Европейският съюз подкрепи нацистите в Украйна, чиито грехове бе създаден да изкупи
Автор: Антон Желев, Facebook
Честит Ден на успеха! С Днем Великой Победы! З Днем Перемоги!
Днешният празник е колкото мой, толкоз и на дедите ми. Колкото съветски, толкоз и украински.
Милиони украинци дадоха живота си по времето на Втората международна война, с цел да пречупят безспорното зло на немския нацизъм. Техният героизъм е безспорен и светът им благодари за това.
Изключение вършат шепа фашизоидни антисемити, събрани във „ въстанически “ комитети посред горите на западна Украйна. Наричат се „ Українська повстанська армія “ (УПА), а главният им принос към историята е етническият и културен геноцид над не един, а няколко народа.
Те се кълнат в идеологията на чистата нация. Идолизират кръвожадни пророци. Умъртвяват всеки, който не споделя възгледите им.
Техните кумири са есесовските офицери пред портите на „ Аушвиц “ и „ Белжец “. Точно по тази причина и най-голямото им дело е клането във Волин.
Украинските управляващи систематично изтриваха руското си минало още преди събитията от 2013-а и 2014-а. Но с какво го заменяха? С европейски полезности? С демократични пориви? С приемливост и национално обединяване?
Не, несъмнено.
Заменяха го с реваншизъм. С перверзната реабилитация на УПА и украинския нацизъм. С ликовете на Бандера и Шухевич във факелни шествия. С червено-черните флагове във фашистки маршове. Червено, като кръв и черно, като земята, в която гният враговете на крайния им шовинизъм.
А след това? После започнаха да бият старци на улицата. А най-после и да горят живи дами и деца.
Нима това е съветска агитация?
Не, несъмнено. Това е истината. Видяхме я с очите си.
Нивелирането на зверствата на УПА беше главен инструмент в националното създаване на Украйна. „ Героите на Украйна “, същите Бандера и Шухевич, минаха пътя от наказани от историята терористи и дегенерати до провъзгласяването им в национални идоли за по-малко от 5 години. Юшченко стартира този развой, а „ Евромайданът “ го приключи.
Каква подигравка на ориста, че Европейският съюз поддържа нацистите в Украйна. Нацистите, чиито грехове бе основан да изкупи.
Всъщност, това развиване на събитията не убягваше на по-наблюдателните. Така да вземем за пример, през 2011 година шведско-американският историк Пер Андерс Рудлинг написа:
„ По време на мандата на третия украински президент Виктор Ющченко (2005 – 2010 г.) имаше непрекъснати опити за превръщането на водещи фигури от Организацията на украинските националисти (ОУН) и въоръженото им крило УПА, в национални герои.
Понеже тези фашистки организации си сътрудничиха с нацистка Германия, правиха етнически прочиствания и всеобщи убийства в чудовищни размери, те се трансфораха в проблематични знаци за младата народна власт с упоритости да се причисли към Европейския съюз. По времето на Юшченко бяха проведени няколко института за ръководство на паметта и основаване на легенди, чиято съществена функционалност беше да отхвърлят или да понижат смисъла на злодеянията на ОУН-УПА. “
През същата 2011 година, навръх днешния ден, за пръв път вкусихме късче от „ демокрацията по украински “. Тя също може да се види с просто око в този клип:
След началото на руско-украинската война построяването на актуалната украинска нация продължи с шоково поевропейчване. Киев смени формалното честване на Коледа от източноправославния 6 януари на западноевропейския 25 декември, и на Деня на Победата в Деня на Европа.
История като от комикс за младежи. Силите на положителното одобриха злодея в редиците си, откакто на хоризонта се яви извънземен зложелател, който трябваше да победят с общи сили.
Толкова за Украйна. Страна, съшита от нацистките си демони, само че пък основен супергерой на демократичните апостоли.
Да поговорим и за Русия. Нейната орис е не по-малко трагична.
Не поради обърканата й еднаквост, лутаща се сред царизма, болшевизма и капитализма. Не поради похабения й от корупцията капацитет. А поради безбрежната й доверчивост.
Подобно на Украйна, Руската федерация опита да стане част от европейското семейство.
