Автор: Анастасия Димитрова, ДЕБАТИ.бг *Г-н Василев, за какво преди няколко

Автор: Анастасия Димитрова, ДЕБАТИ.бг *

Г-н Василев, защо преди няколко месеца Европейска комисия осъди „ Газпром” и какво трябваше да направи съветският газов колос по отношение на България и още няколко централно- и източноевропейски страни?

- Всъщност осъждането е релативно, защото нямаше глоба, а имаше съглашение. Това съглашение беше препоръчано като план в крайния му вид от „ Газпром” и Комисията го изпрати на тези осем страни, които бяха включени в обсега на мониторинга на Комисията за антимонополни практики. При това българското държавно управление през месец април, когато действаше служебното държавно управление на президента Радев, призна и се съгласи с разновидността на „ Газпром”. То беше едно от дребното, които се съгласиха с това, което „ Газпром” предложи с една единствена спогодба – че би трябвало да има еластичност при точките за доставка – т.е. да
има точка на доставка на границата със Словакия и Унгария, с цел да може количествата газ, които се купуват от „ Газпром”, да бъдат препродавани, с цел да може да се направи една по-гъвкава комерсиална скица. Това беше общо взето.

Но „ Булгаргаз”, която е страна по това съглашение, тя може би беше единствената компания, която още при старта на това следствие през 2012 година не беше подала недоволство за антимонополни практикина Газпром. Изобщо ние сме единствената страна, която в никакъв случай не се е възползвала от необятните практики за реализиране на по-ниски цени и за по-голяма еластичност.

Дебатът тук в България единствено към безспорното ниво на цените е неуместен. Вие можете да имате на обособен интервал най-ниската цена, само че крайната цена, която клиентите заплащат, изключително при липса на балансиращи размери, т.е. пиковите количества могат да бъдат доста по-скъпи и в последна сметка вие да не платите при твърди условия, които не разрешават покритие на добра цена на пикови консумации.

Или пък противоположното – когато не можете да потребите декларираното, а да купувате наложително, да пласирате в подобен форсиран режим, че да губите, отново се получава крайната сума да бъде по-висока от тази, която развити пазари, конкурентни, диверсифицирани в Западна Европа клиентите заплащат.

Затова в този момент, когато стигнахме до този стадий, Комисията просто даде 6-месечен период на „ Газпром” да показа анекси към договорите си с тези 8 страни от ЦИЕ, в които страните, които са сътрудници на „ ГазЕкспорт”, в едни доста общоприети формуляри да потвърдят, че измененията са направени. Те засягат както точките на доставка, по този начин и други основни условия от позиция на премахването на клаузата за дестинация, незаобиколимите клаузи с „ take or pay”.

По цената също има рекомендации от позиция на балансирането й сci спот търговия и спот точки. Там обаче няма категорично изискване – нито Комисията е дала, нито пък „ Газпром” са се съгласили – за някаква съответна формула в ценообразуването. Това е предмет на разбор на всяка една от страните.

„ Булгаргаз” сега няма никакъв запас в комерсиалния отдел, те мъчно схващат изгодите от по-гъвкавата спот търговия. При тях нещата са елементарни – те вземат на добра цена, би трябвало да се каже, природния газ от Газпром – някъде към 254 $ за хиляда кубически метра, сега за последната четвъртина на годината. Общо взето договорът, който потребителите на „ Булгаргаз” сега имат, е копие на контракта с „ Газпром експорт”. Това на процедура придвижва в българските условия една прекомерно ригидна, т.е твърда и ограничаваща за потребителите, база на търговски връзки. Всъщност истината е, че ние пазар нямаме.

