Страшният съд над Бога
Автор: Архимандрит Юстин (Попович), сказка, изнесена в 1926 година, на Велики петък в Сремски Карловци
Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе. Београд, 1998, с. 179-187. Превод от сръбски език, Елена Узунова
Никога у индивида не е имало по-малко от Бога, драги братя, в сравнение с днес; в никакъв случай не е имало по-малко, в сравнение с през днешния ден.
Днес дяволът се е въплътил в индивида, с цел да развъплъти Богочовека. Днес всичкото зло се е вселило в тялото на индивида, с цел да изгони Бога оттова. Днес целият ад се е преселил на земята. Дали някой се сеща, че земята в миналото е била парадайс?
Днешното проваляне на индивида е извънредно по-голямо от първото проваляне. Тогава човек е изнемощял от Бога, а през днешния ден той е разпнал Бога, умъртвил е Бога. Човече, по какъв начин ти е името, в случай че не — демон? Но какво приказвам аз? Това е огорчение за дявола. Дяволът в никакъв случай не е бил така злобен, по този начин изобретателно злобен, като индивида. Господ Христос и в пъкъла е слязъл, но там не са го разпнали. А ние Го разпнахме! Нима индивидите не са по-зли от дявола? Нима земята не е по-пъклена и от пъкъла? От пъкъла не са изгонили Христа, а индивидите през днешния ден са Го прогонили от земята, прогонили са го от тялото си, от душата си, от своя град...
В зеницата на душата ми, братя мои, се е впил като змия злобен въпрос и злорадо ме пита: чунким е бил нявга индивидът добър, щом е могъл Христа да разпне? — Ти вярваш в индивида, хвалиш се с него, оптимист си? — Ох, виж индивида, виж човечеството от зенита на Велики петък, виж по какъв начин индивидът убива Богочовека и ми кажи: и в този момент ли си още оптимист? Не се ли срамуваш от това, че си човек? Не виждаш ли, че индивидът е по-зъл и от дявола?
Забравете всички дни преди и всички дни след Велики петък. Разгледайте индивида в рамките на Велики петък — не е ли той зеница на всяко зло, хиподрум на всички изкушения, сборище на всички гадости? Не е ли полудяла през днешния ден земята у индивида? Не е ли потвърдил през днешния ден човек, убивайки Богочовека, че в действителност той е лудостта на земята?
И Страшният съд, братя мои, не ще бъде по-страшен от Велики петък. Не, той безспорно ще е по-малко заплашителен, тъй като тогава Бог ще съди индивида, а през днешния ден индивидът съди Бога. Днес е Страшният съд над Бога. Съди Го човечеството. Днес индивидът прави оценка Бога — прави оценка Го на трийсет сребърника. Христа — за трийсет сребърника! Нима това е последната цена? Нима Юда е нашето последно слово за Христа?
Днес човечеството е осъдило Бога на гибел — това е най-великият протест в историята на небето и земята; това е най-големият грях в историята на небето и земята. И падналите ангели не са сторили такова нещо. Днес се е направил Страшен съд над Бога. Светът в никакъв случай не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен арбитър. Над Бога са се надсмели по-страшно, в сравнение с когато и да било. " Всесмехливият пъкъл " през днешния ден се е вселил в индивида и е осмял Бога и всичко, що е Божие. Днес е подигран Този, Който в никакъв случай не се е смял. Казва се, че Господ Иисус в никакъв случай не се е смял, само че постоянно са Го виждали да плаче. Днес е компрометиран Онзи, Който пристигна нас да популяризира, през днешния ден мъчат Оногова, Който пристигна нас да избави от страдания. На гибел се предава през днешния ден Онзи, Който ни донесе живот безконечен. Човече, има ли край твоето безумство? Има ли дъно твоето проваляне?
Най-срамния подарък, кръста, дарихме Ономува, Който ни подари безконечна популярност. Прокаженико, Той те очисти от проказата, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — чунким, с цел да виждаш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мъртвецо, Той те възкреси от гроба — белким с цел да натириш Него в своя гроб? С благи новини услади Сладчайшият Иисус горчивата загадка на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с такава горчилка?
" Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли Юдея с чудеса? Не възкресявах ли мъртъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки кусур?... Какво ми въздавате? За изцеленията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво " (Стихира на Велики петък. — Бел. сръб. ред.)...
Велики петък, братя, е нашият позор, и стид, и проваляне. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше така, щяхме да бъдем безгрешни. Всички сме паднали в Юда, всички сме продали Христа, всички сме предали Христа и сме приели дявола, и сатаната сме прегърнали. Да, сатаната. Понеже в светото Евангелие е казано: " И след залъка, сатаната влезе в него (Юда) " (Иоан. 13:27). Подир кой залък? Подир залъка, който му даде Христос. След Причастието. След Христа. Ах, има ли по-голямо проваляне, по-голям смут?
Сребролюбие, ти съобщи Господа Христа! Сребролюбие, ти и през днешния ден Го предаваш. Юда, който е бил възпитаник Христов, който три години е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, който с името Христово е очиствал прокажени, изцелявал е заболели, възкресявал е мъртъвци, изгонвал е нечисти духове, същия този Юда сребролюбието е направило изменник и Христоубиец. Как тогава да не направи мене и тебе изменник и Христоубиец, мене, който не съм гледал три години Бога в плът, който не съм нито прокажени очиствал, нито заболели изцерявал, нито мъртви възкресявал с името Иисусово? Юда дълго е бил с Оногова, Който не е имал где глава да подслони, с Оногова, Който и на дело и с думи е учел, че не би трябвало да се носи нито сребро, нито злато. А аз? А ти? Ако не умееш да се радваш на сиромашията, брате, в случай че не можеш да си благополучен в сиромашията, знай, че си кандидат за Юда. Не питай: " да не съм аз, Господи? " Понеже безспорно те чуеш отговора: " да, ти рече ". Мечтаеш ли за благосъстояние, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда.
Брате и приятелю, запомни за цялостен живот: сребролюбието е разпнало Христа, умъртвило е Бога. Сребролюбието от възпитаник Христов е сторило зложелател, палач на Христа. Но освен това: то и Юда е умъртвило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави индивида освен Христоубиец, само че и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на индивида, а откакто убие Бога в индивида, то сетне убива и самия човек.
Смъртта е страшна загадка, братя, само че най-страшното е когато индивидите предават Бога на гибел и желаят да Го убият изцяло, да Го унищожат напълно, цялостен да бъде мъртъв, цялостен — без излишък. Днес е ден, когато индивидите са страшни за Бога, тъй като мъчат Бога както никой в никакъв случай не Го е мъчил; тъй като те плюят по Бога, както никой в никакъв случай не Го е оплювал; тъй като бият Бога, както никой в никакъв случай не Го е бил. Нека замълчи всичко, което се назовава човек! " Да мълчи всяка плът човешка! " Нека никой не се хвали, че е човек, дано никой не хвали човечеството, тъй като ето: човечеството не търпи Бога измежду себе си, то убива Бога. Нима е за хвалене това човечество? Нека никой не се хвали с хуманизма! Ах, та той е цялостен само — сатанизъм, сатанизъм, сатанизъм…
Днес не бесове, не зверове, не чакали, само че индивидите са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил индивида с величие. Трънен венец плете човечеството към главата на Оногова, който е изплел венец от звезди към земята! Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, в случай че съм скъперник, в случай че съм развратник, в случай че съм прелюбодеец, в случай че съм осквернител, в случай че съм клюкар, в случай че съм клеветник, в случай че съм алкохолик, в случай че съм безсърдечен, в случай че съм избухлив, в случай че имам греховни мисли, в случай че имам нечисти усеща, в случай че нямам религия, в случай че нямам обич. Всеки мой грях, всеки наш грях е бодил, който ние втъкваме в лошотия венец, който обезумялото човечество непрекъснато плете към главата на Господа Иисуса.