Обществото й беше по-либерално от всеки път, а комерсиалният и културен продан процъфтяваше. Европейските водачи пътуваха до Москва, Петербург и Сочи, с цел да коват дружно с Русия делата на света, а даже в този момент, едни от най-често посещаваните страни от Путин остават воюващите с него Франция и Германия.
Нека не забравяме и химерата, наречена „ Европа от Лисабон до Владивосток “ – най-амбициозната мирна визия за обединена Евразия, създавана в миналото.
Да, хубави времена бяха. Но наивни.
Русия гледаше по какъв начин Запада сваляше режими от Африка до Азия и от Балканите до Латинска Америка, сходно на сатрап от бронзовата ера, който вкарва ред в размирните провинции. Те се сриваха бързо под тежестта на демократичните бомби и проксита и се смитаха ловко под килима на конформистките медии.
Путин предизвести, че това не може да продължава по този начин още през 2007 година в Мюнхен, само че към този момент беше късно.
Елитите на Руската федерация се смятаха за равни на Запада.
„ Ще отцепим Крим от Украйна, както отделиха Косово от Сърбия “, мислиха си те.
„ Ще вземем страна в гражданската война в Сирия, както НАТО направи в Либия “, разсъждаваха те.
„ Ще нахлуем в Грузия, с цел да отмъстим за съветските жертви, както Съединени американски щати нахлу в Афганистан, с цел да отмъсти за американските “, уверени бяха те.
„ Ще нападнем Украйна и ще сменим режима в Киев, както Съединени американски щати атакува Ирак и смени режима в Багдад. Ние даже нямаме изфабрикувана причина да го създадем. Украинците в действителност са опасност за нас. Те желаят да влязат в НАТО. И са на нашата граница, а не на другия завършек на света. За Бога, те в действителност убиват нашите хора в Донецк, Луганск, Харков и Одеса. Те фактически са нацисти. Ето, вижте! Даже западните медии не го крият! Нашата идея е праведна! “, наивно смятаха те. „ Ще ги ударим бързо и мощно. По американски. „ Шок и смут “ – и ние можем по този начин! “.
Уви, съветската доверчивост се срещна с жестоката действителност на двойните стандарти и генетичната памет. С „ империята на лъжите “, както я назовава великият американски родолюбец Дъглас Макгрегър.
Русия за следващ път попадна в клопката на личните си убеждения. Че е равна на Запада освен в нейните очи, само че и в неговите.
Тази история се е повтаряла безбройни пъти. Някои псевдоинтелектуалци желаят да ни убедят, че тя е завещание от манията за великолепие на Съюз на съветските социалистически републики. Това не е правилно. Тя е плод на проливаната с епохи кръв във войни със западните сили.
Подобно на новобранеца в учебния двор, Русия все желае да покаже, че и тя е мощна и също може да наложи своята воля на долния клас. Но когато понечи да го направи, съучениците й със сгънат пестник й споделят: „ Нет, тебе нельзя! Так только нам разрешено ”.
Ето да вземем за пример какво написа съветският историк Михаил Погодин по време на Кримската война (1853 – 1856 г.):
„ Франция взима Алжир от Турция, а съвсем всяка година Англия анексира по една провинция от Индия […], само че когато Русия окупира Молдова и Валахия, въпреки и единствено краткотрайно, това внезапно трансформира салдото на силите. […] Не можем да чакаме нищо от Запада с изключение на сляпа ненавист и злоба. Той не схваща и не желае да разбере “.
В миналогодишната си обява по случай 9 май, заявих, че Европа няма моралното право да отбелязва Деня на Европа през днешния ден.
За сметка на това Русия и Украйна извоюваха с цената на десетки милиони жертви правото си да честват Деня на успеха.
Можем ли да кажем същото за Европейския съюз? Че той има право да чества мира в Европа, който създателите му завещаха да пази? Че той научи Украйна на приемливост и плурализъм? И че изтръгна нацизма от съзнанието на народа й? Че третираше Русия като равнопоставен сътрудник? И че оправда упованията на народа й за взаимно благоденствие?
Не, несъмнено. Това би било наивно.
