Автор: Александър Кертин за ГласовеДискусията по въпроса за въвеждането на

Автор: Александър Кертин за " Гласове "

Дискусията по въпроса за въвеждането на образователен предмет „ Религия и добродетели “ беше прекомерно напрегната за социално-педагогически проблем. Според мен, тъй като под повърхността й се крие фундаментален за нацията проблем, който е политически в необятното разбиране за понятието на К. Шмит, което, в резюме, гласи: Политическото няма своя предметна област, то е степен на асоцииране и дисоцииране на стопански, културна /религиозна/, етническа и прочие основа.

Ще дефинирам нашия народен проблем съпоставително. Полша и Испания, в които  се учи премета “Религия “ са от дълго време хомогенизирани народи, държавно-правно конституирани върху постоянни религиозно-културни идентичности, изпитани в техните исторически „ задачи “. Ако използваме понятията „ непоклатимост “ и „ неустойчивост “ на културно-националната еднаквост като идеални видове, тези две народи са най-близо до полюса на стабилността, до момента в който ние, българите, сме най-близо до противоположния полюс. Няма европейска нация с толкоз фрагментирана, вътрешно-конфликтна национална еднаквост. За това положение заслуга имат /излагам ги в последователен ред/ „ тракийците “ ганчоценовисти, „ деславянизаторите “, почитатели на Тодор Панов, „ хунорите “ на Д. Съсълов, ирано-арийците на П. Добрев и още някои други – чак до онази малобройна група национални инженери, за които българин не значи етнос, а Светлинна сила, която идва от съзвездието Козирог.  

През последните десетилетия в тази тенденция работеха извънредно доста хора, сред тях - и известни престижи в културното поле. Ще дам един образец за подобен. Писателят, книжовен критик и преводач Владимир Свинтила, образуван от „ буржоазната “ просвета, въпреки че самият той е от комунистическо семейство (баща му бил началник на службата за сигурност на незаконната Комунистическа партия), разгласява след 1989 година няколко „ народопсихологически “ есета. В „ Етюди по народопсихология на българина “ той развива известната теза на Т. Панов от 1914 година, която може да бъде показана със следните две фрази от неговата „ Психология на българския народ “:
„ Такова мнение, че българите са славянски народ, съгласно нашето надълбоко разбиране (подч. от мен – А. К.), няма никаква научна аргументация и изцяло заслужено може да бъде наречено – „ славянска легенда “ (…). Българите са били по-културният народ от славяните, по какъв начин по този начин по-малко културният гълтам по-интелигентния?… “.
Ето по какъв начин разпростира тази теза Владимир Свинтила в своята посткомунистическа генеалогия, която възхожда към тракизма на Ганчо Ценов:

„ Когато идват славяните, те правят една редукция на цялата просвета, връщат я към нейното начало… Това не е общество на материални натрупвания, което може да си сложи странична от всекидневието историческа цел. И в случай че славяните унищожават античната просвета, те я унищожават по този начин – те не употребяват нейния продукт… Като идват славяните, те не основават една нова нация, една нова комбинация. Защото няма по-големи ксенофоби от славяните и то на религиозна основа и на основата на особената система на славянската жупа “.

А в едно есе, четено пред стеснен кръг от „ негови съидейници “, Свинтила опълчва на славянската малоценност „ палеобалканските “ достолепия на „ българите “ по този начин:

„ Недейте не помни, че етногенезата на българите не е приключена до ХI в., това съгласно Д. Ангелов, а съгласно мене до ХVI в. Тук имаме един разгар, едно ставане, готите дават своето духовно завещание, прабългарите дават своето, също и траките – това е най-чувствителният народ, най-интересният, траките основават понятието за парадокс и митовете за парадокса, Сизиф, цар Мидас, Прокруст, всички тези легенди за невъзможността са тракийски. От друга страна, Чаталарският надпис издава един доста бездънен светоглед (подч. от мен – А. К.), това е философия на равнището на един Монтен… “.

Инициираната в този дух пълзяща „ пъстроцветна гражданска война “ в историческата памет навлезе и в полето на академичната историография. Постепенно се постановиха историците, които с лингвистични еквилибристики от XIX в. „ потвърдиха “ индо-иранския /арийски/ генезис на „ античните българи “. Покойният огромен наш медиевист проф. Георги Бакалов дълго се съпротивляваше на тази „ гражданска война “ в историческата памет, най-после, с принуда я одобри и той. От десетилетия фондации с незнайно за мен финансиране постановат „ рода Дуло “ като „ бащин “ за българската нация. А за какво рода Дуло, а не династията на Крум и Омуртаг, Борис-Михаил и Симеон, чиято история е алегорична за историческия път на средновековна България? Донякъде по инерция, само че и тъй като с него се постулира езическо и неславянско „ етническото ядро “ на нацията. Оттук нататък с него може да се маскира като „ народен интерес “ слугуването на западните геополитически ползи в района на Средиземно море, Черно море и Близкия Изток.