В мъченето на Бога човек е по-немилосърден и от дявола. Не вярвате ли? Чуйте какво споделя един свидетел: " Тогава Го заплюваха по лицето " (Мат. 26:67) — по Неговото лице, по Неговото чудно и прелестно лице… Господи, за какво устата им не се покриха с проказа и не се трансфораха в язва? Не по тази причина ли, да ни научиш на самообладание и благост?… Заплюваха това дивно, това богатство Лице, което коства повече от всички съзвездия, от всички блаженства. Какво приказвам? — Да, по-драгоценно от всички блаженства, тъй като в това добродушно Лице е всевидното постоянно самодоволство, всевидната безконечна радост…
Заплюваха това ярко Лице, пред което морето се смиряваше и умиляваше; това Лице, което умиротворяваше смутените души и даряваше покой на всички. И вие се хвалите с индивида? Ох, свийте си знамената, вие молци и нищожества! Никой, никой не би трябвало толкоз доста да се срами от себе си както индивидът — никой от бесовете, никой от зверовете, никой от животните… Човеците заплюват Бога — има ли нещо по-ужасяващо от това? Човеците бият Бога — има ли нещо по-бесовско от това? Братя, в случай че нямаше пъкъл, би трябвало да бъде фиктивен, да се измисли за индивидите – единствено за човеците…
Него, Твореца и Спасителя, Го заплюват и бият, а Той добродушно и безмълвно търпи всичко. Има ли какво да кажеш в свое опрощение ти, който за всяко огорчение отвръщаш с огорчение, който връщаш за злото зло, който кълнеш по кое време те кълнат и мразиш по кое време те ненавиждат? Отвръщайки на злото със зло, Ти заплюваш Господа Христа; мразейки ония, които те ненавиждат, ти биеш и мъчиш Христа; въздавайки за обидата засегнатост, ти безчестиш Господа Иисуса, тъй като Той не е правел това.
И Пилат съобщи на разпятие кроткия Господ (Иоан. 19:16). И разпъват поругания Бог; приковават Го на Кръста. Нима забивате гвоздеи в ръцете на Христа — ръцете, които изцелиха толкоз заболели индивиди, които очистиха толкоз прокажени, които възкресиха толкоз мъртви? Да замлъкнат ли устата, които говореха така, както човек в никакъв случай не е приказвал? Иаире, где си? Лазаре, где си? Наинска вдовицо, къде си, къде си да защитиш твоя и моя Господ? Нима разпъвате Него — вярата на безнадеждните, утехата на неутешимите, окото на слепците, ухото на глухите, възкресението на мъртвите? Мигар забивате гвоздеи в тия свети нозе, които носеха мир, които благовестиха, които по морето като по изсъхнало ходеха, които бързаха към всички заболели, към мъртвия Лазар, към гадаринския бесноват?
Разпнат е Бог! Доволни ли сте, богоборци? Щастливи ли сте, богоубийци? Какво мислите за Христа на кръста? Измамник е, безсилен е, сексапил е: " Ако си Син Божий, слез от кръста! Уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, избави Себе Си и слез от кръста! " (Мат. 27:40; Марк. 15:29-30).
А какво мисли Господ на кръста за хората при кръста? Онова, което единствено Бог на любовта и Бог на кротостта може да мисли: " Отче! Прости им, тъй като не знаят, що вършат " Лука 23:34). Наистина не знаят какво вършат с въплътилия се Бог. Нима на Господа Му е било по-леко в плътта, нежели на кръста? По-тежко, ви споделям, в сравнение с в случай че аз бих имал във всяка своя пора по един бяс. Защото е безпределно по-голяма разликата сред Бога и индивида, нежели сред дявола и човека; сред гибелта и Бога, нежели сред гибелта и индивида. Спасителят е усещал тази тъга: Неговата чиста, безгрешна природа е въстанала срещу гибелта и Той при съглеждането на гибелта " почна да скърби и да тъгува: душата Ми е прескръбна до гибел " (Мат. 26:37-38).
