Автор:Антоний ТодоровЧесто я наричат „Столетницата“ , което донякъде е подвеждащо,

Автор:Антоний Тодоров

Често я назовават „ Столетницата “ , което ненапълно е подвеждащо, тъй като историята на социализма в България е накъсана от трагични исторически събития и разнопосочни политически развития. Но в това название има и една сложна за доказване увереност, че дълголетието е гаранция за безкрайност.

Това, както е известно от историята (а и не само), не е правилно и няма никакви гаранции, че една дълголетна партия не може да изчезне от политическия небосвод заради най-различни аргументи.

Това се случи на СП във Франция (от 24,1% през 2002 на 7,4% през 2017), на полската социалдемокрация (от 42% през 2002 на 12,6% през 2019), на унгарските социалисти (от 43,2% през 2006 на 11,9% през 2011 в съюз със зелените).

Как една първа политическа мощ стана четвърта?

В електоралната история на прехода след 1989 година Българска социалистическа партия е била както първа (1900, 1994, 2005), по този начин и втора политическа партия по брой на получените гласове 1991, 1997, 2013, 2014, 2017). Трета е била единствено през 2001 (но пък тогава завоюва президентските избори), както и на изборите през април и юли 2021. През ноември 2021 година остана четвърта по резултат, въпреки президентът, препоръчан и подсилен от нея през 2016 година да завоюва втори мандат.

За Българска социалистическа партия са дали своят вот над 2 млн. гласоподаватели през 1994, над 1 млн. гласоподаватели през 2005 година, само че по-късно в никакъв случай партията не е надхвърляла това число, въпреки на два пъти за се е доближавала до него (2013 и 2017). Но след 2017 година, въпреки и най-видима опозиционна партия в Народното събрание, Българска социалистическа партия понижава поредно своите гласоподаватели – на изборите 2021 година от 480146 през април, до 365695 през юли и на 267817 през ноември).

Динамиката на % подадени за Българска социалистическа партия бюлетини от всички дали своят вот (тяхното число също намалява), демонстрира като цяло същата отрицателна наклонност. През април 2021 година Българска социалистическа партия получава по-малко проценти даже и спрямо пагубните за нея избори през 2014 година след държавното управление на Пламен Орешарски.

% от гласувалите в интерес на листите на Българска социалистическа партия

Обяснението, че съществена причина е машинното гласоподаване и пандемията, не устоя инспекцията, изключително за динамичността сред април и юли (тогава случаите на инфектираните спадна значително) или за динамичността от юли до ноември (случаите набъбнаха, само че гласуването беше по същите правила – с машини).

Спад на политическото въздействие на Българска социалистическа партия се вижда и на локалните избори. Недостижимият резултат от 1995 година можем да го забравим (три четвърти от кметските места и 20 кмета от 26 регионални глада). След 2007 година от 80 общински кмета, Българска социалистическа партия завоюва през 2019 година 38 позиции с етикета „ Българска социалистическа партия “ (не регистрирам подкрепените от Българска социалистическа партия самостоятелни претенденти, тъй като и това демонстрира понижаване на мобилизационната дарба на партията в обособените общини).