На последно място, само че не и по значение, имайки поради престижа на науката, следва да посочим и приноса на генетиката в културно-идентичностното „ пречистване “ на българската нация. Преди няколко години Българска академия на науките беше провела проучване, с което „ откри “, че у нас, днешните българи, славянската „ кръв “ е напълно малко, едвам не е без никак, тюркска въобще няма, а най-големият % гени /около 30%/ били тракийски.

През 2020 г в. „ 168 часа “ ни осведоми за ново – този път и „ европейско “ проучване, извършено от българи и италианци /!/под управлението на акад. Ангел Гълъбов. В първата част на текста се споделя, че славянските гени били „ пренебрежимо малко, някъде към 5%. “. Пет-шест фрази по нататък журналистът дава още по-прясна информация, с която опровергава това свое изказване: „ Нашите данни демонстрираха, че античните българи или прабългарите, са западни евразийци, т.е. имат характерностите на европеиден народ – разяснява акад. Ангел Гълъбов пред 168 часа. – За славяните не успяхме да намерим никакви исторически следи, макар че те също са част от нашия народ. Тяхно антично ДНК по нашите земи не е налично, защото те са изгаряли труповете си “.

В друго изявление акад. Ангел Гълъбов споделя, че подценяването на прабългарите в нашата история било „ груба неточност и най-важното е, че те нямат никакъв тюркски генезис. Тюркски добавчици има в българите в Поволжието, че и в руснаците. То се вижда – има славяни с дръпнати очи. Дори Брежнев беше с дръпнати очи и доста други от техните ръководители. В България няма такова нещо, въпреки да е имало дребна офанзива на монголи. Важното е, че тук се е оформила една българска нация, която след Освобождението е била нормализирана. “ 

Не знам какво да кажа за академичната просвета, която борави с понятия като „ дръпнати очи “, само че какъв брой и по какъв начин е нормализирана българската нация, се вижда от горните бегли линии, към които ще прибавя и резултата върху социолномрежовите „ пишман-историци “, съгласно израза на един от тях. /Цитирам ги по моята книга „ Епикриза на rusofobiata.bg ”/:      
„ Славянин е езиково определение, не е етническо – твърди един „ верен “  българин с псевдоним ArianBulgar – И всички „ славянски “ езици водят началото си от прабългарския. /В общи линии тезата на Пл. Цветков – А.К./ ДНК на множеството славянски нации демонстрират друг генезис. Какво приятелство ви гони, скапани панславянски твари. Българите сме чист и античен арийски народ! “ 

Друг „ идеолог “ прибавя с антисемитски акцент: „ Ние сме потомци на античните арии. Всички нелепости, които пишат в учебниците за тюркския генезис на прабългарите да се отстранен! Това са неистини, насаждани от комунистите! Целта е да не си знаем арийския генезис и да не се подвигаме против юдео-комунистическата окупация, държаща България 63 години! “ 
Още един „ ариец “, който се подвизава с псевдонима Кан Ювиги: „ Този въпрос (за тюрките) е въведен от съветските пропагандатори и техните лакеи и пишман историци в България… За руснаците всички отвън славяните са татаро-монголи и техните теории са за тяхно прилагане, по тази причина град Акраим е разгласен за военна зона и единствено те копаят там и като изкопаят наши артефакти бързо ги заравят, в този момент има в съветски уеб сайтове доктрина, че града е на славяни-арии и те желаят да са „ Арии “, горките… “
Тези историографски „ очерци “ от време на време приключват с систематизирания като това, което идеологът с псевдоним BgHitler формулира, разяснявайки историка, стартирал индо-иранската /„ памиро-хиндукушката “/ етногенетична „ доктрина “ на  П. Добрев: „ Това е същинското минало и потекло на Българския народ, нищо че към момента е притежание на стеснен кръг будни българи. Всичко друго е слама, написана от и за начетени маймуни, както обичаше да споделя един популярен човек. “ 
„ Великият човек “ – който е чел „ Моята битка “ незабавно се досеща - е Хитлер. А „ начетените маймуни “ е израза, с който Хитлер характеризира своите някогашни учители. 