Цената, на която купуваме може да се назова, че е пазарна, тъй като пазарна е цената, когато имаш повече от един състезател, която се дефинира от уравновесено предложение и търсене, а не както в този момент с тези високи 80% take or pay ограничаващи условия за
ръководство на газовите салда. Още повече, че тук има нещо доста значимо и евентуално доста малко хора го знаят и още по-малко приказват. Трябва да се знае, че цената на контракта, който ние имаме с „ Газпром” въобще не е пазарна. В нея има три детайла, два от които са пазарно реферирани, само че единият е административно избран независимо от „ Газпром”. Това е така наречен Р0 (пе нулево). Р0 е изходящо от формулата, това е цена, която се дефинира от „ Газпром” в дискреция, т.е. независимо. В него се регистрират и политически фактори от позиция на това към коя страна какви механизми за политическо влияние има, какви са връзките на Русия със съответната страна и несъмнено подсигуряват в тази формула и минимални доходи за „ Газпром”, тъй че тя да не губи. Така единствено другите два детайла – цената на газьола и на мазута, отразяват пазарна динамичност или обстановка.

Вие споменахте, че България не е написала тъжба против „ Газпром” по отношение на следствието за монополно състояние. Защо съгласно Вас, Европа и Европейска комисия би трябвало да пазят нашите ползи, а нашите ръководещи не го вършат?

- Това е доста дълга тематика. Първо, Европа и по-скоро Европейска комисия гледа да наложи своята воля и идентични правила на цялата територия на Европейски Съюз, с цел да има интегриран европейски пазар. В момента няма интегриран газов пазар. Имаме една Западна Европа, която е уравновесена, има доста източници, има спот търговия. Между другото природният газ, който се продава по спот контракти, е над 60%, т.е. множеството газ в
Европа се продава на спот контракти, а не по нефтоиндексирани.

А другата страна на Европа има картина с изменяща се процентна база – в случай че започнете от балтийските страни през Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния, Гърция, Турция – имате друга степен на диверсификация, само че при всички случаи е превъзходството на „ Газпром Експорт” с нефтоиндексираните цени. Забележете, че нефтеното индексиране е единствено част от казуса. Другата част от казуса са така наречен динамичност на поръчките. Вие имате годишни поръчки, които се подписват и поръчки, които на всеки три месеца се премислят. А изискванията на договорите се преглеждат два пъти на 10 години, което е един път на четири години и нещо. Сега по новото условие на Европейска комисия на всеки две години могат да се трансформират. При това не е Европейска комисия, която даде новите благоприятни условия. Новите благоприятни условия се дадоха още през 2012 година и 2014 година, когато Западните компании и някои източноевропейски, включително в Турция, посредством арбитраж реализираха опцията да се трансформират както ценови формули, по този начин да се понижава take or pay, по този начин и да се отстранява клаузата, която лимитира реекспорта. Прецедентната правова база беше доста по-широка и едвам най-сетне Европейска комисия се намеси в този развой.

Проблемът на „ Булгаргаз” не е, че е трябвало да чака Европейска комисия да реши, с цел да може умерено да договаря с Газпром. Напротив, „ Булгаргаз” можеше да си промени изискванията, които го лимитират, само че както шефовете и, по този начин и политическото управление са привикнали да намесват политически равнища в търговски договаряния по цените. Намесиш ли политически равнища, стартират обвързавнията. И се стартира: „ да, ние ще ви дадем по-ниски цени на газа, само че вие ще ни дадете еди-какво-си”.

Тогава тази цена на природния газ, която ние получаваме по контракта, би трябвало да се осмисли в подтекста на всички вземания и давания, които ние имаме с Русия.
Между другото това не е занапред.

Още през 2013 година, когато Делян Добрев се хвалеше с 20-те%намаление, те бяха дадени против задължението да приключим „ Южен поток”. И защото „ Южен поток” се разпадна, внезапно лъснаха едни неустойки от 680 млн. евро, които в случай че „ Газпром” искаше да си ги докара до дъно, щеше да си ги вземе. Само че никой тогава не сподели, че ние висим с едни 680 млн.

Същата работа е и в този момент.

Затова някои хора, които са тук в България, в това число в ръководещата партия, доста желаят министърът на енергетиката или вицепремиерът Томислав Дончев да отиде в Москва и да договаря за цените. Това е контрапродуктивно и във висша степен рисково, тъй като комерсиалните договаряния би трябвало да се водят сред „ Булгаргаз” и „ Газпром експорт”. При това, би трябвало най-сетне да вдървен тези хора, които го оферират, че „ Булгаргаз” е единствено един от играчите. Има задоволително газ на пазара.
Напълно постижимо е да спре регулацията на цената и балансирането да стане посредством конкуренция, посредством насищането на пазара с повече газ, повече ликвидност, посредством съкращаване на периодите, т.е. една борса за къса търговия също би могла да изиграе такава роля.

