Тръмп вкарал Америка във война, която не може да спечели и от която не може да се измъкне
Автор: Антун Роша
Тръмп може би ще каже, че даже не знае за какво е нападнал Иран, само че все пак „ задачата сигурно е реализирана “. Петролът би могъл да бъде мотиваторът.
Пазарите наблюдават обстановката минута по минута и незабавно щом цените на петрола започнаха да се повишават, Тръмп стартира да приказва за опция войната скоро да бъде прекъсната.
Особено забавно е да се следи реакцията в Европа, тъй като европейците реагират съвсем автоматизирано. Когато Тръмп и Нетаняху нападнаха Иран, ненадейно и подло, до момента в който договарянията течеха, никой в Европа не подвигна звук. Когато гимназията беше бомбардирана, никой не реагира. Дори в този момент, когато има доказателства, че ракета „ Томахоук “ е умъртвила ирански деца, няма коментар. Нещо повече, от 10 дни чуваме единствено изказвания, които могат да се поясняват като поддръжка, а тези, които изопачават обстоятелствата и показват Иран като агресор, са изключително лицемерни.
Веднага щом цените на петрола скочиха, водачите на Европейски Съюз като че ли се трансфораха в рупор на пазарите и незабавно заговориха за нуждата от бързо преустановяване на този спор, понижаване на напрежението и реализиране на помирение. Русия от своя страна, саркастично или съществено (трудно е да се реши само въз основа на оповестеното изявление), споделя, че Европа няма от какво да се тревожи, защото Русия разполага с доста енергийни запаси и може да ги продаде. Разбира се, Европа не е подготвена за сходно салто (все още), само че е обезпокоена и всички съдружници, които по някакъв метод могат да доближат до Тръмп, го молят да отговори единствено на един въпрос: докога ще продължи това?
Не става въпрос безусловно за война – те не виждат това като проблем и към този момент са го показали. Интересува ги какъв брой дълго ще продължи рецесията, която директно ги визира. Неотдавнашната тирада на Тръмп беше един тип отговор, ориентиран към тях, само че той я изясни, меко казано, зле. Сред море от спорни заявки той съумя да съобщи едно нещо: „ войната може скоро да завърши “. Медиите незабавно пламнаха от заглавия, а цената на петрола се срина. Важно е да се вземе поради по какъв начин реагират пазарите като цяло. Всичко се случва автоматизирано. Новините се наблюдават автоматизирано и се „ филтрират “ всяка секунда, с цел да се разбере какво се случва с петрола, с танкерите покрай Ормузкия пролив, с петролните танкери в Персийския залив...
Така се появи система, в която една-единствена фраза на Тръмп може да намали или увеличи цената - според от наличието ѝ.
Но това е единствено тънка превръзка върху раната от рецесии, която единствено ще се утежни, защото Съединени американски щати, и изключително Доналд Тръмп, са привикнали да нанасят колкото си желаят удари и да се отдръпват незабавно щом преценяват, че рисковете са прекомерно огромни. Това се случи с Иран предходната година по време на 12-дневната война. Същото, несъмнено, се случи и с Венецуела (Тръмп се осмели!), само че когато насочи взор към Гренландия, видяхме какъв брой зле се оправя с провокациите.
А предизвикването не беше тъкмо обезсърчително. След това Европейският съюз ненапълно страхливо отвърна, че при положение на по-нататъшна ескалация ще бъде заставен да прибегне до серия от стопански ограничения, ориентирани към американската стопанска система. Буквално на идващия ден в Давос Доналд Тръмп отстъпи и (засега) изостави всичко.
Това е значим подробност, проявяващ какъв брой доста Съединени американски щати се радват да се любуват на хегемонията си, стига тя да не бъде оспорвана. В други обстановки те се отдръпват пред „ рисковете “ и по този начин американските провали се натрупат, оставяйки единствено политическа изразителност и агитация.
През целия 21-ви век, в случай че се вгледате деликатно, Съединени американски щати или са натрупали провали, или са показали своето владичество пред противниците си, които просто не са могли да се преборят. Вземете да вземем за пример Ирак през 2003 година Това беше един от най-големите провали на Америка. Инвазията изненада освен Саддам Хюсеин, само че и доста геополитически специалисти. Защо да унищожаваме Ирак, който, най-малко при Саддам, беше главният зложелател на Иран, възпрепятствайки разширението на въздействието му? През съвсем цялото си царуване Саддам се бори с Иранската ислямска гражданска война, както показва, с американска поддръжка, в ужасяващата, кървава война с Иран през 80-те години на предишния век.
