските консуматори мъчно биха „ преглътнали “ в случай че получат достъп до действителните бизнес-показатели на техните производства.

В същото време истината за всички останали към момента на пазара 300 дребни фотоволтаични централи е трагична. Въпреки, че всички те към 31.12.2018г са възстановили размера на подпомагането импо ПРСР, съвсем всички са с големи загуби и във в действителност банкрут. По обществена информация от уеб страницата на АУЕР 50 компании от тях са спрели произвеждане. Има извършени търгове от съдии реализатори за ликвидация на имущество на осем сдружения, както и производители с към този момент продадено персонално имущество от банки. Останалите производители финансират тази активност от други доходи на сдруженията или посредством спомагателни заеми или продажба на персонално имущество. И главната причина за това е определната несъответстваща цена на изкупуване на силата от тези централи според §18 от Закона за енергетиката, която в действителност е 0,10 лева./КВтч - три пъти под себестойност! За съпоставяне, избраните през 2011 година от КЕВР цени на болшинството огромни фотоволтаични централи, по които към момента се изкупува електрическата енергия, въпреки и по друга скица, е в диапазона 0,485-0,562 лв/КВтч.

След последните промени в Закона за енергетакат тези цени в действителност се резервираха, само че са завършени по нов „ пазарен модел “ - като базова цена (тази на борсата) плюс награда. Така приходите на тези сдружения са все по този начин обезпечени по същите дълготрайни контракти и със същите изкупни цени. С оглед обезпечаване на бистрота в този бизнес молим самостоятелни специалисти да проведат изчерпателен относителен разбор на настоящата доходност на другите групи производства на сила от ВЕИ, която информация с интерес ще чакаме.

Второ, профилираните Неправителствени организации неглижират новите трендове в структурата на генериращите мощности в Европа и света и не се ангажират с разисквания на новите вероятни различни пазарни форми на присъединяване на тези централи на българския енергиен пазар и при балансиране на системата. Това личи от отсъствието на представители на тази асоциация от водещи енергийни конгреси напоследък, на които става дума за нещо друго от желаната форма на „ дълготрайни контракти за изкупуване на силата с обезпечени награди “. Липсата на предпочитание за усъвършенствания в системата е разбираемо – в този момент облагите са повече от обезпечени, които постоянно са съпроводени с политическо и административно застъпничество. Странно е също безразличието на медиите по тази значима за енергетиката тематика, изключително на някои седмичници, които по неразбираеми аргументи са доста дейни и анализиращи в дълбочина други енергийни аспекти, само че този случай необичайно го пропущат. Очевидно става дума за съществени корпоративни ползи, които стоят зад бизнеса на огромните фотоволтаични съоръжения.

Трето, една от главните задачи на всяка неправителствена организация е да спомага на обществото и на вложителите за разпространение и развиване на този бизнес, който е предмет на активността й. Това, обаче, явно няма нищо общо с дневния ред на водещото Неправителствени организации в региона, чийто календар на действия за 2019 година е съвсем изпразнен от начинания с такива цели. Няма конгреси, няма семинари, няма курсове за образования, няма хрумвания и оферти за законодателни начинания. С съображение някои членове – настоящи и някогашни на тази асоциация, в символ на митинг против изпразнената от наличие организация, я напуснаха и сътвориха различни структури. Това обаче не промени салдото на ползи, тъй като единственото Неправителствени организации, което се „ докопа “ до участие във Фонда „ Сигурност на електроенергийната система “, ловко борави с лостовете на въздействие върху членовете си, употребявайки силата на вътрешни за Фонда фактори при установяване на елементи в договорите за изкупуване на силата и облагите от новодефинираните „ награди “.

В обществото на производителите на сила от възобновими енергийни източници постепенно нараства недоволството от едностранната политика с ясно изразена отбрана на избрани корпоративни ползи.

Възниква основателния въпрос, всичко това не е ли ясно на Министерство на енергетиката, на Комисията по енергетика в Народното събрание, както и на Комисията за енергийно и водно контролиране, или и те си затварят очите под нечие влияние?

И не е ли извънредно време Комисията за енергийно и водно контролиране да откликне на публичния интерес и да възвърне справедливостта, като проучва и изравни рентабилността на бизнеса на огромните фотоволтаични съоръжения с този на дребните, които като дребен бизнес най-малко по думите на нашите водещи политици би трябвало да са в основата на оптималното икономическо развиване на страната. Останалото е измама и премълчаване на грубата проява на корпоративни ползи и не е в полза на обществото.

В умозаключение желаеме да подчертаем, че БЕМФ реагира остро по тази тематика, тъй като е повече от явно разминаването на политическите послания и настоящите практики в страната. В интегрирания проект „ Климат и енергетика”, даже в българската версия, е налице акцент на развиването на ВЕИ в градски условия и дребни децентрализирани системи. Та нали европейската идея за „ просюмерите “ е предстоящото пазарно бъдеще на ВЕИ и у нас?

На процедура обаче, с подхванатите административни ограничения у нас в действителност се задушават точно тези начинания на дребния бизнес, които можеха да потвърдят преимуществата на производството наоколо до потреблението, или по този начин постоянно употребяваната от някои политици тактика за „ разпределено производство”....