Пътят на политическото преговаряне с „ Газпром”, на държавните управления които преговаряха, окончателно би трябвало да го забравим. В настоящия случай ще отиде министърът в Москва и руснаците незабавно ще сложат в пакета казуса със строителството на „ Южен поток – лайт”, т.е. продължението на „ Турски поток” през България, ще сложат АЕЦ „ Белене”, ще сложат всевъзможни други въпроси, които не би трябвало да бъдат слагани. Защото като теглим чертата на всички тези обвързвания, най-после постоянно губим.

И какво губим съответно?

- Първо ние пропуснахме след 2012 година да заведем каузи за надплатен газ. Това безусловно всяка една друга страна и компания го направиха. И не всички стигнаха до арбитраж – имаше извънсъдебни съглашения, както беше и казусът с Турция. Ние не го направихме.

Разбира се това е сума, която варира, само че съгласно мен става въпрос за сред 300 и 400 млн. долараза това, което е надплатено. Ние не ги предявихме. Значи сякаш имаме евтина цена, само че не сме си взели тези пари.

Второто нещо е, че ние субсидираме „ Газпром експорт” посредством най-ниските в Европа цени за транспорт, които са доста под пазарните равнища за пренос и превоз на газ в района. При това дискриминираме даже личните си компании. „ Булгаргаз” заплаща
по 12 $ на годишна база повече, в сравнение с „ Газпром Експорт”, в случай че би трябвало да транзитира през България газ примерно за свои гръцки или македонски клиенти. И какво се получава? „ Газпром Експорт” на годишна база получава една нерегламентирана държавна помощ в размер, който е по-голям от общата сума на приходите на „ Булгартрансгаз” въобще. И това е нерегламентирана държавна помощ.

Сложете и едни 180 млн. $ всяка година и най-после като сложите и едно, и второ, и трето, в това число и финансовата оценка на монопола на „ Газпром” – това, че държи 100% от пазара, най-сетне се оказва, че към тези 254 $, които ние плащаме, би трябвало да добавите най-малко още 50-60 $. Изведнъж тази цена от недовзети, субсидирани и всевъзможни други изгоди, от които ние сме се лишили, внезапно се оказва, че цената на която ние купуваме сумарно, е най-високата.

В последна сметка в полза на България ли са тези оферти, които „ Газпром Експорт” насочи и какво би трябвало да създадат Министерството на Енергетиката и „ Булгаргаз”, с цел да защитят българския интерес?

- Не е казусът в „ Газпром”, там е огромната покруса. „ Газпром Експорт” сега имат нови тактики, нова динамичност и са дейни на спот пазара. Изобщо те нямат никакъв проблем да премислят, да създадат контракта по-гъвкав, даже те са дейната страна в предоговарянето на този контракт. Те са предложили две дати за договаряния по смяната на договорите и първата дата въобще не е отразена от „ Булгаргаз”, пренебрегната е.

Просто би трябвало да се направи един разбор. Трябва да се усили внезапно експертният потенциал, даже да се наеме външна експертиза, тъй като нито в БЕХ, нито в „ Булгаргаз” имат специалисти по търговски договаряния по отношение на смяна от този вид контракт, който имаме, към напълно другия пазарен вид контракт от разбъркан вид. След това би трябвало да се оценят рисковете, да се направи един равномерен преход. Заедно с това би трябвало да се направи тактика, тъй като към 2021 година можем въобще да се лишим и от фигурата на публичния снабдител, няма потребност от публичен снабдител откакто има задоволително газ. Има такива количества газ, каквито ние в никакъв случай не сме имали. Може да се отстрани регулирането и да се премине към фактически поощряване на конкуренцията, включително освен на равнище доставки на газ на границата, само че и на равнище клиенти.

