Поскъпването на картите за градския транспорт е ритуално сам...
Автор: Александър Константинов, някогашен зам.-кмет на Пловдив
Чета информацията на медиите за концепциите на ръководещите за градския превоз и се запитвам: Защо се наказахме по този метод? Не могат ли тези, които вземат решения, да употребяват обикновени аритметически калкулации, с цел да схванат, че това, което оферират, е безумно. Сега ще ви го потвърдя!
Наскоро кметът Здравко Димитров съобщи, че за 2022 година парите от общинския бюджет за обезщетения към превозвачите ще станат 10 млн.лв., или с 3 млн.лв. повече от 2021 година. Държавата също оказва помощ на Общината и то с 8 млн.лв. годишно, тъй че общата сума дотации и обезщетения става 18 млн.лв. Тези пари се дават без значение от това какъв брой пасажери се возят. Или даже и един рейс да се движи по маршрута, превозвачите отново ще си получат своите 18 милиона. Средно в града се движат 220 рейса, или
на един рейс годишно се получават 82 000 лева дотации!
Сега дано прочетем същите данни от позиция на пасажерите. Ако приемем, че през годината употребяваме градския превоз 300 дни (останалото са празници), Общината и страната с въпросните обезщетения на процедура купуват 60 000 празни билета от компаниите всеки ден.
Пари има, пасажери - не
Според по този начин откритите условия, колкото по-малко пасажери имат компаниите, толкоз по-добри финансови резултати ще получат. Въпреки че Общината крие ревностно всички данни за градския превоз, е ясно, че картите за възпитаници, студенти и пенсионери са най-много 40 000 месечно. В същото време над 60 000 души всекидневно пътуват до работното си място с персоналните коли. Как да мотивираме тези пасажери да сменят автомобила с рейс? Много просто - като подобрим услугата и продаваме абонаментни карти. Така сътворяваме сигурни клиенти на градския превоз в дълготраен проект. При положително ръководство на превоза и надзор това може да докара до
спомагателни доходи от 1,8 млн.лв. месечно, или 21,6 млн.лв. годишно.
Уважаеми господа, това са повече доходи от обезщетенията, които в този момент подаряваме на компаниите. При това картите се продават авансово или това е тип безлихвен заем за Общината и бизнеса. Друг е въпросът с резултата от понижаване на трафика и възстановяване на въздуха, който няма цена.
В същото време Общината взима „ умното решение” да се усили цената на преференциалните карти от 16 на 20 лева Вместо политиката да е да се качат колкото може повече пасажери в рейсовете, Общината гони и последните правилни клиенти - пенсионерите, за които всеки лев е скъп. Ще напомня, че през 2010 година започнахме с 8 лева на карта, през годините тя стана 12 лева, а след това - 16 лева Резултатът е, че първоначално продавахме 80 000 карти на месец - при всяко качване на цената спадаха купувачите. Сега се движат от 25 000 до 40 000 броя според от месеца и това е половината от тези през 2010 година В Пловдив има 40 000 възпитаници, 30 000 студенти и 70 000 пенсионери, или процентът на обгръщане на евентуалните консуматори на преференциални карти е едвам 20%. Като увеличим цената им, броя ще падне още повече.
Разликата в политиката на Пловдив и София е голяма
В уеб страниците на столицата и ЦГМ може да се откри всякаква информация за това какъв брой пасажери се возят в метрото, трамваите, тролеите и рейсовете. Препоръчвам на всеки, който се интересува, да прочете Плана за устойчива градска подвижност на София, с цел да види голямо количество информация, на базата на която се вършат политиките. В Пловдив всичко се крие, няма никаква информация - какъв брой карти и билети се продават, какви наказания са наложени на компаниите, които не извършват графика, и така нататък
Кметът и неговите заместници са длъжници както на Общинския съвет, по този начин и на жителите с обстоен стопански разбор, въз основата на който да се предложат разнообразни разновидности. Идеята на публичния превоз в Европа е да обслужва най-малко 50% от хората в града. При 340 000 души това значи да се качват в рейсовете всеки ден 170 000 пасажери. Дори при билетче от 1 лева, това биха били над 5 млн.лв. доходи месечно. Политиката на Общината би трябвало да е в посока по какъв начин да стимулира тези пасажери да употребяват публичния превоз, а не по какъв начин да заплати на компаниите, с цел да се движат празни рейсовете.