Когато и Бог скърби, когато и Бог тъгува заради гибелта, то кажете: има ли за индивида нещо по-страшно от гибелта, нещо по-неестествено от гибелта, нещо по-отвратително от гибелта? Смъртта е тежка за Бога, а камо ли за индивида. От всичко най-тежка за индивида е гибелта, тъй като съставлява най-голямата раздалеченост на индивида от Бога. Човекът в Христа е усетил това и с болежка е изповядал: " Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? " (Мат. 27:46) — този стон се изтръгва от Единородния Син Божий, Който е Единосъщен с Отца, едно с Отца. Не е ли това най-голямото доказателство, че гибелта е мощ, която отблъсква от Бога, отдалечава от Бога, разлъчва от Бога?
Разпнахме Бога. Човече, какво повече искаш? Да не е благоразумният бандит, не би имало за тебе опрощение. Да не е бил той, земята завинаги би станала ад. Когато всички възпитаници се съблазнили в Христа, разбойникът го изповядал като Господ и като Цар: " Спомни си за мене, Господи, по кое време дойдеш в царството Си! " (Лука 23:42) — разбойникът е нашата вяра, тъй като е повярвал в Христа като Бог тогава, когато всички са били изгубили вярата в Него, тъй като е повярвал в Иисуса като Господ тогава, когато Иисус е бил осквернен, подигран, изстрадал, когато е бил в най-позорно състояние, когато като всеки човек е страдал и се е мъчел извънредно.
Но до момента в който индивидите заплювали Бога, до момента в който индивидите разпъвали Бога, до тогава цялата природа недоволства срещу това: " А от шестия час настана мрачевина по цялата земя до деветия час; а Иисус, като извика отново с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горната страна додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и доста тела на умряли светии възкръснаха " (Мат. 27:45, 50-52).
Когато индивидите приключили своята подигравка над Бога, когато замълчали — проговорила вселената, проговорили камъните и се посочили по-усетливи от индивидите, усетливи за болката Христова. И слънцето проговорило: от позор отдръпнало своята светлина от нашата страшна планета. Светлината се срамувала от това, на което индивидите се радвали. Мъртвите в гробовете чули Христовия стон и се пробудили и наизлезли из гробовете, до момента в който живите стояли при кръста и носели в телата си мъртви души. " Днес църковната завеса се раздира за изобличение на беззаконните и слънцето скрива своите лъчи, виждайки Господа разпнат ".
" Всичко състрадаваше на Създалия всичко ". Да, всички и всичко състрадавало на разпнатия Господ — всички и всичко, с изключение на индивида, с изключение на индивидите. Цялото създание и на кръста познало в Христа — Бога, и Го изповядало като Бог. И върху кръста Христос явил, че е Бог. Как? Как? Чрез отговора, даден на разбойника. И още по какъв начин? Чрез помръкването на слънцето, посредством земетресението. И още по какъв начин? Чрез молитвата за Своите врагове: " Отче! елементарни им, тъй като не знаят, що вършат " (Лука 23:34).
Наистина, индивидите не знаят какво вършат с Христа. От злобно неведение хората разпнаха Христа; от неведение Го разпъват и през днешния ден. " Да бяха познали Господа на славата, не биха Го разпнали " (срв. 1 Кор. 2:8). С благост и примирение Господ е влезнал в света. Понеже няма по-голяма благост и по-голямо примирение от това Бог да стане Човек, да се облече в тленно, в лимитирано, в незначително човешко тяло? С благост и примирение е и излязъл Господ от света; излязъл е, молейки се добродушно за Своите мъчители. Човеците не познават Христа, по тази причина Го гонят; не знаят каква обич, какво примирение, каква благост демонстрира Бог, когато позволява индивидите да Го съдят, да го заплюват, да Го бият и убият.
