Не можем да предложим на Путин изход, който да хареса
Автор: Андреас Клут/ Bloomberg TV Bulgaria
Размишлявайки на глас по време на събиране на средства оня ден, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън изрази това, което вълнува доста хора: " Опитваме се да разберем каква е изходната точка на Путин? Къде, къде ще излезе той? Къде ще откри излаз? "
Този въпрос за съветския президент Владимир Путин отеква в залите на властта в Западния алианс - а в действителност и в целия свят. Дори Пекин и Ню Делхи не желаят Кремъл да стартира нуклеарна война против Украйна. В края на краищата даже по този начин нареченият " стеснен " първи удар на Путин може, както предизвести Байдън, да излезе отвън надзор и да ескалира до Армагедон.
Последният път, когато светът съществено обмисляше този най-мрачен от всички сюжети, беше Кубинската ракетна рецесия, тъкмо преди шест десетилетия. Тогава водачите на Вашингтон и Москва въпреки всичко откриха излаз под формата на скрито съглашение, за което се разбра едвам доста по-късно. Тази рецесия обаче е друга. Като начало Байдън и Путин - за разлика от Джон Ф. Кенеди и Никита Хрушчов - наподобява не беседват. Предположението, което стимулира западното търсене на излаз, е, че Путин към този момент не може да деескалира самичък - като се изтегли от Украйна или даже признае провалянето си - тъй като ще загуби властта, а може би и живота си. Ето за какво той се нуждае от помощта на Запада, от самобитна малка врата към различен роман, в който би могъл да разгласи победа пред родната си съветска аудитория и да оцелее политически.
Някои специалисти, като Тимъти Снайдър от Йейлския университет, считат, че тази фикс идея на Запада да обезпечава на Путин изходни точки е " надълбоко перверзна ". Путин " не се нуждае от нашата помощ в действителния свят, с цел да основава успокояващи измислици за руснаците. Той прави това от 20 години без наша помощ " - като управлява съветските медии и основава виртуална действителност, в която постоянно има път за бягство. Винаги, когато нещата не вървят по неговия сюжет, той просто афишира победа и сменя тематиката. А руснаците се преструват, че му имат вяра.
Контрааргументът е, че Путин може би е изгубил надзор над основаната от него виртуална действителност. Армията му е била разгромена прекомерно неудобно на прекалено много украински бойни полета, с цел да могат пропагандните му измислици да останат правдоподобни. В резултат на това той е подложен на напън не толкоз от съветските умерени или " гълъби ", колкото от още по-радикални " ястреби ". Притиснат в ъгъла, повече вкъщи, в сравнение с в чужбина, Путин наподобява не вижда други благоприятни условия с изключение на ескалация. Той активизира стотици хиляди хора. Безразсъдно анексира още четири украински района, след което разпъва нуклеарния си чадър над тях. Бомбардира украински цивилни жители. Той ускорява саботажите и хибридната война в страните от НАТО. Страхът е, че пътят, по който е поел, в последна сметка ще го докара до нуклеарни оръжия, в случай че не му дадем тази отбивка.
Това размишление обаче акцентира друга разлика сред войната в Украйна и Кубинската ракетна рецесия. През 1962 година единствените антагонисти, които имаха значение, бяха двете огромни нуклеарни сили, а отклонението се състоеше в загадка отстъпка на едната към другата. В подмяна на изтеглянето на руските нуклеарни оръжия от Куба, Съединени американски щати също щяха да изтеглят своите бойни глави от Турция. Днес, в противен случай, всички вероятни пътища за оттегляне включват неща, които не са за подчинение от страна на Америка.
Воденият от Съединени американски щати Запад би трябвало да предложи на Путин нещо, за което той настояваше в многочислените си словоизлияния през последната година. Най-очевидно това ще бъде Крим или други украински територии, които той е завзел. Но единствено Киев може да подписва такива покупко-продажби. А след героичната си опозиция и поредицата си от победи на бойното поле той, разбираемо, не е в никакво въодушевление да го прави. Западът надали може да подтикне Киев - да вземем за пример посредством ограничение на доставките на оръжие - към компромис, който би бил равностоен на капитулация. Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон не са обект на търговия от страна на Байдън.