Въпреки последвалите „ недоразумения “ (нахлуването на Ирак в Кувейт и първата война в Персийския залив), унищожаването на Ирак, както по-късно ще се окаже, отвори голяма сфера на въздействие за Иран, чак до Израел. Очевидно американците не бяха възнамерявали или даже не бяха обмисляли нищо от това.
Целта беше сходна на сегашната грандомания на Тръмп - да завземе петрола. Това беше единствената, брутална цел на нахлуването и окупацията на Ирак. И какво се случи? Нещо, което всъщност се случва още веднъж с американците през днешния ден. Те нахлуха в Ирак, превзеха Багдад и бяха уверени, че работата е свършена, само че в реалност тя едвам започваше. Те не можеха да си показват, че съпротивителното придвижване в последна сметка ще ги принуди да се отдръпват, само че тъкмо това се случи в последна сметка. Те бяха победени не от някакво страховито оръжие или голяма войска, а от партизански сили, които използваха най-вече по този начин наречените спонтанни взривни устройства. В реалност това бяха самоделни детонатори, свързани с евтини мобилни телефони. Използвайки тези евтини устройства, те нанесоха такива вреди на американските войски, че това стана отвратително за Съединени американски щати, изключително политически (ключов фактор във всеки спор след Студената война). По време на войната във Виетнам Съединени американски щати може и да са изгубили доста бойци, само че този спор е показан като „ война на живот или гибел “ (която в последна сметка Съединени американски щати загубиха).
В 21-ви век Америка не може да скрие хилядите жертви и системата не може да се оправи, защото към този момент не може да оправдае сходни загуби.
Би било напълно друго, в случай че Съединени американски щати се бореха на личната си граница, както прави Русия през днешния ден. Но войните „ от другата страна на света “ са напълно друго нещо, непопулярно и задоволително единствено като краткосрочни случки или задачи без загуби. Ето за какво никой не укори Обама за експанзията му против Либия, тъй като Либия не можа да устои. Те просто я бомбардираха, до момента в който системата не се срина изцяло. Но даже и по този начин, Съединени американски щати не получиха това, което желаеха, и Либия беше изоставена, създавайки нежизнеспособна страна в Северна Африка (основният миграционен път към Европа минаваше през нея).
Съединени американски щати водиха война в Афганистан 20 години, сякаш с цел да „ спасят страната от талибаните “, само че в последна сметка същите тези талибани прогониха американците. Съединени американски щати обаче остават водещата международна мощ и малко на брой биха се осмелили да нарекат нещата с същинските им имена: най-силната мощ беше победена от безмилостни воини, които постоянно се сражаваха боси.
Сирия също падна, само че в последна сметка заслугата за това беше по-скоро турска, в сравнение с американска. Съединени американски щати бяха заложили съвсем всичко на кюрдския план на изток. В последна сметка те осъзнаха, че не си коства и се изтеглиха от Сирия, изоставяйки кюрдите на произвола на ориста и на милостта на новите ислямистки управляващи в Дамаск и протурските бойци.
Сега на американците всичко им се връща, тъй като те биха желали да „ хвърлят “ кюрдите против Иран, само че се оказа, че кюрдите са си научили урока.
Иранските кюрди през днешния ден поздравяват новия аятолах, като ясно декларират, че нямат желание да дестабилизират страната, в която живеят, до момента в който сирийските кюрди поучават съседите си, кюрдите в Ирак, да не бъдат наивни. Американците в последна сметка ще ги оставят на произвола на ориста, тъкмо както тях.
Но дано се върнем за миг към американското евакуиране от Ирак и спонтанните взривни устройства. В новото им олицетворение това са ирански дронове. Евтини устройства, които се създават всеобщо в скрити тунели и под иранските равнини. Кой знае какъв брой от тези дронове се създават на ден. Освен това те са модулни, което значи, че някои могат да се сглобят на едно място, други на друго, а дронът е подготвен за изстрелване на трето.
За да завоюват, американците ще би трябвало да разположат сухопътни сили в планински Иран, с цел да завладяват физически основни точки (ако Съединени американски щати даже знаят къде се намират). Същото важи и за нуклеарните материали. Самият Тръмп индиректно призна, че офанзивите от предходната година не са унищожили изцяло нуклеарната стратегия на Иран. Следователно американците би трябвало да изпратят войски и да окупират тези уреди (отново, в случай че приемем, че в действителност знаят къде се намират; само че тяхното разузнаване не е всемогъщо, както и Мосад не е всемогъщ).
