Автор: Александър Симонов, военен кореспондент ФАН Следвайте Гласове в ТелеграмБлагодарение усилията

Автор: Александър Симонов, боен сътрудник ФАН Следвайте " Гласове " в Телеграм

Благодарение напъните на бойците и техния пълководец се случи събирането на фамилията на 11-годишно момиче, което цяла година претърпява в Бахмут под контрола на украински формирования, и нейната майка, която по стичане на събитията през цялото това време се намира в Първомайск и не знае нищо за ориста на щерка си.

Историята трогва до дъното на душата. Изглежда за тази една година на осъществяване на специфичната военна интервенция, след историите в Мариупол и ежедневните обстрели в Донецк и други мирни обитаеми места, закононарушенията на украинската страна към този момент не са нещо удивляващо. Но това, което се прави, в действителност няма граници. Нашият специфичен репортаж е за това, което детето е претърпяло в Бахмут. За това по какъв начин украински доброволци принудително са прибирали деца от родителите им и по какъв начин украински военнослужещи са стреляли в тил по бягащото малко момиче.

Оксана Бородай

- Разкажете, по какъв начин попаднахте в Първомайск, какво ставаше в същото време с нея, по какъв начин се случи всичко?

- Как да ти кажа... През февруари, след един огромен обстрел, ние към момента чакахме – майка ми прекара инсулт, има разстройства в мисълта, тежко е да бъде склонена на каквото и да е. Но когато към този момент започнаха да падат снаряди в двора, тогава тя се съгласи. Близо до дома имаше рейс, с него беше и единствената опция да отидем в Артьомовск.

Детето:

- Издържахме осем дни, мама гледаше доброволците и познатите и реши да вземе рейса. Отидохме на спирката и незабавно ни споделиха, че няма да пристигна рейс, тъй като има мощен обстрел, споделиха, че той може незабавно да се трансформира в гроб.

Майката:

- От Артьомовск искахме да отидем в Старий Оскол, в Белгород.

- А, значи сте желали първо в Артьомовск, а по-късно в Русия?

- Да, да, ние имаме в Русия, родната ми се сестра е там. Мислехме да отидем там. Но стана по този начин, че пристигнахме, а границата беше затворена.

- Разкажи, по какъв начин живя цяла година в Артьомовск без мама?

- Много неприятно. Защото мама постоянно е била с мен. Имах другарка, Алина, тя също беше без майка си, нейната майка беше в Донецк, не помня, не бяха излезли от Донецк, а майка ѝ също беше в Русия, беше избягала през прозореца, само че тя не беше съумяла да излезе. Но тя реагираше обикновено, не ѝ беше мъчително за майка ѝ, нямаше потребност от нея, тъй като майка ѝ се е отнасяла неприятно с нея и дори ѝ беше по-леко без нея. Тя е живяла с баба си, баба ѝ е неин аставник. И Алина се усещаше добре без майка си, а аз не мога без мама.

- Кои са най-неприятните ти прекарвания през това време?

- " Белите ангели ".

- Какви са те?

- Това е полицията, представяха се като някакъв тип военна полиция и търсеха деца. Когато за първи път пристигнаха за мен, аз бях в мазето, демонстрираха на дядо ми моя фотография, дядо почна да се застъпва за мен и дори приятелите ми започнаха да се застъпват за мен, с цел да откажат тези военни украинци. А те започнаха да приказват, „ Майка ти е убита от Русия, би трябвало да те изведем в Германия. А против тези Бели ангели доста хора кълняха, проклинаха ги. Те споделиха, че отново ще дойдат и след една седмица пристигнаха, желаеха да ме вземат. Те ме видяха, питаха за името ми, посочваха моя фотография, че сякаш някакъв човек ги е помолил да ме намерят. Казал им сякаш „ Помогнете ми да я намеря и да я изведа “ и по този начин нататък.

- Тоест в действителност те са желали да те вземат принудително. А те доста ли бяха?