Като достолепие в интерес на изключителната рола на компанията се акцентира, че надали не „ Булгаргаз” подсигурява енергийната сигурност. Изобщо не е належащо да я подсигурява. В момента има най-малко 6 компании, които са подготвени да доставят газ отвън „ Газекспорт”.

Проблемът е, че новите играчи не могат да усъвършенстват ценовата си конструкция и доставките, с цел да създадат цените конкурентни на „ Газпром”.

Вторият проблем е, че те нямат „ равно поле за състезание “ с „ Газпром”, тъй като „ Булгаргаз” не прави търгове за доставка, а си подписва обособени покупко-продажби по силата на съществуващите контракти и в този момент всички приказваме по какъв начин „ Булгаргаз” би трябвало да предоговори с „ Газекспорт”, а работата е, че просто би трябвало да се основат нови условия за доставка или „ Булгаргаз” да направи контракти отвън „ Газекспорт”.

Какво се случва с интерконекторните връзки с Гърция и Румъния, които биха обезпечили газова диверсификация на страната ни и които не можем да приключим към този момент 10 години макар европейския напън и европейското финансиране?

- То си има причина за тази работа – същите сили, които държат „ Газпром” да има стопроцентов надзор, нали се сещате, че този надзор не е безплатен. Винаги има хора по тази верига, които получават една или друга мотивация или властова, или материална, за лобирането от подобен вид. Отварянето на връзката с Румъния би могло да вкара газ от Румъния, а „ Булгаргаз” е единствената компания в целия район, която не договаря за находището в блока „ Нептун “, което след две години стартира да добива съществени количества газ.

Същата работа е и с IGB. Извинете, 8 месеца сили, свързани с Русия и с олигархията, блокираха IGB посредством схемата от компании, които спираха плана посредством тъжби. Използваха опциите и правото за тъжби. При това, жалбоподателите даже не внасят наложителните минимални суми за разглеждането им, само че това не стопира действието. Така е направено законодателството, че може да се блокира. 8 месеца го блокираха и забавиха процеса. Сега той отново започва, само че тези месеци доста мъчно се наваксват. Сигурен съм, че ще тръгне и има късмет да навакса, само че отново има капани, бъгове, които са заложени в плана.

Освен това редом с интерконекторите се движат и плановете с хъбовете. Сега ще има маркет проби за хъбовете, което е един естествен планов метод, с цел да се потвърди, че някой ще заплати.

Не съм доста оптимистичен за тези маркет проби, тъй като в случай че приемем, че „ Газекспорт” направи поръчка за 15,7 млн. куб. метра за вход за България, в който всичко би трябвало да мине през Брюксел за авансово анонсиране, още веднъж ще настъпи казусът с така наречен TPA (Third Party Access) – с достъпа на трети страни. Тогава с цел да се осъществя схемата на „ Газпром”, ние би трябвало да търсим изключение. Това Европейската комисия в никакъв случай няма да одобри да даде.

Така се получава едно въртене на празни обороти, при което едни играят сякаш за хъб, други пък под хъб одобряват единствено продължение на „ Турски поток”, трети пък споделят, че хъбът ще има ликвидност, т.е. ще бъде комерсиална платформа, което несъмнено е добра теза.

Енергия се хвърля в политическо говорене, в всякакви схеми, а цялата работа си желае Караджата, желае си бизнес, планове, привличане на вложители, заинтересоване, изчистване на правната база, изчистване на регулаторната база, отваряне на пазара, игра на доста играчи, вкарване на доста заинтригувани страни от разнообразни страни да играят в България.

Ако сравните вниманието, което българските управляващи отделят на връзките си с „ Газпром” с вниманието, което отделят на връзките си с неговите съперници и на неестествен подслон на разпоредбите по този начин, че съперниците да не могат да се съревновават с „ Газпром”, те са безусловно непропорционално.
----------------------------------------------------------------------------------------------

* Интервюто е обещано особено за ДЕБАТИ.бг

Видеозапис на диалога можете да видите на: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-ilian-vasilev-tryabva-da-zabravim-pregovaryaneto-s-gazprom-na-politicheska-osnova-video/