И тук поражда голяма алтернатива. Ами в случай че Иран (като система) оцелее? Ще бъде ли изненада, в случай че след тази експанзия Иран се втурне да създава нуклеарни оръжия? Ще повярва ли някой, че Иран в миналото още веднъж ще седне на масата за договаряния по-късно? И въпреки всичко, както обясниха оманските медиатори, Иран в действителност беше подготвен да се съгласи на големи отстъпки, които биха решили казуса един път вечно, т.е., биха попречили на Иран в миналото да се трансформира в нуклеарна мощ.
Сега Тръмп прекатурна всичко това и сътвори катализатор за причините на Иран за оптималната защита.
Какво може да направи в този момент? Да се обади на Нетаняху и да му каже: „ Съжалявам. Не успяхме. Вероятно ще създадат бомба след седмица-две и би било необичайно, в случай че не го създадат. “
И какво тогава? За страдание, сходен сюжет е малко евентуално да постави завършек на спора.
Първо, Съединени американски щати към този момент не могат да се отдръпват, без да изоставят Израел на произвола на ориста му, и всички схващат, че това е невероятно.
Второ, Израел е нуклеарна мощ, която би възприела сходно развиване като екзистенциална опасност (това към този момент е записано в израелската военна теория: сюжетът „ Самсон “). Освен това, в тази война има религиозни екстремисти и от двете страни и това не трябва да се не помни, защото в последна сметка може да се окаже съдбоносно. Вече се носят клюки, че джамията Ал-Акса в Йерусалим може да експлодира и че ще бъде упрекнат „ ирански удар “. Веднага по-късно ще възникне въпросът за по този начин наречения Трети храм и края на света... Безумни сюжети, които са даже по-опасни от покачването на цените на петрола.
Доналд Тръмп не може да се измъкне от това. Той може да убие идващия аятолах на следващия ден, само че след няколко дни ще се появи нов и по този начин нататък. Междувременно постъпват известия, че проправителствени стачкуващи са се събрали на централния площад в Техеран и са останали там, до момента в който американски бомби раздрусват града.
Никой не изясни на Тръмп, че подобен зложелател е на практика невероятно да бъде надвит.
Тръмп може би ще каже, че даже не знае за какво е нападнал Иран, само че все пак „ задачата сигурно е реализирана “. Петролът би могъл да бъде мотиваторът.
Пазарите наблюдават обстановката минута по минута и незабавно щом цените на петрола започнаха да се повишават, Тръмп стартира да приказва за опция войната скоро да бъде прекъсната.
Особено забавно е да се следи реакцията в Европа, тъй като европейците реагират съвсем автоматизирано. Когато Тръмп и Нетаняху нападнаха Иран, ненадейно и подло, до момента в който договарянията течеха, никой в Европа не подвигна звук. Когато гимназията беше бомбардирана, никой не реагира. Дори в този момент, когато има доказателства, че ракета „ Томахоук “ е умъртвила ирански деца, няма коментар. Нещо повече, от 10 дни чуваме единствено изказвания, които могат да се поясняват като поддръжка, а тези, които изопачават обстоятелствата и показват Иран като агресор, са изключително лицемерни.
Веднага щом цените на петрола скочиха, водачите на Европейски Съюз като че ли се трансфораха в рупор на пазарите и незабавно заговориха за нуждата от бързо преустановяване на този спор, понижаване на напрежението и реализиране на помирение. Русия от своя страна, саркастично или съществено (трудно е да се реши само въз основа на оповестеното изявление), споделя, че Европа няма от какво да се тревожи, защото Русия разполага с доста енергийни запаси и може да ги продаде. Разбира се, Европа не е подготвена за сходно салто (все още), само че е обезпокоена и всички съдружници, които по някакъв метод могат да доближат до Тръмп, го молят да отговори единствено на един въпрос: докога ще продължи това?
Не става въпрос безусловно за война – те не виждат това като проблем и към този момент са го показали. Интересува ги какъв брой дълго ще продължи рецесията, която директно ги визира. Неотдавнашната тирада на Тръмп беше един тип отговор, ориентиран към тях, само че той я изясни, меко казано, зле. Сред море от спорни заявки той съумя да съобщи едно нещо: „ войната може скоро да завърши “. Медиите незабавно пламнаха от заглавия, а цената на петрола се срина. Важно е да се вземе поради по какъв начин реагират пазарите като цяло. Всичко се случва автоматизирано. Новините се наблюдават автоматизирано и се „ филтрират “ всяка секунда, с цел да се разбере какво се случва с петрола, с танкерите покрай Ормузкия пролив, с петролните танкери в Персийския залив...