Поставям мощен акцент върху деславянизацията на „ българското племе “, тъй като тя е определящата причина за неналичието на „ фундаментален ценностен консенсус “ /Дж. Сартори/, без който едно национално общество /по дефиниция/ е некомпетентно да се самоуправлява и да упражнява даже най-малък надзор върху държавната власт. В последно време софийският общински съвет, в който болшинството имат „ европейците “ си присвои правото да взема решение ориста на монументи с национално значение, за което няма  правомощия – единствено тъй като те се намирали на територията на София. За тези профани нацията е територия и население,  което те са упълномощени да „ реформират “. С това самочувствие към този момент огласиха и желанието да одържавяват българската православна черква. Такъв е смисълът на предлагането да бъде заменено името на катедралния храм „ Св. Александър Невски “: това предложение може да се осъществя единствено посредством директната интервенция на държавните органи, в това число полиция. „ Родът Дуло “ търси реванш!  

И в този момент – към сферата на образованието. През последните десетилетия „ демократизаторите “ на просветителната система поредно внедряваха в учебните стратегии по история и цивилизация „ скрита стратегия “ за пренаписване на исторически образуваната  културно-национална еднаквост. Такава е генералната инструкция на Европейски Съюз и ще я показва с къс откъс от Фр. Фукуяма: „ Основателите на Европейския съюз – написа той – умишлено се стремят да отслабят националните идентичности на нивото на страните членки в интерес на едно „ постнационално “ европейско схващане – противоотрова за нападателните етнонационализми от първата половина на ХХ в. Надеждата им е, че икономическата взаимна взаимозависимост ще направи войната по-малко евентуална, а след нея ще пристигна и политическото сътрудничество… “ 
Фр. Фукуяма – „ Идентичност “, С., 2019

Оставяме встрани какъв брой нападателни са „ етнонационализмите “ спрямо европейския расистки шовинизъм и с днешната му „ демократична “ трансформация. Това, което ни интересува тук, е, че по силата на генералната европейска инструкция се стигна до такава степен понятието „ национална еднаквост “ да бъде изхвърлено от съставния елемент „ Нови понятия “ в стратегиите по история и цивилизация. Още програмата от 1999 година внушаваше, че историческата ни национална еднаквост е непълноценна, в случай че не е „ зацепена “ за „ европейската “ в горния смисъл. Ето я тази дефиниция, вписана в преамбюла /общите цели/ на програмата по българска история за 9 кл./Нова обща история, епохата на нацията и националните страни./: „ 3. Да образува у учениците схващане за историческата традиция в контактите сред българското общество с модерния европейски свят през Новото време, които способстват за развиването на българската национална еднаквост през днешния ден като пълноценна европейска еднаквост “.

По този „ надолнище “ се плъзгат програмните цели и съответното образователно наличие. Днес понятието „ национална еднаквост “ в програмата за 10 кл. /българска история/ е сменено със словосъчетанието „ национална горделивост “, изтъркано от приложимост в публицистични и пропагандистки текстове, в най-различни разновидности /напр. „ гордата българска столица Плиска “/. Така българските възпитаници ще би трябвало да възприемат омразата към „ врага “ като  гордост, а християнската Византийска /правилното е „ Източна Римска “/империя, в чието религиозно-културно пространство се настаняват „ гордите българи “ – за злокобен зложелател. 
По-късно, посредством образователното наличие за модерната ера, по прилика с Византия, „ гордите “ българчета ще би трябвало да мислят като злокобен зложелател и Руската империя, която съхранява и най-после възвръща  суверенитета  на православно-славянската цивилизация тук, където са сложени нейните основи. Това днешните корифеи на русофобския хор го назовават „ непознато въздействие “!

За последните  редактори на стратегиите по история и цивилизация не съществуват авторитетните историци и теоретици на нацията и национализма като Антъни Смит и Ерик Хобсбом. А Бенедикт Андерсън го четат както дяволът – евангелието. Буквализират заглавието и заключават дедуктивно: българите са си въобразили, че са славяни под въздействие на Екатерина Велика и „ Кремълската агитация “. Някакви си Антъни Смит и Цветан Тодоров били споделили, че нацията би трябвало да се мисли като просвета, а не като природа. Но тук, в „ европейска България “, ще ви кажем по какъв начин да мислите нацията ние, бенефициентите на „ Отворено общество “. В тази връзка, министър Красимир Вълчев би трябвало да предложи основаването на Национален съвет по обучение. Такъв съвет би трябвало да създава нормативните насоки за българското учебно обучение, а освен сътрудници на  брюкселското намерение за нас.