Всяко сходно " оттегляне " би било еднакво на даване на фактическа победа на Путин и основаване на пагубен казус. Защитавайки себе си, Украйна се бори и за правилата на суверенитет, легитимност, самоопределяне и народна власт, които са в основата на западния и интернационалния ред. Ако Западът се откаже от тези правила, той възнаграждава експанзията и по-специално нуклеарния шантаж. Путин ще стартира да възнамерява идната си инвазия, както и диктаторите на други места.
По същата логичност изходът, който Байдън търси, не може да бъде под формата на заричане от страна на НАТО да се свие или ограничи. Путин желае алиансът да изтегли силите си от страни, които са били в Съветския съюз или Варшавския контракт. Но точно тези съдружници - изключително Естония, Латвия, Литва и Полша - се усещат най-застрашени от Путин. Те упорстват за повече и по-силни укрепления по източния си фронт. По същите аргументи финландците и шведите желаят да се причислят към алианса.
Всяка отстъпка от страна на НАТО в този подтекст още веднъж би означавала възнаграждаване, а не въздържане на експанзията на Путин. Още по-лошо, това би сложило под подозрение предпоставката на НАТО - член 5 - че нападението против един е нахлуване против всички и че алиансът ще пази всеки квадратен сантиметър от своята територия.
Има ли други пътища, които Западът би могъл да обезпечи? Трудно е да се видят такива. Отпадането на глобите, въведени от 24 февруари насам, няма да впечатли Путин или неговата вътрешна целева публика. Дори " финландизацията " на Украйна няма да проработи - Западът към момента ще би трябвало да въоръжава страната, ако Путин нападна още веднъж след две години, и по тази причина руснаците няма да повярват, че Украйна в действителност е неутрална.
Депресиращият извод е, че може би нямаме изходна точка, която да предложим. Нито Байдън, нито който и да било на Запад носи виновност за това. По-скоро то е последица от многочислените пагубни неправилни калкулации на Путин. Той изгаря корабите си един по един, забравяйки, че не е Ернан Кортес, а украинците не са ацтеки. Винаги е добре да продължаваме да търсим изходни пътеки, ако сме пропуснали някоя. Но действителността е такава, че се връщаме в най-мрачните сюжети на Студената война, разиграваме алтернативи от теорията на игрите ( като " алтернативата за пандизчията и пилето " ) и сигнализираме за закани за взаимно обезпечено заличаване. Това е ЛУДОСТ. Това е наследството на Путин.
Размишлявайки на глас по време на събиране на средства оня ден, президентът на Съединени американски щати Джо Байдън изрази това, което вълнува доста хора: " Опитваме се да разберем каква е изходната точка на Путин? Къде, къде ще излезе той? Къде ще откри излаз? "
Този въпрос за съветския президент Владимир Путин отеква в залите на властта в Западния алианс - а в действителност и в целия свят. Дори Пекин и Ню Делхи не желаят Кремъл да стартира нуклеарна война против Украйна. В края на краищата даже по този начин нареченият " стеснен " първи удар на Путин може, както предизвести Байдън, да излезе отвън надзор и да ескалира до Армагедон.
Последният път, когато светът съществено обмисляше този най-мрачен от всички сюжети, беше Кубинската ракетна рецесия, тъкмо преди шест десетилетия. Тогава водачите на Вашингтон и Москва въпреки всичко откриха излаз под формата на скрито съглашение, за което се разбра едвам доста по-късно. Тази рецесия обаче е друга. Като начало Байдън и Путин - за разлика от Джон Ф. Кенеди и Никита Хрушчов - наподобява не беседват. Предположението, което стимулира западното търсене на излаз, е, че Путин към този момент не може да деескалира самичък - като се изтегли от Украйна или даже признае провалянето си - тъй като ще загуби властта, а може би и живота си. Ето за какво той се нуждае от помощта на Запада, от самобитна малка врата към различен роман, в който би могъл да разгласи победа пред родната си съветска аудитория и да оцелее политически.
Някои специалисти, като Тимъти Снайдър от Йейлския университет, считат, че тази фикс идея на Запада да обезпечава на Путин изходни точки е " надълбоко перверзна ". Путин " не се нуждае от нашата помощ в действителния свят, с цел да основава успокояващи измислици за руснаците. Той прави това от 20 години без наша помощ " - като управлява съветските медии и основава виртуална действителност, в която постоянно има път за бягство. Винаги, когато нещата не вървят по неговия сюжет, той просто афишира победа и сменя тематиката. А руснаците се преструват, че му имат вяра.