Така се появи система, в която една-единствена фраза на Тръмп може да намали или увеличи цената - според от наличието ѝ.
Но това е единствено тънка превръзка върху раната от рецесии, която единствено ще се утежни, защото Съединени американски щати, и изключително Доналд Тръмп, са привикнали да нанасят колкото си желаят удари и да се отдръпват незабавно щом преценяват, че рисковете са прекомерно огромни. Това се случи с Иран предходната година по време на 12-дневната война. Същото, несъмнено, се случи и с Венецуела (Тръмп се осмели!), само че когато насочи взор към Гренландия, видяхме какъв брой зле се оправя с провокациите.
А предизвикването не беше тъкмо обезсърчително. След това Европейският съюз ненапълно страхливо отвърна, че при положение на по-нататъшна ескалация ще бъде заставен да прибегне до серия от стопански ограничения, ориентирани към американската стопанска система. Буквално на идващия ден в Давос Доналд Тръмп отстъпи и (засега) изостави всичко.
Това е значим подробност, проявяващ какъв брой доста Съединени американски щати се радват да се любуват на хегемонията си, стига тя да не бъде оспорвана. В други обстановки те се отдръпват пред „ рисковете “ и по този начин американските провали се натрупат, оставяйки единствено политическа изразителност и агитация.
През целия 21-ви век, в случай че се вгледате деликатно, Съединени американски щати или са натрупали провали, или са показали своето владичество пред противниците си, които просто не са могли да се преборят. Вземете да вземем за пример Ирак през 2003 година Това беше един от най-големите провали на Америка. Инвазията изненада освен Саддам Хюсеин, само че и доста геополитически специалисти. Защо да унищожаваме Ирак, който, най-малко при Саддам, беше главният зложелател на Иран, възпрепятствайки разширението на въздействието му? През съвсем цялото си царуване Саддам се бори с Иранската ислямска гражданска война, както показва, с американска поддръжка, в ужасяващата, кървава война с Иран през 80-те години на предишния век.
Въпреки последвалите „ недоразумения “ (нахлуването на Ирак в Кувейт и първата война в Персийския залив), унищожаването на Ирак, както по-късно ще се окаже, отвори голяма сфера на въздействие за Иран, чак до Израел. Очевидно американците не бяха възнамерявали или даже не бяха обмисляли нищо от това.
Целта беше сходна на сегашната грандомания на Тръмп - да завземе петрола. Това беше единствената, брутална цел на нахлуването и окупацията на Ирак. И какво се случи? Нещо, което всъщност се случва още веднъж с американците през днешния ден. Те нахлуха в Ирак, превзеха Багдад и бяха уверени, че работата е свършена, само че в реалност тя едвам започваше. Те не можеха да си показват, че съпротивителното придвижване в последна сметка ще ги принуди да се отдръпват, само че тъкмо това се случи в последна сметка. Те бяха победени не от някакво страховито оръжие или голяма войска, а от партизански сили, които използваха най-вече по този начин наречените спонтанни взривни устройства. В реалност това бяха самоделни детонатори, свързани с евтини мобилни телефони. Използвайки тези евтини устройства, те нанесоха такива вреди на американските войски, че това стана отвратително за Съединени американски щати, изключително политически (ключов фактор във всеки спор след Студената война). По време на войната във Виетнам Съединени американски щати може и да са изгубили доста бойци, само че този спор е показан като „ война на живот или гибел “ (която в последна сметка Съединени американски щати загубиха).
В 21-ви век Америка не може да скрие хилядите жертви и системата не може да се оправи, защото към този момент не може да оправдае сходни загуби.
Би било напълно друго, в случай че Съединени американски щати се бореха на личната си граница, както прави Русия през днешния ден. Но войните „ от другата страна на света “ са напълно друго нещо, непопулярно и задоволително единствено като краткосрочни случки или задачи без загуби. Ето за какво никой не укори Обама за експанзията му против Либия, тъй като Либия не можа да устои. Те просто я бомбардираха, до момента в който системата не се срина изцяло. Но даже и по този начин, Съединени американски щати не получиха това, което желаеха, и Либия беше изоставена, създавайки нежизнеспособна страна в Северна Африка (основният миграционен път към Европа минаваше през нея).