Първият извод, който ще създадем тук е: предлагането да се учи предмет „ Религия и добродетели “ /или „ Религия, християнство, православие “/ е камуфлаж. Първо, в случай че „ етническото ядро “ на нацията е рода Дуло и съгласно хаплогрупа G актуалните българи имат малко общо със славянството, отново може да сме „ православни “ и „ добродетелни “, нали по този начин?

Изучаването на „ Вероучение “ не попречи на цар Борис III и Богдан Филов да създадат православна България съдружник на най-мракобесната – европейска! - идеология в историята на човечеството. Ако през днешния ден сме „ траки “ или „ арийци “ – отново може да сме „ православни “ – по този начин, както „ православни “ са болшинството киевски „ интегрални националисти “, които хвърлиха в гроба  стотици хиляди свои сънародници като „ инвестиция “ на Линдзи Греъм и останалите робовладелски потомци.
И второ. Ако действителният  ефект от въвеждането на „ Религия и добродетели “ би бил стабилизиране на  историческата православно-славянска еднаквост, щяха ли да го оферират „ жителите за европейско развиване на България “? Нали виждаме по какъв начин те и другите „ градски “ и „ цариградски “ десници мижитурски се престарават в своята антируска политика и реторика. 

Лично аз нямам никакво подозрение, че предлагането за въвеждане на предмет „ Религия и добродетели “ е  направено от  „ жителите “ единствено като измиване на ръцете. Това е специалитетът на българския Пилат - Бойко Борисов. Утре той ще каже: „ Аз вкарах в българското учебно заведение предмета „ Религия и добродетели “, само че „ мат’рияла “ е подобен, не възприема. “ 

От името на „ мат’риала “ в този момент ще  направя друго предложение по отношение на „ добродетелите “. Предлагам в горния курс да се учи предмет „ Религия и нация “. Връзката „ религия-нация “ тук, на Балканите, е разбираема само посредством понятието „ групова културна еднаквост “, което Антъни Смит дефинира по този начин: “Колективната културна еднаквост значи не тъждественост на детайлите при другите генерации, а съществуването в идващите едно след друго генерации на чувство за последователност на дадена културна целокупност на популацията, на споделени мемоари за по-ранни събития и исторически интервали на тази целокупност и на понятия за обща орис и обща просвета, поддържани от всяко поколение “. А нацията, казано оптимално систематизирано, е обвързване на историческата културна еднаквост с модерните правила на политическо образуване.

Надолу следват в конспективна форма нормативните насоки и главните цели на образователното наличие, съобразени с посочените проблеми на нацията, на идейно ниво, несъмнено:

1. Християнската картина на света. Шестодневите, първият на Св. Василий Велики и българският – на Йоан Екзарх. Целта е най-сетне българските възпитаници да схванат, че премествания в продължение на десетилетия от учебник в учебник откъс от „ Шестоднева “ на Йоан Екзарх няма за цел да похвали украсата на владетелския замък и „ дрес-кода “ на царя, а има напълно различен смисъл – да възхвалява  човека като „ венец “ на Божията креативна мощ. Ето до каква степен би трябвало да се цитира този откъс: „ „ Като виждам небето, украсено със звезди, слънце, месец, земята – с треви, дървета, морето, изпълнено с всевъзможни риби и като дойда до индивида, мозъкът ми се губи, чудя се и не мога да схвана, в какъв брой малко тяло се вмества толкоз висока мисъл, която обхожда цялата земя и по-високо от небето възлиза. “ /подч. от мен – А.К./. 

2. Християнската антропология. Християнската нравственос, центрирана в Богочовека. Василий Велики – „ Какъв би трябвало да бъде индивидът “,  разглеждан в своя подтекст, като реакция на езическата вакханалия на късната римска ера, а не като „ постоянно “ наставление за обществено държание. 

3. Език и просвета. Св. Климент – „ Житие на Св. Кирил “. Аргументите с които Св. Кирил пази потреблението на „ племенните “ езици, базирайки се на ап. Павел: „ И по този начин, езиците са знаци не за правилните, а за погрешните, пророчествата пък не са  за невярващите, а за вярващите “. Казано с езика на семиотиката, етническите езици са единствено „ проект на изложение “, а  „ проекта на наличие “ е пророчеството, което ще рече, че старобългарския език е също по този начин и църковнославянски -  вече не „ родов “, а културен език, вместилището на полезности, по едно и също време универсални и национални. 