- Много. На пазара, малко момиченце, на към четири годинки, с родителите ѝ се били скрили от обстрела, Белите ангели отишли, натикали момиченцето в колата, а родителите ѝ седят там и нищо не схващат. Почнали да се разправят, „ Върнете ни детето “, а те обърнали и си тръгнали. Взели детето и тръгнали. Родителите нямали избор, тъй като насочили към тях автомати. Те не желали да дават детето, поставили го зад себе си, а другите почнали да стрелят във въздуха и да викат „ Дайте детето “. Детето самó тръгнало, тъй като не желало да пожертва родителите си. Затова и аз не желаех да отивам, тъй като знаех, не имах вяра, че Русия е умъртвила мама. Аз въобще не имах вяра.

- А кой ти сподели, че майката ти е убита?

- Белите ангели. Не го споделиха на мен, споделиха го на дядо ми. После дядо ми сподели, а аз започнах да се дръзвам, и му споделих „ Намерил си на кого да вярваш “. Ето, както виждате мама е тук, всичко е наред.

Майката:

- Да, тя ми описа, че са идвали и са взимали деца и че нея са я крили.

- Баба ѝ и дядо ѝ са я крили?

- Да, баба ѝ и дядо ѝ, други хора, които са били там с момичето. Казаха ми, че са се опитвали да я вземат и аз съм им доста признателна, тъй като просто не мога да си показва по какъв начин щеше да бъде... Добре, майката я няма с нея, бащата го няма с нея, само че баба ѝ и дядо ѝ са там, по какъв начин по този начин ще я взимат от баба ѝ и дядо ѝ. Изобщо не разбирам по какъв начин е допустимо да се взимат деца от родителите. Все едно какви родители. Любящи родители е най-добре. Но желая да знам – защо ги взимате и къде?

- Най-важното е къде, да.

Военнослужещ:

- Защитавахме централната част на Бахмут, защитавахме цивилен домове. Натъкнахме се на дом, от където, от мазето, започнаха да излизат жители, да бягат и каха, че в мазето има деца. Имаше дете на 11 години, малко момиченце, изплашена, баба ѝ и дядо ѝ също, изначало те отхвърлиха да излязат, помолиха да евакуираме внучката. При евакуацията на внучката по нас беше открит огън, стреляха и със снайпер, като стреляха не по нас, а стреляха ориентирано към дребното момиче. При евакуацията, наложи се да я прикрием с нашите бронежилетки. Всичко мина наред, отведохме момичето, по-късно се върнахме и евакуирахме бабата я дядото.

Детето:

- Накрая, когато ме извеждаха, с мен вървеше Вася снайпериста, руснак. Той ме прикриваше, а имаше и още един, не помня по какъв начин се споделяше, само че той също ме прикриваше. Когато от девететажния блок по нас стартира да стреля снайперист, Вася зад мен ме прикриваше. Аз вървях с първия човек, а от бронежилетката отхвърчаха патрони, летяха и над мен. По другите не, точно по мен. Но не ме раниха, всичко е наред. После до момента в който пътувахме, замалко да се натъкнем на мина, [описва мината]. Казаха, че тя към този момент е отработена, само че когато по нас стреляха с патрони, беше...

- А по какъв начин мислиш, за какво и кой може да е стрелял по теб?

- Не би трябвало да хуля, по този начин разбрах, нали?

- Може, в случай че искаш.

- Няма да хуля, имам положително образование.

- Но май въобще нямаш прилични думи?

- Изобщо нямам.

- А по какъв начин смятате, тя трансформирала ли се е за тази една година?

Майката:

- Да. Много е огромна. Тя не е на 11 години. Тя е доста по-голяма. Твърде доста е претърпяла.

- Твърде доста неприятно, за жалост.

- Да. Което не е трябвало.

- Какви са проектите ви за бъдещето? Какво желаете да извършите нататък?

- Това, което сме имали смелостта да обсъдим, това и ще създадем.

- А какво сте обсъждали? Ако не е загадка, несъмнено.

- Ще живеем, ще се радваме на живота, и че сме дружно. Ще се любуваме на живота.