Съединени американски щати водиха война в Афганистан 20 години, сякаш с цел да „ спасят страната от талибаните “, само че в последна сметка същите тези талибани прогониха американците. Съединени американски щати обаче остават водещата международна мощ и малко на брой биха се осмелили да нарекат нещата с същинските им имена: най-силната мощ беше победена от безмилостни воини, които постоянно се сражаваха боси.
Сирия също падна, само че в последна сметка заслугата за това беше по-скоро турска, в сравнение с американска. Съединени американски щати бяха заложили съвсем всичко на кюрдския план на изток. В последна сметка те осъзнаха, че не си коства и се изтеглиха от Сирия, изоставяйки кюрдите на произвола на ориста и на милостта на новите ислямистки управляващи в Дамаск и протурските бойци.
Сега на американците всичко им се връща, тъй като те биха желали да „ хвърлят “ кюрдите против Иран, само че се оказа, че кюрдите са си научили урока.
Иранските кюрди през днешния ден поздравяват новия аятолах, като ясно декларират, че нямат желание да дестабилизират страната, в която живеят, до момента в който сирийските кюрди поучават съседите си, кюрдите в Ирак, да не бъдат наивни. Американците в последна сметка ще ги оставят на произвола на ориста, тъкмо както тях.
Но дано се върнем за миг към американското евакуиране от Ирак и спонтанните взривни устройства. В новото им олицетворение това са ирански дронове. Евтини устройства, които се създават всеобщо в скрити тунели и под иранските равнини. Кой знае какъв брой от тези дронове се създават на ден. Освен това те са модулни, което значи, че някои могат да се сглобят на едно място, други на друго, а дронът е подготвен за изстрелване на трето.
За да завоюват, американците ще би трябвало да разположат сухопътни сили в планински Иран, с цел да завладяват физически основни точки (ако Съединени американски щати даже знаят къде се намират). Същото важи и за нуклеарните материали. Самият Тръмп индиректно призна, че офанзивите от предходната година не са унищожили изцяло нуклеарната стратегия на Иран. Следователно американците би трябвало да изпратят войски и да окупират тези уреди (отново, в случай че приемем, че в действителност знаят къде се намират; само че тяхното разузнаване не е всемогъщо, както и Мосад не е всемогъщ).
И тук поражда голяма алтернатива. Ами в случай че Иран (като система) оцелее? Ще бъде ли изненада, в случай че след тази експанзия Иран се втурне да създава нуклеарни оръжия? Ще повярва ли някой, че Иран в миналото още веднъж ще седне на масата за договаряния по-късно? И въпреки всичко, както обясниха оманските медиатори, Иран в действителност беше подготвен да се съгласи на големи отстъпки, които биха решили казуса един път вечно, т.е., биха попречили на Иран в миналото да се трансформира в нуклеарна мощ.
Сега Тръмп прекатурна всичко това и сътвори катализатор за причините на Иран за оптималната защита.
Какво може да направи в този момент? Да се обади на Нетаняху и да му каже: „ Съжалявам. Не успяхме. Вероятно ще създадат бомба след седмица-две и би било необичайно, в случай че не го създадат. “
И какво тогава? За страдание, сходен сюжет е малко евентуално да постави завършек на спора.
Първо, Съединени американски щати към този момент не могат да се отдръпват, без да изоставят Израел на произвола на ориста му, и всички схващат, че това е невероятно.
Второ, Израел е нуклеарна мощ, която би възприела сходно развиване като екзистенциална опасност (това към този момент е записано в израелската военна теория: сюжетът „ Самсон “). Освен това, в тази война има религиозни екстремисти и от двете страни и това не трябва да се не помни, защото в последна сметка може да се окаже съдбоносно. Вече се носят клюки, че джамията Ал-Акса в Йерусалим може да експлодира и че ще бъде упрекнат „ ирански удар “. Веднага по-късно ще възникне въпросът за по този начин наречения Трети храм и края на света... Безумни сюжети, които са даже по-опасни от покачването на цените на петрола.
Доналд Тръмп не може да се измъкне от това. Той може да убие идващия аятолах на следващия ден, само че след няколко дни ще се появи нов и по този начин нататък. Междувременно постъпват известия, че проправителствени стачкуващи са се събрали на централния площад в Техеран и са останали там, до момента в който американски бомби раздрусват града.
Никой не изясни на Тръмп, че подобен зложелател е на практика невероятно да бъде надвит.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