4. Християнската  правна система като сфера на културата. Законодателството на Юстиниан. Интегриране на християнския закон в класическото римско право: каноните, издадени от четирите космополитен събора – в Никея, Константинопол, Ефес и Халкидон, – получават силата на закон.

Г. Бакалов: „ Водейки се от тълкуванията на известния през II в. правист Улпиан, Юстиниановото законодателство застъпва концепцията, че „ всеки човек се ражда свободен “ и че „ робството е неестествено положение на човешката природа “. Не е мъчно в тази значима режисура да прозрем две условия: първо, благотворното и хуманно влияние на християнския морал, третиращ хората като „ равни пред Бога “; и второ, бавното разлагане на класическите робовладелски връзки “. 
Очакваме учениците да схванат, че отсам произлиза концепцията за модерната „ независимост “ като права и „ равенството на жителите “.

4.    Българският „ Закон са съдене на хората “ в вероятността на модерните европейски политико-правни хрумвания. Връзка с „ Великата харта на свободите “ и „ Хабеас корпус “. В тази вероятност на просветително интерпретиране подлежат следните членове на Закона за съдене на хората:
Чл. 2. Във всяка свада, обвиняване и набеждаване,  князът и съдията би трябвало да не съдят без много очевидци, само че да споделят: „ Ако не визиите очевидци, както повелява божият закон, чакайте да получите същото наказване, което за противния си желаете. Така повелява божият закон и който не го пази, да бъде прокълнат. “ 

Чл. 16. Никой не трябва принудително /да изкарва/ из църква тогова, който е в нея прибягнал. Но прибягналият открива работата на свещеника и виновността, осъществена от него, който свещеникът  приема като дезертьор, догде се намери по закона и се изпита неговото обвиняване.

Общият дух на „ Закона за съдене на хората “ има връзка и с „ естествените права “ и „ публичния контракт “ в политическата доктрина на Джон Лок:   
       Джон Лок – „ Два трактата за ръководството “, II, гл. 2: 

„ В естественото положение има закон на природата, който ръководи и който е наложителен за всеки; и разсъдъкът, който е този закон, учи всички хора, които пожелаят да се съобразят с него, че тъй като всички са равни и самостоятелни, никой не би трябвало да накърнява живота, здравето, свободата или имуществото на различен човек. Тъй като всички хора са били основани от един всесилен и безпределно умен Творец и като прислужници на един върховен Господар, са изпратени в света по негова заповед и за негова сгода, те са благосъстоятелност на оня, който ги е основал и са основани, с цел да живеят толкоз дълго, колкото пожелае Той, а не някой различен. “

Джон Лок – „ Два трактата за ръководството “, II, гл. 8
„ Когато някакъв брой хора са основали посредством единодушието на всеки от тях общественост, те са създали тази общественост едно тяло, с власт да работи като едно тяло, което се реализира само посредством волята и решението на болшинството. “
В т.4 чакаме учениците да схванат от кое място идва „ върховенството на правото “ и по какъв начин официално се утвърждава.  

5. „ История славянобългарска “ – културната теория на българския шовинизъм. И т.н.Този текст беше написан преди публикуването на концепцията на министерството. Няма какво да коригирам, единствено ще прибавя една записка: в концепцията  „ националната горделивост “ е сменена с „ национално самочувствие “ - няма по какъв начин в стратегия за преподаване на вяра да попада „ добродетелта “, която заема челно място в листата на греховете. Иначе европейското „ предназначение “ си остава същото.

Както в предишното, по този начин и през днешния ден, самообявилите се за „ елити “ вършат все едно и също. Без значение леви ли са или десни, „ комунисти “ или „ демократи “, по какъв начин се дегизират идеологически и на какви „ сътрудници “ слугуват: политическият им нрав е идентичен. Той се демонстрира най-ясно в това, че не питат своя многотърпелив народ за нищо. Но въпреки това, тъй като са неведоми пътищата господни, на процедура е ставало противоположното на това, което са му „ предопределяли “, примерно,  проф. Богдан Филов и интелектуалците-германофили. Има огромна възможност и в този момент да се случи противоположното на това, което ни „ предопределят “ проф. Калин Янакиев и интелектуалците-русофоби, на които им се желае всички да повярват, че в Русия вадят мозъци на журналистки, с цел да ги сервират на Путин, само че не им се получава отново по същата причина – вярванията идват по неведомите пътища господни, а не по официозните телевизионни канали.

Може да е ненужно, само че дано го кажа категорично: би трябвало доста да внимаваме, когато партиите, изпълнителки на брюкселското „ предназначение “ се пробват да създадат религията своя партийна „ добродетел “.