Страшна е участта Христова на земята и през днешния ден, братя. Всеки мой грях е за Него Велики петък. Четири мои гряха — и към този момент съм разпънал Господа Иисуса. Всеки твой грях, брате, е за Него по-голяма тъга, в сравнение с за тебе и за мене. Вършейки грях, ти Го разпъваш. Всяка нечиста мисъл, всяко сластно възприятие реве и крещи: разпни, разпни Го! Не е ли целият наш живот на земята — незалязващ Велики петък за Господа Христа? Всеки мой грях е пирон, който аз забивам в ръката на кроткия Господ; всяка моя пристрастеност е трън; всички мои пристрастености — трънен венец, който поставям на главата Христова. Нашето поругаване над Христа е по-страшно и от това на евреите. Евреите по-малко са могли да имат вяра в Христа, тъй като Той още не е бил възкръснал. А ние, пред които Христос към този момент двайсет века безапелационно свидетелствува, че е възкръснал — ние се надсмиваме над възкръсналия Христа, заплюваме възкръсналия Христос, още веднъж разпъваме Христа и то възкръсналия Христос! — Понеже белким не разпъва възкръсналия Христа свещеникът, който посредством своя живот отблъсва от Христа своето паство? Нима не мъчи, белким не се надсмива над възкръсналия Христа професорът, учителят, който със своето богоборно обучение изгонва Бога от душите на своите възпитаници? Мигар не позори Христа, чунким не заплюва възкръсналия Христа всеки християнин, който е единствено по име християнин?
Уви, ние непрекъснато гоним възкръсналия Христа… Как, по какъв начин гоним ние Христа, ще рече някой, когато Той не обитава тялом с нас, когато не Го виждаме в плът? Ох, ние гоним Христа, братя, когато гоним Неговия Дух, когато гоним Неговото обучение, когато гоним Неговите светци, когато гоним Неговата Църква. Гоним ние Христа, когато гоним просяка: тъй като Той е, Който проси в лицето на просяка. Ние гоним Христа, когато не обличаме голия, тъй като в негово лице е лишен от одежди Христос. Ние гоним Христа, когато не нахранваме гладния, тъй като в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христа, когато не спохождаме боледуващия, тъй като в негово лице боледува Христос. Във всеки мъченик страда Господ Христос, във всеки безутешен скърби Господ Христос. От безпределно великодушие Той непрекъснато се въплъщава в тялото на всички гладни, всички заболели, всички жадни, всички скърбящи, всички нещастни, всички презрени, всички осмени, всички унижени, всички оскърбени, всички голи, всички прогонени. Той непрекъснато приема върху Си човешко тяло, страда с него, мъчи се с него, мъчи се в него, скърби в него. Поради безгранично състрадание той непрекъснато се отъждествява с тях: " доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40). Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили " (Мат. 25:45). Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво споделя: " Савле, Савле, що Ме гониш? " (Деян. 9:4), тъй като гонейки ония, които имат вяра в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които имат вяра в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които имат вяра в мене, Мене мъчиш. Знайте – учи св. ап. Павел — " като грешите така срещу братята и биете немощната им съвест, вие грешите срещу Христа " (1 Кор. 8:12).
Не единствено за Господа Христа, братя, само че и за всички христоносци животът на земята е незалязващ Велики петък. Колкото повече от Христа имаш в себе си, толкоз повече те гонят. Ако си Христов, смятай себе си за " сган на света " (1 Кор. 4:13), която всички тъпчат така, както тъпкаха Христа. Когато те кълнат, благославяй! Когато те бият, прощавай! Когато те ненавиждат, люби! Чрез самообладание побеждавай мъчителите както и Господ [е победил]! За злото връщай положително, бори се както се е борил Господ Христос; с гордостта се бори посредством смирение; с грубостта се бори посредством кротост; с омразата се бори посредством любов; с оскърбленията се бори посредством прошка; с клеветата се бори посредством молитва. Този е пътят към успеха, пътят, който е прокарал един път вечно Господ Иисус; посредством страданието той води към възкресение. Ние сме на тоя път, на едничкия път, който свършва с възкресение, в случай че благославяме ония, които ни проклинат, в случай че вършим положително на ония, които ни ненавиждат, в случай че обичан своите врагове, в случай че не се гневим, по кое време ни оскърбяват, в случай че се молим, по кое време ни хулят, в случай че с молитва понасяме заплюванията. Ние сигурно сме на пътя, който приключва с тържествената победа над гибелта, в случай че и тогава, когато ни разпъват, по образеца на Христа се молим за своите мъчители: " Отче! елементарни им, тъй като не знаят, що вършат "!
Инфо: Facebook