Контрааргументът е, че Путин може би е изгубил надзор над основаната от него виртуална действителност. Армията му е била разгромена прекомерно неудобно на прекалено много украински бойни полета, с цел да могат пропагандните му измислици да останат правдоподобни. В резултат на това той е подложен на напън не толкоз от съветските умерени или " гълъби ", колкото от още по-радикални " ястреби ". Притиснат в ъгъла, повече вкъщи, в сравнение с в чужбина, Путин наподобява не вижда други благоприятни условия с изключение на ескалация. Той активизира стотици хиляди хора. Безразсъдно анексира още четири украински района, след което разпъва нуклеарния си чадър над тях. Бомбардира украински цивилни жители. Той ускорява саботажите и хибридната война в страните от НАТО. Страхът е, че пътят, по който е поел, в последна сметка ще го докара до нуклеарни оръжия, в случай че не му дадем тази отбивка.
Това размишление обаче акцентира друга разлика сред войната в Украйна и Кубинската ракетна рецесия. През 1962 година единствените антагонисти, които имаха значение, бяха двете огромни нуклеарни сили, а отклонението се състоеше в загадка отстъпка на едната към другата. В подмяна на изтеглянето на руските нуклеарни оръжия от Куба, Съединени американски щати също щяха да изтеглят своите бойни глави от Турция. Днес, в противен случай, всички вероятни пътища за оттегляне включват неща, които не са за подчинение от страна на Америка.
Воденият от Съединени американски щати Запад би трябвало да предложи на Путин нещо, за което той настояваше в многочислените си словоизлияния през последната година. Най-очевидно това ще бъде Крим или други украински територии, които той е завзел. Но единствено Киев може да подписва такива покупко-продажби. А след героичната си опозиция и поредицата си от победи на бойното поле той, разбираемо, не е в никакво въодушевление да го прави. Западът надали може да подтикне Киев - да вземем за пример посредством ограничение на доставките на оръжие - към компромис, който би бил равностоен на капитулация. Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон не са обект на търговия от страна на Байдън.
Всяко сходно " оттегляне " би било еднакво на даване на фактическа победа на Путин и основаване на пагубен казус. Защитавайки себе си, Украйна се бори и за правилата на суверенитет, легитимност, самоопределяне и народна власт, които са в основата на западния и интернационалния ред. Ако Западът се откаже от тези правила, той възнаграждава експанзията и по-специално нуклеарния шантаж. Путин ще стартира да възнамерява идната си инвазия, както и диктаторите на други места.
По същата логичност изходът, който Байдън търси, не може да бъде под формата на заричане от страна на НАТО да се свие или ограничи. Путин желае алиансът да изтегли силите си от страни, които са били в Съветския съюз или Варшавския контракт. Но точно тези съдружници - изключително Естония, Латвия, Литва и Полша - се усещат най-застрашени от Путин. Те упорстват за повече и по-силни укрепления по източния си фронт. По същите аргументи финландците и шведите желаят да се причислят към алианса.
Всяка отстъпка от страна на НАТО в този подтекст още веднъж би означавала възнаграждаване, а не въздържане на експанзията на Путин. Още по-лошо, това би сложило под подозрение предпоставката на НАТО - член 5 - че нападението против един е нахлуване против всички и че алиансът ще пази всеки квадратен сантиметър от своята територия.
Има ли други пътища, които Западът би могъл да обезпечи? Трудно е да се видят такива. Отпадането на глобите, въведени от 24 февруари насам, няма да впечатли Путин или неговата вътрешна целева публика. Дори " финландизацията " на Украйна няма да проработи - Западът към момента ще би трябвало да въоръжава страната, ако Путин нападна още веднъж след две години, и по тази причина руснаците няма да повярват, че Украйна в действителност е неутрална.
Депресиращият извод е, че може би нямаме изходна точка, която да предложим. Нито Байдън, нито който и да било на Запад носи виновност за това. По-скоро то е последица от многочислените пагубни неправилни калкулации на Путин. Той изгаря корабите си един по един, забравяйки, че не е Ернан Кортес, а украинците не са ацтеки. Винаги е добре да продължаваме да търсим изходни пътеки, ако сме пропуснали някоя. Но действителността е такава, че се връщаме в най-мрачните сюжети на Студената война, разиграваме алтернативи от теорията на игрите ( като " алтернативата за пандизчията и пилето " ) и сигнализираме за закани за взаимно обезпечено заличаване. Това е ЛУДОСТ. Това е наследството на Путин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