Свързани вести Вдигат всички общински такси в Пловдив: Искат 3 лв. за Синята зона ВИДЕО
Чета информацията на медиите за концепциите на ръководещите за градския превоз и се запитвам: Защо се наказахме по този метод? Не могат ли тези, които вземат решения, да употребяват обикновени аритметически калкулации, с цел да схванат, че това, което оферират, е безумно. Сега ще ви го потвърдя!
Наскоро кметът Здравко Димитров съобщи, че за 2022 година парите от общинския бюджет за обезщетения към превозвачите ще станат 10 млн.лв., или с 3 млн.лв. повече от 2021 година. Държавата също оказва помощ на Общината и то с 8 млн.лв. годишно, тъй че общата сума дотации и обезщетения става 18 млн.лв. Тези пари се дават без значение от това какъв брой пасажери се возят. Или даже и един рейс да се движи по маршрута, превозвачите отново ще си получат своите 18 милиона. Средно в града се движат 220 рейса, или
на един рейс годишно се получават 82 000 лева дотации!
Сега дано прочетем същите данни от позиция на пасажерите. Ако приемем, че през годината употребяваме градския превоз 300 дни (останалото са празници), Общината и страната с въпросните обезщетения на процедура купуват 60 000 празни билета от компаниите всеки ден.
Пари има, пасажери - не
Според по този начин откритите условия, колкото по-малко пасажери имат компаниите, толкоз по-добри финансови резултати ще получат. Въпреки че Общината крие ревностно всички данни за градския превоз, е ясно, че картите за възпитаници, студенти и пенсионери са най-много 40 000 месечно. В същото време над 60 000 души всекидневно пътуват до работното си място с персоналните коли. Как да мотивираме тези пасажери да сменят автомобила с рейс? Много просто - като подобрим услугата и продаваме абонаментни карти. Така сътворяваме сигурни клиенти на градския превоз в дълготраен проект. При положително ръководство на превоза и надзор това може да докара до
спомагателни доходи от 1,8 млн.лв. месечно, или 21,6 млн.лв. годишно.
Уважаеми господа, това са повече доходи от обезщетенията, които в този момент подаряваме на компаниите. При това картите се продават авансово или това е тип безлихвен заем за Общината и бизнеса. Друг е въпросът с резултата от понижаване на трафика и възстановяване на въздуха, който няма цена.
В същото време Общината взима „ умното решение” да се усили цената на преференциалните карти от 16 на 20 лева Вместо политиката да е да се качат колкото може повече пасажери в рейсовете, Общината гони и последните правилни клиенти - пенсионерите, за които всеки лев е скъп. Ще напомня, че през 2010 година започнахме с 8 лева на карта, през годините тя стана 12 лева, а след това - 16 лева Резултатът е, че първоначално продавахме 80 000 карти на месец - при всяко качване на цената спадаха купувачите. Сега се движат от 25 000 до 40 000 броя според от месеца и това е половината от тези през 2010 година В Пловдив има 40 000 възпитаници, 30 000 студенти и 70 000 пенсионери, или процентът на обгръщане на евентуалните консуматори на преференциални карти е едвам 20%. Като увеличим цената им, броя ще падне още повече.
Разликата в политиката на Пловдив и София е голяма
В уеб страниците на столицата и ЦГМ може да се откри всякаква информация за това какъв брой пасажери се возят в метрото, трамваите, тролеите и рейсовете. Препоръчвам на всеки, който се интересува, да прочете Плана за устойчива градска подвижност на София, с цел да види голямо количество информация, на базата на която се вършат политиките. В Пловдив всичко се крие, няма никаква информация - какъв брой карти и билети се продават, какви наказания са наложени на компаниите, които не извършват графика, и така нататък
Кметът и неговите заместници са длъжници както на Общинския съвет, по този начин и на жителите с обстоен стопански разбор, въз основата на който да се предложат разнообразни разновидности. Идеята на публичния превоз в Европа е да обслужва най-малко 50% от хората в града. При 340 000 души това значи да се качват в рейсовете всеки ден 170 000 пасажери. Дори при билетче от 1 лева, това биха били над 5 млн.лв. доходи месечно. Политиката на Общината би трябвало да е в посока по какъв начин да стимулира тези пасажери да употребяват публичния превоз, а не по какъв начин да заплати на компаниите, с цел да се движат празни рейсовете.
Свързани вести Вдигат всички общински такси в Пловдив: Искат 3 лв. за Синята зона ВИДЕО
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